№ 539
гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630101211 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от В. Р. Г. срещу К ЕООД установителен иск
за прогласяване нищожността на Договор за кредит № OL00089051 от
21.12.2023 г. на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника в размер на
273,24 лева срещу насрещното му задължение да ги върне. Твърди, че е
неравноправно е уговорена такса за разглеждане на кредита, като води до
оскъпяване на кредита и така посочения ГПР в договора е различен от
посочения. Излага доводи за нищожност на таксата за експресно обслужване,
тъй като Крът нямал право да начислява такси, които са във връзка с
усвояването и управлението на кредита.
В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника. В
него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит № ********** от
18.08.2021 г. между него и ищцата. На следващо място посочва, че е спазил
законовите изисквания при сключването на договора, като не били нарушени
императивни норми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
1
На 12.12.2023 г. между „К“ ЕООД и В. Р. Г. е сключен Договор за
потребителски кредит № OL00089501, по силата на който Крът „К“ ЕООД е
отпуснало на ответника потребителски кредит за сумата от 800 лева. Съгласно
договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 800 лв., който
последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия:
фиксиран годишен лихвен процент – 20,05%, , годишен процент на разходите
– 22 %, брой месечни вноски - 8, всяка от които на стойност 193,05 лева,
неустойка в размер на 409,55 лева, която се дължи при неизпълнение на
задължение за представяне на обезпечение, в три календарни дни след
подписване на договора, изразяващо се в две физически лица, които да
представят служебна бележка за осигурителен доход над 2000 лева, безсрочен
трудов договор, не е заемател или поръчител, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или да е редовен платец, да са съгласни да
подпишат договор за встъпване в дълг.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
според което с уговорената неустойка ГПР е в размер на 591,24%.
РС - Монтана, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за
връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този
начин Крът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо Кра и на практика няма информация колко точно е
2
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на Кра да направи оценка на
Кспособността на Кполучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения
7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело
C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от
3
50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 800 лева, а сумата
горепосоченото задължение е в размер на 409,85 лева , което се равнява на над
50,00 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е
20 %, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той. Както посочи
вещото лице ГПР е в размер на 591,24%.
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе
постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК -
В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС
– Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС –
Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС –
Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС –
Монтана.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК, като на процесуалният представител на ищцата следва да
бъде присъдена сума в размер на 480 лева с ДДС.
Направени са разходи от бюджета на съда в размер на 515.00 лева –
възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на РС -
Монтана 515 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответникът следва да заплати и сумата от 61,77 лева – държавна такса по
уважения иск.
4
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Г., ЕГН
********** срещу „К“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
нищожността на Договор за потребителски кредит № OL00089501 от
12.12.2023 г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., ЕИК **************, адвокатско
възнаграждение в размер 480 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „К“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на РС - Монтана сумата 61,77 лева държавна такса по делото, както и
сумата 515 лева – разноски по делото за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5