Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав
в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
секретаря Таня Митова и с участието на прокурор Димитър Младенов, като разгледа
докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД
№ 732 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 15.05.2018 г. по НОХД № 1560/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 102 с-в, подсъдимият И.И.Н. е признат за виновен в това, че за
времето от около 23:00 ч. на 09.02.2015г. до ок. 07:00 ч. на 10.02.2015г., от
стая в къща находяща се в с. И., ул. „*****”, отнел чужди (собственост на С.А.Н.)
движими вещи - 1 (един) бр. къртач марка/модел „Макита X07RM” на стойност
237.00 (двеста тридесет и седем) лева; 1 (един) бр. перфоратор марка/модел
„Bosch GBN2-22 RE” на стойност 228.00 (двеста двадесет и осем) лева; 1 (един)
бр. ъглошлайв марка/модел „Метабо WRS 7-12” на стойност 71.70 (седемдесет и
един и 0.70) лева; метален диск за рязане на дървен материал на стойност 13.00
(тринадесет) лева; ъглошлайв марка „Макита”, неустановен модел, на стойност
59.70 (петдесет и девет и 0.70) лева; ръчен циркуляр марка/модел „Black &
Decker Р2852” на стойност 56.70
(петдесет и шест и 0.70) лева; винтоверт марка/модел „Kress 500 TBS” на
стойност 68.70 (шестдесет и осем и 0.70) лева; електрическо ренде марка/модел
„ALPINATOOLS 2012/06/INF6952-G” на стойност 41.70 (четиридесет и един и 0.70)
лева и декодер за TV на стойност 19.50 (деветнадесет и 0.50) лева, на обща
стойност от 796.00 (седемстотин деветдесет и шест) лева, от владението на С.А.Н.
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи били
върнати - престъпление по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, като е оправдан
по повдигнатото обвинение деянието да е извършено чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот (изкъртване на врата на стаята в областта на
насрещника на бравата заедно с част от касата) и по квалификацията по чл.195,
ал.1, т.3, предл.2 от НК, като на осн. чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.54,
ал.1 от НК съдът му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на осн. чл.57, ал.1, т.3 вр.
ал.3 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим.
Съдът
на осн. чл.68, ал.1 от НК е постановил
подсъдимият И.И.Н. да изтърпи отделно и наказанието 3 месеца „Лишаване от
свобода”, отложено за тригодишен изпитателен срок, наложено му с влязла в сила
на 17.10.2012г. присъда по НОХД № 330/2012г. на Сливнишки PC, което на осн.
чл.57, ал.1, т.З вр. ал.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
ОБЩ режим.
Съдът
на осн. чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс. И.И.Н. да заплати в полза на Държавата и по сметка
на СРС направените по делото разноски в размер на 152.44 лева, както и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Срещу
съдебният акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подс. Н. – адв.Д.. В
нея се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде
оправдан или да бъде изменена в частта
относно наказанието.
В
разпоредително заседание на 11.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В
съдебно заседание служебният защитник на подс. Н. – адв. Д. моли да се отмени
първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че
неправилно СРС е възприел фактическата обстановка, а оттам е направил и
погрешни правни изводи. Сочи, че правилно в мотивите си съдът е приел, че по
делото липсват доказателства подзащитният й да е извършил престъплението по
чл.195, ал.1, т.3 от НК, поради което и е оправдан. Не така стои въпросът за
престъплението, за което е осъден по чл. 197, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, в която
връзка са изложени подробни съображения. Алтернативно се прави искане, да се измени присъдата по отношение на
наложеното наказание, като се приложи чл.55, ал.1, т.2 от НК като се замени
наказанието „лишаване от свобода“ с пробация.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура счита присъдата за
правилна и законосъобразна, като от анализа на доказателствата, събрани в хода
на съдебното следствие, може да се направи изводът за авторството на деянието и
съпричастността на подсъдимия в неговото извършване.
Подсъдимият
И.Н. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция, поддържа
изложеното от защитника му и в предоставеното му от съда право на последна дума
моли съда да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на събрания по делото доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият
И.И.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, осъждан, безработен, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
с ЕГН **********.
Свидетелят
С.А.Н. наел в началото на 2015г.подсъдимия И.Н. за извършването на ремонтни
дейности по къщата му, находяща се в с. И., ул. „*****“. В къщата на свидетеля Н.работел
и свидетелят Д.А.С., който нощувал там и бил нает от С.Н.като пазач на къщата
му.
По-късно,
в началото на месец февруари 2015г. между свидетелят С.Н.и подсъдимият И.Н. провели
телефонен разговор, в който Н. споделил, че има нужда от пари. Св. Н.му казал
да поиска парите от свидетеля И.С., но последният не разполагал с достатъчно
парични средства, поради което му. Тогава св. Н.казал на подсъдимия да вземе
няколко от процесните машини и да ги заложи в заложна къща.
На
09.02.2015г. в къщата на свидетелят С.Н.били подсъдимият Н., свидетелят Д.С.,
както и свидетелят И.С.и черпили. Около полунощ Д.С. си легнал, в стаята, в
която преспивал обичайно. По-късно, същата вечер, подсъдимият И.Н. отишъл в стаята,
където били съхранявани работни машини, собственост на св. Н.. Взел всички
работни машини, намиращи се там. На следващата сутрин Д.С. установил, че всички
машини от стаята в къщата на св. Н.липсвали и провел телефонен разговор с
последния, съобщавайки му, че машините липсвали, както и че И.Н. е бил напуснал
къщата. Научавайки за това св. С.Н.се опитал да открие подс. И.Н. и да установи
контакт с него посредством телефонни разговори, но Н. не отговарял. За случилото
се пострадалият сигнализирал чрез жалба, подадена до 09- РУП-СДВР. В подадената
жалба С.Н.описва липсващите инструменти.
Изложената
фактическа обстановка се установява от доказателствената съвкупност по делото:
гласните доказателства:
обясненията на подсъдимото лице И.И.Н., както и от показанията на разпитаните в
съдебната фаза свидетели: С.А.Н. (включително и прочетените на осн. чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови показания от досъдебното производство), Д.С.,
З.К.З.(вкл. прочетените частично на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
негови показания от досъдебната фаза), К.В.К.(вкл. и прочетените на осн. чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК негови показания от досъдебното производство ),
К.Г.Т.(включително и прочетените изцяло на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2
от НПК нейни показания от досъдебното производство ), И.С.С., приетите по
надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства: справка за криминални прояви, два броя протоколи за
доброволно предаване на част от процесиите машини, ксерокопие на заложен билет
№ 64204, протокол за оглед на веществени доказателства, справка за съдимост;
веществените доказателствени средства - фотоалбум от оглед на веществени
доказателства, както и приетата експертиза: заключението на в.л. С.З.С.по съдебно-оценителна
експертиза.
Настоящият
съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният
съд, като намира, че контролираната инстанция е събрала необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални
нарушения, с които да е ограничил правата на страните. Атакуваната присъда е
постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не, с които
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
Правилно
първата инстанция е дала вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели, като е приела, че същите са обективни, достоверни, взаимодопълващи
се и в пълнота очертават картината на извършеното от подс. Н. престъпление. Свидетелските
показания кореспондират с протоколите за доброволно предаване, като с тях са
били предадени инкриминираните вещи.
Също
като първоинстанционния и настоящия съдебен състав счита, че следва да
кредитира показанията на св. Д.С.. Информацията споделена от посоченото лице е
логична и безпротиворечива, като той добросъвестно излага факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство. В
хода на разпита си пред съда Д.С. последователно и безпротиворечиво споделя
непосредствените си наблюдения свързани към стаята, която е била с отворена
врата, както и това, че се е обадил на св. С.Н.и му съобщил за констатираното
от него - липсващите инкриминирани вещи и тяхната конкретизация. От
логическия и съвкупен анализ на този доказателствен източник с данните изводими
от протоколите за доброволно предаване се изяснява в пълна степен мястото и
времето на осъществяване на престъпното деяние, доколкото свидетелят е
категоричен относно времевия период, в който е забелязал отворената и разбита
врата в къщата, където са се съхранявали инкриминираните вещи, а впоследствие и
констатираната липса на последните. До позитивен извод за достоверност на
споделеното от посоченото лице съдът достигна и с оглед пълното съответствие на
разказа на останалите доказателства, каквито са показанията на разпитаните
свидетели, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства и
доказателства – протоколи за доброволно предаване.
Правилно съдът е кредитирал и показанията на св.С.Н.–
пострадал от престъплението, които са логични, последователни и
непротиворечиви. Св. Н.индивидуализира липсващите машини, което от своя страна
съответства на събраните по делото доказателствени материали – протоколи за
доброволно предаване. Трябва да се отчете, че показанията на този свидетел
напълно съответстват на показанията на св. Д.С. относно проведената между тях
телефонна връзка на 10.02.2015г. От показанията на св. Н.се установява и
времето, в което са отнети инкриминираните машини.
Настоящата
инстанция напълно кредитира и показанията на св.З.К.и св.И.С.. От показанията
на св. К.се установя времето на
залагането на вещите, вида и броя на машините, както и обстоятелството, че
същите са били заложени от св. К.Т.. От показанията на св. С. се получава
информация относно уговорката между св. С.Н.и подс. И.Н., като се посочва, че
последният е поискал от него пари, но той му отказал, което се потвърждава
както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на св. С.Н..
Трайно
установено в съдебната практика положение е, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа – като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна
преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост
и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
В
процесния случай обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани в частта
им, че на 09.02.2015г. срещу 10.02.2015г. е взел процесиите машини, тъй като е
имал уговорка за това със св. С.Н., това че е възложил на св. К.Т. да заложи
част от въпросните машини в заложна къща, както, и че е бил постигнал
договореност със свидетелят С.Н., да
вземе част от машините и да ги заложи. Излага, че е взел всички машини,
намиращи се в процесната стая, обстоятелство, което кореспондира с двата броя
протоколи за доброволно предаване на процесиите машини.
Следва
да се отбележи, че показанията на горепосочените свидетели и обясненията на
подсъдимия са подробни, последователни и в пълен синхрон помежду си. Въведените
от тях обстоятелства по делото намират потвърждение в извършените експертизи,
писмени доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване и протокол
за оглед на ВД.
Съдът
кредитира и заключението на изпълнената в хода на производството
съдебно-оценителна експертиза като компетентно изготвено с нужните
професионални познания и опит в област и неоспорено от страните по делото. Въз
основа на него се установява, че пазарната стойност на инкриминираните вещи е
общо 796.00 лева.
Софийски
районен съд при така изложената фактическа обстановка правилно е обосновал
своите правни изводи за осъществен от подс. И.Н. състав на престъплението по
чл.197,т.1 вр. чл.194, ал.1 НК
От
обективна страна подсъдимият във времето от около 23.00 часа на 09.02.2015г. до
около 07.00 часа на 10.02.2015г. от стая в къща, находяща се в с. И., ул.
„Кирил и Методи“, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот - изкъртване врата на стаята в областта на насрещника на бравата, заедно с
част от касата, отнел чужди движими вещи, собственост
на С.А.Н. от владението на С.А.Н. без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като с действията си е осъществил състава на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт
на пострадалия върху предмета на престъплението и е установил своя трайна
такава върху инкриминираните вещи.
Въз
основа на правилно изведената фактическа обстановка обосновано
първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият е извършил
престъплението кражба. Безспорно е установен фактът, че обективно подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба – отнемането на чужда
движима вещ от владението на другиго.То е осъществено чрез действие и се
изразява в това, че подс. Н. е прекратил фактическата власт върху
инкриминираните вещи, които до момента на деянието са се упражнявали от св. Н.и
същевременно е установил своя фактическа власт върху тях. Престъпният резултат
е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,
настъпила в следствие на деянието. В настоящия случай е безспорно установено,
че е налице резултат – подсъдимият е установил своя фактическа власт върху
предмета на престъплението, т.е престъплението е довършено.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
Н. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици, искал е и е целял
настъпването на съставомерен резултат. Подсъдимият в конкретния случай е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той
е разбирал, че отнемането на чужди вещи е противозаконно и наказуемо, но
въпреки това е нарушил установения в страната правов ред. Престъплението е
довършено – подсъдимият е придобил възможност за безпрепятствено разпореждане,
като едно трайно състояние върху отнетите вещи.
Основните
възражения на защитата на подсъдимия са свързани с липсата на субективна страна
на извършеното престъпление. Настоящият съдебен състав счита, че същите са
неоснователни. Това е така, защото подсъдимият е знаел, че отнема вещи, които
са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането е противозаконно и е имал
намерение да присвои вещите, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването на тези последици - да присвои предмета на престъплението.
Вината е субективно свойство на престъплението – изразява психическото
отношение на дееца към извършеното деяние и неговите последици. То се изяснява
чрез установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за
субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по
делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подс. Н., съдът
следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното
престъпление – това, че противозаконно отнетата вещ се е намирала в чуждо
жилище, макар и без постоянен надзор. За тези вещи подсъдимият, е съзнавал, че
са вътре в помещението и че собственикът ги владее, въпреки, че пряко не
въздейства постоянно върху тях и временно не ги ползва, и че той самият няма
право да се разпорежда със същите, без съгласието на техния владелец.
Правилно
контролираната инстанция е приложила привилегирования състав на чл. 197, т. 1
от НК, тъй като процесиите машини са върнати на пострадалото лице още в хода на
досъдебното производство. Част от тях били върнати от самия подсъдим с протокол
за доброволно предаване, а останалата част е върната след оказано съдействие от
него пред органите на досъдебното
производство, тъй като в своите обяснения той е посочил местонахождението на
отнетите вещи в заложната къща, вследствие на което те били намерени и
предадени от св. Здравков.
Правилно
районният съд е приел, че по делото не са налице никакви доказателства, че
подсъдимият И.Н. е извършил престъпление по квалифицирания състав на чл.195,
ал.1,т.3, пр.2 от НК, че именно е
разбил вратата на помещението, където са се намирали процесиите машини. В тази
връзка по делото не са налице нито преки или косвени доказателства.
За
да индивидуализира наказанието на подс. Н., първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като по настоящото дело не са налице
основанията за приложение на чл.55 от НК, а именно изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. При определяне на конкретното наказание
Софийски районен съд е съобразил като смекчаващи вината обстоятелства – добрите
характеристични данни на подсъдимия, оказаното съдействие на полицейските
органи, сравнително ниската стойност на откраднатите вещи, а като
отегчаващо-обремененото негово съдебно минало. Въззивната инстанция намира
наложеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ в
минимален размер, а именно за срок от три месеца, за справедливо и достатъчно
за постигане в пълна степен на целите наказанието, определени в чл.36 НК.
Правилно
първата инстанция е определила на осн. чл.57, ал.1,т.3 вр ал.3 от ЗИНЗС и
режима на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим.
Настоящият
състав констатира, че правилно е
постановено на осн. чл.68, ал.1 НК подс. Н. да изтърпява отделно и наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на осн. чл.66,
ал.1 от НК е отложено за срок от три години, което му е било наложено с влязла
в сила на 17.10.2012г. присъда по НОХД № 330/2012г. на Сливнишки РС, което на
осн. чл.57, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, правилно районният
съд е възложил на подсъдимия Н. направените по делото разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение,
поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
15.05.2018г., по НОХД № 1560/2016г.,
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.