№ 1474
гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220103412 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143
ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от В. К. К. против
Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД за прогласяване за нищожни поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие
с добрите нрави на Договор за потребителски кредит № 2188589/14.02.2020г.,
сключен между ищцата и „Кредисимо” ЕАД и на Договор за предоставяне на
поръчителство от 14.02.2020г., сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД,
евентуално за прогласяване на нищожна на клаузата на чл.4.1 от Договор за
потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, поради противоречие с
добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 12.05.2020г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № 2230239.
Твърди, че на същата дата, за да обезпечи задължението си според чл. 4,
ал. 1 от Договора и раздел III, чл. 12 от Общите условия на "Кредисимо" ЕАД,
е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай
Тръст“ ЕООД. Според Договора за предоставяне на поръчителство "Ай тръст"
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД,
по силата на който да отговаря пред последния солидарно с ищцата за
изпълнението на всички нейни задължения, както и за всички последици от
неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.
За поемането на тези задължения е уговорено К. да заплати възнаграждение,
1
разсрочено на месечни вноски, дължими на падежните дати на вноските по
кредита. Възнаграждението се кумулирало към месечните погасителни вноски
по кредита.
Твърди, че Договор за потребителски кредит №2230239/12.05.2020
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като не били посочени
условията за прилагането на годишния лихвен процент и на годишния процент
на разходите. Нито в договора, нито в погасителния план се съдържало
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничавала правата на ищцата.
Излага, че погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
тъй като в него не били подробно индивидуализирани вземанията за главница,
договорна лихва, такса гарант. Не ставало ясно каква част от месечната
погасителна вноска е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант,
както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Кредитодателят единствено се
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво
точно се съдържа в нея. Това препятствало ищцата да разбере заплащаните от
нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са
изчислени и на каква база.
В Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г. била
посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсвало ясно разписана
методика на формирането му /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/. Не ставало ясно дали в процента на ГПР се включвала
само лихвата или и други разходи и как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР.
Поддържа, че бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита, в
ГПР следвало да се включи и възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, което не било сторено. По този начин действително
приложеният в кредитното правоотношение ГПР се различавал от посочения в
договора такъв, с което ищцата като потребител е била въведена в
заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно
до нищожност на последната, а оттам и на цялата кредитна сделка, поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че уговореното
възнаграждение за дружеството поръчител е разход по кредита, който
следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК.
Поддържа, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в
кредитния договор представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите,
2
тъй като не й било разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на
всички разходи, тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата
начин от условията на договора, съответно потребителката била лишена от
възможността разбере икономическите последици от сделката и да вземе
информирано решение дали да сключи договора, с което правата й били
нарушени. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за
формиране на ГПР по компоненти.
Позовава се на нищожност на кредитния договор поради нарушение на
добрите нрави чрез включване в съдържанието му на задължителната клауза
за сключване на договора за поръчителство с аргумент, че кредиторът
използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда
от материални средства, като ги поставя в положение да предпочетат опцията
за обезпечение, за да получат така неотложно необходимия им заемен ресурс.
По подробно изложените в исковата молба аргументи счита договора за
кредит за нищожна сделка, която не е произвела ефект.
Поради нищожността на кредитната сделка, нищожна се явявала и
уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване
на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в изпълнението
й
Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“
ЕООД бил нищожен и на самостоятелни основания.
Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя, като по силата
на подписания договор за поръчителство се задължила да заплати на
дружеството поръчител възнаграждение в размер за срока на Договора за
потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г., платимо на падежа на
задължението по потребителския договор. Поддържа, че договорът за
поръчителство се сключвал между поръчителя и кредитора, а длъжникът бил
трето за това правоотношение лице, чиято воля не била правопораждащ
елемент от фактическия състав за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от
ЗЗД/, следователно сключването на договор за поръчителство между него и
третото лице - поръчител бил лишен от правно основание.
На следващо място твърди, че договарянето, че кредитополучателя ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на
добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като длъжникът по този договор не
получавал насрещна престация. Възлагането на потребителя да заплаща
задължения, които следвало да изпълнява кредитора били в изключителен
интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна
в отношенията, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят
действа добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически
състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на
предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.
143 ЗПК/ тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна
3
и непораждаща правни последици за потребителя.
Поддържа, че тази уговорка се намирала в противоречие с целите на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен
преди сключване на договора да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, а не да кредитира по безотговорен начин и да прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.
Поставяйки на кредитополучателката изискване да сключи договор с
дружеството - поръчител, кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е договарял в
полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД.
Освен това кредиторът и поръчителят били свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД,
печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност
като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик
"Кредисимо" АД. С оглед това, счита, че със сключване на договора за
поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като
в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. Целта
на договора за поръчителство била не обезпечаване на договора за кредит,
сключен с "Кредисимо" АД, а допълнителното му оскъпяване.
Поради акцесорния характер на договора за поръчителство,
нищожността на кредитната сделка, обуславяла нищожност и сключения
договор за учредяване на поръчителство.
Позовава се на нищожност на чл.4 ал. 1 от договора за потребителски
кредит, предвиждащ обезпечаването му чрез сключване на договор за
поръчителство с избрано от кредитора лице, поради противоречие с добрите
нрави. Позовава се на нееквивалентност на насрещните престации. С клаузата
на чл. 4 ал. 1 от договора за кредит ищцата се задължавала да заплати на
поръчителя възнаграждение в размер на 80% от отпусната сума.
Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит била нищожна
като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била сключена във
вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност,
тъй като не позволявала на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Тази клауза не
била индивидуално уговорена.
Иска от съда да прогласи за нищожни сключените с „Кредисимо“ ЕАД и
Ай Тръст ЕООД Договор за потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г. и
Договор за поръчителство от 12.05.2020г., евентуално на чл. 4.1 от Договор за
потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва
4
основателността на предявените искове.
Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор
Договор за потребителски кредит № 230239/12.05.2020 г. за сумата от 5133.55
лева, дължима за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от
48,21 %. Общо дължимата сума възлизала на 7538.64 лева (сбор от главница в
размер на 5133.55 лева и 2405,09 лв. – договорна възнаградителна лихва).
Не споделя наведените в исковата молба доводи за нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - кредиторът да включи в договорното
съдържание условията за прилагане на лихвения процент. С преддоговорната
информация до знанието на ищцата ясно било доведено съдържанието на
всяка една от клаузите на договора за потребителски кредит както като
процентно съдържание от главницата по кредита, така и като парични суми.
Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договор №
230239/12.05.2020 г. поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от
Закона за потребителския кредит. Не споделя изложените в тази връзка
доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било
изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му
трябва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищцата е имала възможност да
избере сключването на договора при други условия-необезпечен кредит или
да предостави банкова гаранция, като разликата била единствено в срока за
разглеждане на документите, но не и в условията, при които заемът се
предоставя.
Излага, че изборът на ищцата да сключи договор за кредит, обезпечен с
поръчителство бил изричен, самостоятелен и доброволен, след като й е била
предоставена ясна, разбираема и фактически точна информация, с цел вземане
на самостоятелно и информирано решение. Оспорва възнаграждението да
съставлява разход, пряко или косвено свързан със сключването на договора за
кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията били различни, а
кредитодателят не би могъл да знае за уговорките, постигнати между ищцата
и другия ответник, тъй като Договорът за кредит бил сключен преди
длъжникът да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора
лице, а ищцата имала право на отказ от същия, което не упражнила. Ето защо,
за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на
разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било
необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на
договора за кредит. Клаузата за сключване на договора за предоставяне на
поръчителство следвало да бъде квалифицирана като индивидуално
уговорена, както и че в тежест на ищцата било да вземе отговорно решение за
сключване на договор за кредит, съответно с оглед възможностите да се
издължи или не по същия. Сочи, че сключеният между ищцата и другия
ответник договор не бил такъв за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, а
представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД.
Не споделя и твърдението на ищцата, че сключването на договор за
5
предоставяне на поръчителство имало за цел да обезпечи вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, като същото било в
противоречие с разпоредбата на чл.16 ЗПК - изискването на доставчика на
финансовата услуга да предложи добросъвестно ползване на заетите средства.
„Кредисимо" ЕАД извършило проверка на кредитоспособността на
кредитополучателя въз основа на информацията, получена от
кредитополучателя за липси на задължения и съдебни производства, както и
данните, получени от направените проверки чрез справка в Централния
кредитен регистър на БНБ, Националния осигурителен институт, Регистъра на
БНБ за банковите сметки и сейфове (считано от 12.05.2019 г.), Регистъра на
Министерство на вътрешните работи за валидност на лична карта и в друга
база данни, до която имал правомерно получен достъп, съответно нарушения
на тази разпоредба не били налични. Позовава се, че фактическият състав по
сключването на договор за потребителски кредит бил завършен преди
сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Ето защо и
"Кредисимо" ЕАД е оценило платежоспособността на кредитополучателя
преди той да сключи договор с дружеството - гарант. По тези причини не било
налице прехвърляне на тежест за оценка, тъй като процесът по оценяване на
платежоспособността на кредитополучателя бил независим от фактическия
състав по сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира предявеният иск за бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва
основателността на предявените искове.
Не оспорва, че сключването на Договор за потребителски кредит
№2230239/12.05.2020 г. между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД и
сключването между Ай Тръст ЕООД и ищцата Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2020 г., по силата на който на последната се
предоставяли определени услуги /обезпечаване на задълженията й по
договора за кредит, сключен с другия ответник/ срещу месечно
възнаграждение, дължимо от нейна страна. Сочи, че при отказ на ищцата от
договора за потребителски кредит или при предсрочно погасяване на същия от
нейна страна, възнаграждение на Ай Тръст ЕООД не било дължимо за
периода, в който не се предоставят уговорените услуги.
Излага, че ищцата е имала възможност да се запознае предварително с
договора и въпреки предоставената й възможност да избере необезпечен
кредит или да предостави банкова гаранция, е избрала сключването на
договор с дружество – гарант.
Счита за неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, че
възнаграждението, дължимо на дружеството следвало да се включва като
компонента и да участва при определяне размера на ГПР по договора за
кредит при изложените в отговора подробни съображения. Предоставянето на
обезпечение не било задължително условие за сключване на договор за кредит
6
и за кредитополучателя не се предвиждало неустойка или по-голям приложим
размер на лихва, ако избере необезпечен кредит. Клаузата за сключване на
договор за предоставяне на поръчителство била индивидуално уговорена, не
била пряко свързана с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване.
По тези съображения заявява, че отпускането на договор за кредит не
било обвързано със задължително сключване на договор за
поръчителство.Сключването на последния било възможност, а не
задължително условие. Ето защо, предоставяната услуга на Ай Тръст не
представлявало разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1.
от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Допълнителен аргумент в тази насока
било обстоятелството, че договорът за кредит бил сключен преди длъжникът
да е сключил договор за поръчителство с различно от кредитора лице. Поради
това спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК за включването в ГПР на
разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не е било
необходимо, но е било и обективно невъзможно към момента на сключване на
договора за кредит.
Намира за неоснователно и твърдението на ищцата, че невключването на
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство било
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Същата по никакъв начин не била въведена в заблуждение относно
параметрите на сключения от нея договор с „Кредисимо" ЕАД. Била й
предоставена предварително възможност да се запознае с Договора за
потребителски кредит и приложението към него, в които били посочени
дължимите на „Кредисимо" ЕАД суми - заявеният размер на главницата,
размерът на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване и
общ размер на всички плащания.
Счита, че сключеният между страните договор имал характеристиките
на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД, като в
изпълнение на същия дружеството е сключило с другия ответник договор за
поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря наред и
солидарно с кредитополучателя за нейните задължения по договора за кредит,
а възнаграждението за предоставяните услуги се дължало по арг. от чл. 286
ЗЗД, тъй като такова било уговорено между страните. Клаузата била
действителна, индивидуално договорена, не противоречала нито на закона,
нито на добрите нрави. Поради изложеното, не следвало да бъдат споделени
твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за поръчителство.
Наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор
между ищцата и „Ай тръст" ЕООД били несъстоятелни, предвид наличието на
задължаване от страна на „Ай тръст" ЕООД в качеството си на поръчител
спрямо „Кредисимо" ЕАД като кредитор на ищцата за изпълнение на нейното
задължение по процесния договор за кредит. С това, „Ай тръст" ЕООД е
изпълнило своето договорно задължение.
7
Претендира за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства
се установява, че на 12.05.2020г. между „Кредисимо“ АД и В. К. К. /K/ е
сключен договор за потребителски кредит № 2230239 по реда на ЗПФУР, по
силата на който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на В. К.
паричен заем в размер на 5133,55 лв., при годишен лихвен процент от 40 % и
годишен процент на разходите 48,21 %. Сумата е следвало да бъде върната на
равни месечни вноски в размер на 314,11 лв. всяка, включващи главница и
лихва. Дължимата сума по договора за кредит за главница и лихва е 7538,64
лв.
Ищцата не оспорва, че е получила уговорената сума по кредита в размер
на 5133,55 лв.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между „Ай Тръст“ ЕООД и В. К. К. /K/, в който е посочено, че „Кредисимо“
АД се задължава да предостави сумата по договор за потребителски кредит,
след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. Съгласно договора, поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред
дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови
задължения /чл. 1, ал.1/ по ДПК, както и за всички последици от
неизпълнението му, а именно - връщане на предоставената сума по кредита,
възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и
изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на
плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия,
съгласно Приложение 1, а именно 104,95 лв. на месец за периода на действие
на договора за кредит, както и възнаграждение в същия размер за всеки нов
период на револвиране.
Съгласно чл. 8 ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено
„Кредисимо“ АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението
на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „Кредисимо“ АД и на задължението на потребителя към
поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко
задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като
вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на
поръчителя, а всички плащания се извършват в полза кредитодателя
8
„Кредисимо“ АД.
Общата сума дължима като възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е 2518,80 лв.
За Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че е сключен
чрез размяна на електронни волеизявления, подписани от всяка от страните с
електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е използвал
индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез кратко
съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на
договора.
В чл. 4.2. от Общите условия за предоставяне на кредита е уговорено
правото на кредитополучателя да се откаже от договора, срока в който може
да стане това, както и последиците при упражняване на това право.
Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит между ищцата и ответника
Кредисимо ЕАД. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител В. К. разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е сключен отдалечено при
условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма,
посочени са неговите реквизити-срок на договора, брой, размер и падеж на
погасителните вноски, размер на лихвения процент и годишен процент на
разходите, общ размер на дължимата сума. Ищцата е информирана за правото
й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи
плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване
на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да
бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия по Договора за кредит/.
Неоснователно е поддържаното възражение за нищожност на договора,
тъй като не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент.
Съгласно чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието
на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен
процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен като
постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото
9
променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия. Доколкото в
случая се установи, че е уговорен непроменлив лихвен процент на годишна
база това изискване е спазено. Касае се за фиксиран лихвен процент, важим за
целия период на действие, който е постоянна и непроменлива величина, за
разлика от случаите на референтния лихвен процент, за който са относими
останалите условия и изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК.
Ето защо няма основание да се приема, че е нарушена тази разпоредба.
Неоснователно е и възражението за нищожност, тъй като погасителния
план към договора не се съдържа последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми. Видно от представения
погасителен план е, че в него ясно са разграничени вноските за главница и
договорна лихва. Но дори това да не беше сторено, изискването за
посочването им е неприложимо в конкретния случа. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонетните на всяка една
погасителна вноска - каква част от нея е за погасяване на главница и каква
част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по
дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на осн. чл. 633
от ГПК. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. В процесния
договор липсват уговорки за прилагане на променлив лихвен процент, поради
което това изискване е неотносимо в конкретния случай.
Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора , съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключения от ищцата с ответника „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от 12.05.2020г.
Предоставянето на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” ЕАД
юридическо лице, за което е договореното възнаграждение, платимо на вноски
по сметка на кредитора, в срока на издължаване на кредита и на падежните
вноски по погасителния план, налага извод, че същото е компонент на ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР
ЗПК за общ разход. Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за
годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на
ЗПК, с уговореното възнаграждение от 104,95 лв. се въвеждат именно
допълнителни разходи. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение
за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита.
Общият размер на възнаграждението за предоставяне на поръчителство
е 2518,80 лв., което близо 50 % от сумата по кредита. Без да са необходими
10
специални знания, може да се установи че с включването му в ГПР, същият би
надхвърлил както посочения в договора, така и максималния предвиден в чл.
19, ал. 4 ЗПК от пет пъти законната лихва, който към датата на сключването
му е 50 %. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното, а непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до
вреди за кредитора. Следователно уговореното възнаграждение за
предоставяне на гаранция в размер надвишаващ половината от отпуснатата
заемна сума реално представлява печалба за кредитора, доколкото дори и при
плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително
разходи във връзка с гаранцията на кредита. Тази печалба следва да бъде
включена в посочения от кредитора ГПР, което не е сторено.
В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като е посочена обща сума, дължима от
потребителя по кредита от 7538,64 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и
стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този
начин макар формално да се изпълнени изискванията на закона за
съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в
противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По
този начин потребителката е била лишена от възможността разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
дали да сключи договора при тези условия. Изискването да се посочи
размерът на ГПР цели да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит и същевременно
да стимулира добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито, че на ищцата е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „Кредисимо“ АД е
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищцата процесната сума от 5133,55 лв. Доколкото според
11
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне
на кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в
сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора
и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да се приеме, че кредиторът не е
знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Посоченият от
„Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.
Установява се от данните от ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „Кредисимо“ ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от
сключения от К. Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай
тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и
за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 8, ал. 5 от Договора
за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ АД е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за
разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено
като условие за отпускане и усвояване на кредита.
Предвидено е възнаграждението за поръчителя да се кумулира към
погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне
съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от
ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на
разходи над така установеното ограничение, са недействителни.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от 50 %.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2
12
от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете
за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от
нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК.
По тези съображения Договорът за потребителски кредит № 2230239 от
12.05.2020г. следва да бъде прогласен за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
По отношение за прогласяване на нищожност на сключения с ответника
„Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство съдът намира
следното:
Основание за сключването му е поставеното от „Кредисимо“ АД
условие за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор
за потребителски кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство между
ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в изпълнение на задължение
по неравноправна клауза от договора за кредит. Процесният договор има
правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната
страна е поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи
договор за поръчителство, а другата да й заплати възнаграждение за това.
Същият е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това
е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищцата
не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава
задлъжнялостта й по основния договор.
При обезпечаването на кредита с поръчителство длъжникът е ограничен
13
в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по
списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя В. К., а само този на кредитодателя, което
води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая
правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и
неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е надвишава отпускания кредит.
Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по
чл. 3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като
основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От
анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните
договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в
предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е
кредиторът на длъжника по договора за кредит, поради което юридическото
лице-поръчител /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на
потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при
положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на
действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки
„свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска обезпечение,
кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на
кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-
дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По
такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство
да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
14
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се ползва като средство за неоснователно
обогатяване. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е
уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата
на скрит разход по кредита. Уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчителство в размер по - голям от отпуснатия кредит не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.
Ето защо съдът счита, че сключения Договор за предоставяне на
поръчителство между В. К. и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е в
противоречие с добрите нрави и е нищожен.
По тези съображения, предявените от В. К. К. против „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договор за
потребителски кредит № 2230239/12.05.2020г и за прогласяване на нищожен
като противоречащ на добрите нрави на Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.05.2020г. са основателни, поради което следва да бъдат
уважени.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищцата,
съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
На ищцата се дължат разноски за държавна такса по двата обективно
съединени иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу
ответниците Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД, предвид уважаването им
изцяло, в размер на общо 402,30 лв., от които 301,55 лв. следва да се възложат
в тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД и 100,75 лв. в тежест на ответника
„Ай Тръст“ ЕООД.
Тъй като ищцата е представлявана от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
Д. М. – АК Пловдив се дължи адвокатско възнаграждение за защита по двата
уважени обективно кумулативно съединени искове с право основание чл. 26,
ал.1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство, съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.
За основателността на претенцията е достатъчно да е представен
договор за правна помощ и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната
15
предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IV г. о. на ВКС/.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът взе
предвид размера на вземането по всеки от исковете, броя на проведените
заседание и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, че
национална правна уредба, която ограничава съда да определи адвокатско
възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Ето защо съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца следва да
се определи възнаграждение в размер на 600 лв. без ДДС по иска за
прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, които следва
да се възложат в тежест на Кредисимо ЕАД и 300 лв. без ДДС по иска за
прогласяване на договора за поръчителство, които следва да се възложат в
тежест на Ай Тръст ЕООД. Върху така определените възнаграждения следва
да се начисли ДДС, предвид представените доказателства, че адвокатът е
регистриран по ЗДДС субект. Следователно Кредисимо ЕАД дължи и следва
да заплати на адв. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720
лв. с ДДС, а Ай Тръст ЕООД дължи и следва да заплати 360 лв. с ДДС.
Определените размери на възнаграждения са съответни на положения
труд от процесуалния представител.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд -
Пазарджик:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сключения между В. К. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес ****** и
„Кредисимо“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 2, Бизнес център „България“,
Договор за потребителски кредит № 2230239 от 12.05.2020г., поради
противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави, сключения между В. К. К., ЕГН: **********
с постоянен адрес ****** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 2,
Бизнес център „България“, Договор за предоставяне на поръчителство от
12.05.2020г., поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, "Кредисимо" АД, ЕИК: *********,
16
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда
„А“/, ет. 2, Бизнес център „България“, да заплати на В. К. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес ******, разноски за държавна такса по гр. д.
3412/2025г. на Районен съд Пазарджик в размер на 301,55 лв. /триста и един
лева и 55 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда
„А“/, ет. 2, Бизнес център „България, да заплати на на В. К. К., ЕГН:
********** с постоянен адрес ******, разноски за държавна такса по гр. д.
3412/2025г. на Районен съд Пазарджик в размер на 100,75 лв. /сто лева и 75
ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, "
Кредисимо" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България да
заплати на адв. Д. В. М. – АК Пловдив, с адрес на кантора гр. Пловдив, ул.
„Парк Отдих и култура“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата 720 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по гр. д. 3412/2025г. на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „Ай тръст“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България да заплати на на
адв. Д. В. М. – АК Пловдив, с адрес на кантора гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих
и култура“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата 360 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д.
3412/2025г. на Районен съд Пазарджик
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17