№ 2185
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И. Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205611 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003222/01.07.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на
„АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4, представлявано от
управителя А.Р.Д., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на
труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1 , ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата оспорва по същество вмененото му нарушение
и излага твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и за неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за
отмяна на Наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание чрез процесуалните му представители поддържа направеното в
жалбата искане.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив се
представлява от **** Н.К. която пледира да бъде потвърдено наказателното
1
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 21.05.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив /ДИТ-
Пловдив/ бил получен сигнал от Единен европейски номер за спешни
повиквания тел.112 за затрупан човек при срутване на сграда, находяща се на
строителен обект „Премахване на склад“ в гр.Пловдив, ул.“Радецки“ № 25.
Мястото било посетено от св.Н.И.Б.., заемащ длъжността „****“ в ДИТ –
Пловдив, който установил, че за премахване на обекта бил сключен договор
от 20.04.2021 г. с изпълнител – дружеството-жалбоподател „Астра билдинг
груп“ ЕООД. Обектът бил ограден с полицейски ленти и достъпът до него
ограничен от органите на реда. След проведен кратък разговор с работещите
на място работници, които били събрани в един бус и впоследствие отведени
за разпит във Второ РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, инспекторът по труда
разбрал, че същите нямат сключени трудови договори с дружеството-
жалбоподател. Впоследствие от Районна прокуратура Пловдив бил
предоставен протокол за разпит на свидетел И.Г.С., ЕГН **********, въз
основа на който св.Б. установил, че С., започнал работа на горепосочения
обект преди около четири дни /считано от 21.05.2021 г./ с установено работно
време и уговорено трудово възнаграждение. Свидетелят Б. разговарял с
управителя на дружеството и изискал трудовата документация на работещите
на обекта лица, като за лицето И.С. не било представено трудово досие. Въз
основа на извършената на 21.05.2021 г. проверка на място на горепосочения
строителен обект и от представения протокол за разпит на И.Г.С., св.Б.
формирал извод за извършено от „Астра билдинг груп“ ЕООД нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като към 21.05.2021 г. на описания по-
горе строителен обект дружеството-жалбоподател приело на работа като общ
работник И.Г.С., ЕГН **********, при установени елементи на трудово
правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 16-003222/09.06.2021 г.,
предявен и подписан от управителя на санкционираното дружество. По реда
2
на чл.44, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било изготвено атакуваното НП № 16-
003222/01.07.2021 г. с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ
на „Астра билдинг груп“ ЕООД било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителя Н.И.Б.., който посочва повода за проверката на строителния
обект и установеното от него на място след разговор с намиращите се там
работници, а именно, че същите нямат трудови договори с дружеството, наето
да събаря намиращата се в обекта сграда. Уточнява, че е съставил АУАН за
лице, което не е от групата на А.Х., като е установил нарушението само въз
основа на протокола за разпит, без да е разговарял с лицето И.С.. Допълва, че
не е видял С. да работи и не бил правил опити да се свърже с него. Преди
съставяне на акта поискал обяснения от управителя на дружеството, който
устно и писмено обяснил, че хора от групата на А.Х. не били негови
работници, а събирали дървен материал. Свидетелят сочи, че изискал редица
документи, включително и трудовата документация на лицата, които
работили на процесния обект, но не му било представено трудово досие на
И.С.. За това, че последният работил в деня на злополуката на обекта,
актосъставителят установил от протокола за разпит.
В хода на настоящото производство по искане на въззиваемата страна беше
разпитан св.А.М.Х., от чийто показания се установява, че заедно с група от
осем-девет човека от гр.К. извършвали обща работа по почистване на
проверения строителен обект. За работата се свързали на място с началника
А.. Конкретните задачи им били възлагани от технически ръководител на
„Астра билдинг груп“ ЕООД, за изпълнението на които било уговорено
възнаграждение в размер на 50 лв. на човек, платимо всеки петък при работно
време от 08:00 часа до 17:00 часа. Свидетелят посочва, че имали уговорка за
подписване на трудови договори, за което лицата изпратили данни за лични
карти по Вайбър, но нямали подписани такива договори. Работата им била
свързана с бутане на тухли с тесли, подреждането им заедно с дървения, за
което всяка сутрин им четели инструктаж. При извършва на работата имали
защитни каски, но не и жилетки. Свидетелят уточнява, че сутрин ходели на
3
обекта по различно време, като броят на хората намалявал или се увеличавал,
в зависимост дали имало болен или не. На седмият ден от започване на
работа на строителния обект станал инцидент, при който едно от момчетата
паднало от малка бетонна скара. Свидетелят не помни човек с име И. и не е
сигурен дали познава лицето И.Г.С., но уточнява, че познава момчетата с
турските им имена. Посочва, че е ходил в Инспекцията по труда, където е дал
обяснения на св.Б. за работната група и условията, при които са работили. Не
носел лични карти, но тъй като протичал подготвителен процес за сключване
на трудови договори, свидетелят ги снимал на Вайбър и ги предоставил на
инспектора по труда. Потвърждава, че познава св.С.Б..
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото бяха
разпитани св.С.Я.Б.. и св.И.К.Ч.
От показанията на св.Б. се установява, че работил една седмица заедно с
група от шест човека, сред които и св.А.Х. на обект до болницата. Св.Х.
намирал работа на групата и преговарял с фирмите. На обекта работата им
била свързана с бутането на стени и разчистването на тухли,стъкла, греди,
летви, за което им заплащали дневно по 50 лв. на човек. Определено било и
работно време от 08:00 ч. до 17:00 часа от понеделник до петък. На място
имало бригадир, който им поставял конкретни задачи и следял работата им.
Имали ръкавици, жилетки, но не работели с машини, крики и лопати.
Свидетелят посочва, че заплащането се извършвало от шефовете редовно, но
не знае името на този шеф, които им казал да си изкарат лични карти и
обещал да сключат договори, за което снимал с телефон личните карти.
Свидетелят уточнява, че не ходил редовно на работа. Посочва, че не познава
И.С..
В показанията си св.Ч. посочва, че е нает на трудов договор като
технически ръководител в „Астра билдинг груп“ ЕООД и работи в
дружеството от две години. Като такъв отговарял за организацията на
строителния процес на обекта на ул.“Радецки“ № 25, където дружеството-
жалбоподател било наето за събарянето му. По време на проверката от
21.05.2021 г., когато станало срутването, свидетелят сочи, че не бил на обекта,
тъй като отсъствал от работа. Твърди, че в дружеството нямало лица без
сключени трудови договори, както и че не познава лицата Я.М.М и А.М. Х..
Сочи, че на обекта освен служителите на фирмата имало група от 5-6 лица,
които идвали инцидентно и събирали дърва от дървената конструкция,
4
каквато представлявал обекта. Премахването му се осъществявало чрез
къртене с къртачи, като събарянето се извършвало чрез багер с помощта на
работници от фирмата. Свидетелят сочи, че едно от лицата от групата било
техен бригадир и той нареждал какво да се работи на обекта.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Б. като последователни, обективни,
без вътрешни противоречия, изхождат от незаинтересовано по делото лице и
са ясни и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства,
както и показанията на св.Х. и св.Б..
Съдът отчасти не възприема показанията на св.И. Ч., а именно в частта им,
в която същият твърди, че в дружеството не работят лица, които нямат
сключен трудов договор, както и в частта, в която сочи св.Х. за лице, което
определяло какво да се работи на строителния обект. В посочената им част
показанията на св.Ч. са в директно противоречие с изнесените от св.Б., св.Х. и
св.Б. факти. По делото се установи, че св.Ч. е служител в дружеството-
жалбоподател, което е индиция за неговата заинтересованост да пресъздаде
събитията по благоприятен за жалбоподателя начин, обслужващ неговата
защитна теза. Вярно е, че това не е основание неговите показания
автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да
ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия
доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност на
тези показания в посочената по-горе част от целокупния доказателствен
материал, поради което и предвид установената заинтересованост на този
свидетел от крайния изход на делото, съдът намира, че същите не следва да се
кредитират в тази им част.
Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от
страна на „Астра билдинг груп“ ЕООД административно нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за
сключване на трудов договор в писмена форма при установени отношения на
предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови
правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел в
процесния строителен обект на работа И.Г.С., ЕГН ********** при
установени елементи на трудово правоотношение – работно време от 8:00ч.
до 17:00ч., работно място – строителен обект в гр. Пловдив, ул. "Радецки" №
5
25, за който на „Астра билдинг груп“ ЕООД с договор от 20.04.2021 г. е било
възложено да премахне наличните в обекта сгради, и уговорено трудово
възнаграждение и почивки от 10:00 – 10:15 ч., 12:00-13:00 ч. и 15:00-15:15 ч,
без да е сключил със С. трудов договор в писмена форма. Налице е
предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен
трудов договор, но не е било сторено. По този начин дружеството-
жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която
трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.
1, ал. 2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на
цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл. 62,
ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице
трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния
работодател. В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване
не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката. С
категоричност се установява, че И.Г.С., ЕГН:********** е бил сред лицата,
установени на обекта, които впоследствие са отведени в полицейския участък
за разпит във връзка с настъпилата злополука на процесния строителен обект.
Именно в показанията си на свидетел, обективирани в представения по делото
Протокол за разпит на свидетел от 21.05.2021 г., И.С. посочва конкретното
дружество в лицето на жалбоподателя, при който е започнал работа и то
четири дни преди инцидента, а именно: „…започнах работа в дружество
„Астра Билдинг“. Това категорично опровергава предположението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че конкретния работник може
да е бил на процесното място да осъществява дейност, различна от трудовата
и не е бил нает от дружеството във връзка с премахване на въпросната сграда.
Установява се, че в процесния ден е полагал труд на строителния обект като
по време на злополуката е ползвал правото си на почивка. Посоченото от
св.Х. и св.Б. в показанията им, че не познават или не са сигурни, че познават
лице с името И.Г.С. не успява да опровергае констатацията на проверяващия
орган за приет на работа на процесното място от жалбоподателя на работник
с това име, доколкото самият С. в разпита пред органите на реда посочва
изрично, че сам е търсил и намерил работата, като се е разхождал из обектите
на града. Изяснява се и естеството на извършваната от С. работа - обща
работа, свързана с чистене, изнасяне на дъски, греди, ламарини, тухли. Тази
6
дейност той е извършвал след направен първоначален инструктаж и при
осигурени от жалбоподателя защитни средства и инструменти, за което
изрично е упоменал във въпросния протокол за разпит на свидетел.
Обстоятелството, че е използвал работни средства и инструменти на
работодателя от своя страна е индиция, подкрепяща констатацията на
актосъставителя и АНО за наличие на отношения по престиране на работни
сила. Заявеното от С., че съгласно уговореното е следвало да работи в
определен времеви диапазон /от 08:00 часа до 17:00 часа/ с определени
почивки, потвърдено и от показанията на св.Х. и св.Б., доказва осъществен и
друг признак на трудовото правоотношение – работа при установено работно
време с определени почивки. Предвид на това съдът намира за правилно
възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила
от страна на С., който както се упомена по-горе е посочил изрично в
Протокола за разпит на свидетел мястото на работа, работно време,
конкретната дейност, която е извършвал, както и полагаемите почивки в
рамките на работния ден.
Налага се извод, че от обективна страна по делото е доказано, че на
посочената в НП дата И.Г.С. е бил допуснат до работа и осъществявал
трудови функции в проверения обект, без да е сключен с него трудов договор
в писмена форма.
Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл.416, ал.
1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото
фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за
установени.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената в случая имуществена
санкция в минимален размер – 1500 лв. е законосъобразно и правилно
определена на основание чл.414, ал.3 от КТ, като е съобразена с
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и ще спомогне в най-пълна степен да се
изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата
разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвид изричната забрана на чл. 415в, ал.
7
2 от КТ. Също така съдът приема, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за
отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите
са издадени от компетентни лица, в рамките на материалната и териториална
им компетентност, и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е пълно, точно и ясно описано, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят, който е разбрал за какво е
ангажирана отговорността му. От изложените в акта и постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че предвид фактическата и
правна сложност на делото, разглеждането му в рамките на две съдебни
заседания с разпит на четирима свидетели и извършените процесуални
действия, следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
8
гр.Пловдив възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер
на 100 лева.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003222/01.07.2021г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на
„АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4, представлявано от
управителя А.Р.Д., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на
труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4,
представлявано от управителя А.Р.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9