Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 129 27.07.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и втори
юни през две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело № 428 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх.№53488/25.11.2019г. по описа на БРС, подадена от юрисконсулт Румяна
Сулева- Черняева, пълномощник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, против Решение №2867 от
05.11.2019г. постановено по гр.д.№2179/2019г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение са
отхвърлени исковете на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, против “Бургас
Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Демокрация“ 7, Бизнес център „Орион“, ет.3, ап. офис 8, представлявано от
Атанас Димитров Атанасов, за приемане за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца сумата от общо 2240,89 лева, сбор от сумите по фактури
№**********/30.08.2017г., №**********/05.09.2017г., №**********/28.11.2017г., №
**********/19.12.2017г. и № **********/09.03.2018г., представляваща стойността
на допълнително начислена консумирана електрическа енергия за периода от
23.06.2017г. до 29.01.2018г., сумата от общо 207,79 лева лихва за забава за
периода от 12.09.2017г. до 10.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са присъдени със заповед за
изпълнение № 4680/12.12.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 9130/2018г.
Изложени са оплаквания, че обжалваният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и практиката на ВКС.
На първо място се изтъква, че макар ответникът да бил редовно уведомен, не депозирал отговор на исковата молба, не се явил/ представлявал в съдебно заседание, не изпратил молби или становище по делото, и въпреки искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът не преценил, че са налице предпоставките за това. Това наложило ищеца да ангажира допълнителни доказателства, включително експертиза, с които установил основателността на претенцията си, но въпреки това районният съд приел, че искът е неоснователен.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че извършеното преизчисление на сметките е лишено от правно основание, понеже дружеството не било изпълнило задължението си да предвиди в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметката, включително за установяване случаите на неизмерена, неточно и неправилно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена ел.енергия. Сочи, че в чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС изрично е уреден реда, по който снабдителят уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметка. Цитира практика на ВКС, според която съдът е приел, че енергийният доставчик има право да извършва едностранно корекции на сметки, при констатирано неточно измерване на СТИ, както и актуалната практика на ВКС - Решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г.
В съответствие с нея излага становище, че правоотношението между страните възниква по силата на договор за продажба /доставка/ на електрическа енергия, част от правата и задълженията на страните се регламентират в ЗЕ, като целта е да бъдат защитени потребителите на ел.енергия от неравноправни клаузи. Тази защита на потребителите обаче не променя характера на договорните отношения, към които се прилагат правилата на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.183 ЗЗД, с оглед избягване на неоснователно обогатяване. След влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98, ал.2, т.6 от ЗЕ, са приети ПИКЕЕ, в които се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството ел.енергия. В настоящия случай следва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период, и дори да е налице непълнота в цитираните разпоредби, то следва да се приложи правилото на чл.183 ЗЗД. Сочи още, че ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, то това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава, но не и да отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде установено съществуването на вземанията на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към “Бургас Бийч“ ЕООД, предмет на издадена по гр.д.№ 2179/2018г. по описа на БРС заповед за изпълнение. Претендира разноски, включително за заповедното производство.
Въззиваемото дружество, редовно уведомено на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не представя отговор на жалбата.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника- адв.Вавова, поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на държавната такса и посоченото в жалбата юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания и не са представили доказателства пред въззивния съд.
По допустимостта на жалбата Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№9130 описа за 2018г. на Бургаския районен съд в полза на въззивното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №4680 от 12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която „БУРГАС БИЙЧ“ ЕООД следва да му заплати сумата от 2240,89 лв., представляваща стойността на доставена ел.енергия и мрежови услуги за периода от 23.06.2017г. до 29.01.2018г. на основание чл.98а от ЗЕ, ведно с мораторна лихва в размер на 207,79 лв., начислена за периода от 12.09.2017г. до 10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 11.12.2018г. до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 98,97 лв. деловодни разноски- държавна такса от 48,97 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е оспорена своевременно от длъжника с възражение по чл.414 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на дружеството- заявител са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.
В едномесечния срок въззивното дружество е предявило обективно съединени установителни искове против въззиваемия, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД- за установяване вземането си за сумите, представляващи главница и обезщетение за забавено плащане, както и за законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тях е образувано гр.д.№2179/2019г. на РС- гр.Бургас.
Ищецът- сега въззивник, твърди че по силата на чл.7, т.1 от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Елекроснабдяване ЕАД е поело задължение да снабдява с ел.енергия следния обект на ответника- обект с ИТН 4027694, находящ се в гр.Бургас, ул.“Адам Мицкевич“ № 1, вх.В, ап.4. За „БУРГАС БИЙЧ“ ЕООД бил открит клиентски номер **********. Съгласно чл.11, т.1 от ОУ ответникът се задължил да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и начините, определени в чл.18, ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно 27, ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Сочи, че претендираните суми са за допълнително начислена, неотчетена електрическа енергия, която не била заплатена от ответника. На основание чл.44 от ПИКЕЕ на обекта били извършени 5 технически проверки на средството за техническо измерване- на 5.07.2017г.; на 13.07.2017г.; на 27.10.2017г.; на 11.11.2017г.; на 29.01.2018г. При всяка от проверките било констатирано, че абонатът е прекъснат дистанционно от Пловдив, монтиран бил шунт, вследствие на което изразходваната ел.енергия не се отчита. Възстановявана била правилната схема на свързване на електромера. На основание чл.50 от ПИКЕЕ на ответника била начислена допълнителна енергия при спазване изискванията на ЗЕ и ПИКЕЕ, издадени били справки за коригиране на сметката за ел.енергия, както и били съставени корекционни фактури за дължимите допълнителни суми за минал период. Спазен бил реда за уведомяване на клиента, определен в чл.28 от ОУ, чрез изпращане на писма. Претендира да му бъдат присъдени разноските за заповедното производство, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Ангажира доказателства.
Ответникът „БУРГАС БИЙЧ“ ЕООД не взема участие в производството пред първата и въззивната инстанция, макар да е редовно уведомен за делото на основание чл.50, ал.2 от ГПК.
Не е представен отговор на исковата молба, както и на въззивната жалба, не са направени каквито и да било оспорвания на фактическите твърдения на ищеца- сега въззивник. Такива не са налице и във възражението по чл.414 ГПК, с което вземането по заповедта за изпълнение е отречено като недължимо.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца- адв.Вавова, е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от протокола за съдебното заседание от 11.07.2019г., съдът се е произнесъл по това искане, като е приел, че не са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, поради което делото следва да продължи по общия ред.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
С решението си районният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, макар да е приел за доказано, че електромерът е бил манипулиран няколко пъти чрез поставяне на шунт, с което била нарушена нормалната схема на свързване и се стигнало до липсата на отчитане на потребената ел.енергия, както и че процесния период се обхващал от действието на законовите изменения на ЗЕ и ПИКЕЕ, съгласно които е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия. Акцентирал е на това, че за да може да извършва едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва да приведе Общите условия в съответствие с новоприетата и вече действаща и нормативна уредба, като заложи в тях така приетите правила /ПИКЕЕ/ и така да ги направи част от договорите, сключени с клиентите, което ищецът не бил сторил. Освен това е констатирал, че ищецът не е изпълнил задължението си по закон да приеме нови ОУ, които да са съобразени с изискванията на закона, включително- да предвиди ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Посочил е, че действащите ОУ са приети през 2008г., т.е. преди измененията в ЗЕ и в тях не са предвидени правила и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметките на клиентите.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че в обжалваната част решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо, но по същество- неправилно, по следните съображения:
Не се спори, че въззиваемата страна е потребител на ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за процесния обект, описан в исковата молба. На описаните в исковата молба пет дати в периода от 5.07.2017г.- 29.01.2018г., при проверките на електромера, отчитащ потребената ел.енергия за този обект, извършена от служители на ЕВН България Електроразпределение-юг ЕАД, в присъствието на свидетелите, сред които и представител на МВР, при всяка от проверките било констатирано, че електромерът е прекъснат дистанционно. Монтирани бил шунтове /мостове/ между входящия и изходящия фазов проводник /с различно сечение според протоколите- 4 или 6 кв.мм./. При всяка от проверките служителите на ЕВН ЕР- юг възстановявали нормалната схема на свързване /измерване/ на електромера.
Тези обстоятелства в констативни протоколи № 378893 от 5.07.2017г.; № 378846 от 13.07.2017г.; №398741 от 27.10.2017г.; №398770 от 11.11.2017г.; №404255 от 29.01.2018г., които са подписан от служителите на ЕВН ЕР- юг и от свидетелите, в съответствие с изискванията на действащите към този момент ПИКЕЕ /отм./.
От ЕВН ЕС ЕАД са издадени писма до ответника за констатираните обстоятелства при проверките, в резултат на което съгласно чл.48, ал.2 и чл.51 от ПИКЕЕ ще бъде направена корекция на сметките за съответните периоди. Посочени са и дължимите в резултат на корекциите суми. Няма данни тези писма, ведно с констативните протоколи, справките за коригиране сметката на потребителя, както и фактурите да са били връчени на ответника /т.е. данни за изпращането им и получаването им/.
Вещото лице инж.Теодор Стоянов, извършило СТЕ въз основа на данните, съдържащи се в констативния протокол на ЕВН ЕР установява, че констатираните при проверките манипулации на СТИ чрез шунтиране на токовите клеми на електромера чрез проводник води до неточно отчитане на електромера, като показанията на електромера при всички проверки били едни и същи. Експертът е категоричен, че тези действия водят до явно неизмерване на електрическата енергия. Същият сочи, че коригираните количества са изчислени при спазване методиката, залегнала в ПИКЕЕ /обнар.2013г., понастоящем отменени/, като същите са остойностени правилно- в съответствие с чл.51, ал.1 ПИКЕЕ.
По делото е приета и СИЕ, извършена от в.л. Тонка Джалева, според която по отношение осчетоводяването на фактурите, предмет на делото, счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Цените по фактурите били правилно определени в съответствие с решенията на КЕВР № Ц- 7 от 7.04.2017г. и №Ц- 19 от 1.07.2017г. Законната лихва върху сборната сума от главницата в размер на 2240,89 лв. е изчислена на 207,81 лв.
Пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, които са установени правилно от районния съд.
Районният съд не е допуснал и процесуално нарушение, както неправилно счита въззивника, като не е постановил неприсъствено решение, въпреки искането на ищеца и наличието на предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК /липсата на отговор от страна на ответника и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие/, както и по чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Според чл.239, ал.3 от ГПК съдът не е длъжен да уважи искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, а в случай, че прецени, че не са налице предпоставките за това /в случая с оглед мотивите на обжалвания акт това е била предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 ГПК, а именно- вероятна основателност на иска/. Същият е спазил изискването за произнасяне по искането /като го е отхвърлил/ и продължил разглеждането на спора по същество. Ето защо не е налице основание за отмяна на решението на това основание.
Неправилен е единствено крайният правен извод на съда по въпроса налице ли е основание за едностранна корекция на сметката на клиента, в случай, че крайният снабдител не е изпълнил задължението си по ЗЕ да приведе ОУ в съответствие с изискванията на този закон, а именно- да възпроизведе основанията и реда за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период в случаите на грешно, неточно измерване на количествата доставена ел.енергия, както и да установи ред за уведомяване на клиента за тази корекция.
Мотивите на районният съд безспорно са основани на разрешенията, дадени в многобройните и безпротиворечиви решения на ВКС, постановени преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, както и след приемането на тези правила до 2018г. Тази практика до изменението на чл.290 ГПК с ДВ бр.86 от 2017г. беше задължителна за долустоящите съдилища, като несъобразяването ѝ беше основание за отмяна на съдебното решение. Затова крайно несъстоятелни са оплакванията на въззивника, че трайната съдебната практика на съставите на БРС и БОС, съответстваща на разрешенията, дадени от ВКС по реда на чл.290, ал.2 ГПК /до изменението през 2017г./ била порочна и насърчавала неоснователното обогатяване и незаплащането на дължими суми за доставена и консумирана ел.енергия. Дебело следва да се подчертае, че до това положение се е достигнало само и единствено поради бездействието на ищеца- сега въззивник да приведе общите си условия в съответствие с изискванията на закона.
Безспорно е, че в нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни общи условия, които съдържат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ред за уведомяване на клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към 17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация, съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР през 2013г. ПИКЕЕ /отм./. Уреден е и редът за извършване на съответните проверки и документирането им- чл.40-51 от ПИКЕЕ от 2013г. /отм./.
Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, налице е законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период едва след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ от 2013г. /отм./, (респективно действащите понастоящем), като отговорността на потребителя на ел.енергия в тези хипотези е безвиновна /не е необходимо установяване, че същия е извършил манипулацията на СТИ/. Но, именно с тази практика е въведено допълнително изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно ПИКЕЕ от 2013г. /отм./. В този смисъл виж решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о., решение №115/20.09.2017г. по т.д.№1156/2016г., II т.о. на ВКС.
Несъмнено правилен е извода на районния съд, че в действащите ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, които са приети през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г., липсва ред за уведомяване на потребителите за корекцията на сметките, извършена на основание ПИКЕЕ от 2013г. /отм./. Клаузите в ОУ /чл.28 и чл.42/, касаещи уведомяването на клиента са изключително общи и касаят най-общо съобщенията до клиента, или корекциите, извършвани от дружеството на основание общите му условия /които клаузи от ОУ са приети за неравноправни с практиката на съдилищата преди 2013г./.
Към настоящия момент състав на Върховният касационен съд е дал различно разрешение на спорния въпрос- така Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/18г. на III г.о. на ВКС, като въпреки подадения сигнал за наличие на противоречива съдебна практика, досега не е образувано тълкувателно дело.
Според цитираната последна съдебна практика съдилищата не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена ел.енергия като се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Нарушението на изискването на чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да плати корекцията, но не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Това разрешение се споделя и от настоящия съдебен състав.
С оглед пасивното процесуално поведение на ответника по делото и предвид събраните по делото доказателства, установяващи по несъмнен начин, че неотчетените количества ел.енергия се дължат на системни манипулации на СТИ, за които на основание чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ от 2013г. /отм./ ищецът е извършил едностранна корекция на сметката на клиента и е съставил процесните фактури за неплатени количества доставена ел.енергия, съдът приема, че искът е установяване на вземането за главницата е основателен и следва да бъде уважен.
В съответствие с цитираната по-горе актуална съдебна практика и доколкото не се установява изобщо ответникът да е бил уведомен за извършените корекции и издадените фактури, неоснователен се явява иска за заплащане на мораторна лихва за периода до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като не може да се направи обоснован извод, че ответникът е изпаднал в забава съгласно предвиденото в чл.27, ал.1 от ОУ.
Тъй като крайните правни изводи на въззивният съд не съвпадат с тези на районния досежно дължимостта на сумите за главницата, както и за законната лихва върху нея, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови ново решение, с което исковете за главницата и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК следва да бъдат уважени в посочения в исковата молба размер. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото частично основателно се явява искането на въззивника за присъждане на разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на въззивното дружество на основание чл.78, ал.8, във връзка с чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ- в размер на 150 лв. за всяка инстанция, предвид цената на иска. Общо разноските на въззивника за двете инстанции са: за юрисконсултско възнаграждение са 300 лв., внесените държавни такси- 90,67 лв. за първата и 69,80 лв. за въззивната инстанция, 130 лв. за СИЕ и 200 лв. за СТЕ, или общо 790,47 лв. Съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 723,39 лв. за исковото производство, както и 90,57 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.3 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №2867 от 5.11.2019г. по гр.д.№2179/19г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска за установяване на вземането за главницата от 2240,89
лв. и законната лихва върху нея, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че „БУРГАС БИЙЧ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, бул.“Демокрация“ 7, Бизнес център „Орион“, ет.3, ап. офис 8,
представлявано от Атанас Димитров Атанасов, ДЪЛЖИ на „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Бургас с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ №37 следните суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК № 4680 от 12.12.2018г.
по ч.гр.д.№9130/2018г. по описа на Бургаския районен съд: главница в размер на 2240,89 лева,
представляваща сбор от сумите по фактури №**********/30.08.2017г.,
№**********/05.09.2017г., №**********/28.11.2017г., № **********/19.12.2017г. и
№ **********/09.03.2018г., представляваща стойността на допълнително начислена
консумирана електрическа енергия за периода от 23.06.2017г. до 29.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №2867 от 5.11.2019г.
по гр.д.№2179/19г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за
установяване на вземането за мораторна лихва върху
главницата от 2240,89 лв., а именно- в размер на 207,79 лв.
ОСЪЖДА „БУРГАС
БИЙЧ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ 7, Бизнес център
„Орион“, ет.3, ап. офис 8, представлявано от Атанас Димитров Атанасов, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, гр.Бургас с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ №37 разноски по
ч.гр.д.№9130/2018г. по описа на БРС в размер на 90,57 лв., а за исковото
производство по чл.422, ал.1 ГПК- общо сумата от 723,39 лв., представляващи
разноски за внесени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, или всичко- 813,96 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.