№ 221/18.4.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 123 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в, от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Директора на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния му представител
главен юрисконсулт Т. С., и касационна жалба на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, ЕИК
*********, подадена чрез адв. Н.Б., против Решение № 25 от 10.01.2023 г. на
Районен съд – Пазарджик, постановено по НАХД
№ 1505/2022 г.
В касационната жалба на Директора на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – Пловдив се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Моли се
да бъде отменено решението на Районен съд – Пазарджик и постановено ново, с
което да се потвърди наказателното постановление и наложената с него
имуществена санкция като правилно и законосъобразно.
С подадената от „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД касационна жалба се
обжалва решението в частта му относно размера на определената имуществена
санкция. Наведени са доводи за неправилност на постановеното решение, поради
нарушение на закона. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд –
Пазарджик в частта за потвърдена имуществена санкция над 200 лева и в частта за
разноските. Прави искане за присъждане на разноски, направени пред касационната
инстанция по представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
ведно с Договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита касационната жалба на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД за основателна.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях
част, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество касационната
жалба на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив е неоснователна, а тази на „СПЕЙС
ЛИФТ“ ООД е основателна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно и допустимо, но при
постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон.
С решението си Районен съд – Пазарджик е изменил Наказателно
постановление № 666085-F648576 от 05.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП – Пловдив, с което на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД, е наложена, на основание чл.
180, ал. 2, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 1 940,83 лева, като
нарушението е преквалифицирано като извършено на основание чл. 180, ал. 4 от ЗДДС и размерът на имуществената санкция е намален на 400 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно че при извършена проверка от органи по приходите е установено, че за
периода от
01.04.2020 г. до 31.03.2021 г.
дружеството „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД е достигнало облагаем оборот в
размер на 50 137 лева, поради което дружеството е следвало да подаде заявление
за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.04.2021 г. (в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лева),
съответно
до 21.04.2021г. – да бъде
регистрирано с нарочен акт от ТД на НАП, като считано от последната дата – да започне да начислява ДДС за
извършените облагаеми доставки. „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД е подало заявлението за регистрация по ЗДДС на 07.01.2022 г.
поради
което било регистрирано от органите на НАП считано от 27.01.2022 г. – датата на връчване на Акт за
регистрация по ЗДДС № 130422200260196/21.01.2022 г. За периода от 21.04.2021 г. (датата, на която е следвало да бъде
издаден акт за регистрация, ако лицето е било подало заявление в срок) до 27.01.2022 г.
(датата на регистрация на дружеството по ЗДДС), дружеството е следвало да бъде
регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по арг.
на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Търговецът е извършил облагаеми доставки
за периода от
01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. на обща стойност 11 645 лева, за което е следвало да начисли ДДС в размер на 1 940,83 лева в срок до 14.01.2022 г. Посоченият ДДС в размер на 1 940,83 лева е начислен от дружеството с Протокол по
чл.117 от ЗДДС №2/31.03.2022 г. и включен в
дневника за продажби и СД по ЗДДС №13001869988/11.04.2022 г.
за месец март 2022 г. За горното на „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F648576 от 13.04.2022 г., въз основа на който е издадено оспореното
пред първоинстанционния съд Наказателно постановление (НП) № 666085-F648576 от 05.10.2022 г.
Районният съд е установил правилно фактите по делото и
извършеното нарушение. Видно и от касационните жалби, спор по това между
страните няма. Спорът е за приложението на привилегированите състави на чл.
180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая
е приложим привилегированият състав на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, относим към ал.
2, а към ал. 1 по отношение само на санкцията – когато регистрираното лице е
начислило данъка след 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да
бъде начислен, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лева, а при повторно нарушение –
не по-малко от 800 лева. В конкретния случай в изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка е посочено, че данъкът е следвало да бъде начислен за
данъчен период от 01.12.2021 г. до
31.12.2021 г., но бил начислен
за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г. Предвид това, съдът е приел, че
следва да се приложи по-благоприятна за търговеца – нарушител санкционна норма.
Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е
установил, че нарушението е следвало да се подведе под по-благоприятната за
нарушителя санкционна норма, като съдът не споделя доводите в касационната
жалба на Директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, че текстът на привилегирования състав по чл.
180, ал. 4 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и разпоредбата не препраща към
нарушения по ал. 2. При систематичното и граматическо тълкуване на нормите на
чл. 180, ал. 1-4, следва извод, че се касае за нарушение, свързано с
неначисляване на ДДС, поради което привилегированите състави на чл. 180, ал. 3
и ал. 4 от ЗДДС следва да намерят приложение и в случаите, когато това
неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по
ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след регистрирането му, което и в
настоящия случай е факт.
Независимо от горното настоящият касационен състав
споделя доводите на касационния жалбоподател – „СПЕЙС ЛИФТ“ ООД относно
неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд.
Както стана ясно данъкът
е следвало да бъде начислен за данъчен период от 01.12.2021 г.
до 31.12.2021 г., но е бил начислен
за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г. Видно е, че дружеството е
начислило ДДС в срок до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, така както предвижда алинея 3 на чл. 180 от ЗДДС.
Неправилно инстанцията по същество е приела, че данъкът е бил начислен извън
рамките на 6-месечния срок по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, но в срока по
чл. 180, ал. 4 от ЗДДС. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок,
правилното процедиране на административнонаказващия орган е било да наложи
имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия данък, но не по-малко от
200 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лева.
В тази връзка настоящият касационен състав
споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление,
но не и дадената от съда нова правна квалификация.
Предвид гореизложеното съдебното решение следва
да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, при спазване на дадените указания по прилагане на закона, тъй като
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. №
1/2020 г. в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе и за
разноските пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 25 от 10.01.2023 г. на Районен съд – Пазарджик,
постановено по НАХД № 1505/2022 г. и вместо него постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)