№ 50
гр. Ямбол, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Яна В. А.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20242300500428 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр.София, бул."България"
№49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез пълномощника юрк. И. Т. против Решение
№553/22.10.2024 г., постановено по гр.д.№67/2024 г. по описа на ЯРС и по въззивна частна
жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, против Определение №2427/11.11.2024 г.,
постановено по същото дело.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск,с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, за осъждане на ответника Х. Й.
А., ЕГН ********** от гр.*, обл.*, ул.***, със съдебен адрес в гр.*, ул.„***, чрез адв. К.-
ЯАК, да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 220,12 лв. договорно
възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019 г., сумата от 85,68 лв. лихва за
забава, дължима за периода 13.06.2017 г. до 12.07.2019 г., законна лихва в размер на сумата
от 173,84 лв., дължима за периода от 12.07.2019 г. до 28.09.2023 г. по договор за
потребителски кредит Профи кредит стандрат №********** от 20.03.2017 г., ведно със
законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София да заплати на Х. Й. А., ЕГН ********** сумата от 1224,00
лв. - разноски за настоящото производство.
С Определение №2427/11.11.2024 г., постановено по гр.дело №67/2024г. по описа на
Районен съд - гр. Ямбол е оставена без уважение молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото
Решение №553/22.10.2024 г., в частта за разноските.
1
С въззивната жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, решението на ЯРС се
атакува в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството относно договорно
възнаграждение в размер на 220,12 лева. Оплакването е, че решението в обжалваната му
част е неправилно. Въззивникът счита за неправилно заключението на съда, че договор за
потребителски кредит №********** е недействителен, поради противоречие с разпоредбите
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, във вр. с чл.23 от ЗПК. Твърди, че договорът се явява напълно
действителен, като същият е породил своите правни последици за страните. Излага
подробни съображения в тази насока. Посочена е съдебна практика. Иска ЯОС да постанови
ново решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи неизплатено
договорно възнаграждение по процесния договор в размер на 220.12 лева. Заявена е
претенция за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, включително и за
настоящата инстанция - за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лв., с оглед материалния интерес по въззивната жалба.
В срока по чл.263 ГПК Х. Й. А., чрез адв. В. К. от ЯАК, е упражнила правото си на
писмен отговор и е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност и законосъобразност на атакуваното решение, излагайки аргументи в тази
насока. В случай, че съдът не обяви договора за потребителски кредит №********** за
изцяло недействителен, счита че в него са налице неравноправни клаузи. Счита, че дори и
ЯОС да приеме, че договорът за потребителски кредит е валиден, платената от Х. А. сума в
размер на 1650 лв. следва да бъде приспадната от действителните задължения, в случай че
съдът приеме, че такива съществуват. Ако съдът установи, че въззиваемата дължи сумата от
общо 220.12 лв. или по-малка сума, моли ЯОС да я прихване с платеното от нея
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1650 лева. Изтъква, че
възражението за прихващане е направила още с отговора към исковата молба, но ЯРС не се е
произнесъл по него, защото е приел, че целият договор е недействителен. В тази връзка
намира, че претенцията на ищеца е погасена изцяло, дори и въззивният съд да не сподели
извода на ЯРС, че целия договор е недействителен, а само клаузата за пакет за допълнителни
услуги на стойност 1650 лева. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в
настоящата съдебна инстанция.
По делото е постъпила и въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, подадена чрез юрк. И. Т. против Определение №2427/11.11.2024 г., постановено по
гр. дело №67/2024г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, с което е оставена без уважение
молбата на ищеца с правно основание чл.248, ал.1, от ГПК за изменение на Решение
№553/22.10.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като
неоснователна.
В частната жалба за изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд, относно размера на присъдения адвокатски хонорар. Частният жалбоподател счита, че
съставът на съда е следвало да намали присъдения такъв, тъй като не е налице нито
фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатски
хонорар в подобен размер. Намира, че настоящият съдебен състав следва да съобрази
възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16
и С 428/16 и Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата
камара на СЕО). Твърди, че следва да бъде определен адвокатски хонорар под минимума по
Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Изложени са подробни
съображения. Моли ЯОС да уважи подадената въззивна частна жалба, като намали
разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ответника съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по частната жалба Х. Й. А., чрез адв. В. К.
2
от ЯАК е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното определение и е изложил аргументи в тази насока. Моли
ЯОС да потвърди атакуваното определение.
В о.с.з. въззивникът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не се представлява.
В о.с.з. въззиваемата Х. Й. А., не се явява, но се представлява от пълномощника адв.
В.К., която оспорва жалбата и частната жалба, по съображенията в писмените отговори.
Иска атакуваното решение да бъде потвърдено, както да бъде потвърдено и атакуваното
определение. Претендира за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Профи Кредит България“ ЕООД
гр.София с осъдителен иск против ответника Х. Й. А. да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 220,12 лв. - договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019 г.,
сумата от 85,68 лв. - лихва за забава дължима за периода 13.06.2017 г. до 12.07.2019 г.,
законна лихва в размер на 173, 84 лв. дължима за периода от 12.07.2019 г. до 28.09.2023 г.,
ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищеца твърди, че на 20.03.2017 г. между него и А.Ж.А. и ответника Х. Й. А., в
качеството им на солидарни длъжници, бил сключен договор за потребителски кредит
№**********. Ответницата на основание ОУ на договора се съгласила да бъде съдлъжник и
да отговаря солидарно с А.Ж.А.. Ищеца - кредитор, в изпълнение на задълженията си по
договора, на 20.03.2017 г. превел сумата от 2200,00 лв. по посочена от длъжника А.Ж.А.
банкова сметка. На 26.09.2017 г. между страните бил сключен Анекс, с който страните
договорили да бъдат отложени погасителни вноски №4, 5 и 6, като същите да бъдат платени
в края на погасителния план, който от своя страна бил коригиран и погасителните вноски се
променили от 24 на 27 бр. Ищеца сочи, че длъжника не изпълнявал задължението си по
договора и изпаднал в забава. Сочи още, че по договора за потребителски кредит била
заплатена сумата от 6959,25 лв., но останали дължими претендираните с ИМ суми в общ
размер от 459,64 лв., в т.ч. сумата от 220,12 лв. - договорно възнаграждение за периода от
12.05.2019 г. до 12.07.2019 г., сумата от 85,68 лв. - лихва за забава дължима за периода
13.06.2017 г. до 12.07.2019 г., законна лихва в размер на 173,84 лв., дължима за периода от
12.07.2019 г. до 28.09.2023 г.
Ответника Х. Й. А. оспорила предявените искове като неоснователни, заявявайки
възражение за недължимост на претендираните суми, поради изтекла погасителна давност,
както и възражение за недействителност на договора за кредит.
По делото не се спори относно сключения между страните Договор за
потребителски кредит №**********/20.03.2017 г. за сумата от 2200 лв., със срок на
погасяване 24 месеца, при годишен процент на разходите – 49.90%; годишен лихвен процент
41,17%, с общ размер на кредита - 3264,24 лв. Не се спори и относно подписаното на
същата дата Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, касаещо право на
длъжника да поиска отлагане, намаляване на месечни вноски, като се дължи пълният
първоначално договорен размер в края на срока на договора, а също така може да поиска
промяна на датата на падежа на неизискуемите вноски. В договора за кредит е посочено
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 1650 лв., размера на
месечната вноска по този пакет - 58,75 лв., общото задължение по кредита и пакета за
допълнителни услуги - 4914,24 лв., при месечна вноска от 204,76 лв.
3
По делото не е налице спор, а и от представено извлечение към 29.05.2024 г. по
сметка към договор за потребителски кредит №********** се установява, че общата
платена сума от длъжниците по посочения договор към дата 29.05.2024 г. е в размер на
6959,25 лв. В същото извлечение е отразено остатъчното задължение по посочения договор
за потребителски кредит към дата 29.05.2024 г. в размер на 621,49 лв.
При така установените по делото факти, първоинстанционния съд с атакуваното
решение отхвърлил, като неоснователни, предявените против ответницата осъдителни
искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните
суми: сумата от 220,12 лв. - договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до
12.07.2019 г., сумата от 85,68 лв. лихва за забава, дължима за периода 13.06.2017 г. до
12.07.2019 г., законна лихва в размер на сумата от 173,84 лв., дължима за периода от
12.07.2019 г. до 28.09.2023 г. по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№********** от 20.03.2017 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането.
В мотивите си ЯРС приел, че процесния договор за кредит е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК, като противоречащ на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и
чл.10а ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2200 лв.
и тя е изплатена изцяло, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, без съдът да дължи произнасяне по другите направени възражения от
страна на пълномощника на ответника, в т.ч. за погасителна давност.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съобразно с оплакванията във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е
решението на ЯРС в частта, с която съдът е, отхвърлил претенцията на въззивника относно
договорно възнаграждение в размер на 220,12 лева, както и в частта относно присъдените
разноски. В останалата част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решение, в атакуваната част, се прецени за правилно и следва да бъде потвърдено.
Оплакванията в жалбата повтарят същите доводи и съображения вече заявени пред
първоинстанционния съд, на които в обжалваното решение е даден отговор.
Според настоящия съд, основен аргумент за неоснователност на претенцията на
ищеца за договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019 г. в размер на
220,12 лв. е основателност на заявеното от ответницата възражение за погасяването й по
давност.
Съгласно постановките на ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, спрямо претендираното
договорно възнаграждение, е приложима кратката тригодишна погасителна давност по
чл.111, б."в" от ЗЗД. В случая с оглед датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2024 г.
е изтекъл тригодишен срок, както към началната дата на периода, за който се претендира
договорната лихва – 12.05.2019 г., така и към крайната дата - 12.07.2019 г. Заявлението по
чл.410 от ГПК, подадено на 29.09.2023 г. не прекъсва давността, т.к. не е налице хипотезата
на чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК - предявеният в производството иск е осъдителен
независимо, че заявлението е уважено от заповедния съд. Дори и това да не беше така, към
датата на подаване на заявлението погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД също е
изтекла.
Само изложеното до тук е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на
заявената претенция за договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до 12.07.2019
г. в размер на 220,12 лв., съответно - за отхвърляне на предявения иск в пренесената пред
4
въззивния съд част от спора. Решението в атакуваната част, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С въззивната частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се атакува
Определение №2427/11.11.2024 г., постановено по делото, с което съда е оставил без
уважение подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл.248 ГПК с
искане за изменение на Решение №553/22.10.2024 г., в частта относно разноските за
присъдено на ответницата адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Доводите на въззивника, тогава ищец, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, относно размера на присъдения адвокатски хонорар са
неоснователни. Фактическата и правна сложност на делото, извършената от пълномощника
на ищцата работа по процесуалното представителство на последната пред първата
инстанция, са правилно преценени от първоинстанционния съд при произнасянето му по
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК.
При постановяване на атакувания съдебен акт, първоинстанционния съд е съобразил
както задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело С-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и
националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която
придава на тази наредба задължителен характер, така и формираната след него практиката
на ВКС, която също приема, че съда не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004 г., а те са само ориентир и следва да се
прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност
на делото и извършеното от адвоката.
В разглеждания случай се касае за предявени три осъдителни иска, които макар и
предявени на едно и също основание, са за защита на различни интереси и са оценяеми, като
цената е под 1000 лв. и същата формира материалния интерес за определяне адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответницата. В качеството си на процесуален
представител на ответницата, адв.В.К. е изготвила и подала отговор на исковата молба, в
който подборно е навела основанията за неоснователност на предявения иск, извършила е
обоснована правна аргументация, посочила е съдебна практика на ВКС, заявила е
доказателствените си искания, следила е хода на производството. В откритото съдебно
заседание пред ЯРС, в което съдът е извършил доклад на делото и е дал ход на устните
състезания на страните, адв. К. се е явила и е взела становище във връзка с процесуалните
действия, извършвани в същото. Действително, делото не се отличава с особено висока
фактическа и правна сложност. Но не може да не се отчете, че адвокатът е квалифициран
юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и в
случая, след като съдът е изложил подробно мотивите си по спора и при разглеждане на
всички съображения по исковата молба, е споделил част от доводите на ответника в
отговора на исковата молба, то следва да не се омаловажава и квалифицирания адвокатски
труд.
При всичко изложено до тук, с оглед крайния изход на делото – отхвърляне на
предявените искове и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, правилно ЯРС е присъдил на ответницата
сторените от нея разноски в производството, както и правилно е преценил неоснователност
на възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК. Атакуваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба – оставена без уважение.
При този изход на делото въззиваемата има право да й се присъдят направените за
въззивната инстанция разноски. С оглед наличните доказателства за сторени разноски в
размер на 400 лв. – възнаграждение за адвокат за въззивното производство и предвид
5
наличието на надлежно искане за присъждане на разноски, посочената сума следва да се
присъди на въззиваемата А.. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата адв.възнаграждение за представителство пред
въззивната инстанция се прецени за неоснователно. Съображенията на въззивния съд са
същите, както вече изложените по горе при обсъждане на възивната частна жалба на тази
страна и е ненужно да бъдат преповтаряни.
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №553/22.10.2024 г., постановено по гр.д.№67/2024 г. по
описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК ********* против Х. Й. А., ЕГН ********** от гр.* осъдителен иск, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането й да заплати на
ищеца сумата от 220,12 лв. - договорно възнаграждение за периода от 12.05.2019 г. до
12.07.2019 г.
В останалата част Решение №553/22.10.2024 г., постановено по гр.д.№67/2024 г. по
описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2427/11.11.2024 г., постановено по гр.д.№67/2024
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х.
Й. А., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6