Р Е Ш Е Н И Е  № 140

 

гр.Пещера,10.05. 2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на пети май през две хиляди и  единадесета година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА 

                               

при секретаря С.Я., като разгледа докладваното от  съдия  Харизанова   гр. дело №1174 по описа за 2010 г., за да се произнесе, прие следното:

 

 

Производството по делото е  по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

 Образувано е по предявени от Н.Е.С., ЕГН ********** *** в качеството и на майка и законна представителка на малолетното и дете Д.Ф.А., ЕГН ********** срещу А.З.А., ЕГН ********** *** обективно и кумулативно съединени искове  с правно основание чл. с правно основание чл.143 във вр.с чл.139 от СК и чл.149 във вр.с чл.139 от СК

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, ищцата и ответника са живяли на съпружески начала и от това съжителство се родила тяхната дъщеря Д., родена на ***г. Твърди се, че страните са живяли заедно до месеца април 2009г. и от тогава досега са разделени, като детето живее с ищцата и само тя полага грижи за него. Ответникът не е давал никакви средства за издръжката на детето. Твърди се, че в момента детето е четири годишно, ищцата не работи и не може сама да издържа детето си.  Твърди се, че няколко пъти ищцата е отправяла молби до ответника да изпрати средства за издръжка на детето, но същият отказва да стори това и до сега. Поддържа се в исковата молба, че детето боледува има нужда от средства за лекарства. Твърди се, че с оглед възрастта на детето, неговото здравословно състояние и материалното положение на ищцата за ежемесечната издръжка на детето са необходими 200 лв. Моли съда да бъде осъден ответника да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законна представителка ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 01.05.2009г., ведно с лихвите върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за прекратяване или изменение на издръжката. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител-адв.А., е постъпил писмен отговор, в който искът не се оспорва по основание. Оспорва се само по размер. Направено е доказателствено искане.

В съдебно заседание ищцата се явява лично прави уточнение, че предявя иска си за издръжка за минал момент, считано от една година назад преди завеждане на исковата молба или считано от 25.11.2009г. Поддържа заявените си претенции

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, оспорва исковите претенции по размер. пълномощника си, поддържа писмения си отговор.

Районният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, след съблюдаване на разпоредбата на чл.235 от ГПК, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

Не е спорно по делото, а това се установява и от представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане, издавено въз основа на акт за раждане №0134 от 16.08.2006г., съставен от община Пещера, че детето Д.Ф.А., е родено в Република Франция  на 0***. от майка Н.Е.С. и баща А.З.А..

Страните не спорят, че от месеца април 2009г. не живеят заедно и че единствено ищцата са грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете. Не се спори и досежно факта, че ответникът от момента на фактическата раздяла с ищцата не е давал никакви средства за издръжка на малолетното си дете.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Пещера, съдържащ констатации, че ищцата има още две непълнолетни деца от предишно фактическо съжителство А. Н. С., роден на ***г. и Б.Н. С., роден на ***г. Според доклада ищцата в момента не работи и не е регистрирана в БТ. При направена справка в ИО на Д”СП”-Пещера ,се установява, че същата получава месечна помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 35 лв. Според доклада ищцата не е подкрепяна  финансово от свои близки.

Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от   правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са два обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.143 във вр.с чл.139 от СК и чл.149 във вр.с чл.139 от СК, които са основателни като съображенията за това са както следва:

По иска с правно основание чл.143 във вр.с чл.139 от СК.

Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна-нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.

Безспорно се установи по делото, че ответникът по делото е баща на  детето  Д., родено на ***г., което към настоящия момент е на 5-годишна възраст. Безспорно се установи, че страните по делото, които са родители на малолетната Д. не живеят заедно от месец април 2009г.Безспорно е , че детето живее при майката/ищцата/, която единствено се грижи за него и че ответникът не се грижи за детето  си и не му дава издръжка.Ето защо съдът приема, че за месечната издръжка на детето Д.  са необходими 180 лв., от които 120 лв. следва да заплаща ответника, а ищцата следва да поеме разликата от 60 лв., ведно с непредвидимите нужди, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Съдът счита, че така определената издръжка е съобразен с ежедневните нужди/ храна, облекло/ на детето с оглед възрастта му и  е в синхрон и  с икономическия стандарт в държавата. Счита също така, че в така визирания размер издръжката е съобразена и с възможностите на ответника, който е млад човек, в активна трудоспособна възраст, липсва доказателства, същият да е с влошено здравословно състояние, което обуславя извод, че е във възможностите му да реализира доходи около средните  параметри за страната. Не се установи по делото  ответникът да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни деца. Съдът съобрази също и обстоятелствота, че ищцата се грижи за още две свои непълнолетни деца, освен за детето си Д..

Ето защо следва да се уважи иска като се осъди ответникът да заплаща на малолетното си дете Д.  чрез неговата майка и законна представителка  ежемесечна месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска-25.11.2010г., ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка.

По иска с правно основание чл.149 във вр.с чл.139 от СК. Същият е частично основателен по следните съображения:

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Заявената от ищцата претенция е за периода от 25.11.2009г. до 25.11.2010г. / съвпада със законовия регламент по период/ и се иска ответникът да бъде осъден да заплати на малолетното си дете Д., чрез неговата майка и законна представителка  120 лв. месечна издръжка или за 12 месеца общо сумата в размер на 1 440 лв. Безспорно се установи, че през процесния период страните са живеели разделено и детето Д. е живяло при майка си ищцата, като само  майката е полагала грижи по отглеждането му. Не се установи през този едногодишен период опреди датата на предявяване на иска ответникът да е давал средства за издръжката на детето си. Ето защо за периода от 25.11.2009г. до 25.11.2010 ответникът следва да поеме по 100 лв. месечно за покриване на необходимата издръжка за малолетното си дете  за минал момент като следва да бъде осъден да заплати на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 100 лв. за периода от 25.11.2009г. до 25.11.2010г. или общо сумата в размер на 1200 лв. като за разликата от 1200 лв. до претендираните 1440 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 220.80 лв. съставляваща държавна такса и по двата иска за издръжка.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на настоящото съдебно решение.

Воден от горното Пещерският районен съд           

  

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Д.Ф.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Е.С., ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска-25.11.2010г., ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка.

ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете Д.Ф.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Е.С., ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., за периода от 25.11.2009г. до 25.11.2010г. или общо сумата от 1200 лв., като отхвърля иска за разликата от 1200 лв. до 1440 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА А.З.А., ЕГН ********** ***  да заплати по сметката на РС – Пещера сумата от 100 лева за особен представител и в полза на държавата сумата от 220.80 лв., съставляваща държавна такса.

Допуска предварително изпълнение на решението.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна  пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 19.05.2011г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: