№ 716
гр. Варна, 23.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500223 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 95964/20.12.2023 г. , подадена от
Р. К. Я., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. ......, чрез адв.
Ц. Л.-ВАК, срещу Решение № 3686/14.11.2023 г. , постановено по гр.д. №
16162/2022 г. на РС - Варна, 33-ти съдебен състав, с което последният е
осъден да заплати на Г. Б. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Г. И.“ № 17,
сумата от 20 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
17.01.2011 г., както и сумата от 6 474 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, начис. за период от 01.04.2020 г. до 07.12.2022 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.12.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че
първостепенният съд неправилно е приел, че фактическият състав на
заплахата не се е осъществил, доколкото е основал изводите си на дадената в
НК дефиниция и не е изследвал заплахата в нейния гражданскоправен смисъл
по чл. 30 от ЗЗД, който се явява приложим в случая. В тази връзка сочи, че
като не е изследвал и обсъдил надлежно посочените факти и представените
доказателства досежно това, че договорът за заем е сключен на друга дата и
на друго място, където и когато е била опорочена волята на заемателя чрез
предизвикване на страхови представи за засягане на негови съществени
имуществени интереси в милионни размери, съдът е достигнал до неправилен
извод. Намира за доказано по делото, че изявленията му, обективирани в
договора и разписката от 17.01.2011 г., не са извършени на посочените дата и
място. Отбелязва, че след като на 17.01.2011 г. се е намирал на друг
континент, то не би могъл нито да сключи договора, нито да подпише
разписката, нито пък да получи сумата. Освен това излага, че на посочената
дата постоянният му адрес е бил друг, поради което не би могъл да се
1
легитимира с лична карта, в която да е посочен вписания в договора
постоянен адрес като място на сключване на договора и на издаване на
разписката. Намира за доказано и възражението му за отправена заплаха,
която е осъществена от ищеца-въззиваем във връзка със сключването на
поредица от взаимосвързани сделки на 17.12.2019 г. в кантората на нотариус
Максимилиан Динчев. Уточнява, че необходима предпоставка за
сключването им било съгласието на Г. А., в качеството му на съдружник в
„АР Е.......“ ООД, доколкото изискуемото по закон мнозинство било ¾ от
капитала, като последният поставил като условие за полагане на подписа си в
протоколното решение на дружеството подписването на процесния договор за
заем. Отбелязва, че към тази дата въззиваемият бил и член в Съвета на
директорите на „Т. Варна“ АД, като положил подписи и в това си качество в
решения на СД на „Т. Варна“ АД. Подчертава, че значението на съгласието на
А. за сключването на тези сделки не е изследвано от съда, а именно то е в
пряка връзка с реализираната заплаха за сключване на процесния договор.
Сочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да обсъди
относимите към правния спор писмени доказателства с нотариална заверка от
17.12.2019 г., които са от съществено значение за релевираните възражения.
Намира, че съдът е нарушил процесуалния закон, като не е допуснал
гласни доказателства и в тази връзка поддържа искането за събирането им и
пред настоящата инстанция. Навежда твърдения, че изготвената пред първа
инстанция съдебно-графологична експертиза (СГЕ) е необоснована и
некомпетентно изготвена, като прави искане за назначаване на повторна.
Наред с това оправя искания за приобщаване към материалите по делото на
Протокол от ОС на „АР Е.......“ ООД, с рег. № 6495 и рег. № 6496, том III, акт
11, от 17.12.2019 г. и на ч.гр.д. № 20223110115593.
По същество отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Г. Б. А., който излага съображения за
неоснователност на последната и оспорва наведените от въззивника
твърдения. Отбелязва, че Р. Я. не е успял да опровергае факта, че договорът е
сключен на 17.01.2011 г. и че на тази дата и на това място е получил заемната
сума, за което е издал и разписка. Счита за ненужно разглеждането на
изложената от въззивника фактология относно сключените на 17.12.2019 г.
сделки, тъй като всички твърдения в тази насока са неотносими за спора,
който касае далеч по-ранни отношения между страните. Намира, че липсват
ясни и конкретни твърдения досежно възражението за унищожаемост на
договора поради заплаха. Оплакванията за допуснати от съда процесуални
нарушения във връзка с доказателствата по делото намира за неоснователни,
като излага подробни съображения в тази насока и моли за оставяне без
уважение на доказателствените искания.
По същество отправя искане за потвърждаване на решението и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което въззивното производство е
2
допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания:
Отправеното от въззивника доказателствено искане за приобщаване
към доказателствения материал по делото на Протокол от ОС на „АР Е.......“
ООД, с рег. № 6495 и рег. № 6496, том III, акт 11, от 17.12.2019 г. следва да се
остави без уважение, доколкото соченият протокол е представен пред ВРС и
надлежно приобщен към доказателствата по делото от последния в
проведеното на 13.10.2023 г. открито съдебно заседание.
Искането за присъединяване към делото на ч.гр.д. № 20223110115593
следва да бъде уточнено от въззивника, като последният посочи за
установяване на какви конкретни обстоятелства желае присъединяването на
соченото дело. Предвид това и последното ще бъде разгледано от настоящия
състав в открито съдебно заседание след уточняването му.
Искането за допускане на гласни доказателства, с оглед изявлението на
въззивника, че поддържа последното и пред въззивния съд, без да сочи
конкретни обстоятелства, които са от значение за спора и които ще
установява посредством тези доказателства, също следва да бъде уточнено от
последния. Затова и предвид липсата на такава конкретизация и това искане
следва да бъде разгледано в открито съдебно заседание след изясняването му
от въззивника.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на повторна
съдебно-графологична експертиза следва да се уважи, доколкото въззивникът
своевременно е оспорил изготвеното пред първа инстанция заключение по
СГЕ и е поискал назначаването на повторна такава, като е изложил доводи за
неговата необоснованост и неправилност. В тази връзка е посочил, че вещото
лице не е дало категоричен отговор на поставените въпроси и не е защитило
убедително изготвеното заключение, в това число не е посочило критерии за
общите признаци на изследвания подпис, както и какво е необходимото
процентово съвпадение между общите и частните такива с тези на
сравнителните образци, за да се стигне до извод, че подписите са положени
от едно и също лице, като е изготвило заключението само на база вътрешно
убеждение. Поради това и съдът намира, че са налице основанията по чл. 201
от ГПК за допускане на повторна експертиза, по която вещото лице следва
даде заключение по същите въпроси, по които е изготвено заключението на
назначената пред първа инстанция експертиза.
При тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 95964/20.12.2023
г., подадена от Р. К. Я., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул.
......, чрез адв. Ц. Л.-ВАК, срещу Решение № 3686/14.11.2023 г., постановено
по гр.д. № 16162/2022 г. на РС - Варна, 33-ти съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приобщаване
към доказателствения материал по делото на Протокол от ОС на „АР Е.......“
ООД, с рег. № 6495 и рег. № 6496, том III, акт 11, от 17.12.2019 г.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания за приобщаване
3
към делото на ч.гр.д. № 20223110115593 и за допускане на гласни
доказателства за открито съдебно заседание след уточняването какви
обстоятелства ще се установяват с тях и каква е връзката им с предмета на
спора.
ДОПУСКА повторна съдебно-графологична експертиза, като вещото
лице, след запознаване с материалите по делото и използване на
необходимите сравнителни образци, да отговори на същите въпроси, по които
е дадено заключение в изготвената пред първа инстанция експертиза.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената
задача Ц. М. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, платими от въззивника Р. К.
Я. в едноседмичен срок от съобщението, който следва да представи
доказателства за внесения по сметка на ВОС депозит в същия срок.
Да се уведоми вещото лице след внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, с препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4