Решение по дело №707/2014 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 160
Дата: 9 декември 2015 г. (в сила от 18 август 2017 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20143210100707
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                               9.12.2015 г.                       гр.Балчик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                                   граждански състав

На ДЕВЕТИ НОЕМВРИ през двехиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                       Председател: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 707 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по предявена искова молба от Д.Н.Д. ЕГН********** *** против И.М.П. ЕГН********** ***  за заплащане на сумата в размер на 5250,00лв., представляваща неимуществени вреди за нанесени публично изречени на 9.09.2011г. закани, клевети и обиди, ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 5000,00лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 9.09.2011г., въз основа на който е било образувано досъдебно производство №150/2012г. на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС.  

            Ответникът намира исковете за неоснователни.

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

            Ищецът твърди, че на 9.09.2011г. в гр.Балчик възникнал спор между него и съседа по повод на направена забележка за изхвърляне на отрязани клони на не регламентираното за целта място, а пред входа на пенсионерския клуб, който се намирал точно пред къщата на ищеца. В този момент към двамата се приближила съпругата на съседа М. – ответницата, която започнала да го псува, обижда и нагрубява, наричайки го „простак“, „педераст“, „ще те довърша“,“ще те убия“.  Това станало на улицата, при колкото й глас държал и била чута от съседи  и преминаващи. По този начин ответницата унижила честта и достойнството на ищеца. Ищецът се чувствал разстроен, не се чувствал разположен, бил изтощен, изсъхвала му устата; чувствал се психически убит, не е искал да работи.

Впоследствие разбрал, че ответницата подала сигнал до полицията, въз основа на който било образувано ДП №150/2012г. по описа на РУП Балчик. По този повод, ищецът бил многократно  разпитван, подложен на унижение, третиран като престъпник – сниман, дактилоскопиран, което се отразило на неговото самочувствие и психика. Било образувано и НОХД №23/2013г. по описа на БРС, по което бил подложен на комплексна съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза. Воденият срещу него процес, приключил с прекратяване, му причинил много нерви, срам, обида, отчаяние и влошаване на здравето.

С тези свои действия, ищецът намира, че ответницата виновно му причинила и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяна обида на публично място, срам, унижение, душевна болка, нестабилно здравословно състояние, накърняване на честта и достойнството, чувство за малоценност, потиснатост, депресивно състояние, трудно общуване, безпокойство, безсъние, умствено напрежение, в резултат на което съзнанието му било трайно обременено с негативно изживяване.  

С оглед изложеното, ищецът предявил настоящите обективно кумулативни съединени искове.

            В представения до съда писмен отговор и в съдебно заседание ответникът смята, че извън производството по чл.124 ал.5 от ГПК, е недопустимо установяване на престъпни обстоятелства в гражданско дело. Оспорва виновността на действията си. Твърди, че ответникът е осъществил свое конституционно право, като е подал сигнал до органите на реда за да потърси съдействие за преустановяване на неправомерните действия на ищеца.Не е налице, според ответника и причинна връзка между поведението на ответника и твърдения вредоносен резултат.

            Исковете черпят своето материално правно основание в нормите на чл.45 от ЗЗД.

По отношение на иска за заплащане на сумата в размер на 5000,00лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 9.09.2011г., въз основа на който е било образувано досъдебно производство №150/2012г. на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС:

Не се спори по делото, че досъдебно производство №150/2012г. на РУП Балчик, респ. НОХД №23/2013г. по описа на БРС са образувани въз основа на жалба на ответницата до РУП Балчик по повод инцидента на 9.09.2011г. в гр.Балчик. Съобразно съдебната практика носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Подаването на жалба не е обида…. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму./така решение №758/11.02.2011г. IV г.о./

По това дело не се събраха доказателства, установяващи недобросъвестно упражняване на права от страна на ответника с цел да навреди на ищеца. Наведените обстоятелства относно прекратяване на производството по НОХД №23/2013г. по описа на БРС, поради непреследването му по общия ред не съставлява доказателство за недобросъвестност на ответницата при осъществяване на своето  право. В тоя смисъл съдът намира този иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да го отхвърли.

По отношение на иска за заплащане на сумата в размер на 5250,00лв., представляваща неимуществени вреди за нанесени публично изречени на 9.09.2011г. закани, клевети и обиди, ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата:

По делото бяха изслушани показанията на свидетелите К.К., М. П. и Х.Г..

Свидетелката К.К.,приятелка на ответницата, заяви, че не познава ответницата като конфликтен човек. Видяла е след конфликта с ищеца. Изглеждала зле физически и психически. Избити й били два зъба. Била разстроена. Същата няма преки впечатления от конфликта, на като познава ответницата е склонна да търси вина за случилото се у ищеца, въпреки че не е общувала с него.

Свидетелят М. П., съпруг на ответницата  заяви, че причина за инцидента била молбата на съседката Ани, която била инвалид, да й отреже два клона. Заедно с един познат ги отрязали и ги хвърлили на поляната до пенсионерския клуб, до тях. Като видял това, ищецът му направил забележка, че там не е място за изхвърляне, при което двамата се скарали. Лошите отношения между семействата били отдавна. Докато двамата се разправяли, наближила ги ответницата, на която, според разказа на свидетеля, той й казал да се прибира. Но ищецът продължил да вика, като му кипнало и посегнал да удари свидетеля, при което той се дръпнал и ударът попаднал върху ответницата. Първоначално свидетелят заяви, че не помни тя да е казала нещо обидно на ищеца, преди или след нараняването.Впоследствие заяви, че може да е казала думата „простак“, че се хваща за тези два клона. При извършената очна ставка между него и ищеца, свидетелят отново потвърди казаното. Други обидни думи, според него ответницата не е употребявала по отношение на ищеца.

Свидетелката Х.Г., роднина на ответниците, съседи, но не поддържащи отношения, заяви, че ответницата се е обръщала с думите „простак“, педераст“, „ ей сега те довърших“ към ищеца. Също посягала да го бие, рита, крещяла му. Разговора между мъжете, свидетелката сподели преди това,че не е чула, т.к. те си говорили тихо, а тя била на разстояние може би „30-40-60м.“.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че при станалия на 9.09.2011г. инцидент ответницата е отправила обидната дума „простак“ към ищеца, продиктувана от дългогодишните раздори между семействата и конкретно развилия се този ден скандал. Употребата на тази дума се установява от твърденията на ищеца, показанията на свидетеля М. П. и Х.Г.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.Г. в останалата част, предвид явно конфликтните отношения помежду им и противоречията в показанията й и отстоянието й от мястото на кавгата. Думите на ответницата чувала, но не така било с думите на другите участници в инцидента.

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

От показанията на свидетелите М. П., Х.Г., твърденията на Д.Д. се установява, че на 9.09.2011г., ответницата е осъществила противоправно деяние, изразяващо се в отправяне към ищеца на обидната  дума “Простак“. Вината на дееца се предполага до доказване на противното. В резултат на деянието, ищецът твърди, че са били унижени честта и достойнството му. Ищецът се чувствал разстроен, не се чувствал разположен, бил изтощен, изсъхвала му устата; чувствал се психически убит, не е искал да работи. За доказателства представя етапна епикриза, амулаторен лист от 11.04.2014г. и ехографско изследване, рецепта от 27.09.2015г. и кардиограма. Представените доказателства не установяват твърдяното от него физическо здравословно неразположение, последвало непосредствено след обидата.  В тоя смисъл съдът приема, че такива вреди, изразяващи се в разстройстване на здравето на ищеца и неговото физическо и психическо неразположение – изсъхване на устатата, нежелание за работа, психическо изтощение не се доказаха по делото.

Обидата е насочена против чувството на лично достойнство като тя цели негативна промяна на обществената оценка по отношение на обидения. Засягането на това особен вид чувство е посредством думи или действия, които по съдържанието си противоречат на общоприетите изисквания за благоприличие и на добрите нрави /р.№ 20 от 14.07.1998 г. по к.д.№ 16/98 на КС на РБ/. Авторът на обидата си служи със словесна информация, изразяваща се в мнение, становище, оценка, обръщение и др., които не съдържат факти и обстоятелства, които могат да бъдат обект на възможна проверка досежно достоверността им. От обективна страна засегнатото посредством обидата лице следва да я е възприело лично. Като се ръководи от това обстойно характеризиране на обидата, съдът приема, че с думата „простак“ ответницата е унижила честта и достойнството на ищеца, като с това му нанесла неимуществена вреда. Вредата е в пряка причинна връзка с обидата.

На основание чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че дължимото обезщетението следва да е в половиния размер от минималната за страната работна заплата.

Страните претендират разноски, които следва да им се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Воден от изложеното, съдът

                                                                       РЕШИ:

            ОСЪЖДА И.М.П. ЕГН********** ***  да заплати на Д.Н.Д. ЕГН********** *** сумата в размер на 190,00лв./сто и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесена публично на 9.09.2011г. обида, ведно със законната лихва от 9.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 5250,00лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Д. ЕГН********** срещу И.М.П. ЕГН********** за заплащане на сумата в размер на 5000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 9.09.2011г., въз основа на който е било образувано досъдебно производство №150/2012г. на РУП Балчик и НОХД №23/2013г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА И.М.П. ЕГН********** да заплати на Д.Н.Д. ЕГН********** сумата в размер на 13,16лв./тринадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. ЕГН********** да заплати на И.М.П. ЕГН********** сумата в размер на 841,92лв./осемстотин четиридесет и един лев и деветдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                              СЪДИЯ:……