№ 1968
гр. София, 07.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20221110170006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 286225/22.12.2022 г. на ...... за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. М. ЕГН ********** за сумите, както следва: 200
лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 05.07.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г. до
окончателното плащане; 17,44 лв. – договорно възнаграждение за периода от 26.08.2017 г.
до 26.11.2017 г.; 131,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
(приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит); 30 лв. – такса
за извънсъдебно събиране на вземането; 8,31 лв. – лихва за забава за периода от 27.08.2017 г.
до 26.11.2017 г., както и 167,41 лв. – лихва за забава за периода от 26.11.2017 г. до
21.12.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 131,40 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 05.07.2017 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното
възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет.
Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради
което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената
разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
1
услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно
определени в договора за потребителски кредит“. В противоречие на императивното
правило на чл. 10 ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 131,40 лв. Наред с това
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния
договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
131,40 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 30 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1
ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 286225/22.12.2022 г. на ...... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. М. ЕГН ********** за сумите, както следва: 131,40
лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3