Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 9.05.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова
в.гр.д.№284 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 34/07.02.2020 год., постановено по гр.д. № 776/2019 г., поправено с решение №43/10.02.2020 г. Тетевенският районен съд е осъдил на основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ с адрес: гр. ********да заплати на М.М.Ц., с ЕГН ********** *** сумата 1 745,33 лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен издънреден труд, след превръщане на нощните
часове към дневни за периода от 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното й плащане,
като за разликата до сумата от 1799,68 лв искът е отхвърлен като неоснователен
и недоказан, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ********да заплати
на М.М.Ц., с ЕГН ********** *** сумата от 338 лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение;
осъдил е Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ********да заплати на РС-Тетевен ДТ в размер на 69,81 лв, както и сумата 100 лв. възнаграждение за
изготвеното заключение по СИЕ.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№1027/19.02.2020 г. подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н. -
директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н. с адрес *** срещу
Решение № 43 от 7.02.2020 год. на ТРС, постановено по гр.дело №776/2019 г.
Счита, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да
бъде изцяло отхвърлен.
Твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от
27.06.2014 г., ЗМВР). Сочи, че основният порок на решението се състои в
неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснатото от съда
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от
Счита, че по законова делегация на
съответните нормативни актове са приети подзаконови такива - наредби, които
съгласно чл. 7 ал. 2 ЗНА, се отнасят до нормативния акт от по-висока степен,
чиито разпоредби детайлизират. Твърди, че на основание чл. 139 ал. 5, чл. 155
ал. 5, чл. ал. 16, чл. 1646, ал. 12 и чл. 167а ал. 9 КТ е приета Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО). На основание чл. 244 т. 2 и чл.
261 КТ е приета НСОРЗ. Твърди, че на основание чл. 67 ал. 3 ЗДСл и чл. 107а,
ал. 9 КТ е приета Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация (приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.,
(НЗСДА). Сочи, че на основание чл. 179 ал. 2 ЗМВР и чл. 187 ал. 9 ЗМВР в
процесния период е действала издадената от министъра на вътрешните работи
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Твърди, че видно от нейния предмет, който е
ясно дефиниран в чл. 1, посочената наредба, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация имат еднакъв предмет на регламентация.
От изложената нормативна уредба прави
извод, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142 ал. 1 т.
1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от
нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални
както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. Сочи, че за разлика от КТ, който
ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в
ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада
с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа.
Излага, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на
функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, пряко
обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано
изпълнението на техните функции. Твърд, че тази специфика обуславя и редица
други различия именно по отношение обема на полагания труд. Сочи, че за разлика
от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143 ал. 2 КТ извънредният труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 ч. годишно в
хипотезите на чл. 144 КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР
съгласно чл. 187 ал. 7 ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни
ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на
тримесечен период и до 100 часа годишно.
Твърди, че тези различия не аргументират
извод за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо
работниците и служителите по КТ, както неправилно приема съдът, защото
адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и
другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага,
от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в
системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Сочи, че
съгласно чл. 107а, ал. 18 КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение
в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения
на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят
за тях и в други закони. Изтъква, че напълно идентична е разпоредбата и на чл.
67 ал. 12 ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят
допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС, нито в
други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Сочи,
че само за държавните служители в МВР е предвидено в чл. 179 ал. 4 ЗМВР, че
извън допълнителните възнаграждения по чл. 179 ал. 1 и по чл. 178 ал. 1, които
са аналогични на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл. 189 ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР имат право на редовен
платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни, докато по трудови
правоотношения той е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155 ал. 4 КТ). Сочи, че
освен това държавните служители по ЗМВР имат право на допълнителен платен годишен
отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения
трудов стаж, но не повече от 10 работни дни и допълнителен платен годишен
отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден труд - до 12 работни дни,
каквито допълнителни отпуски не са предвидени за останалите трудещи се. Излага,
че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР придобиват право
на пенсия по-рано от работещите по трудови правоотношения, защото трудът им при
пенсиониране се зачита като първа категория.
Сочи, че полагането на труд през нощта и от
държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата
норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на
работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на
свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за
нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер
на същото - 0,25 лв., са идентични: чл. 261 КТ и чл. 8 НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1
ЗДСл и чл. 20 НЗСДА и чл. 179 ал. 1 и 2 ЗМВР.
Твърди, че предвиденото в чл. 9 ал. 2
НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл. 2 ал. 3, че не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба е приложима за
държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели
да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден
труд. Смята, че тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на
допустимия нощен труд в сравнение с дневения такъв, законодателят е използвал
математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да
стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с
нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен
извънреден труд. Излага, че превръщането става чрез умножаване на отработените
нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143.
Разпоредба, идентична на тази на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, с основание не е предвидена
в наредбите по чл. 187 ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по
горепосочения начин, би бил 1.
Сочи, че с тези мотиви идентични искове на
държавни служители по ЗМВР са окончателно отхвърлени от въззивна инстанция с
решения, които цитира.
Цитира ,че изводи за неприложимост на
гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се
съдържат и в трайната съдебна практика на Районен съд- Ловеч и на Окръжен съд.
Отбелязва, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по
издаване на наредбите по чл. 187 ал. 9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи -
както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така
и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Смята, че подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен
труд към дневни с коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към
исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с
разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР.
Прави извод, че полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, какъвто е ищецът, е
уреден в ЗВМР и издадените на въз основа на него подзаконови нормативни актове
и не е налице празнота. Смята, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да дава
основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, които да дерогират действието
на специалната нормативна уредба.
В заключение на контрааргументите относно
допуснатото от първоинстанционния съд субсидиарно прилагане на НСОРЗ към
предмета на спора счита, че не е налице твърдяната от съда празнота в правото,
която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е
непълна, а изчерпателна, законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ
относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в
държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл. 187
ал. 9 ЗМВР, няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен,
защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.З ЗМВР
еднаквата нормална продължителност на работното време през деня и през нощта.
Сочи, че при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя,
приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.
Сочи, че общият закон може да се приложи
само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния закон
изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая счита,
че специалният регламент е в чл.187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Твърди, че нормата,
реграментираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон
(чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционнаст и
задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния
съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Репулика България (КРБ) и не
бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. Прави
извод, че нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното
действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от
подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.
Счита, че дори да се приеме, че по аналогия
е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на служители по
служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР,
коефициент за преобразуването на нощни часове в дневни не е предвиден. Цитира,
че съгласно чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл заплащането на допълнително възнаграждение
за нощен труд, на основание чл. 67, ал. 3, се определя с наредба, издадена от
МС, а съгласно чл. 20 от НЗСДА за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв.
Сочи, че съдът не е обсъдил приложените от
ответника доказателства в потвърждение на твърдението ни, че исканото от ищеца
преизчисляване се основава на различна продължителност на дневния и нощния
труд, която по ЗМВР е еднаква и в размер на 8 часа.
Възразява също и на следващия неправилен
извод на съда „Важно е също да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите по
ЗМВР. "
Твърди, че нормата на чл. 187, ал. 3,
изречение последно ЗМВР определя 8-часова продължителност на нощния труд по
ЗМВР, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, като
това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма, като иначе тя би била
напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други
специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа и след като този отрязък от
денонощието е от осем часа, то не е необходимо със законова норма да се
регламентира, че това са 8 часа. Смята, че те не могат да са девет или десет
часа, за да е необходимо със закон да се регламентира, че максималната
продължителност на нощния труд за служителите по ЗМВР е осем часа.
Изтъква, че вторият съществен порок на
обжалваното решение се състои в това, че съдът не мотивира по никакъв начин
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените
от държавните служителите в МВР часове нощен труд в дневен с коефициент равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд за
работещите по трудово правоотношение, на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд. Сочи, че след като е установил, че е положен нощен труд, съдът
постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. Твърди,
че този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че
ищецът е полагал труд извън редовното работно време. Смята, че точно обратното
-ищецът ясно посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден
труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства положени по
график и следователно обжалваното решение е абсолютно неправилно и в тази му
част, където съдът след като е установил, че е положен нощен труд в рамките на
утвърдените графици за дежурство, постановява решение, че на ищеца се дължи
заплащане за извънреден труд. Сочи, че нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън
рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Сочи, че съдът не е обсъдил и приложеното
като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, което е задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „ когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140,
ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Смята, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Прави извод,
че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. Твърди, че получените часове в повече при преизчисляването
на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Смята, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време."
Прави извод, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото.
Сочи че дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си, възприето и от съда, е недопустимо преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
Смята, че обратното решение, възприето от
съда - при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените
допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
По изложените съображения счита, че
исковата претенция на ищеца е напълно неоснователна, а решението на
първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и то следва да бъде
отменено напълно.
Моли съда да се произнесе с решение, с
което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно решение от
07.02.2020 г., постановено по гр.дело № 776/2019 г. по описа на Районен съд -
Тетевен.
Моли в случай, че съдът не възприеме изцяло
мотивите на тази жалба и не отхвърли иска изцяло, при постановяване на решение
да бъде взето предвид, че пред периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г
през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн.,
ДВ бр. 41/2017).
В случай, че ищецът докаже, че се ползва от
правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е
по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли то
да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба № 1 /2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите за това искане се
състоят в това, че не е налице фактическа и правна сложност на делото и същото
може да приключи в едно, максимум две съдебни заседания.
Моли да се присъдят в полза на ответника
направените по делото разноски за държавна такса за производството пред
въззивен съд и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен от
съда.
В случай, че се насрочи съдебно заседание и
се даде ход на делото, моли то да се гледа в негово отсъствие.
В срок не е подаден отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание за въззивникът не се
явява представител, но с писмена молба юриск.Н. поддържа въззивната си жалба,
като моли да й се пприсъдят и разноските по делото.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание, но чрез упълномощения
адв.В. *** оспорва въззивната жалба и моли
решението на ТРС да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и законосъобразно. Представя подробна писмена защита
в подкрепа на твърденията си, че претенциите са основателни и доказани и се
позовава на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г. образувано
по преюдициално запитване от РС-Луковит по идентично гражданско дело с
настоящето. Представя подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че
претенциите са основателни и доказани, като цитира приложение и на решение
№55/7.04.2015 г. по гр.д.№5169/14 г. на ВКС. Моли да му се присъдят и
разноските по делото по представен списък на разноските.
Настоящата
инстанция като съобрази представените по гр.д.№776/19 г. по описа на ТРС
доказателства, становищата, възраженията
и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на
съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради
което тя е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съдът приема,
че въпреки непрецизно формулираното искане, от изложените в обстоятелствената
част твърдения и възражения, въззивникът обжалва решението на ТРС само в
уважената част от исковете,
поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Няма спор по делото, а това се
установява от представените актове за встъпване в длъжност от 5.07.1985 г, 31.10.2014
г. Заповед №1271/23.10.2014 г,,
протоколи от 28.07.2016 г, и 30.06.2017 г. Длъжностна характеристика, както и
от представенте графици и протоколи, че М.М.Ц. в процесния период от време от 7.10.2016
г..до 7.10.2019 г. е работил на длъжност «началник дежурна смяна» в Районна
служба «Пожарна безопасност и защита на населението»-Тетевен при Областна
дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението»-Ловеч-Главна дирекция
«Пожарна безопасност и защита на населението»-София МВР. Той е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението на
вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, като в процесния период са действали следните наредби:
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е
регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
По делото е установено, че съгласно
издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи,
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0.25 лв.
От приетото като доказателство по
делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се установява,
че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на
дежурство на отчетен
едномесечен период от 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г. е общо 1728 часа, посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към заключението са посочени помесечно
/тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143
, като според експертизата, паричната равностойност
на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за
целия период възлиза
на сумата е в размер общо на 1745,33 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР
от ищеца Ц.
против ГД”ПБЗН” за заплащане на сумата 1745,33 лв. представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата
молба. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд
вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително
възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави
на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на
зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за
приемане на тълкувателно решение. Освен това е отправено и преюдициално
запитване от РС-Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС
от страна на запитващата юрисдикция РС-Луковит, по което е образувано дело
№С-262/20 г. Преюдициалните въпроси са следните: ефективната защита по чл.12
б.”а” от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния
труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня; принципът на равенство, залегнал в чл.20 и
чл.31 от Хартата за основните права на ЕС изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за полицаи и пожарникари; ефективното постигане на целта на §8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква
ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.
Постановено е решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС, с което се приема, че чл.8 и чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4.11.2002 г. относно някои аспекти на организацията на работното вреве трябва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продълажителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на работно време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест наполагания от тях нощен труд. Прието е също, че чл.20 и 31 от Хартата за основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат опеделената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективена и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима на тази цел.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложими са били три такива Наредби, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., където е регламентиран алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. следователно и за процесния период от време 20.05.2016 г. до 31.03.19 г. е била приложима само първата Наредба. Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г, но това не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. Съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно за периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, в смисъл, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Действително, както вече се отбеляза и по-горе Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в чл.31 ал.2 предвижда, че при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 часа за отчетения период се умножава по 0,143, но подобна регламентация липсва в следващите две наредби, където е предвидено само, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.
ВКС също е имал повод да се произнесе по подобен казус с решение №197/7.10.2019 г. по гр.д.№786/19 г., където изрично се приема, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвентиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.Същото становище е възприето и в цитираното от адв.В. решение №55/7.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5169/14 г., според което отношенията между страните във връка със заплащането и компенсирането на извънреден труд се уреждат от специалния закон-ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ в случая са неприложими.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
На второ място, с оглед постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело №С-262/20 г на СЕС съдът намира, че следва да се извърши съпоставка между различните категории работници от публичния и частния сектор в страната, които също полагат нощен труд и дали тяхното третиране е еднакво, и ако не е, то това дали не се дължи на допустима от закона цел и съответно, дали е съизмеримо с тази цел. При запознаване с различните законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи различните категории работници в публичния и частния сектор /Закона за отбраната и въоръжените сили на Р.България, Закона за лечебните заведения, Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт/1.01.2007 г/, Наредба №15/27.04.10 г. за условията, размера и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители на МО, структурите на пряко подчинение на МО и българската армия, Наредба №18/19.12.12 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата продължителност/ДВ бр.2/8.01.13 г, отрасловите колективни трудови договори в отраслите „Здравеопазване“, „Строителство“ и МО и др./ се установява, че съобразно специфичната трудова дейност, която отделните работници и служители извършват през нощта, има различна продължителност на този нощен труд, като при всички случаи те се ползват с допълнителна защита, подходяща според естеството на работата им. Такива защитни мерки са:безплатна топла храна и ободряваща напитка, намалено служебно работно време след полагане на нощен труд, забрана на отделни категории работници и служители /например майки с деца и хора с увреждания да полагат нощен труд, освен с изрично тяхно съгласие/, допълнителен платен отпуск, по-ранно пенсиониране и допълнително заплащане. В много случаи различните компенсации са уредени както в съответните подзаконови нормативни актове, така и в сключените колективни трудови договори. Това различно третиране на отделните категории работници и служители в тези сектори се дължи на спецификата на трудовата им дейност и е обусловена от допустима от закона цел и разумен критерий. В случая в чл.2 от ЗМВР е конкретизирана целта, а именно:касае се за труд, който е свързан със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарната безопасност и защита на населението. Следователно имайки впредвид тази специфична цел, трудът на полицаите и пожарникарите следва да е непрекъсваем и разликата в третирането е съразмерна с тази цел. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени такива защитни мерки под формата на компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1), по-ранно пенсиониране при по-благоприятни условия и др.
Поради несъвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на ТРС, атакуваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва бъде постановено друго, с което предявеният иск на М.М.Ц., с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ********да му заплати сумата от 1 745,33 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г., ведно със законната лихва от 7.10.2019 г. до изплащане на вземането следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата необжалвана част съдебното решение е влязло в законна сила.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на сумата 200 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззивната жалба и в съдебно заседание, както и сумата от 34,91 лв. разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено
по тълк. дело № 6/
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно решение №34/07.02.2020 год., постановено по гр.д. № 776/2019 г., поправено с решение №43/10.02.2020 г. на Тетевенският районен съд, с което е осъдена на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ********да заплати
на М.М.Ц., с ЕГН ********** ***, сумата 1 745,33
лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след
превръщане на нощните часове към дневни за периода от 7.10.2016 г. до 7.10.2019
г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното й плащане, осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ********да заплати
на М.М.Ц., с ЕГН ********** *** сумата от 338 лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение;
осъдена е Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ********да заплати на РС-Тетевен ДТ в размер на 96,81 лв, както и сумата 100 лв. възнаграждение за
изготвеното заключение по СИЕ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.Ц., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. ********да му заплати сумата 1 745,33 лв представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 7.10.2016 г. до 7.10.2019 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, М.М.Ц., с ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр.********сумата от 200 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 34,91 разноски за ДТ за водене на делото пред въззивната инстанция или общо 234,91 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.