РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100096 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът И. Г. Й. твърди, че от съвместното им съжителство с
ответницата на 17.06.2015 г. се родил синът им Г.И.Г. В края на 2019 г.
двамата се разделили, като детето останало да живее с майка си. В началото
С. Т. позволявала на бащата да вижда сина си и да прекарва време с него, но
от няколко месеца му позволявала да го вижда за по два часа и то само в
нейно присъствие. Детето страдало от аутизъм, с 85 % призната
нетрудоспособност и с право на придружител. Когато било с баща си, се
чувствало добре и било спокойно, не изпадало в кризи. Родителите на ищеца
също копнеели да виждат Г.. С. не им позволила за Новогодишните празници
да му поднесат подаръци. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето Георги
Ивайлов Г.ев бъде предоставено на майката, с която детето ще живее и
занапред, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и
детето: всяка първа, трета, а когато месецът има и пета седмица от месеца, от
11:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, 10 дни през лятото, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, дните от 23 до 27
1
декември всяка четна година; дните от 28 декември до 02 януари всяка
нечетна година и 5 дни през Великденската ваканция, да бъде постановено
бащата да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 170 лева.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата С. К. Т. – ищца по присъединеното гр.дело № 164/2021 г.
по описа на РС-Русе, предявява същите претенции по чл.127, ал.2, съединени
с искове по чл.143 и чл.149 от СК, а именно: родителските права по
отношение малолетно дете Г.И.Г. да се предоставят за упражняване на нея,
местоживеенето на детето да бъде определено при нея, на бащата да бъде
определен режим на лични отношения с детето: всяка четна събота и неделя
от месеца /втора и четвърта/, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
двадесет дни /без прекъсване/ през лятната ваканция, които не съвпадат с
платения годишен отпуск иа майката и са съгласувани между двамата
родители, през нечетна година празничните дни на Коледа, през четна година
празничните дни на Нова година, както и бащата да има възможност да вижда
детето по всяко друго време извън определения режим на свиждане, след
предварително съгласуване с майката или изразено желание от страна на
детето. Претендира ответникът да заплаща месечна издръжка за бъдеще
време за детето в размер на 250 лева, чрез неговата майка и законен
предетавител, до промяна в обстоятелствата, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, както и издръжка за минало време – една година
назад от завеждане на иска, в размер на 250 лева месечно, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.
Съдът, като взе предвид приложимия закон, след преценка на
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на детето Г.И.Г., роден на 17.06.2015 г. по време
на съвместното им съжителство. С Експертно решение на ТЕЛК №
68/10.01.2020 г. на същото е определена 85 % степен на увреждане с чужда
помощ за срок от три години, като му е поставена диагноза „Детски аутизъм.
Генерализирано разстройство в развитието“. Г. посещава детска градина
„Зора“, гр.Русе, в специализирана група и предвид заболяването си не
заплаща такса.
2
Приложените писмени доказателства установяват още, че детето
посещава терапевтичен център за логопедична терапия към „Логоленд“ ООД,
гр.Русе. Съгласно представените карти за брой посещения седмично, майката
е заплатила такса за цялата 2020 г. в общ размер 1080 лв. През настоящата
2021 г. за осем посещения месечно /по две посещения на седмица/ майката
заплаща такса от 160 лв.
И.Й. работи в мебелна фирма „Голд-Аполо“ ООД, гр.Русе и получава
средномесечно нетно възнаграждение в размер на 1309 лв. С.Т. получава
месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания в размер на 450
лв., както и 585 лв. за личен асистент на детето. До м.04.2020 г. същата е
работила в шивашки фирми „Кенсол“ ООД и „Тони-Русанов“ ЕООД, а след
това, до м.11.2020 г. включително, е получавала обезщетение за безработица в
средномесечен размер 410 лв.
Ищецът представя разписки и системни бонове, издадени от „Easy Pay“
и „Български пощи“, които установяват, че за периода м.01.2020 г. –
м.01.2020 г. е превеждал на ответницата по 200 лв. месечно за издръжка на
детето, като през м.10.2020 г. е заплатил 250 лв., който факт не се оспорва от
ответницата.
Анализът на изложените фактически положения налага следните
правни изводи:
Съобразно предявените искове от всяка от страните и изявленията им в
съдебно заседание, съдът приема, че между тях няма спор по въпросите
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
режима на лични отношения между него и бащата.
И двамата родители са категорични, че родителските права по
отношение на малолетния Г.И.Г. следва да се предоставят за упражняване на
майката и при нея да се определи местоживеенето му. Съобразно данните по
делото за възрастта на детето и наличието на здравословен проблем, съдът
намира, че това е изцяло в негов интерес.
Предвид силната заинтересованост и загриженост на бащата по
отношение на сина си, желанието му както той, така и неговите родители да
имат възможност да се виждат по-често с детето, съдът намира, че режимът
3
на лични отношения между И.Й. и малкия Г. следва да бъде този, предложен
от майката, който е и по-разширен, а именно: всяка четна събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, двадесет
дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск иа
майката и са съгласувани между двамата родители, през нечетна година
празничните дни на Коледа, през четна година празничните дни на Нова
година, като бащата има възможност да вижда детето по всяко друго време
извън определения режим на свиждане, след предварително съгласуване с
майката или изразено желание от страна на детето. В този смисъл са
направени и изявления от пълномощниците на страните в съдебно заседание.
Спорът между страните се свежда до размера на дължимата издръжка
за минало време – за периода 12.01.2020 г. – 12.01.2021 г., както и за размера
на издръжката за детето за в бъдеще.
В последното съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
заявява, че е съгласен месечният размер на издръжката както за минало, така
и за бъдеще време, да бъде 230 лв.
Данните по делото сочат, че заболяването на детето не налага
приемането на някакви медикаменти. Единственият допълнителен разход,
свързан със здравословното му състояние, е посещението на терапевтичния
център към „Логоленд“ ООД, за което майката към настоящия момент
заплаща по 160 лв. месечно, а през изминалата година по 90 лв.
средномесечно. За малкия Г., обаче, не се заплаща месечна такса в детската
градина и макар да му е назначен личен асистент, детето през целия ден е
ангажирано в детската градина, така че майката може и да работи. Същата
получава от Агенция социално подпомагане общо 1035 лв. Бащата е заплащал
и продължава да плаща издръжка по 200 лв. месечно, като до миналата година
майката е получавала трудово възнаграждение, а след това и обезщетение за
безработица. Налице са индиции, че и понастоящем тя работи без трудов
договор в шивашка фирма.
При тези данни, съобразно възрастта на детето, неговите нужди и
доходите на родителите, съдът намира, че исковете за издръжка за минало и
4
бъдеще време следва да се уважат до сумата от 230 лв. месечно. В този
смисъл е и признанието на претенциите от страна на ищеца. Предвид
заплатената от него сума за издръжка за минало време, възлизаща на 2450 лв.,
претенцията по чл.149 СК следва да се уважи за сумата от 310 лв., като до
претендираните 3000 лв. следва се отхвърли като неоснователна. Издръжката
за бъдеще време от 230 лв. месечно се дължи от завеждане на присъединеното
делото - 12.01.2021 г. и е платима до 5-то число на месеца, за който се отнася,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Над този размер,
до претендираните 250 лв., искът с правно основание чл.143 от СК следва да
се остави без уважение.
Съобразно изхода на спора, ищецът дължи държавна такса върху
издръжките за минало и бъдеще време в общ размер 381,20 лв. Същият, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, дължи адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответницата, което, съобразно уважената част от
претенциите, възлиза на 204.66 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете,
ответницата дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 195.33 лв. При
изчисляване дължимото адв.възнаграждение от всяка от страните съдът
съобрази заплатеното такова от ищеца по делото, възлизащо на 400 лв.,
колкото определи и на пълномощника на ответницата при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА. Съобразно фактическата и правна сложност на спора и броя
разглеждани искове, съдът намира неоснователно възражението на адв.Т. за
прекомерност на заплатеното и претендирано от ищеца адв.възнаграждение,
съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Г.И.Г., роден на 17.06.2015 г., да
живее при майка си С. К. Т., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Г.И.Г., роден на 17.06.2015 г., на майката С. К. Т..
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични отношения на бащата И. Г. Й. с
детето Г.И.Г.: всяка четна събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота
5
до 18.00 часа в неделя с преспиване, двадесет дни през лятната ваканция,
които не съвпадат с платения годишен отпуск иа майката и са съгласувани
между двамата родители, през нечетна година празничните дни на Коледа,
през четна година празничните дни на Нова година, като бащата има
възможност да вижда детето по всяко друго време извън определения режим
на свиждане, след предварително съгласуване с майката или изразено
желание от страна на детето.
ОСЪЖДА И. Г. Й., ЕГН **********, от гр.Р, ж.к.“Д3“, ул.“Г.П.“, бл.1,
вх.А, ет.4, да заплаща месечна издръжка за детето Г.И.Г., роден на 17.06.2015
г., чрез неговата майка и законен представител С. К. Т., в размер на 230 лева,
платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от 12.01.2021 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването й, както и 310 лв.
издръжка за минало време – от 12.01.2020 г. до 12.01.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка за минало време над сумата 310 лв.
до претендираните 3000 лв. и за издръжка за бъдеще време над 230 лв. до
претендираните 250 лв. месечно, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Г. Й., ЕГН **********, от гр.Р, ж.к.“Д3“, ул.“Г.П.“,
бл.1, вх.А, ет.4, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 381,20 лева
държавна такса върху издръжките.
ОСЪЖДА И. Г. Й., ЕГН **********, от гр.Р, ж.к.“Д3“, ул.“Г.П.“, бл.1,
вх.А, ет.4, да заплати на адв.Николай Владиславов Т. от АК-Русе, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, 204.66 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. К. Т., ЕГН **********, от гр.Р, ул.“Я“ 12, вх.1, ет.2, да
заплати на И. Г. Й., ЕГН **********, 195.33 лв. деловодни разноски.
РEШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6