Р
Е Ш Е Н И Е №
541
25.04.2019 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански
състав
На 25.03.2019г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
А.К.
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 2723 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е въз основа на постъпила въззивна жалба от Х.Г.С.,
ЕГН:**********,***, чрез пълномощника адв.Г. ***,
против Решение № 2684 от 06.07.2018 г. постановено по гр.д.№ 11064 по описа за
2016 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., с
което е отхвърлен предявения от него против Н. А.Е. с ЕГН ********** с адрес
***, С.Г.Е. с ЕГН ********** с адрес *** и А.Г.Е. с ЕГН **********, с адрес
***, П.А.К., с ЕГН
**********, Т.П.С., с ЕГН
**********, и двете с адрес: ***; М.П.Т., с ЕГН **********, с адрес:
***; И.С.К., с ЕГН **********, е адрес: ***; М.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; А.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; П.Г.Н.,
с ЕГН ********** и Д.Г.Н., с
ЕГН **********, последните двама с адрес: ***; М.К.У., с ЕГН ********** и Т.К.У., с ЕГН **********, последните
двама с адрес: ***, С. Х. С., с ЕГН **********,***; С.А.Е. с ЕГН ********** с адрес ***; П.В.Н. с ЕГН ********** с
адрес.***; В.Г.Е. с ЕГН ********** с адрес ***; Г.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***, иск за допускане до делба между страните на Поземлен имот
с идентификатор № 59032.21.73 по КККР на село Първенец, община Родопи, обл.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007г. на Изпълнителния
директор на СГКК, находящ се в местността „Мичкьорски път”, землището на село П., Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 5.334 дка, с трайно
предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, IV
/четвърта/ категория на земята, при граници и съседи: поземлен имот №
59032.21.23, поземлен имот № 59032.21,24, поземлен имот № 59032.21.69 и
поземлен имот № 59032.21.74, съответстващ и идентичен с Имот № 021073 /нула,
две, едно, нула, седем, три/ по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ
59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в землището на село Първенец, местност „Мичкьорски път” и представляващ Нива, с площ от 5.334 дка,
IV категория на земята, при граници и съседи: имот № 021023, имот № 021024,
имот № 021074 и имот № 021069; и на Поземлен имот с идентификатор
59032.21.74 по КККР на село П.,
община Родопи, обл, Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18- 86/10.12.2007г, на Изпълнителния директор на СГКК, находящ
се в местността „Мичкюрски път”, землището на село
П., Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от
3,666 дка, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно
ползване: нива, IV /четвърта/ категория на земята при граници и съседи:
поземлен имот № 59032.21.203, поземлен имот № 59032.21.38, поземлен имот №
59032.21.69 и поземлен имот № 59032.21.73, съответстващ и идентичен с Имот №
021074 по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в
землището на село П., местност „Мичкюрски път” и
представляващ Нива, с площ от 3.666 дка, IV категория на земята, при граници и
съседи: имот №021073, имот № 000011, имот № 021038 и имот № 021069, както и Х.Г.С. е осъден да заплати разноските за
производството на С.А.Е. в размер на 400 лв.,
на П.В.Н. в размер на 400 лв., на
В.Г.Е. в размер на 200 лв. и на Г.Д.Н. в размер на 200 лв.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение, както и че същото не е постановено в съответствие на събраните по
делото доказателства. На първо място се оспорва частта от решението, с която
жалбоподателят е осъден да заплати разноските в производството с довода, че
разноските се заплащат съобразно стойността на дяловете на всеки един от съделителите, които се определят във втората фаза на
делбата и не би следвало за това, че съдът е отхвърлил иска за делба на Х.С.
разноските в производството да бъдат присъдени в негов ущърб, още повече
предметът бил очертан още от Г. Х. Е. приживе. На второ място се възразява, че
за имотите, които не са допуснати до делба има приобщено дело, по което Г. Х.
Е. печели и въпреки, че в хода на производството има прехвърляне на имотите,
новите собственици са обвързани от съдебното решение.Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за допускане до делба и
са присъдени разноските в производството, както и да постанови ново решение за
допускане до съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор № 59032.21.73 и Поземлен
имот с идентификатор 59032.21.74.Не се правят доказателствени
искания в жалбата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил е
отговор на въззивната жалба от въззиваемите
страни – С.А.Е., В.Г.Е., П.В.Н. и
Г.Д.Н., чрез процесуалния представител адв.Г.К., с
който се оспорва същата като необоснована, неоснователна и незаконосъобразна с
искане да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното
решение. По отношение на присъдените разноски се излагат съображения, че при
отхвърляне на иска за делба се прилагат общите правила на чл.78 от ГПК, поради
което правилно са им присъдени разноските с решението. Това съображение се
поддържа и с твърдението, че Х.С. е единствения от страните по делото, който е
претендирал допускането до делба на
поземлени имоти с идентификатор № 59032.21.73 и с идентификатор 59032.21.74. По отношение искането за допускането до делба
на посочените поземлени имоти се сочи, че същите са образувани от разделянето
на земеделски имот № 021068 в землището на с.П., община Родопи, възстановен
през 2005 г. само на наследниците на С. П.Н., от което правят извода, че
останалите наследници на М. К. не притежават правото на собственост върху тях,
а така и че жалбоподателят също не е
придобил правото на собственост върху идеална част от тези имоти по силата на
саморъчното завещание на Г. Е.. По тези съображения се твърди, че С.Е. и
съпруга й В.Е. са собственици на поземлени имоти с идентификатор № 59032.21.73
въз основа на извършена прехвърлителна сделка от 2005
г. от наследниците на С.Н., а П.Н. и съпруга й Г.Н. са собственици на поземлен
имот с идентификатор 59032.21.74 след осъществена в тяхна полза сделка през
2012 г. от С.Е. и В.Е.. Не се правят доказателствени
искания. Претендират разноските в производството, за което представят
пълномощни и договори за правна защита и съдействие от 18.10.2018г. – 4 броя.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Д.Г.Н., чрез адвокат
К.М., с който се оспорва същата като
необоснована, неоснователна и незаконосъобразна с искане да бъде отхвърлена и
да се потвърди първоинстанционното решение. Въззивната жалба се оспорва със съображения, идентични на
изложените в отговора на въззивната жалба от въззиваемите страни С.А.Е., В.Г.Е., П.В.Н. и Г.Д.Н.. Не се
правят доказателствени искания. Претендират се
разноските в производството, за което се представя пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 18.10.2018г.
Останалите въззиваеми страни по жалбата не
вземат становище по нея.
В съдебно заседание
жалбоподателят Х.Г.С. не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание
процесуалните представители на С.А.Е., В.Г.Е., П.В.Н. и Г.Д.Н., както и на Д.Г.Н., пледират за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират разноските по делото и представят списъци на разноските.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна
норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната
инстанция и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Производството по настоящето
дело е делбено във фазата по допускането на делбата.
Пред първоинстанционния
съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от ЗС от Г.
Х. Е. против П.А.К., Т.П.С., М.П.Т., И.С.К., М.С.К., А.Г.К., П.Г.Н., Д.Г.Н.,
М.К.У., Т.К.У. и С. Х. С. за допускане до делба между
страните на следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор
59032.21.05 по КККР на село П., община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г.
на Изпълнителния директор на СГКК, находящ се в
местността „Мичкюрски път”, землището на село П.,
Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 5.141
дка трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване:
нива, IV /четвърта/ категория на земята, съответстващ и идентичен с Имот №
021005 /нула, две, едно, нула, нула, пет/ по плана за
земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл.
Пловдив, находящ се в землището на село П., местност
„Мичкюрски път” и представляващ Нива, с площ от 5.141
дка /пет декара и сто четиридесет и един квадратни метра/, IV /четвърта/
категория на земята;
Поземлен имот с идентификатор 59032.21.44 по КККР на село Първенец, община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007г.
на Изпълнителния директор на СГКК, находящ се в
местността „Мичкюрски път”, землището на село П.,
Община Родопи, обл, Пловдив, целият с площ от 3.226
дка, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване:
нива, IV /четвърта/ категория на земята, съответстващ и идентичен с Имот №
021044 /нула, две, едно, нула, четири, четири/ по
плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в
землището на село Първенец, местност „Мичкюрски път”
и представляващ Нива, с площ от 3.226 дка /три декара и двеста двадесет и шест
квадратни метра/, IV /четвърта/ категория на земята;
Поземлен
имот с идентификатор № 59032.21.73 по КККР на село П., община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007г.
на Изпълнителния директор на СГКК, находящ се в
местността „Мичкьорски път”, землището на село П.,
Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 5.334
дка, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване:
нива, IV /четвърта/ категория на земята; съответстващ и идентичен с Имот №
021073 /нула, две, едно, нула, седем, три/ по плана за земеразделяне на село
П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в землището на село П., местност „Мичкьорски път” и представляващ Нива, с площ от 5.334 дка
/пет декара и триста тридесет и четири квадратни метра/, IV /четвърта/
категория на земята;
Поземлен имот с идентификатор 59032.21.74 по КККР на село П., община Родопи, обл,
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007г. на Изпълнителния
директор на СГКК, находящ се в местността „Мичкюрски път”, землището на село П., Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 3,666 дка, с трайно
предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, IV
/четвърта/ категория на земята,
съответстващ и идентичен с
Имот № 021074 /нула, две, едно, нула, седем, четири/ по плана за земеразделяне
на село П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл.
Пловдив, находящ се в землището на село П., местност
„Мичкюрски път” и представляващ Нива, с площ от 3.666
дка /три декара и шестстотин шестдесет и шест квадратни метра/, IV /четвърта/
категория на земята.
Съсобствеността върху
имотите се основава с твърдението, че имотите са придобити от страните в
резултата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател М. П.К., родена
на *** г. и починала на 19.08.1954г. в с. П.. Твърди се, че правото на
собственост върху първите два имота е реституирано с решение на ПК-Пловдив през
1999 г., а другите два имота са образувани от Имот №
012068, представляващ Нива с площ от 9.000 дка находяща
се в землището на село П., местност „Мичкюрски път”,
масив 21, IV категория на земята, при граници и съседи: имот № 012024, имот №
012023, имот №012037, имот №000011, имот № 021038, имот № 012069.
Постъпил е отговор
на исковата молба от съделителя Д.Г.Н. с искане за
прекратяване на производството по
отношение на ПИ с
идентификатор № 59032.21.73 и ПИ идентификатор 59032.21.74, за което се излагат
доводи, че тези имоти не са съсобствени на страните.
Позовава се на Решение № 445Т2 от 20.04.2005 г. на ОСЗГ „Родопи“- Пловдив, с
което на наследниците на С. П.Н. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Имот № 021068 по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ
59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в землището на село П., местност „Мичкюрски път”, представляващ Нива, с площ от 9.000 дка, IV
категория на земята. По отношение на този имот се сочи, че същият е отразен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като разделен на поземлени имоти с
идентификатори № 59032.21.73 и №
59032.21.74.Твърди се, че Имот № 021068 е прехвърлен от наследниците на С. П.Н. на С.А.Е. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот акт № 182, том 81, дело № 18485/26.08.2005 г. вписан в АВ Служба по
вписванията Пловдив, след което този имот е бил разделен на поземлени
имоти с идентификатори № 59032.21.73 и
№ 59032.21.74. По отношение на поземлен имот с идентификатор № 59032.21.74 се твърди, че С.А.Е. и
съпруга й В.Г.Е. са прехвърлили собствеността му на П.В.Н. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт № 125, том 38, дело № 6835/25.07.2012 г.
вписан в АВ Служба по вписванията Пловдив.
В производството са конституирани С.А.Е. и съпруга й В.Г.Е., както и
П.В.Н. и съпруга й Г.Д.Н.. В представените от същите отговори се поддържа, че
производството следва да се прекрати по отношение на поземлени имоти с идентификатори № 59032.21.73 и № 59032.21.74, тъй като не са
възстановени на наследниците на М. К.. Поддържа се, че С.А.Е. и съпруга й
В.Г.Е. са собственици на поземлен имот с идентификатор № 59032.21.73, а П.В.Н.
и съпруга й Г.Д.Н. на поземлен имот с идентификатор № 59032.21.74 по силата на
горепосочените нотариални актове за покупко-продажба.
В хода на първоинстанционното производство е починал ищеца - съделител Г. Х. Е. и с определение № 9373 от 09.10.2017 г.
на осн.чл.229, ал.1, т.2 от ГПК са конституирани като
страни в процеса неговите наследниците по закон - Н.А.Е., С.Г.Е. и А.Г.Е..
С определение от 17.11.2017
г. първостепенният съд е конституирал като страна и Х.Г.С..
Последният се легитимира като заветник по силата на
саморъчно завещание от 25.03.2013 г. от Г. Х. Е., обявено с протокол от
24.07.2017 г. по дело № 5/2017 г. от Нотариус Г. Пирянков
с рег.№ 708, относно процесните поземлени имот с
идентификатор 59032.21.73 и идентификатор 59032.21.74.Видно от
саморъчното завещание Г. Х.Е.е завещал на Х.Г.С. притежаваната от него по
наследство от М. К. идеална част от имот № 21074 с площ от 3.666 дка и от имот
№ 21073 с площ от 5.334 дка. /л.359, ПРС/.
С първоинстанционното решение районният
съд е допуснал съдебната делба на
поземлен имот с идентификатор
59032.21.05 и на поземлен
имот с идентификатор 59032.21.44 по КККР, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С решението си първостепенният съд е отхвърлил иска за допускане на
съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № 59032.21.73 и на поземлен имот
с идентификатор № 59032.21.74.
За да отхвърли иска за допускане на съдебната делба на горепосочените
имоти първостепенният съд е кредитирал
представените по делото решения на поземлена комисия –П. от 1999 г. и
ОСЗГ-Родопи от 2005 г. Приел е, че процесните имоти
са образувани от разделянето
на земеделски имот № 021068 в землището на с. П., Община Родопи,
възстановен през 2005 г. само на наследниците на С. П.Н., поради което останалите наследници на М. К.,
включително и Г. Е. не притежават право на собственост върху тези имоти,
а така и че Х.С. не е придобил право на
собственост върху идеална част от имотите по силата на саморъчното завещание на
Г. Е..
Първостепенният съд не е
кредитирал представените по делото писмени доказателства за спорове между
страните касателно собствеността върху имоти в стари
реални граници, тъй като е приел, че същите не съвпадат със заявите за делба
такива, както и че в настоящото производство е недопустимо разглеждане на
спорове за материално право по чл. 14 от ЗСПЗЗ.
По отношение на тези
решаващи изводи на първостепенния съд във въззивната
си жалба Х.Г.С.
е релевирал възражението, че по отношение на имотите,
които не са допуснати до делба има приобщено дело, по което Г. Х. Е. печели и
новите собственици на имотите са обвързани от
съдебното решение.
Настоящият въззивен състав
на ПОС след като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба и становищата на въззиваемите страни, както и
след преценка на приложените по делото и относими към
предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото няма спор, че процесните поземлени имоти с идентификатор №
59032.21.73 и с идентификатор № 59032.21.74 са образувани от разделянето на
земеделски имот № 021068 в землището на с.П., община Родопи. Това обстоятелство
се удостоверява от справката от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ
от ОСЗГ „Родопи“-Пловдив /л.485, ПРС/, както и се доказва от отбелязването в
скиците на имотите на номера им по предходен план 021068 / л.22, 23, ПРС/.
От приложената преписка с вх.№ 445
Т от 23.01.2002 г. от ОСЗ „Родопи“ - Пловдив се установява, че имот № 021068 в
землището на с.П., община Родопи е възстановен на наследниците на С. П.Н..
Имот № 021068 е възстановен с Решение № 445Т2 от 20.04.2005 г.
на ОСЗГ „Родопи“ - Пловдив, издадено въз основа на заявление вх.№
445Т/23.01.1992 г. и Решение № № 445Т2 от 08.02.2005 г. на ОСЗГ „Родопи“ -
Пловдив, както и във връзка с направени измервания на земята съгласно чл.18ж,
ал.3 от ППЗСПЗЗ в доказани реално съществуващи /възстановими/ стари граници.
Съгласно Решение № № 445Т2 от 08.02.2005 г. на ОСЗГ „Родопи“ - Пловдив на
наследниците на С. П.Н. се възстановява правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот от 8.000 дка, находящ се в землището на село П..
По делото е представено влязло в сила решение № 181 от 07.12.2004
г. постановено по гр.д.№ 9177 по описа за 2003 г. на Пловдивски районен съд в
производство по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ вр.чл.97,ал.1
от ГПК. С това решение е признато за установено по отношение на А. С. С., П. С.
К., И.С.К., че Д.Г.Н., Ф.Г.У., А.Г.К. и П.Г.Н., са собственици като наследници
на С. П.Н. към момента на влизане в ТКЗС на нива с площ от 8 дка, находяща се в землището на с.П. в местността Ташлъка, заснета на плана на „Водния синдикат Родопи“ от
1939 г. с пл.№ 729.
В производството е приложена и преписка с вх.№ 858 Т от 20.05.1992 г. от
ОСЗ „Родопи“ - Пловдив, видно от която
на наследниците на М. П.К. е възстановена
собствеността върху имот № 021005 по плана за
земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ 59032, община Родопи, обл.
Пловдив, находящ се в землището на село П., местност
„Мичкюрски път”, представляващ нива, с площ от 5.141
дка, IV категория на земята и имот №
021044 по плана за земеразделяне на село Първенец, ЕКАТТЕ 59032, община Родопи,
обл. Пловдив, находящ се в
землището на село П., местност „Мичкюрски път”,
представляващ нива, с площ от 3.226 дка, IV категория на земята. Тези имоти са
възстановени с решение № 0858 Т от 11.10.1999 г. на Поземлена Комисия
Пловдив.
Представено е и гражданско дело № 6755 по описа за 2014 г. на Пловдивски
районен съд, ХVII гр.с., в което
е приложено влязло в сила Решение № 1639 от 07.07.2006
г. по гр.д.№ 1478 по описа за 2005 г. на Окръжен съд Пловдив. С това решение е
признато за установено по отношение на Д.Г.Н., П.Г.Н., Ф. Г.У. и А.Г.К., по иск
предявен по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от М.С.К., И.С.К., П.А.К., М.П.Т., Т.П.С., Г. Х. Е. и С.Х.С., че към 1951 г. М. П.К., родена
на *** г. и починала на 1954 г. е била собственик по давностно
владение на Нива от 7 дка. в местността „Ташла тарла“ /по настоящем „Мичкюрски
път”/, при граници: собствено лозе, наследници на С. К.К.,
П.Г. Ш. и полски път, както и на Лозе от 2 дка. в местността „Ташла тарла“,
при граници: собствена нива, наследници на С.К.К.,
наследници на А. Л. Ш. и наследници на М. М. Ш..
От писмените доказателства по
делото не се установява да е признато правото на собственост на наследниците на
М. П.К. върху имот № 021068 в землището на с.П., община
Родопи. Поради това и тъй като във въззивната жалба
не се сочат конкретни доказателства, на които жалбоподателят основава
оплакванията си, настоящата инстанция
намира, че правото на собственост на наследниците на М. П.К. върху имот
№021068, от който са образувани поземлени имоти с идентификатори № 59032.21.73
и № 59032.21.74, не се доказва, а както правилно е посочил районният съд в делбеното производство е недопустимо разглеждането
на спорове за материално право по чл. 14 от ЗСПЗЗ.
Това, което се доказва по
делото е, че имот № 021068
в землището на с.П., община Родопи е възстановен на наследниците на С.
П.Н., които от своя страна са прехвърлили неговата собственост с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт № 182, том 81, дело № 18485/26.08.2005 г.
вписан в АВ Служба по вписванията Пловдив на С.А.Е.,
а тя е придобила същия по време на брака си с В.Г.Е.. Доказва се, имот № 021068 е бил разделен на
поземлени имоти с идентификатори №
59032.21.73 и № 59032.21.74, като собствеността на последния е прехвърлен с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 125, том 38, дело №
6835/25.07.2012 г. вписан в АВ Служба по вписванията Пловдив на П.В.Н., която е придобила този имот по време на брака
си с Г.Д.Н..
Поради това правилно първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за
допускане на съдебна делба на поземлени
имоти с идентификатори № 59032.21.73 и
№ 59032.21.74.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя срещу присъдените в производството разноски. В
случая правилото на чл.353 от ГПК не се прилага, тъй като то не се отнася за задължение за
заплащане на разноски за процесуално представителство на насрещната страна от страната, в чиято вреда е
изходът от спора. При отхвърляне на иска
за допускане на съдебна делба се прилага общото правило на чл. 78, ал.3 ГПК. /Определение № 197 от 4.10.2017 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3472/2017 г., I г. о., ГК; Определение № 226 от 5.06.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3125/2013 г., II г. о., ГК/. Поради това и тъй като Х.Г.С.
се легитимира като правоприемник на Г. Х. Е.по отношение на недопуснатите до
делба имоти, както и е поддържал иска за допускането на тези имоти до съдебна
делба, правилно първостепенният съд е присъдил заплащането от същия на
разноските в производството за процесуално представителство.
Ето
защо, първоинстанционното решение ще бъде изцяло
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба ще се остави без уважение.
С
оглед изхода на делото, основателно е искането на въззиваемите
страни С.А.Е., В.Г.Е., П.В.Н., Г.Д.Н. и Д.Г.Н. за присъждането на разноските в
производството. Видно от представените 4 бр. договори за правна защита и
съдействие от 18.10.2018 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК са заплатени
следните адвокатски възнаграждения от С.А.Е. - 400 лв., В.Г.Е. - 200 лв.,
П.В.Н. - 400 лв., Г.Д.Н. - 200 лв. Видно от представения договори за правна
защита и съдействие от 18.10.2018 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК
Д.Г.Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Не е
направено възражение за прекомерност на тези разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което същите ще бъдат присъдени в посочените размери.
По
тези съображения, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2684 от 06.07.2018 г. постановено по гр.д.№ 11064 по описа за 2016 г. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х.Г.С. с ЕГН **********
*** против Н. А.Е. с ЕГН ********** с адрес ***, С.Г.Е. с ЕГН ********** с
адрес *** и А.Г.Е. с ЕГН ********** с адрес ***, П.А.К., с ЕГН **********, Т.П.С., с ЕГН **********, и двете с адрес: ***; М.П.Т., с ЕГН **********, с адрес:
***; И.С.К., с ЕГН **********, е адрес: ***; М.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; А.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; П.Г.Н.,
с ЕГН ********** и Д.Г.Н., с
ЕГН **********, последните двама с адрес: ***; М.К.У., с ЕГН ********** и Т.К.У., с ЕГН **********, последните
двама с адрес: ***, С. Х. С., с ЕГН **********,***;. С.А.Е. с ЕГН ********** с адрес ***; П.В.Н. с ЕГН ********** с
адрес.***; В.Г.Е. с ЕГН ********** с адрес ***; Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, иск
за допускане до делба между страните на Поземлен имот с идентификатор №
59032.21.73 /петдесет и девет хиляди нула тридесет и две точка
двадесет и едно точка седемдесет и три/ по КККР на село П., община Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 86/10.12.2007г.
на Изпълнителния директор на СГКК, находящ се в
местността „Мичкьорски път”, землището на село П.,
Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ от 5.334
дка /пет декара и триста тридесет и четири квадратни метра/, с трайно
предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива, IV
/четвърта/ категория на земята, при граници и съседи: Поземлен имот №
59032.21.23, Поземлен имот № 59032.21,24, Поземлен имот № 59032.21.69 и
Поземлен имот № 59032.21.74, съответстващ и идентичен с Имот № 021073 /нула,
две, едно, нула, седем, три/ по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ
59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в землището на село П., местност „Мичкьорски път” и представляващ Нива, с площ от 5.334 дка
/пет декара и триста тридесет и четири квадратни метра/, IV /четвърта/
категория на земята, при граници и съседи: Имот № 021023, Имот № 021024, Имот №
021074 и Имот № 021069; и на Поземлен имот с идентификатор 59032.21.74 /петдесет и девет хиляди нула
тридесет и две точка двадесет и едно точка седемдесет и четири/ по КККР на село
П., община Родопи, обл, Пловдив, одобрени със Заповед
№ РД-18- 86/10.12.2007г, на Изпълнителния директор на СГКК, находящ
се в местността „Мичкюрски път”, землището на село
Първенец, Община Родопи, обл. Пловдив, целият с площ
от 3,666 дка /три декара и шестстотин шестдесет и шест квадратни метра/, с
трайно предназначение: земеделска територия, с начин на трайно ползване: нива,
IV /четвърта/ категория на земята при граници и съседи: Поземлен имот №
59032.21.203, Поземлен имот № 59032.21.38, Поземлен имот № 59032.21.69 и
Поземлен имот № 59032.21.73, съответстващ и идентичен с Имот № 021074 /нула,
две, едно, нула, седем, четири/ по плана за земеразделяне на село П., ЕКАТТЕ
59032, община Родопи, обл. Пловдив, находящ се в землището на село П., местност „Мичкюрски път” и представляващ Нива, с площ от 3.666 дка
/три декара и шестстотин шестдесет и шест квадратни метра/, IV /четвърта/
категория на земята, при граници и съседи: Имот №021073, Имот № 000011, 021038
и Имот № 021069, както и в частта, с
която Х.Г.С. е осъден да заплати на С.А.Е. сумата от 400 лв. (четиристотин
лева) за разноски за производството, както и в частта, с която Х.Г.С. е
осъден да заплати на П.В.Н. сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за разноски
за производството, както и в частта, с която Х.Г.С. е осъден да заплати
на В.Г.Е. сумата от 200 лв. (двеста лева) за разноски за производството, както
и в частта, с която Х.Г.С. е осъден да заплати на Г.Д.Н. сумата от 200 лв.
(двеста лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН
********** *** да заплати на С.А.Е. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400
лв. (четиристотин лева) - разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН ********** *** заплати на В.Г.Е. с ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 200 лв. (двеста лева) - разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на П.В.Н. с ЕГН ********** с
адрес.*** сумата от 400 лв. (четиристотин лева) - разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***
сумата от 200 лв. (двеста лева) - разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Х.Г.С. с ЕГН
********** *** да заплати на Д.Г.Н., с ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева) - разноски
за въззивната инстанция.
Решение
№ 2684 от 06.07.2018 г. постановено по гр.д.№ 11064 по описа за 2016 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с. в
останала си част е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
- при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.