Р Е Ш Е Н И
Е
№585
гр. Русе, 16.09.2013
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ДИМИТРОВА
ТРИФОН СЛАВКОВ – мл.с.
при секретаря
Г.И. като разгледа докладваното от мл. съдия Трифон Славков в.гр.дело № 708 по
описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
И.А.Д.
***, понастоящем в Г., чрез особения си представител – адв. Т.П. – РАК, е
обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№421/2013г. в частта, с
която предявените против него искове за заплащане на издръжка са уважени и
върху него са възложени направените по делото разноски и дължими д.т. Излага
оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени, а вместо него
да се постанови друго, с което искът за изплащане на издръжка за бъдеще време частично
да се отхвърли, а искът за минал период да се отхвърли като недоказан по
основание и размер. Особеният представител моли да му се определи
възнаграждение, което да се заплати от бюджета на съда.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – адв. В.Т., оспорва основателността на
жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество тя е частично основателна.
Районният
съд е уважил исковете по чл.143, ал. 2 и чл.149 СК в размер на 200лв. месечно,
тъй като е приел, че за издръжката на ищеца са необходими общо около 800лв.,
които следва да бъдат осигурени от осигурителния институт на гр. А. от бащата –
И.А.Д., а майката да поеме останалата част от необходимата издръжка, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възникващите извънредни разходи на
детето. За разликата до предявения размер от 250лв. месечно исковете са
отхвърлени като неоснователни и решението в тази част като необжалвано е влязло
в сила. Дължимата д.т. върху уважената част от исковете е определена на 384лв.
за издръжката за минало време и за издръжката по чл.143 СК.
Въззивният съд намира, че определянето на дължимата от жалбоподателя
издръжка за малолетния му син – ищец по делото, над сумата 170лв. до 200лв.
месечно е неправилно и противоречи на материалния закон. На основание чл.143 СК
родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Това
задължение е безусловно и абсолютно по характер. В настоящия случай съдът
намира за доказани предпоставките за възникнало в полза на ищеца право да
претендира издръжка от своя баща по чл.143 СК, т.к. е не пълнолетен. При
определяне на размера на издръжката следва да се изхожда от критериите
регламентирани в чл. 142 от СК,а именно потребностите на детето, възможностите
на родителите, като минималния размер на издръжката се равнява на ¼ от минималната за страната работна заплата,
която към настоящият момент е 310 лв. Възраженията на представителя на
жалбоподателя за липса на мотиви в решението на РРС за действителните нужди на
търсещия издръжка и за възможностите на дължащия издръжка, за недоказаност на
твърденията на ищеца, че бащата се е дезинтересирал от децата, са
неоснователни. Съдът следва да отчете възражението на особения представител на
жалбоподателя, че е задължен да изплаща издръжка от 150 лв. месечно за другия
си син С.. Отчитайки този довод съдът счита, че присъдената от
първоинстанционния съд издръжка в размер на 200 лв. следва да бъде намалена до
сумата от 170 лв. месечно. По делото страните са спорили по въпроса следва ли бащата
да дава издръжка и плащането на каква сума няма да съставлява особено
затруднение за него предвид присъдената издръжка на второто дете С.. По делото
са събрани гласни доказателства, от които се установява, че майката не може да
работи, защото полага ежедневни грижи по отглеждането на двете малолетни деца. При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че бащата може да дава 170
лв. месечна издръжка на ищеца, която сума няма особено да го затрудни
предвид получаваните доходи /данните за
това, че жалбоподателя от няколко години работи и живее ……
/. Исковете са основателни и доказани до този
размер, а решението на районния съд в тази част – правилно, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
За разликата над 170лв. до 200лв.
решението е неправилно и следва да се отмени, а исковете като неоснователни –
да се отхвърлят. Съобразно присъдената
издръжка следва да се определи и дължимата върху тях д.т. За иска по
чл.149 СК тя е в размер на 244, 80 лв., а по иска по чл.143 СК тя е в размер на
81, 60 лв.
С оглед изхода на спора в
полза на особения представител на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки от
съединените искове за издръжка е с цена
под 5000лв.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №949 от 27.05.2013г. на Русенския районен съд по гр.д.№421/2013г. в
частта, с която искът за заплащане на издръжка по чл.143, ал. 2 СК е уважен над
сумата 170лв. до 200лв. месечно, считано от 21.01.2013г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, със
законната лихва върху всяка просрочена сумата, както и в частта, с която искът
за заплащане на издръжка за минало време по чл.149 СК е уважен над сумата
170лв., дължима за периода 20.01.2012г. – 20.01.2013г., както и в частта на
присъдената държавна такса по исковете за издръжка над сумата 326, 40 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни в тези части.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд Русе, 80 лв. разноски за особен представител.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В
останалата част то като необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: