Решение по адм. дело №127/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Производството по делото е образувано по жалба на Н. Е. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Експертно решение (ЕР) № 00057 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание № 025, проведено на 10.03.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД № 76 от заседание № 11 от 11.02.2025 г., с което е продължена временната нетрудоспособност на лицето с шестдесет дни, и е постановено, че временната нетрудоспособност не следва да се продължава след 16.02.2025 г.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с обективното ѝ състояние, удостоверено с приложените към жалбата документи. Твърди, че не са ѝ давани указания да представи наличните при нея медицински документи с проведени изследвания. Моли за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, в депозирано на 12.09.2025 г. в писмено становище, твърди неоснователност на жалбата, моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в процеса са конституирани ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, ТП на НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра, Агенцията за хората с увреждания, МБАЛ-Дулово ЕООД, [населено място] (в качеството на осигурител – чл. 5, ал. 1 КСО). Становище по делото е изразено от ТП на НОИ-Силистра, действащо чрез гл. юриск. Н. Н.-Н., която моли да бъде извършена обективна преценка на състоянието на лицето към периода на болничните листове и в полза на НОИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото Епикриза на жалбоподателката, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна е обстоятелството, че през м. април 2024 г. е била оперирана във връзка с фрактура със спондилолиза на пети лумбален прешлен, като е изписана от лечебното заведение на 28.04.2024 г. При операцията на лицето е поставена винтова стабилизационна система с изкуствен диск и е осъществена декомпресия. В периода от 23.04. до 19.10.2024 г. включително (180 дни) лицето е ползвало непрекъснат отпуск по болест поради временна неработоспособност, разрешен от ЛКК при „МБАЛ-Дулово“ ЕООД в хипотезата на чл. 26 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

След осъществени консулти с неврохирург на 09.10.2024 г. и на 04.12.2024 г. с медицински протоколи на ЛКК при „МБАЛ-Дулово“ ЕООД № 37/10.10.2024 г. и № 56 от 05.12.2024 г. лицето е било насочвано към ТЕЛК за продължаване на временна неработоспособност, съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ .

Относно освидетелстването на жалбоподателката ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД се произнася с две решения, с всяко от които продължава срока на временната нетрудоспособност последователно с по 60 дни. Това са ЕР № 563 от заседание № 124, проведено на 21.10.2024 г. и ЕР № 674 от заседание № 143, проведено на 09.12.2024 г. Като мотиви за продължаване на временната нетрудоспособност и в двете решения е изтъкнато, че е налице необходимост от продължително лечение и наблюдение след извършената на 23.04.2024 г. стабилизация на L5-S1 прешлен в КНХ на УМБАЛ-Варна след травма с фрактура на L5 прешлен. И в двата случая решенията са взети въз основа на приложената медицинска документация: протокол на ЛКК, епикриза от КНХ на УМБАЛ-Варна и консултациите с невролог.

Въз основа на посочените решения на ТЕЛК ЛКК при „МБАЛ-Дулово“ ЕООД издава на жалбоподателката болнични листове за временна нетрудоспособност, като видно от документите в МЕД последният, свързан с тях, е с № Е20242677306 от 20.01.2025 г. и с него е оформен отпуск поради временна неработоспособност за периода от 18.01.2025 – 16.02.2025 г.

На 27.01.2025 г. жалбоподателката отново е направила консулт с неврохирург. След прегледа специалистът е дал заключение за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни и е препоръчал консултация с ортопед. С медицински протокол № 6 от 03.02.2025 г. на ЛКК жалбоподателката е насочена отново към ТЕЛК за освидетелстване за временна работоспособност. Към протокола са приложени епикризата от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ-Варна и последния консулт с неврохирурга.

На 06.02.2025 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация до ТЕЛК за преосвидетелстване поради изтичане срока на последното експертно решение. ТЕЛК, въз основа само на документи, се е произнесъл с Решение № 76 от заседание № 11/11.02.2025 г., възпроизвеждайки дословно мотивите по предходните две решения, въз основа на които продължава временната нетрудоспособност с 60 дни.

Последвало е оспорване на посоченото ЕР на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия. Оспорването е инициирано от ТП на НОИ-Силистра, като в резултат от него е постановено ЕР № 00057 от 05.08.2024 г., отменящо акта на ТЕЛК. За да постанови оспореното решение органът е приел, че при лицето има данни за проведено оперативно лечение по повод фрактура на Л5 прешлен през м. 04.2024 г., без данни от описаната и приложена в МЕД документация за остатъчни клинични прояви, обуславящи състояние на временна неработоспособност. Изтъкнато е, че в периода на временна неработоспособност не е направено нито едно изследване, което да е свързано с оплакванията на лицето и клиничните прояви на „лумбалгия“, например рентгенография, за евентуално проследяване положението на поставените винтове при наличие на болка в лумбален дял, както и ЕМГ изследване по повод радикуларните прояви. Въз основа на липсата на клинични данни за продължаване на неработоспособността, ЕР на ТЕЛК е отменено за времето след 16.02.2025 г.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза във връзка с проверка на обстоятелството дали здравословното състояние на лицето, преценено въз основа на приложените доказателства към жалбата и съдържащите се документи в МЕД, е обуславяло продължаване временната неработоспособност след 16.02.2025 г.

Според назначения експерт, който е извършил преглед на жалбоподателката, въпреки непълнотата в неврохирургичните консултации, с оглед професията на лицето (медицинска сестра) може да се направи извод, че същото се нуждае от по-дълго време за възстановяване след проведената операция. Специалистът е коментирал, че е проведена рентгенография на гръбначния стълб в постоперативния период, въз основа на която не са установени деформации. Обсъдил е, че е ненужно да се прави ЕМГ, както е споменал НЕЛК в мотивите си, тъй като пациентката е със захарен диабет, който уврежда дифузно двустранно периферните нерви и нервни коренчета и изследването не би отдиференцирало коренчева увреда при проведената операция. Посочил е, че изследванията на лицето още по време на операцията са установили повишени стойности на показателя ЦРП, сочещ възпалителен процес, за който няма данни да се е нормализирал в последствие. В експертизата е отчетено, че неявяването на пациентите пред съответните ТЕЛК и НЕЛК води до невъзможност да се оцени обективно и правилно състоянието им. В съдебно заседание експертът посочва, че непълнотите в неврохирургичните консултации по всяка вероятност се дължат на непълно описание на неврологичния статус на лицето поради ограниченото време на лекаря, което не означава, че извършената преценка на състоянието на пациентката е невярна и същата няма нужда от допълнително време за възстановяване.

Оспорването на посоченото ЕР № 00057 на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание № 025, проведено на 10.03.2025 г., е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните актове, издадени в административното производство, изхождат от материално компетентни лица.

Оспореното решение на НЕЛК е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник.

Що се касае до производството по издаване на ЕР на ТЕЛК, същото е започнало след насочване на пациента от ЛКК в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ – след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване (…), отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В случая издаването на решението не е предшествано от извършен контролен преглед. Напротив – в самото решение е отразено, че начинът на издаването му е по документи, респ. не е спазена установената процедура за издаването му, предписана в НМЕ. Действително след изменението на чл. 40 на ПУОРОМЕРКМЕ извършването на преглед от ТЕЛК при определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е необходимо само по изключение в четири конкретни хипотези. В настоящия случай обаче не се касае за освидетелстване на лицето за определяне на трайно намалената му работоспособност, нито за контролно производство по оспорване на болничен лист, издаден от ЛКК. Развилото се производство пред ТЕЛК, както вече се обсъди, е на основание чл. 6, ал. 4 от НМЕ, който изисква задължително извършване на контролен преглед от ТЕЛК. Това е така, защото решението на ТЕЛК по чл. 6, ал. 4 от НМЕ се различава по своята същност както от решенията, които ТЕЛК постановява в производства по обжалване на болнични листи, издадени от ЛКК, което производство е контролно по своя характер, така и от решенията, постановени в производство по експертиза на трайно намалената работоспособност, която е свързана с установяване на здравословното състояние на лицата преди и към момента на произнасянето. В производството по чл. 6, ал. 4 от НМЕ се изисква ТЕЛК да прецени не само здравословното състояние на лицето към датата на произнасянето (освидетелстването), а и обстоятелството, дали то обуславя временната му неработоспособност за бъдещ период, в който се очаква здравето на лицето да се възстанови. Именно обективната перспектива за подобрение на здравословното състояние на лицето се явява положителната предпоставка за продължаването на временната неработоспособност на лицето в хипотезата на чл. 6, ал. 4 от НМЕ, тъй като ако ТЕЛК установи, че не може да се очаква възстановяване на работоспособността на лицето, комисията следва да го насочи към освидетелстване за определяне на процента трайно намалена работоспособност. А преценката относно наличието на тази предпоставка се извършва след задължителен преглед. Допускайки нарушение на процедурата по издаването на експертното решение, ТЕЛК на практика се е поставила в невъзможност да даде заключение на база установеното здравословно състояние на лицето относно перспективите за бъдещото му възстановяване. Впрочем дори вещото лице по назначената по делото експертиза поради непълнотите в неврохирургичните консултации и документацията по случая успява да формулира заключението си на база на медицински преглед, извършен към настоящия момент, но хвърлящ яснота в достатъчна степен на здравословното състояние на лицето към датата на издаване на решението на ТЕЛК.

В процесния случай, без провеждането на преглед, ТЕЛК е продължила срока на временната неработоспособност с 60 дни от 17.02.2025 г. В решението на ТЕЛК липсват мотиви относно възстановяване на работоспособността на жалбоподателката, въпреки, че в процесната хипотеза именно това е единствения релевантен факт за продължаване на временната неработоспособност. При тези констатации отменителното решение на НЕЛК, макар и постановено по различни съображения, се явява правилно като краен резултат. В случая горестоящият орган е пропуснал да се произнесе относно връщането на преписката на ТЕЛК за ново произнасяне относно работоспособността на лицето след извършване на преглед и излагане на мотиви относно перспективите за възстановяването му. В тази връзка преписката следва да се изпрати на ТЕЛК за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, който следва да съответства на срока по чл. 32, ал. 3, изр. последно от ПУОРОМЕРКМЕ (ред. ДВ бр. 23/2024 г.) – 15 дни от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в същия размер следва да се присъдят и на Националния осигурителен институт-София София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ТП на НОИ-Силистра – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Е. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], против Експертно решение № 00057 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание № 025, проведено на 10.03.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД № 76 от заседание № 11 от 11.02.2025 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ за ново произнасяне по Заявлението-декларация от Н. Е. Д. с рег. № (в РКМЕ) Сил-691/ 06.02.2025 г., като определя 15-дневен срок за произнасянето, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Н. Е. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Националната експертна лекарска комисия-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

ОСЪЖДА Н. Е. Д., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.