Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано като въззивно гражданско по реда на чл. 258 и сл. ГПК, на основание жалба, подадена от Р. Ц. Д. от гр. В. Т. /ищец по делото/ против Решение № 204 /27.02.2012г. по гр. дело № 3875/2011г. по описа на ВТРС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение единствено в частта за разноските, поради несъобразяване с материалното положение на жалбоподателката и поради прекомерност. Прави се искане атакуваното решение да бъде отменено само в частта за разноските и да се постанови друго, с което те ба бъдат присъдени в полза на ответната страна по делото съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. претендират се разноски за настоящото производство. В писмения си отговор насрещната страна в производството Ц. К. С. /ответник по делото/ чрез пълномощника си адв. А.М. от ВТАК изразява становище за недопустимост на жалбата, поради липсата в новия ГПК на норма, аналогична с разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм/. В условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави жалбата без разглеждане респ. без уважение като се претендират разноски за настоящото производство. Великотърновският Окръжен съд, в настоящият състав, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, но същата се явява недопустима по следните съображения: С постановеното от ВТРС решение № 204 /27.02.2012г. по гр. дело № 3875 по описа за 2011 г. е отхвърлен като неоснователен предявения от Р. Д. срещу Ц. К. иск по чл. 42 ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на завещание от 26.10.1996г. на Р. Д. С.. Със същото решение жалбоподателката Д. е осъдена да заплати на Ц. С. сумата от 1000 лв. – разноски по делото. Видно от процесната жалба, а това не е спорно и между страните предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд, но само и единствено в частта за разноските. В разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./ бе предвидена възможност за самостоятелно обжалване, с частна жалба, на решението в частта за разноските, както и на определението за допълнителна държавна такса по чл. 65 ал. 1 ГПК /отм./, когато самото решение не се обжалва. В действащият ГПК не съществува такава разпоредба, поради което липсва възможност за самостоятелно обжалване на решение в частта за разноските, когато самият съдебен акт не се обжалва по същество. Безспорно настоящото производство, с оглед датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.09.2011г., се разглежда по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. и реда по чл. 70 ГПК /отм./ е неприложим. Ето защо районният съд неправилно е администрирал жалбата като частна по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Вярно е, че в частта за разноските решението на съда има характера на определение, но реда за атакуване на тази част от решението е друг - по чл. 248 ГПК. Съгласно тази разпоредба решението в частта му за разноските подлежи на изменение или допълване по искане на страната от съда, който го е постановил. В този смисъл след като жалбоподателят е останал недоволен от решението на ВТРС, в частта за разноските, е следвало да подаде молба по чл. 248 ГПК до ВТРС с искане съдът да допълни или измени постановеното решение в тази му част. В нарочното производство жалбоподателят може да изложи своите възражения развити в жалбата включително и тези по чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност. С оглед на направените в процесната жалбата оплаквания, същата следва да се счита като молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, доколкото и срокът по чл. 248 ГПК е спазен. Жалбоподателят неправилно е озаглавил искането си „жалба” вместо „молба” и неправилно го е адресирал до горния съд, вместо до съда постановил решението. Недопустимо е въззивният съд като първа инстанция да се произнася по изменение на разноските, направени пред друг съд. Като въззивна инстанция, окръжният съд може да се произнесе по въпроса за изменение на разноските, едва когато определението на районния съд по чл. 248 ал. 3 ГПК се обжалва, каквато възможност е предвидена в изр. второ от същата разпоредба. При така установените фактически и правни положения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното производство пред ОС В. Търново следва да бъде прекратено, а жалбата на Р. Ц. Д. да бъде изпратена на РС – В. Търново за разглеждането й по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора претенциите за разноски в това производство от страна на жалбоподателката са неоснователни. Претенциите за разноски на насрещанта страна също са неоснователни, доколкото не са представени доказателства за извършени такива пред Окръжния съд. Водим от гореизложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 6445/13.03.2012г. на Р. Ц. Д. от гр. В. Т. против РешениÕ № 204 /27.02.2012г. по гр. дело № 3875/2011г. по описа на ВТРС. в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Ц. С. К. сумата от 1000 лв. – разноски по делото, като недопустима. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д. № 418/2012 г. по описа на ОС – Велико Търново. ИЗПРАЩА жалбата на Р. Ц. Д. от гр. В. Т.по компетентност на Районен съд – В. Търново за разглеждането й по реда на чл. 248 ГПК. Настоящото определение да се връчи на страните. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |