№ 2243
гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20245220104732 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата З. М. Г., редовно уведомена в предходното съдебно заседание,
не явява лично в съдебната зала, за нея се явява адв. М. С., редовно
упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Ответникът ............................... АД, редовно уведомен по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила
молба с вх. № 33930/04.12.2025 г. от ............................... АД, с която моли съда
делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Третото лице помагач Н. М. Ч., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, явява се лично, както и с адв. П.- Г., редовно упълномощена да го
представлява с пълномощно приложено по делото.
Вещото лице инж. В. Д. Ф., редовно призован, явява в съдебната зала.
Вещото лице д- р Д. И. П., редовно призован, явява се в съдебната зала.
Свидетелят А. А. А., редовно призована, явява се в съдебната зала.
Свидетелят К. П. О., редовно призован, явява се в съдебната зала.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената
искова молба. Оспорвам отговора на исковата молба. Представям ново
доказателство, а именно: амбулаторен лист от 24.10.2025 г. В анамнезата
пише, че от 2023 г. датират болките на доверителката ми.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадения
писмен отговор. Считам, че представеното днес ново доказателство е
изготвено за целите на настоящото дело, тъй като от 2023 г. до момента това е
единственото медицинско доказателство, с което се опитват да докажат
влошаването на здравословното състояние на З. Г.. Считам, че не следва да се
приема, тъй като двете заключения на съдебно- медицинската експертиза ясно
посочват причинените леки травми, които тя е получила през месец юли 2023
г. Не считам, че тази анамнеза която е снета към момента е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП, с оглед на което да не се приема по делото.
СЪДЪТ ще се произнесе по отношение приемането на представения
днес амбулаторен лист, след като докладва делото.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, няма как да се постигне
спогодба, тъй като не сме получили писмено предложение.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, няма как да се постигне
спогодба.
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявения иск е с правно основание 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от З. М. Г., чрез адв. Й., в който се твърди, че на 26.07.2023 г., в с.
2
Ц., е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала З. М. Г..
Сочи се, че инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка:
на 26.07.2023 г., около 08:20 ч., в с. Ц., лек автомобил с марка и модел
„................“, рег. № ................, управляван от Н. М. Ч., се с движил по ул.
„............", в с. Ц., когато поради невнимателно и непредпазливо управляване
на МПС-то, водачът блъска пешеходеца З. Г.. Сочи се, че причината за
инцидента е загубата на управление от страна на водача на лекият автомобил.
Към момента на удара З. Г. заедно с А. А., нейна приятелка, са се движили но
ул. „............“, срещу движението, в пътния банкет. Като последица от загубата
на управление, водачът на лекият автомобил се е качил върху пътния банкет и
е блъснал двете пешеходки. Вследствие на удара ищцата е претърпяла тежки
травматични увреждания.
Сочи се че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №УРИ 1006р 11427/27.07.2023г. Съгласно протокола,
виновен за настъпването на инцидента е водачът на лекият автомобил с марка
и модел „................“, рег. № ........., с чиито свои виновни и противоправни
действия е причинил процесния пътен инцидент. По случая е образувано ДП
№ 588/2023 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. №
3945/2023 г., по описа на РП — Пазарджик.
Сочи се, че видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от интернет
страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният
причинител има валидна застраховката “Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователно дружество „...............“ АД със застрахователна полица №
ВG/07/523001573534, валидна от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г.
Твърди се, че непосредствено слeд пътния инцидент ищцата е откарана в
„МБАЛ- Пазарджик“ АД, където постъпва с болки в лявата раменна става и в
таза. След проведени изследвания: ЕКФ, ПКК, РГ на разменната става и РГ на
таза, на пациентката й е поставена окончателна диагноза контузия на долната
част на гърба и таза. Указано й е спазване на ортопедична терапия. Всички
тези обстоятелства са видни от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
015462/2023 г. и Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 015462/2023 г., издадени от „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Сочи се, че след
изписването на ищцата от болничното заведение тя продължила
терапевтичното си лечение.
3
Твърди се, че на 07.08.2023 г., ищцата постъпила повторно в МБАЛ-
Пазарджик АД с оток и оплаквания за болки в пети пръст на десен крак. След
извършен ренген е поставена окончателна диагноза контузия на глезена.
Гореизложеното става ясно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
016563/2023 г., издаден от „МБАЛ-Пазарджик“ АД.
Сочи се, че вследствие на инцидента се наложило ищцата да ползва
постоянната помощ на своите близки за период от три месеца за изпълняване
на обичайните си задължения. Тя се нуждаела от помощ при приготвянето на
тоалет, хигиенни нужди, а също така дори при извършването на домакински
задължения, което я е накарало да чувства и комплекс на малоценност.
Сочи се, че поради нанесената контузия в долната част на гърба и
таза, Г. следвало да прекара целия възстановителен период главно на легло. За
нея било невъзможно да се изправя сама, а в случай, че за това й помогне
някой го процесът е съпътстван с множество болки. От пълното залежаване
последвало обездвижване, което се отразило негативно на контузията на
десния й глезен. Тя чувствала постоянни мравучкания и липсата на
раздвижване довела до по-бавно възстановяване. Твърди се, че ищцата и до
ден днешен се тревожи за здравословното си състояние. При мисълта за зимни
условия и понижаване на температурите, тя се притеснява, че болките й ще се
възвърнат и отново ще бъде подложена на невъзможността за свободно
придвижване и извършване на дейности, на пръв поглед съвсем обикновени.
От друга стана, вследствие нанесената контузия в областта на таза и долната
част на гърба, ищцата следва да селектира действията, които извършва. Сочи
се, че тя със сигурност трябва да избягва дейности свързани с повдигане и
носене на тежки предмети, стоеж в изправено състояние за дълъг период и
други натоварващи кръста и таза.
Твърди се, че процесният инцидент и нанесената травма се отразили и
на психическото здраве на ищцата. Тя страдала от безсъние и й се налагало да
употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти. След инцидента
станала потисната, лесно раздразнителна и нервна, оплаквала се от понижено
настроение и тревожност, както и цялостна отпадналост на организма.
Инцидентът се е отразил негативно върху социалния живот на ищцата. Тя е
станала по-притеснителна, затворила се е в себе си и е спряла контактите с
голям кръг от хора. Изживявала тежко влошеното си състояние и все още
4
трудно приемала факта, че за извършване на по-тежък физически труд се
налага да ангажира близките си.
Сочи се, че поради контузиите, съпътстващи с нестихващи болки, З. Г.
дълго време след инцидента изпитвала страх да се движи свободно, което
породило чувство на маловажност у нея. Интензитетът на болките се усилвал
през нощта, което пречило на ищцата да набавя необходимата си доза сън.
Това от своя страна, се отразило негативно върху настроението й, както и
върху общото й здраве и състояние на духа.
Твърди се, че дългият възстановителен период още повече тревожел ищцата,
която считала себе си за тежест на близките й, които я обслужвали и се
грижели за нея.
Твърди се, че вследствие на инцидента, у З. Г. се е породил страх от
пътната обстановка и дори от превозването с МПС. Случилото се я
връхлитало и до ден днешен, като най-често това се случва в сънищата й.
Пострадалата страдала от понижено настроение и тревожност, вследствие
стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на преживяното.
Получените посттравматични увреждания, довели до нарушения в нормалния
социален живот на ищцата и създали трайни препятствия за упражняване на
обикновените битови дейности.
Твърди се, че на 28.09.2023 г., претенцията за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди на ищцата е била надлежно заведена
пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, видно от Молба с вх. № РКО
14-29329/28.09.2023 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за
окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл, към момента на подавана
на исковата молба в съда от ответното дружество не са заплатили дължимото
се обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с
което да осъди ЗД “...............” АД, да заплати на З. М. Г. застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило па 26.07.2023 г., в размер па 10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно е
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл.
380 КЗ, (28.09.2023г.), до окончателно изплащане на сумата.
5
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен
изцяло. Оспорва се механизма на произшествието, така както е описан в
исковата молба, като се твърди, че случаят касае случайно деяние, което
изключва вината и в този смисъл се сочи, че не е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, от което следва, че отговорността на
застрахования водач, както и на неговия застраховател не може да бъде
ангажирана.
В условията на евентуалност, в случай че ищцата съумее да установи по
безспорен начин основанието на претенцията си, то е направено възражение за
прекомерност на претендирания от нея размер на обезщетение, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че видно от
представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО, издаден от д-р Р. К.,
госпожа Г. е получила контузия на долната част на гърба и таза, като
уврежданията не са налагали хоспитализация и затова пациентът е бил
освободен за домашно лечение. Липсват данни за настъпили усложнения, от
което следва, че пострадалата се е възстановила от получената от нея лека
телесна повреда в кратък срок. Ето защо се счита, че претендираното
обезщетение се явява прекомерно.
Във връзка с възражение за съпричиняване се твърди, че ищцата, в
качеството й на пешеходец, е нарушила правилата за движение по пътищата,
което е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано
за това място, не се е съобразила с приближаващото превозно средство,
ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, като е спряла без
необходимост на платното за движение. Алтернативно, се твърди, че
пешеходката не се е движила по тротоара или банкета, въпреки че са били
налични такива, както и че се е движила попътно на посоката на лекия
автомобил, вместо противоположно на посоката движението на превозните
средства. С това свое поведение тя е допринесла съществено за настъпването
на вредите, което изисква обезщетението й да бъде намалено.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва, считано от
датата на завеждането на претенцията, доколкото същата се дължи при
6
условията на чл. 497 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество признава наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между дружеството
и водача на лек автомобил с рег. № ................ - Н. М. Ч. към датата на
събитието - 26.07.2023 г.
Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли иска на З. М. Г. за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от нея
неимуществени вреди, за които се твърди, че са следствие от
пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахован от ответното
дружество водач.
Претендира направените в производството разноски.
Направено е искане с правно основание чл. 219 от ГПК, по делото да
бъде конституиран като трето лице-помагач водачът на лекия автомобил - Н.
М. Ч., ЕГН **********, живущ в с. Ц., община Лесичево, ул. .................. Сочи
се, че правният интерес от привличането е обусловен от обстоятелството, че
видно от представения по делото констативен протокол застрахованият водач
е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, от което следва, че ако
ответникът бъде осъден да заплати претендираното обезщетение, то за него
ще възникне право на регрес на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането за получаване на платеното от застрахователя, ведно с лихвите
и разноските. А това което съдът приеме за установено в мотивите на
решението, ще е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, която го е привлякла.
Направени са доказателствени искания, претендират се разноски.
Със свое Определение №1299/23.04.2025г. съдът е допуснал участието
на Н. М. Ч., ЕГН- ********** от с. Ц., ул. ................., обл. Пазарджик, като
трето лице – помагач на страната на ответника „...............................“АД.
В законоустановеният срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от третото лице помагач на страната на ответника Н. М. Ч. чрез адв. К. С. П. Г.
с което се счита, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна.
Оспорва се изцяло описаните в исковата молба обстоятелства, а именно,
че: З. М. Г., е пострадала при пътен инцидент на 26.07.2023г., когато около
7
8.20 часа в село Ц., като била блъсната от лек автомобил с марка и модел
„................“, рег.№ ................, управляван от водачът Н. М. Ч. движейки се по
ул. ................., поради невнимателно и непредпазливо управляване на МПС.
Че към момента на удара З. М. Г. се движила срещу движението в пътния
банкет по ул.................., заедно с нейната приятелка А. А. А..
Сочи се, че в резултат на ПТП са настъпили неимуществени вреди при З.
М. Г., причинени от водача Н. М. Ч. на лекия автомобил с марка и модел
„................“, рег.№ .................
Сочи, се че водача на лекия автомобил Н. М. Ч. бил напуснал мястото на
пътно транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата.
Твърди се, че е неоснователно твърдението на ищцата З. М. Г., че
пострадала при пътен инцидент на 26.07.2023г. около 8.20 часа в село Ц., като
била блъсната от лек автомобил с марка и модел „................“, рег.№ ................,
управляван от водачът Н. М. Ч., движейки се по ул. ................. на селото и
вследствие на удара претърпяла тежки травматични увреждания. Сочи се, че
във връзка с пътния инцидент, случил се на 26.07.2023г. около 9.00 часа в село
Ц., с участник лек автомобил с марка и модел „................“ рег.№ ................,
управляван от водача Н. М. Ч., движейки се по ул. ................. в село Ц. била
образувана Докладна записка с рег.№18183М-588/26.07.2023г. на инспектор Г.
В. на РУ- Пазарджик при ОД на МВР. От нея се установява, че описания по-
горе лек автомобил с водач Н. М. Ч. се отклонил в дясно по намиращата се
земна настилка на уличното платно и блъснал намиращата се в крайно дясно
на пътя А. А. А. с ЕГН ********** от село Ц., ул ............................, която била
заедно със З. М. Г., след което напуснал местопроизшествието. Сочи се, че в
следствие на възникналото пътнотранспортно произшествие А. А. А. била
потърсила медицинска помощ в „МБАЛ - град Пазарджик“ АД. След
извършения преглед било констатирано, че на същата е причинена СТП
(средна телесна повреда), изразяваща се във фрактура на глезена на ляв крак,
във връзка с което било образувано досъдебно производство с №588/2023г. по
описа на РУ- Пазарджик при ОД на МВР-Пазарджик, за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б“, съответно прокурорска преписка с
№3958/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, спрямо
пострадалата А. А. А., а не спрямо ищцата З. М. Г.. Твърди се, че в исковата
8
молба З. М. Г. е посочила грешен номер на прокурорската преписка, а именно
пр.пр. №3945/ 2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, която не
касае въпросния инцидент, за което обстоятелство са представени копия от:
Молба до Районна прокуратура- Пазарджик с вх.№3945 от 07.05.2025г.;
Писмо от Районна прокуратура-Пазарджик с вх.№3945 от 08.05.2025г. и
Молба до Районна прокуратура- Пазарджик с вх.№3958 от 08.05.2025г. В
случая от образуваните ДП №588/2023г. по описа на РУ- Пазарджик при ОД
на МВР-Пазарджик съответно прокурорска преписка с №3958/2023г. по описа
на Районна прокуратура - Пазарджик, както от приложените към тях
медицински документи, свидетелски показания. Съдено- медицинска
експертиза и автотехническа експертиза се установява, че ищцата З. М. Г. не е
пострадала, като единствено е пострадала нейната свекърва А. А. А.. Твърди
се, че тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от направените
медицински изследвания на ищцата в деня на инцидента, а именно:
Рентгеново изследване: Рентгенография на раменна става и Лицева
рентгенография на лява раменна става на З. М. Г. в „МБАЛ- град Пазарджик“,
приложени на стр.9 в пр. пр.№ №3958/2023г. по описа на Районна
прокуратура- Пазарджик, като е констатирано, че не личат травматични
изменения при ищцата; Рентгеново изследване: Рентгенография на таз и
Лицева рентгенография на таза и двете тазобедрени стави на ищцата З. М. Г. в
„МБАЛ- град Пазарджик“, приложени на стр.20 в пр. пр.№ №3958/2023г. по
описа на Районна прокуратура- Пазарджик, като е констатирано, че не личат
травматични изменения при ищцата; От извършената Съдебно- медицинска
експертиза с № -П-156/2023г. на д-р Б. П., съдебен лекар при „МБАЛ- град
Пазарджик“ АД, приложена на стр.34 в пр. нр.№ №3958/20231. по описа на
Районна прокуратура- Пазарджик не се установява ищцата З. М. Г. да е
пострадала при пътния инцидент.
Твърди се, че горните обстоятелства се подкрепят от свидетелските
показанията на самата З. М. Г., приложени по преписката, от които се
установява, че след като била прегледана в болницата не са били констатирани
увреждания и травми при нея. както самата тя казала, „че и нямало нищо“.
Тези обстоятелства се установяват също от показанията на свидетелката А. А.
А., свидетеля К. П. О.-мл. контрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Пазарджик, свидетелката М. Ч.. Сочи се, че съдебно- медицинската експертиза
и автотехническата- експертиза, приложени в пр. преписка № №3958/2023г. по
9
описа на Районна прокуратура- Пазарджик. С оглед на изложеното по-горе се
твърди, че се явяват неоснователни твърденията на ищцата З. М. Г., че е
пострадала при ПТП, в следствие на което претърпяла неимуществени вреди
изразяващи се Ползването на постоянна помощ от страна на ищцата от
нейните близки в период от три месеца за изпълняване на обичайните си
задължения, като същата се нуждаела от помощ при приготвянето на тоалет,
хигиенни нужди, извършването на домакинските си задължения, поради което
се чувствала малоценна. Поради нанесената контузия в долната част на гърба
и на таза, З. М. Г. прекарала целия възстановителен период на легло, като било
невъзможно да се изправя сама, тъй като процесът на изправяне бил
съпътстван с множества болки. От дългото залежаване последвало
обездвижване на ищцата, което се отразило негативно на контузията на десния
й глезен, като било съпроводено с постоянни мравучквания и бавно
възстановяване. Притеснението на ищцата относно здравословното и
състояние, както възвръщането на болките при понижаването на
температурите през зимните месеци. Вследствие на нанесената контузия в
областта на таза и долната част на гърба. З. М. Г. следвало да селектира
действията, които извършвала, като било необходимо да избягва дейности
свързани с повдигане и носене на тежки предмети, стоеж в изправено
състояние, за дълъг период и други натоварващи кръста и таза дейности.
Процесния инцидент и нанесената травма се отразили на психическото здраве
на З. М. Г., като страдала от безсъние, за което употребявала обезболяващи и
сънотворни медикаменти. След инцидента ищцата станала потисната, лесно
раздразнителна и нервна, имала понижено настроение и тревожност и
отпадналост на организма. Инцидентът се отразил негативно върху социалния
живот на З. М. Г., станала по- притеснителна, затворила се в себе си. като
спряла контактите с голям кръг от хора. Ищцата изживявала тежко влошеното
си състояние и трудно приемала факта, че следвало да ангажира близките си за
извършване на по- тежък физически труд. Поради контузиите, съпътстващи с
нестихващи болки. З. М. Г. дълго време след инцидента изпитвала страх да се
движи свободно, което породило чувство на маловажност у нея. Интензитетът
на болките се усилвал през нощта, което пречило на ищцата да набавя
необходимата си доза сън. Всичко това се отразило негативно върху нейното
настроение, както и върху общото й здраве и състояние на духа. Вследствие
на инцидента у З. М. Г. се бил породил страх от пътната обстановка, дори от
10
превозването с МПС, като страдала от понижено настроение и тревожност,
вследствие на стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на
преживяното. Получените посттравматични увреждания, довели до
нарушения в нормалния и социалния живот на ищцата, като са създали трайни
препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.
Твърди се, че е неоснователно твърдението на З. М. Г., че към момента
на удара се движила срещу движението в пътния банкет по ул..............., заедно
с А. А. А.. От изготвената автотехническа експертиза, приложена по ДП
№588/2023г. по описа на РУ-Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик,
съответно пр. преписка № №3958/2023г. по описа на Районна прокуратура-
Пазарджик се установява, че на 26.07.2023г.около 9.00 часа лек автомобил с
марка и модел „................“, рег.№ ................, управляван от водача Н. М. Ч. се
движел по ул. .............. в село Ц. в посока от Запад на Изток. В същото време
пешеходците З. М. Г. и А. А. А. не са се придвижвали, а са събирали трева в
южния край на пътното платно на ул.„ .................., като автомобила се
отклонил на дясно, с оглед на което настъпил удар между автомобила и
пешеходците, като само една от тях А. А. А. е постарадала, като получила
травма на левия крак. Сочи се, че отделно от свидетелските показанията
приложени по пр. преписка с №3958/2023г. по описа на Районна прокуратура-
Пазарджик се установява, че З. М. Г. и А. А. А. по време на инцидента не са се
придвижвали по пътното платно, а са били разположени с гръб към
движението, т. е. в нарушение на разпоредбата на чл.108. ал.2 от ЗДвП
попътно на превозните средства, а не както твърди от ищцата в
противоположната посока на движение. Така по този начин пешеходците са се
поставил в положение на повишен риск, поведение намиращо се в причинна
връзка с произшествието, което обективно е допринесло за настъпване на
вредните последици по отношение на А. А. А.. В случая разположението на
пешеходците с гръб към посоката на движение им било попречило да
възприемат приближаващия автомобил, съответно да преценят скоростта му и
разположението му на пътното платно. Твърди се, че от заключението на
автотехническата експертиза, се установява, че в случая водача на лекия
автомобил Н. М. Ч. не носи отговорност за настъпването на ПТП, механизма
на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент,
тъй като с поведението си. пешеходците са поставили сами в риск живота и
здравето си, като не се установяват противоправни и виновни действия от
11
страна на водача. Отделно, както техническото състояние на автомобила, така
и скоростта на движение на лекия автомобил с марка и модел „................“, рег.
№ ................. управляван от водача Н. М. Ч. не са в причинно-следствена
връзка с настъпването на произшествието. Законът за движението по
пътищата урежда обществените отношения, свързани с безопасното
придвижване по пътищата, предназначени за обществено ползване. Всеки
може да участва в движението, като за целта са установени множество
правила, насочени към постигане на това то да е безопасно и безпрепятствено.
Като участници в движението водачите на пътни превозни средства и
пешеходците са равнопоставени. Според Тълкувателно решение № 2/2016 г. на
ВКС, т. 6. б. „г“ , водачите на пътни превозни средства са задължени да
спазват такова поведение, което да осигури на носителя на правото на
преминаване на пътното платно - пешеходеца, възможност за реализация на
това право, но освен носител на правото на пресичане, което му е
предоставено от правната норма, пешеходците има и определени задължения,
а именно да използват по предназначение тротоарите и зоните, да се движат
по пътното платно за движение, противоположно на посоката на движение на
пътните превозни средства по възможност най близо до лявата му граница,
когато няма тротоар или банкет, а не да събират трева отстрани на пътното
платно. Отделно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта
места, но на това право не съответства задължение на водачите на пътни
превозни средства да ги пропуснат, като съгласно практиката на ВКС при
упражняване правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е
длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани, съгласно
разпоредбите на чл.113. ал. 1. т. 1, т. 2 и т.4 и чл. 114. т. I и т.2 от ЗДвП.
Сочи се, че в случая образуваното ДП с №588/2023г. по описа на РУ-
Пазарджик при ОД на МВР-Пазарджик, пр. преписка с №3958/2023г. по описа
на Районна прокуратура- Пазарджик е прекратено с Постановление за
прекратяване от 27.10.2023г. на прокурор при Районна прокуратура-
Пазарджик, с оглед липсата на извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б"
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Сочи се, че не са налице настъпили неимуществени вреди при ищцата З.
М. Г., причинени от водача Н. М. Ч. на лекия автомобил с марка и модел
12
„................“, рег. № ................. като в случая не следва ответника в настоящото
производство „...............................“ АД да носи отговорност.
Съгласно чл.432, ал. 1 от КЗ, застрахователя носи отговорност за всички
вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички
преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на
автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят,
отговаря. В случая не се установяват преки и непосредствени вреди от
увреждане на ищцата З. М. Г., нито пък противоправно и виновно действие от
страна на водача Н. М. Ч. па лекия автомобил с марка и модел „................“, рег.
№ ................. Наред с това не са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер -
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. приложим при определяне отговорността по чл.
432, ал. 1 КЗ. обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост, като трябва да е съответно съизмеримо с действителния
размер на вредите/ увреждането, т.е. да е своеобразен паричен еквивалент на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот
на пострадалото лице, съгласно т. II от ППВС № 4/1968г. на ВС.
Твърди се, че в конкретния случай при З. М. Г. не са настъпили телесни
увреждания в резултат на ПТП, с оглед на което не са налице претърпени от
нея неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП. с оглед на което
твърдените от ищцата, характер на увреждане, продължителност и интензитет
на понесените от нея болки и страдания, както цялостното негативно
отражение на увреждането върху нейният живот и здраве в резултат на ПТП
са неоснователни и недоказан. Същите са формално изложени от З. М. Г., като
не се подкрепят от събраните материали по ДП №588/2023г., съответно пр.
преписка №3958/2023г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик. На
следващо място позоването от страна на ищцата на съставения Констативния
протокол за ПТП, следва да се вземе предвид, че същия представлява
13
официален свидетелстващ документ, като обвързва съда само за фактите,
осъществени от или в присъствие на съответното длъжностно лице и затова не
се ползва с обвързваща сила относно механизма на ПТП. Всички тези
обстоятелства водят до извода, че не следва да се определя паричен
еквивалент на З. М. Г. за претърпени от нея физическите болки и емоционални
страдания защото не са налице претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, тъй като ищцата не е претърпяла физически болки, страдания и
неудобства, с оглед на което искът се явява неоснователен и недоказан, както
по основание, така и по размер.
Твърди се, че е неоснователно твърдението, че водача на лекия автомобил Н.
М. Ч. е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата.
Сочи се, че в случая ПТП е станало на улица .............. в село Ц. на която
живее водача на лекия автомобил Н. М. Ч., т. е. на около 15-20 метра от домът
му. В деня на местопроизшествието 26.07.2023г„ той пътувал заедно със
съпругата си М. Ч. в автомобила, като се движил с ниска скорост по ул. ............
на с. Ц. в посока центъра на селото. Завил надясно към домът си по улица
.............., като завоят бил почти с обратен и голям наклон за изкачване, за
което са приложени 6 бр. снимки.
Твърди се, че при изкачването на десния завой и поради заслепяване от
слънцето, водачът Н. М. Ч. не видял в първия момент З. М. Г. и А. А. А., тъй
като били разположени с гръб и наведени към идващия автомобил. Веднага
щом видял съседките на платното, той набил спирачки, като с предната част
на колата ударил леко А. А. А., която паднала на земята. Веднага след
настъпване на ПТП, Н. М. Ч. спрял и излязъл от автомобила, заедно със
съпругата си М. Ч., като през това време З. М. Г. вдигнала от земята А. А. А..
Твърди се, че водачът и съпругата му веднага ги попитали как са, като им се
извинили за случилото се. Щом се уверили, че те са добре, Н. М. Ч., казал на
съседките си, че го е заслепило слънцето, като в първия момент не ги е видял
на платното, защото били наведени и с гръб към него.Твърди се, че една от тях
А. А. А. започнала да вика по него, като му казала че сега ще дойдат нейните
синове, като го заплашила, че ще го набият. Н. М. Ч. и съпругата му М. Ч.
освен че били много притеснени от случилото, отделно се уплашили от
физическа саморазправа със синовете на А. А. А., които познавали много
14
добре, тъй като същите им били съседи. Сочи се, че през това време на Н. М.
Ч. му станало лошо, като усетил че започва да вдига високо кръвно налягане.
Това наложило той да се прибере в домът си. който се намирал на 15-20 метра
от ПТП за да вземе лекарствата си.
Сочи се, че водачът има влошено здравословно състояние, като е
претърпял два мозъчни инфаркта. Първият мозъчен инфаркт /исхемичен
мозъчен инсулт през 2015г., с оглед па което бил освидетелстван с Експертно
решение №0616 от зае .№ 031 от 14.02.2017г. от ТЕЛК към „МБАЛ-
Пазарджик" АД което е представено. Вторият мозъчен инфаркт през 2022г., за
което е представено Епикриза с изх.№14779/2022г., изд. от Отделение: ОФТР
при „МБАЛ- Пазарджик" АД, като от същата се установява, че Н. М. Ч. страда
от съпътстващи заболявания като неинсулинозависим захарен диабет и
есенциална хипертония. Поради горните заболявания ежемесечно му се
изписват лекарства от НЗОК по рецептурна книжка, заверена от д-р М., които
приема ежедвено.
Твърди се, че след като водача Н. М. Ч. се съвзел от случилото се, отишъл
заедно със съпругата си до съседите, за да попита как е А. А. А.. Работниците
от строежа на новата им къща казали, че един от нейните синове е откарал до
болницата. Към 13.00 часа се обадили по телефона на Н. М. Ч., че на центъра
на село Ц. го чакала полиция. Той отишъл заедно със съпругата си, като
разказал на служителите какво се е случило. След това показал на
полицейските органи мястото на произшествието, за което бил направен
оглед. Сочи се, че с оглед на горното се установява, че макар и формално
водачът Н. М. Ч. да се е отдалечил в един момент от мястото на настъпване на
ПТП, това не било с цел да се укрие от органите на МВР или да попречи на
разследването, а напротив дори е съдействал след това, за установяване на
фактическата обстановка по местопроизшествието. Твърди се, че веднага след
настъпване на ПТП водача е спрял, като е излязъл от автомобила, за да
установи какво е състоянието на двете жени, но А. А. А. му се е развикала,
като го заплашила с физическа саморазправа от страна на синовете й. След
това му станало лошо, той усетил че му се вдига кръвното налягане, се
отдалечил от една страна на безопасно място на около 15- 20 метра от ПТП,
където бил домът му, а от друга страна за да приеме лекарствата си. Отделно
пешеходците били от ромски произход, като той възприел за реална, заплахата
15
от физическа саморазправа, чувайки виковете на А. А. А..
В случая горното представлява основателна причина водача Н. М. Ч. да
напусне или по-скоро да се отдалечи от мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като е
налице „неотложна причина“ по смисъла на чл.500, ал. 1, т.З от ЗК, поради
заплахата от физическа саморазправа от една страна, а от друга внезапното
влошаване на здравословното му състояние предвид неговата напреднал
възраст, необходимостта от приемане на лекарства за понижаване на кръвното
налягане, другите съпътстващи заболявания, както и прекараните от него два
мозъчни инсулта. Тези обстоятелства се установява, както от показанията на
съпругата му М. Ч., приложени по пр. преписка № с №3958/2023г. по описа на
Районна прокуратура- Пазарджик, така и от представените към отговора на
исковата молба: Експертно решение №0616 от зае .№031 от 14.02.2017г. от
ТЕЛК при „МБАЛ- Пазарджик“ АД: Епикриза с изх.№14779/2022г., изд. от
Отделение: ОФТР при „МБАЛ- Пазарджик” АД и Рецептурна книжка за
изписване на лекарства ежемесечно от НЗОК, заверена от д- р М..
С оглед на горното се моли съда да отхвърли предявения от З. М. Г. иск
по чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, за сумата от 10 000 хиляди лева срещу
„...............................“ АД, за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 26.07.2023г. в село Ц., общ. Лесичово, обл.
Пазарджик като неоснователен и недоказан по основание и по размер.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ищцовата страна следва да докаже предпоставките, които
са визирани в разпоредбата на чл. 432 от КЗ, а именно: че увреденото лице
спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетение
пряко от застрахователя. Ищцовата страна следва да докаже елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 45, от ЗЗД, както и да докаже
размера и основанието на претенциите си. Не се нуждае от доказване вината
на причинителя на вредата, тъй като на основание чл.45, ал. 2 от ЗЗД същата
се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
16
между причинителя на вредата и застрахователя към датата на настъпване на
застрахователното събитие, настъпването на застрахователното събитие,
причинило неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях.
В тежест на ответника е да установи при условие на пълно и главна доказване,
че пострадалите са допринесли за настъпване на вредите. Ответната страна
носи доказателствена тежест по отношение на възраженията, които са
направени с отговора на исковата молба. Съдът приема да безспорно
установено и безспорно между страните, че водачът на процесното моторно
превозно средство към момента на настъпването на ПТП е имал сключена
валидна застраховка- гражданска отговорност на автомобилистите, която е
била сключена между ответното дружество и водачът на лекия автомобил.
Съдът приема направеното възражение за съпричиняване на ответната страна.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по
доклада, по правната квалификация на иска и по разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по
доклада, по правната квалификация на иска и по разпределението на
доказателствената тежест.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с Определение
№2434/08.08.2025г. е приел представените от ищеца, от ответника, както и от
третото лице помагач на страната на ответника Н. М. Ч., ЕГН- **********
писмени доказателства. Допуснал е до разпит един свидетел при режим на
довеждане на ищцата Г.. Допуснал е до разпит двама свидетели при режим на
довеждане на третото лице помагач на страната на ответника Н. М. Ч..
Допуснал е до разпит един свидетел при режим на призоваване по искане на
ищцата Г. -А. А. А. от с. Ц.,ул. ..............., обл. Пазарджик. Допуснал е до
разпит един свидетел при режим на призоваване по искане на ответника
„...............................“ АД - К. П. О. , който да бъде призован по адреса на
местоработата си ОД на МВР- гр. Пазарджик. Изискал е от ОД на МВР-
Пазарджик служебно ДП №588/2023г. по описа на ОД на МВР- Пазарджик /пр.
преписка №3958/2023г. по описа на РП- Пазарджик/ за целите на настоящото
производство. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-
автотехническа експертиза. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-
медицинска експертиза. На основание чл. 190, ал.1 ГПК е задължил ищеца З.
17
М. Г., да представи по делото цялата налична при нея медицинска
документация, свързана с причинените й при процесното ПТП травми.
Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес.
СЪДЪТ следва да се произнесе по представения в настоящото съдебно
заседание документ от ищцовата страна, а именно: Амбулаторен лист
№001064/24.10.2025 г., като счита този амбулаторен лист за относим към
предмета на делото и като такъв следва да се приеме.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното заверено копие на Амбулаторен лист
№001064/24.10.2025 г.
СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмо с вх.
№22886/19.08.2025г. от ОДМВР гр. Пазарджик, РУ Пазарджик, с което
информират съда, че досъдебно производство № 588/2023г. е образувано на
26.07.2023г. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предложение
второ, във вр. с чл.342, ал.1, предложение трето от НК. Сочи се, че същото е
разследвано в РУ- Пазарджик в периода от 26.07.2023г. до 10.10.2023г. когато
е изпратено на РП- Пазарджик, със заключително мнение за прекратяване на
основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното се посочва, че не
могат да предоставят материалите по ДП 588/23 г. за целите на
производството.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с Вх. №
23252/25.08.2025 г. от РП- Пазарджик, с което уведомяват съда, че ДП №
588/2023 г. по описа на РУ Пазарджик, пр.вх. № 3958/2023 г. по описа на РП
Пазарджик е изпратена на 28.07.2025 г. по ГД № 4732/2024 г.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с Вх. №
23782/01.09.2025 г. от Н. М. Ч., чрез адв. П.- Г. с която се моли съда да изиска
по гр. дело № 4732/2024 г. по описа на РС Пазарджик, приложените към него
ДП №588/2023 г.по описа на ОД на МВР Пазарджик, съответно прокурорска
преписка с № 3958/2023 г. по описа на РП Пазарджик, като приложи същите
по гр. дело № 4732/2024 г. по описа на РС Пазарджик.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с вх.№
18
26592/04.10.2025 г. от РП Пазарджик с което приложено изпращат ДП №
588/2023 г. па РУ Пазарджик за прилагане по гр.дело № 4732/2024 г.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх. №
33930/04.12.2025 г. от ............................... АД, с която моли съда делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Оспорвам исковата молба и поддържам отговора й.
Поддържат направените във връзка с оспорванията доказателствени искания.
Моли съда по делото да бъде приобщено ДП № 588/2023 по опис на РУ –
Пазарджик. В случай, че допуснатият ни свидетел К. О. се яви, то моли съда
да му бъде предявен представеният с исковата молба протокол на ПТП с
пострадали лица, съставен на 26.07.2023 г. и да заяви дали същият е изготвен
от него, както и да отговори на следните въпроси:
Каква е била пътната обстановка към момента, в който произшествието е
било посетено от него?
Къде се е намирал водача в този момент и защо не е бил тестван за
употреба на алкохол или наркотици?
Направил ли е оглед на автомобила и ако да, то констатирал ли е
увреждания или забърсвания по същия, и ако е констатирал такива, то в
кои негови части?
Няма въпроси към вещите лица изготвили представените по делото
експертизи, като същите да е приемат.
Моли съда допуснатият на третото лице помагач свидетел да отговори
на въпроса:
След инцидента дали той или водачът на лекия автомобил са се обадили
на Националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112?
В случай, че свидетелят отговори утвърдително, то моли съда на
основание чл.16, ал. 4 от Закон за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 от електронния регистър да бъде
изискана информация за повикванията в центровете 112 във връзка с
настъпило на 26.07.2023 в с. Ц. около 8.20 часа пътнотранспортно
произшествие. Прави искания по същество на спора.
АДВ. С.: Да се приемат по делото. Да започнем първо от свидетелските
показания за да може вещите лица да ги чуят.
19
АДВ. П. Г.: Да се приемат по делото. Ако може първо да разпитаме
вещите лица.
В.Л. Ф.: Ако има възможност да ни изслушате, тъй като имаме
ангажименти и по други дела.
СЪДЪТ след като се запозна със становищата на страните счита, че
следва да приеме материалите по досъдебното производство, постъпилата
молба от Н. М. Ч., чрез адв. Г., както и постъпилата молба от
............................... АД.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмо с вх. №22886/19.08.2025г. от ОДМВР гр.
Пазарджик, РУ Пазарджик, писмо с Вх. № 23252/25.08.2025 г. от РП-
Пазарджик, молба с Вх. № 23782/01.09.2025 г. от Н. М. Ч., чрез адв. П.- Г.,
писмо с вх.№ 26592/04.10.2025 г. от РП Пазарджик, както и молба с вх. №
33930/04.12.2025 г. от ............................... АД.
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
автотехническа експертиза от вещото лице инж. В. Ф. с вх. №33230 от
28.11.2025г. Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно
изискванията на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да
пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Д. Ф. – на 69 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Ф.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение. Не искам да
добавям нищо към заключението. Успях да се запозная с всички материали по
делото, включително и по досъдебното производство. Може да се установи от
експертизата, че пътното платно, което е в района на произшествието е с
20
малка широчина на активната част, която широчина е 2.7 метра, измерена е с
огледа на произшествието. На базата на този размер аз съм стъпил в моята
експертиза. От ляво и от дясно на пътния участък има затревени участъци,
като от ляво този участък е затревен и с храстовидна растителност. Отдясно
имаме затревен участък, който е с широчина 90 см. Както казах активната
част е 2.7 метра. Съгласно данните пострадалата, заедно със своята близка се е
намирала извън активната част на пътното платно в затревената част от дясно,
която е с широчина 2.7 метра и която е затревена с трева и храстовидна
растителност/ схема на стр. 23/. Мястото на сблъсъка е там, където е показано
със стрелка и надпис- отъпкана трева и храсти. А положението на автомобила
е леко отклонен на юг, т. е. на дясно спрямо ул. .................. Аз съм ползвал
снимки от досъдебното производство и това е снимката на стр.6. За мен
въпросът е изчерпан. То няма оформен банкет. Това е земен път, насип. Има
тревна растителност от двете страни. Пешеходките е установено по
досъдебното производство, че са били на 14-15 метра от началото на завоя,
навлизайки от главния път, ул.“ ............“ към ул. ................., отдясно в
затревената площ. Аз не мога да кажа, дали шофьорът ги е възприел. Това не е
технически въпрос. Имал е техническа възможност да ги възприеме. Водачът е
имал обективна възможност да възприеме своевременно пострадалите
пешеходци, които са се намирали в дясно от него. Той е имал достатъчно
свободен път от пътното платно да разположи автомобила безопасно спрямо
намиращите се от дясно на него пешеходки. Те не са се движили, а са били
стационарно разположени, приведени в необичайна поза. От субективна
гледна точка е било възможно той да не ги възприеме, но от техническа гледна
точка всички обекти, които са над пътното платно или над земното ниво би
трябвало да се възприемат.
АДВ. П. Г.: С поведението си ищцата поставила ли е себе си в опасност,
тя се е навела и е по- малко вероятно шофьорът да я забележи н пътното
платно.
В.Л. Ф.: Не мога да отговоря категорично. Не е технически въпрос и не
мога да отговоря на този въпрос. Въпросът е субективен.
АДВ. П. Г.: Аз се ръководя от предходната експертиза от досъдебното
производство лист 63 и лист 64 съм посочила.
В.Л. Ф.: Аз съм отговорил подробно и технически обосновано на всички
21
въпроси. Този въпрос който ми задавате няма отношение към техническите
въпроси.
АДВ. П. Г.: Има несходство между двете заключения. В лист 64,
инженерът който е изготвил експертизата казва, че водача Н. Ч. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП при условие, че е възприел
пешеходците. Посочена е причината за ПТП и това е, че водача Н. Ч. е
възприел двете пешеходки в един по- късен момент. Налице е противоречие
между двете експертни заключения.
В.Л. Ф.: Няма никакво противоречие. В момента в който той е навлязъл в
кръстовището да изпълни маневрата завой надясно до мястото на удара са 14
м. От средата на завоя при определената скорост с която се е движил, тя е била
около 20 км/ч, но за да може да се движи под наклон, той взимайки завоя и
излизайки от кривата на завоя започва да ускорява за да може да преодолее
този наклон. В момента в който е имал техническа възможност да ги
възприеме, това е бил този момент от 14 метра. Той е достигнал скорост около
25- 28 км/ч ускорявайки, което технически значи около осем метра за секунда.
С какво време е разполагал той, за да задържи посока на автомобила направо,
а не да остане със завъртян волан надясно и да отиде в посока извън пътното
платно. Той разполага точно със секунда и половина излизайки от завоя. Това
е техническото обяснение. Не е държал волана изправен, а е държал волана
завит надясно. За времето от една секунда и половина той е имал възможност
излизайки от завоя да изправи волана и да продължи нагоре по наклона в
права посока. По този начин той не би напуснал пътното платно в дясно и не
би ударил пострадалите.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, запознах се със
заключението. Да се приеме заключението на експертизата. Имаме искане за
освобождаване от Държавна такса и разноски. Ищцата не разполага със
средства.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, запознах се със
заключението. По ваша преценка дали да се приеме заключението. Доколкото
знам работят в чужбина и правят къща. Не считам, че трябва да се товари
бюджета на съда. Това са хора с възможности и в действителност не можем да
го докажем. Целогодишно са в Англия, моля да представят безспорни
доказателства за това, че не разполагат със средства.
22
СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение е обективно,
компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват съмнения
относно неговата правилност, поради което експертното заключение следва да
се приеме по делото.
По отношение на разноските, а имено това кой следва да заплати
възнаграждението на вещото лице, съдът намира, че ищцата следва да бъде
освободена от внасянето на разноски по делото към настоящия момент,
поради същите съображения, които съдът е изложил със свое Определение
№498/13.02.2025 г. С това свое Определение съдът е освободил ищцата З. М.
Г. от внасянето на Държавна такса в хода на производството, като е приел, че
същата не разполага с достатъчно средства за заплащането й, поради
обстоятелството, че Г. няма доходи които да реализира от работна заплата,
съпругът й също не получава доходи, както и не притежава недвижимо
имущество, което да е от естество да й даде възможност да заплати
изисканите разноски
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице инж. В. Д. Ф. да се
изплати възнаграждение в размер на 520 лв., съгласно представената справка-
декларация, което първоначално следва да се изплати от бюджета на
съдебната власт.
ОСВОБОЖДАВА ищцата З. М. Г. от задължението за внасяне на
разноски в настоящото производство.
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
медицинска експертиза от вещото лице Д. И. П. с вх. №24052 от 04.09.2025г.
Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно изискванията
на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
медицинска експертиза/ с допълнение/ от вещото лице Д. И. П. с вх. №28538
от 20.10.2025г. Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно
изискванията на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да
23
пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. И. П. – на 76 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. П.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение. Не искам да
добавям нищо към заключението. Тук в този амбулаторен лист, издаден от
невролог е отразено, че има спондилолистеза между последния поясен
прешлен и първия седалищен прешлен, Л5 и Ес1. Това нещо е заболяване, има
си описана симптоматика в обективната част, има и изписано лечение. Но аз
поставям въпросът: „Как постави този доктор спондилолистеза, когато не е
правил снимка“. Това означава, че това заболяване е било диагностицирано
още в миналото и сега поради усложнения на нервите, които се притискат там,
тя е отишла на доктор и е изписана терапия. Спондилолистеза представлява
приплъзване на горния прешлен спрямо долния, това е предна
спондилолистеза, а задна спондилолистеза означава долния прешлен е
приплъзнат напред от горния- приплъзване на прешлен един спрямо друг.
Зависи от степента на приплъзване лечението, когато е повече от 40% е
оперативно. Когато е на границата или е по- малко е с консервативно лечение.
В тази възраст е често срещано това заболяване. Това е старо заболяване и то
се явява в тази възраст. В исковата молба пише, че е лежала много време на
легло. При тези травми няма логика да лежи на легло. Няма какво да я прикове
на легло, освен едно: след няколко дена след травмата да се е обострил
радикуларния синдром от спондилолистезата, която е съществувала от по-
рано и това да я накара да лежи в леглото. Няма изписана терапия, никакви
контроли, никакви снимки и никакви приложени доказателства, аз така
разсъждавам. По отношение на механизма, ако е травматично не отговаря на
механизма на получаване при този инцидент и няма такъв механизъм, при
който да се получи подхлъзване, тежка травма на гръбнака. Такива неща не са
отразени по време на прегледа в бърза помощ. Ако има такава тежка травма тя
24
ще е на легло и ще има много силни болки. При спешната помощ не са
отразени и смятам като заключение, че това нещо няма връзка с процесната
травма. Относно допълнението го поддържам. Минали са две години и пет
месеца от процесната травма до издаването на амбулаторния лист. През този
период от време е трябвало да има медицински документи с проведени
прегледи и лечения за да мога да коментирам. Аз не мога да предполагам за
този дълъг период от време как са протекли нещата, нямам писмени
доказателства, нито пък знам дали ищцата е тук или в чужбина. Допустимо е
няколко дни след травмата, на базата на това заболяване да има усилване на
болките в таза, но никъде не е документирано. При рентгеново изследване се
вижда промени само в костната структура, в мекотъканната структура нищо не
се вижда. Може при някой видове травми по странични белези да се съди за
мекотъканна травма. В случая не е установено да има фрактури.
Мекотъканната структура се прави с друг тип изследване. Липсва по делото
данни за фрактура и описания на мекотъканните травми. Липсва и описано
медикаментозно лечение, както и липсват документи и касови бележки. По
това приемам, че не са били толкова сериозни тези травми, които да налагат и
хирургично лечение. Диагнозите поставени в бърза помощ доказват, че е
имало леки травми. Травмите са леки, аз съм ги описал подробно в
експертизата. Периода за възстановяване е от 7-20 дни, зависи от тежестта
която не е отразена. Предходните заболявания нямат никакво отношение за
периода на възстановяване. Изключение прави тази спондилолистеза, където
е имала вероятно радикуларен синдром, който след травмата в тази област са
се усилили болките, понеже се получават кръвонасядания и дразнене на
нервните структури. Това е на база на минало заболяване, а не е последствие
от травмите. Няма снимки, няма справка от касата, нито тя е представила
документ от кога страда от това заболяване. Амбулаторния лист няма връзка с
настъпилото ПТП.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, запознах се със
заключението. Да се приеме заключението на експертизата.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, запознах се със
заключението. Да се приеме заключението на експертизата.
СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение е обективно,
компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват съмнения
25
относно неговата правилност, поради което същото следва да се приеме по
делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Д. И. П. да се изплати
възнаграждение в размер на 419.85 лв., съгласно представената справка-
декларация, което първоначално да се изплати от бюджета на съда.
АДВ. С.: Желаем нашия свидетел при режим на довеждане да бъде А. А.
А.. Не държим на разпита на друг свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ
ПРИ РЕЖИМ НА ПРИЗОВАВАНЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. П. О. - ЕГН: **********, на 61 години, българин, български
гражданин, със средно- специално образование, пенсионер, неосъждан,
вдовец, без родство и без служебни отношения със страните. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. О.: Спомням си, че посетихме това произшествие в с. Ц., беше
преди две години. В констативният протокол пише дата, час и улицата. Бяха
ударени две жени. Спомням си, че жените почиствали улицата, а водачът,
който ги ударил бил техен съсед. След ПТП си отишъл у тях. Когато отидохме
на място водачът го нямаше. Не си спомням здравословното състояние на
двете пострадали. След като били обработени в Болницата, двете жени били
посетени от разследващ полицай А. И., тъй като имали телесни повреди. Има
докладна в коя сме описали какво се е случило. На всяко ПТП изготвяме
такава докладна. Щом има пострадали издаваме Констативен протокол и е
посетен от разследващ полицай.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Констативен протокол за ПТП от
26.07.2023 г.
26
СВИД. О.: Аз съм го съставил този документ. Това което са ни
докладвали е, че З. има контузия на ляво рамо. Това е докладвано от
болницата. Другата пострадала има счупен ляв глезен. Тук пише, че е
посетено от разследващ полицай А. И.. Водачът не е изпробван за алкохол и
наркотици, тъй като не е бил на мястото на ПТП. Пътната обстановка беше
нормална. Не имало дъжд. Нямаше го моторното превозно средство,
заварихме двете пострадали. Щом водачът не е на мястото на ПТП, не го
тестваме за алкохол и наркотици. Ако е имало повреда на автомобила сме
щели да го запишем в констативния протокол, щом не е описано няма щети.
Ние това което правим е проверка на място. След това е направен подробен
оглед на колата от разследващ полицай.
СВИД. О.: Моля съда да ми изплати разноски по делото, тъй като идвам
за трети път. Съдът да прецени.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ след като се съобрази с искането на свидетеля О. взе предвид
следното: съгласно разпоредбата на чл.168 от ГПК, свидетелят има право на
възнаграждение и на разноски за явяването си в съда, ако бъдат поискани от
него до края на съдебното заседание. Съдът счита, че следва да се заплати
възнаграждение на свидетеля О. за явяването му в настоящото съдебно
заседание в размер на 40 лв., като това възнаграждение следва да се поеме и
да се изплати от ответната страна „...............................“ АД, по чието искане
съдът е допуснал до разпит свидетелят при режим на призоваване К. П. О..
Воден от горното и на основание чл. 168 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на свидетеля на К. П. О. за явяването
си пред съда в настоящото съдебно заседание, по направеното от него
своевременно искане.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на свидетеля в размер на 40 лв., като
задължава ответника „...............................“ АД в едноседмичен срок, считано
от настоящото съдебно заседание да внесе депозит в същият размер.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответната страна на основание чл. 77 от ГПК, че
ако същата остане задължена за разноски, съдът ще постанови определение за
27
принудителното им събиране.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ
ПРИ РЕЖИМ НА ПРИЗОВАВАНЕ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. А. А. - ЕГН: **********, на 64 години, българка, българска
гражданка, с основно образование, пенсионер, неосъждана, вдовица, свекърва
съм на ищцата З. Г., без служебни отношения с ответното дружество. Желая
да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Помня инцидента юли месец 2023 г. в с. Ц.. Родена съм и
живея в с. Ц.. З. ми е снаха. Омъжена е и живее в с. Ц. на ул. ................ На
26.07.2023 г. настъпи инцидента, сутринта към 9 и нещо. Времето беше топло
и слънчево. Характерно за това време на годината. По това време със снаха ми
З. отидохме да почистим двора на къщата, тъй като правим ремонт. Пътят
пред тях е черен, но широк. Почистихме и улицата от боклуци. Ние се
намирахме на края на пътното платно. Улицата е широка и от там минават
бусове и коли. Видяхме господина когато мина надолу с колата покрай нас.
Колата беше светла на цвят. Автомобила слезе надолу, след това се върна по
същия път. Аз го виждам, че идва и мислех, че ще мине покрай нас, тъй като
има място. Пътят е достатъчно широк за да мине без да ни удари. Той не
направи завоя добре, блъсна снахата и след това мен. Ние се намирахме след
завоя, накрая на платното. Той не продължи направо, а колата зави към нас и
ни удари. Гумата на колата беше на крака ми. Той ме удря, затиска крака ми и
аз падам и вися от дувара. Аз имам белег на крака. Мислех, че ще си мине по
пътя. Снахата му каза да махне колата, че крака ми е под гумата. Снахата
имаше травма от лявата страна на тялото, там я удари колата. След като се
случи ПТП, брат ми и синът ми дойдоха веднага и ни закараха в бърза помощ.
От болницата ни попитаха, дали сме се обадили в полицията. От болницата
извикаха полицията. Двама полицаи дойдоха при мен. Мен брат ми ме закара,
а снахата мъжът й я закара на болницата. В последствие разбрах, че малкия
пръст на крака й е счупен, в средната част отляво на тялото е ударена. Снахата
два- три месеца се възстановяваше от травмите. Синът и дъщеря й помагаха на
З.. Имам и по- малка снаха, която ни помагаше. Аз с две патерици не мога
28
сама да се грижа за себе си. Аз съм на първия етаж, а З. е на втория етаж.
Снахата и сега е болна. Още я боли там където я удари колата. По лекари ходи,
инжекции й слагат, пие лекарства. Аз съм водила дело за обезщетение.
Познавам водача на автомобила, той ние е комшия, живее срещу къщата на
синът ми. Той познава пътя много добре. Аз бях събрала боклука на купчинки
в чували и оставаше да ги изхвърля в контейнера, когато на последното купче
боклук той ни блъсна. Бях ги събрала на края на улицата, не в средата на
пътното платно. Аз бях с лице към автомобила. Белега на крака ми е отпред.
Той идваше от долу, бях наведена но го виждах, че идва. Познах, че е моят
съсед. Той слезе от колата и каза, че слънцето го е заслепило и не ме е видял.
Извини ми се, а аз му казах: „браво, аз съм толчова жена, как така не ме видя,
защо не спусна сенниците на колата.“. Жена му ни се развика, че сме идвали
толкова рано да чистим. Н. Ч. не ми предложи помощ, не ме попита как съм.
Инцидента се случва под къщата на синът ми. Не мога да кажа колко метра е,
но е близко. Той живее пред къщата на синът ми.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ ПРИ РЕЖИМ НА ДОВЕЖДАНЕ НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Д. Ч. - ЕГН: **********, на 78 години, българка, български
гражданин, със средно образование, пенсионер, неосъждана, омъжена, без
служебни отношения със страните. Н. Ч. е мой съпруг. Желая да
свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ч.А: Аз съм съпруга на Н. М. Ч.. Ние живеем с. Ц., ул. ..................
Познавам З. М. Г.. Ние сме съседи, къща до къща. Помня пътния инцидент,
беше юли 2023 г. Аз не шофирам. Съпругът ми има голям стаж като шофьор,
близо 50 години. Ние имаме сив „................“. Преди инцидента, съпругът ми
не е имал произшествие на пътя. Няма нарушения на пътя. При смяна на
талона на книжката му дадоха златен талон. Това се случи сутринта между
8.00- 8.30 часа, отивахме да си купим лекарства и да заредим колата с бензин
29
на бензиностанцията. Беше слънчево и сухо време. Сутринта слънцето беше
много силно. По тази улица минаваме всеки ден. Ние като се прибирахме по
главната направихме завой надясно, защото живеем надясно от главната
улица. Завоя е стръмен и трябва да се даде газ за да се изкачи автомобила. Н.
шофираше и караше бавно. При завоя слънцето ни удари в очите и не
виждахме нищо. Когато се изкачихме видях З. и А., бяха клекнали и събираха
боклуци, казах на Н. да спре, че има хора. Той спря колата и леко ги докосна,
не ги е бутнал. Загасихме колата, слязохме от колата за да видим какво става, а
те двете се хванаха под ръка и се прибраха у тях на двора, за да седнат. Ние
отидохме да им се извиним, да им кажем, че е не нарочно и да ни простят. А.
започна да обижда съпругът ми, каза му, че е „ненормален, луд, откачен“. Тя
каза, че ние ще видим щом се обади на синовете си да дойдат да ни пребият.
Видимо нямаха оплаквания. Не можахме да говорим с тях, тъй като започнаха
да ни нападат и обиждат. Не са ни казали, да имат нещо счупено. Ние се
притеснихме, все пак сме възрастни хора, на дядото му стана лошо. Ние не сме
се обаждали на 112. Прибрахме се вътре дядото да си пие лекарствата, той е с
диабет. След това излязохме навън, но двете ги нямаше. Кметицата ни се
обади да отидем на центъра да чакаме полиция. Ние по- късно разбрахме, че
са в бърза помощ и от там са се обадили в полицията. Синът им ги е закарал на
бърза помощ. По колата нямаше никакви щети. То нямаше удар със сила. Ние
живеем близко до центъра и отидохме при полицаите, те ни разпитаха и това
беше. З. още на другия ден идваше на къщата и си ходеше по центъра. Те имат
работници на къщата и си работеше, а А. беше с шина на врата, но след една
седмица и тя обикаляше по центъра. Нямаха видимо увреждания. Напуснахме
катастрофата защото се уплашихме, не сме избягали. Ние сме на десет метра
от улицата, къде ще бягаме. На Н. му се влоши състоянието, вдигна кръвно,
той има диабет. Наложи се да взима лекарства. Той пие хапчета за
отводняване, за бързо сваляне на кръвно. Моят мъж от години не пие алкохол,
даже и безалкохолно не пие, че е вредно. След инцидента всеки си отиде по
къщите. Една седмица след инцидента на А. и свалиха шината, а З. и мъжът й
заминаха в чужбина да работят. Ние не сме били в лоши отношения.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Н. Ч. ЕГН: **********, на 47 години, българин, българска
30
гражданка, със средно образование, работя като оператор на пътно-
строителни машини, неосъждан, неженен, без служебни отношения със
страните. Син съм на Н. Ч.. Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ч.: След този инцидент З. работеше по къщата. Те правиха
ремонт и тя мъкнеше дъски. З. и А. продължаваха да чистят боклуци и след
инцидента. Говоря, че това се случи на следващия ден след инцидента. Щом
можеш да работиш и да мъкнеш дъски и боклуци, едва ли е имала оплаквания.
Тя нямаше оплаквания и претенции към моето семейство. Ние сме си
говорили, тя казваше, че е малкия дявол и изведнъж дело. Питал съм ги има
ли проблем, но нищо не са казали. Ние им даваме ток и в един момент има
проблем. А. я виждах по кафетата в селото. Познавам синовете на А., те са
агресивни. Родителите ми са заплашвани от синовете й веднага след
инцидента, но след това не е имало проблем. Татко каза, че го е заслепило
слънцето. Пострадалите са се намирали на пътното платно. Те строят къща
там и съм ги виждал периодично да чистят. Никой от моето семейство не се е
обаждал на телефон 112.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, нямам други
доказателствени искания, няма да соча нови доказателства. Моля да
приключваме делото. Представям списък на разноските.
АДВ. П. Г.: Господин Председател, нямам други доказателствени
искания, няма да соча нови доказателства. Моля да приключваме делото.
Представям списък на разноските.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
31
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите
решение, с което да уважите изцяло така предявените искове, както за
главница, така и за лихви. Считам, че същите се доказаха по основание и
размер. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на третото лице помагач. Моля съда да ми бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Моля за срок за писмени бележки. Моля съда да ми изпрати
на имейл препис от днешния протокол.
АДВ. П. Г.: Уважаеми господин Председател, с оглед на горното моля да
отхвърлите така предявения иск от З. М. Г., тъй като същия не се доказа по
основание и по размер. Тя с поведението си се е поставила сама в ситуация, с
оглед на което е налице съпричастност, като обезщетението, ако евентуално
има такова следва да бъде в минимален размер, тъй като от съдебно-
медицинската експертиза се установи, че травмите не са тежки, а леки. Моля
да ми се даде възможност да представя писмени бележки в които ще изложа
подробно съображенията си.
Н. М. Ч.: Аз съм шофьор от дълги години. Яд ме е, че лъжат, не казват
истината. Колата ми не можа да ги стигне, тъй като там имаше един голям
камък и слънцето ме заслепи, а жената каза, че има хора отпред и аз да не ги
сгазя навих волана надясно и ударих камъка. Те бяха една до друга и след това
избягаха назад и се облегнаха на храстите- салкъм и люляк. Когато дойдоха от
КАТ ми взеха проба за алкохол и наркотици след което ме освободиха. При
завиване на дясно ме заслепи слънцето, ако бяха с оранжеви дрехи щях да ги
вия. Те двете бяха клекнали и пред тях имаше чувал с отпадъци. Гумата не ги е
затиснала, нямаше удар.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 05.01.2026 г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който е десетдневен считано от настоящето
съдебно заседание, за всяка една от страните.
32
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
33