№ 1201
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Р.А В. Т***ТЯН
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242120106269 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адвокат Д. Н. против Д. М. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. ***, за приемане за установено по отношение на Д.
М. А., че ищецът Р. П. К. е изключителен собственик на недвижим имот,
придобит по време на брака между страните, по силата на пълна
трансформация на лично имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в
общ. Б, *** и съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 948 кв.м., заснет по
кадастрална карта с идентификатор № *** на с.Б., при граници: север – ***,
ВЕДНО с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 32 кв.м.,
на два етажа, с кадастрален идентификатор № ***.1 - сграда едно: Сутерен,
състоящ се от стая, килер и коридор; Жилищен етаж, състоящ от дневна,
кухня, тоалетна и коридор, и Мансарден етаж, състоящ се от две спални и
коридор; ГАРАЖ, с идентификатор № ***.2 - сграда две, на улично -
регулационната линия, на площ от 19 кв.м., и ПОСТРОЙКА на допълващо
застрояване, сграда с кадастрален идентификатор № ***.3 - сграда три, на
площ от 35 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в
поземления имот, образуващ урегулиран поземлен имот УПИ III-7, в кв. 13 по
Подробния устройствен план на с.Б., при граници на парцела: улица, УПИ IV-
7, УПИ XIV-16, УПИ XV-общ. и УПИ II- общински.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен
граждански брак на 22.12.2014г., който с Решение №588 от 22.03.2024г. на БРС
по гр.д.№3134/2023г., влязло в сила на 10.04.2024г., е бил прекратен. По време
на брака страните закупили гореописания недвижим имот за сумата от 41000
евро. Твърди се още, че имотът бил закупен изцяло с лични средства на
1
ищеца, с произход- изплатен му дивидент през 2019г. в общ размер на 139
758,16 лева от дружеството чийто едноличен собственик на капитала е - „***
7“ ЕООД с ЕИК ***. Счита, че по отношение на имота е налице пълна
трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК, поради
което имотът е изключителна собственост на ищеца. Моли за уважаване на
иска и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В своя писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че
имотът е бил заплатен изцяло с лични средства на ищеца. Твърди, че имотът е
закупен с техни общи спестявания. Сочи че, ответницата лично работила в
„*** 7“ ЕООД в продължение на години и лично допринесла за печалбата на
„*** 7“ ЕООД. Била постоянно в офиса на дружеството и извършвала всички
дейности - деловодител, секретар, сътрудник, като приемала поръчки,
изготвяла и обработвала документи, изпращала пратки, следяла електронната
поща, отговаряла на телефонни обаждания, въвеждала стоките в онлайн
магазина, правела ревизии, получавала стока, подреждала я в склада, ходела до
митницата за стоките от вноса от Китай, ходела до банката и др. Работила в
„*** 7“ ЕООД от 2014г. до 2020г. без договор, въпреки, че ищецът осигурявал
само себе си в тази фирма,, като от 2016г. регистрирали второ дружество, в
което внасяли осигуровки за ответницата. Ответницата работела и в двете
дружества - туристическата агенция „***“ ЕООД и „*** 7“ ЕООД, като
офисите били в едно помещение на ***.
Твърди се още, че ищецът вложил техните семейни спестявания на
името на дружеството на 20.06.2019г. Дори да се приеме, че ищецът е спестил
тези средства от дружеството, то ответницата се грижила за него и децата му
от предишен брак, и общото им дете през всички тези години. Излага
подробни съображения за полаганите от нея грижи и издръжка за семейството.
Счита, че когато двамата съпрузи са участвали като купувачи по
договора за покупко-продажба през време на брака и са изразили воля за
придобиването му, имотът е придобит изцяло в режим на съпружеска
имуществена общност, нез***симо от произхода на вложените средства.
Позовава се на съдебна практика.
Моли претенцията да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален предст***тел
поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален предст***тел
оспорва иска.
Правната квалификация на предявения установителен иск е чл. 124, ал.
1 ГПК вр. с чл. 23, ал. 1 СК, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с
2
Решение №588 от 22.03.2024г. на БРС по гр.д.№3134/2023г., влязло в сила на
10.04.2024г., е бил прекратен бракът между страните.
Видно от Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала
на „*** 7“ ЕООД от 05.11.2019 г. Р. П. К. в качеството си на едноличен
собственик на капитала на дружеството е взел решение за изплащане на
дивидент от неразпределената печалба за минали години и от текущата
печалба за 2018 г. на Р. П. К. в размер на 147 113, 16 лв., след приспадане на
данъка в размер на 7355 лв. или да се изплати сумата в размер на 139 758,16
лв. Представени са банкови извлечения и счетоводен баланс относно
печалбата и натрупаните средства по сметката на „*** 7“ ЕООД.
Представено е извлечение от сметка издадено от „Алианц Банк
България“ АД , видно от което сумата от 139 758,16 лв. е преведена от
сметката на „*** 7“ ЕООД по сметката на Р. П. К. на 26.11.2019 г., като е
записано основание – изплащане на дивидент. Представено е и преводно
нареждане за същия превод. Представено е и преводно нареждане за
изплащане на данък в размер на 7355 лв. от „*** 7“ ЕООД в полза на ТД на
НАП – Бургас на 21.01.2020 г.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
16.12.2019г. издаден от Нотариус Б. К. са закупили процесния позмелен имот
ведно с изграденото в него, като са заплатили покупна цена в размер на 41 000
евро. Представени са кадастрални скици видно от които в поземления имот са
изградени еднофамилна жилищна сграда, постройка на допълващо
застрояване и гараж. Представени са и удостоверения за данъчна оценка.
Представено е платежно нареждане от 16.12.2019 г. с наредител Р. П. К., видно
от което продажната цена е платена на продавача. Представена е декларация
по чл. 66, ал. 2 ЗМИП от 16.12.2019 г. видно от която Р. К. е посочил, че
произходът на средствата с които изплатената цената за имота представляват
разпределен дивидент от „*** 7“ ЕООД.
Представена е справка от Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел видно от която Д. А. – К.а е придобила
дружествените дялове от „***“ ЕООД на 05.05.2016 г. Представен е
счетоводния баланс на „***“ ЕООД към 31.12.2017 г. в който липсват данни за
реализирана печалба.
Изискана е справка от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ видно от
която Д. А. е записана като студент на 01.09.2016 г. и е дипломирана на
19.06.2019 г. Същата е записана за ОКС „магистър“, като завършва
семестриално през уч. 2020/2021 г., но не се е дипломирала.
По делото е разпитан свидетелят В. И. С., който познава страните по
делото и е близък на ищеца. От показанията му се установява, че ищецът
развива търговска дейност, чрез дружеството „*** 7“, като се занимава с
видеонаблюдение, сот системи и интернет. Установява се, че ищецът е
помогнал на ответницата за бизнесът и с туристическа агенция. Свидетелят е
работил в дружеството на ищеца и заявява, че ответницата не е участвала във
дейността й.
По делото е разпитан свидетелят С. С. А. – братовчедка на ответницата,
3
от показанията на която се установява, че Д. е почиствала офиса на
дружеството на ищеца и подреждала стоката. Дружеството с което
ответницата е осъществявала туристическа дейност е „***“ ЕООД, чийто
офис и офиса на дружеството на ищеца били един до друг, като ги деляла една
врата. Ответника също отговарял за дейността на „***“ ЕООД. Ответницата
работил и в „Британика и „Мартинели“ където обучавал деца на английски.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в описаните части, като
намира, че в останалата си част същите касаят неотносими за спора факти. В
посочените части същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Показанията на свидетелите се разминават по въпроса дали ответницата
е участвала в дейността на дружеството на ищеца - „*** 7“. Съдът приема за
доказано, че ответницата въпреки, че не е била цялостно ангажирана в
дейността на „*** 7“ с отделни действия е спомагала дейността му. Въпреки
това тази фактическа констатация е ирелевантна по настоящото дело.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се отговори на спорният по настоящото дело правен въпрос следва
да се съобразят постановките на Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на
ВКС по т. д. № 2/2022 г., ОСГК.
По настоящото дело е предявен положителен установителен иск за
трансформация на лично имущество, а не отрицателен установителен иск за
оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК.
Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е
самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с
посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За
него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което
обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й.
Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради
трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в
придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово
лично имущество. Процесуалното средство за защита е предявяването на
положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно
право, основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил средства
от свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от този спор е
предпоставен от пълно главно доказване от страна на претендиращия съпруг,
че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване. Ирелевантен е
и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие,
произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК „Лични са вещните права, придобити по време
на брака изцяло с лично имущество. Тази разпоредба следва да се тълкува
стеснително, в смисъл че лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло и само с лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК. ОСГК на ВКС
възприема това тълкуване на закона според което законодателят е обективирал
4
волята си със сега действащата редакция на разпоредбата да се ограничи
възможността за трансформиране на лично имущество, като преобразуването
не се допуска за всякакво лично имущество на съпрузите. По тази причина,
макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на
цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е
достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК.
Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат
от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване.
Следва да се има предвид още, че волята на законодателя не надхвърля
последицата при преобразуване на вещи по чл. 22, ал. 2 СК новопридобитото
да запази личен характер само в хипотези, когато и то служи за обикновено
лично ползване, за упражняване на професия или занаят, като аналогичен е
отговорът и на въпроса възможно ли е преобразуване на вещни права по чл.
22, ал. 3 СК - същите ще запазят личен характер само в хипотези, когато и
новопридобитото имущество служи за упражняване на търговската дейност с
включване в търговското предприятие на съпруга-титуляр на отчужденото
имущество. Относно доходите, реализирани от търговска дейност,
недопустимостта те да подлежат на трансформация произтича и от
необходимостта законът да урежда аналогични последици при сходни
предпоставки. Трансформацията на доходи, реализирани от търговска дейност
(т.е. признаване на лична собственост за вещни права, които съпругът
едноличен търговец е придобил без да са предназначени за упражняване на
търговската му дейност и без да са включени в търговското му предприятие),
би пост***ло съпруг-едноличен търговец в неоправдано привилегировано
положение спрямо лицата, които не са регистрирани като еднолични
търговци, доколкото бихме се изпр***ли пред последицата придобитите
вещни права чрез доходи от трудови, служебни или извънтрудови
правоотношения да представляват СИО, а вещни права, които не попадат в
приложното поле на чл. 22, ал. 3 СК, и които са придобити чрез доходи от
търговска дейност, да бъдат индивидуална собственост. Не е налице
основателна причина, която да наложи такъв тип диференциация на доходите
от различни дейности с оглед възможностите за трансформация.
Изложеното налага да се приеме, че при приложим за имуществените
отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК не е достатъчно
плащането на цената на недвижим имот по време на брака да е извършено от
личен влог на единия съпруг, за да се приеме за доказано, че е осъществена
трансформация в полза на съпруга-титуляр на вземането по влога. На влог
обичайно се съхраняват както средства, влагането на които би съставлявало
проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (а именно:
получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или
служебно правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия,
занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец,
съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажбата
на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на СИО), а
така също и средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл.
22, ал. 1 СК. Само влагането на последните ще има за последица осъществена
5
трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху
вещите е функция на средствата, чрез които са придобити. При спор за
собствеността на придобитото в тежест на претендиращия, че е индивидуален
собственик на вещта, е да установи, че средствата по влога имат произход от
лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК.
В настоящия случай е категорично установено и не се спори, че
процесния поземлен имот с изграденото в него е закупен изцяло със средства
получени по банковата сметка на ищеца от разпределен дивидент от „*** 7“
ЕООД. Макар дивидентът да представлява лично имущество същият не е
реализиран чрез продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, поради
което придобитото става СИО и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК е
неприложима. Идентичен правен извод относно недопустимостта на
трансформацията досежно закупен недвижим имот с парични средства от
дивидент е възприет и в Определение № 1119 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д.
№ 320/2024 г., II г. о.
С тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът
не изпълни възложената му с определението по чл. 140 ГПК доказателствена
тежест да установи, че процесното недвижимо имущество е закупено със
средства които имат личен произход по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да заплати
на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 23, ал. 1 СК
от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, против Д. М. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. ***, за признаване за установено по отношение на
Д. М. А., че ищецът Р. П. К. е изключителен собственик на недвижим имот,
придобит по време на брака между страните, по силата на пълна
трансформация на лично имущество, а именно: недвижим имот, находящ се в
общ. Б, *** и съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 948 кв.м., заснет по
кадастрална карта с идентификатор № *** на с.Б., при граници: север – ***,
ВЕДНО с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 32 кв.м.,
на два етажа, с кадастрален идентификатор № ***.1 - сграда едно: Сутерен,
състоящ се от стая, килер и коридор; Жилищен етаж, състоящ от дневна,
кухня, тоалетна и коридор, и Мансарден етаж, състоящ се от две спални и
коридор; ГАРАЖ, с идентификатор № ***.2 - сграда две, на улично -
регулационната линия, на площ от 19 кв.м., и ПОСТРОЙКА на допълващо
застрояване, сграда с кадастрален идентификатор № ***.3 - сграда три, на
площ от 35 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в
поземления имот, образуващ урегулиран поземлен имот УПИ III-7, в кв. 13 по
Подробния устройствен план на с.Б., при граници на парцела: улица, УПИ IV-
7, УПИ XIV-16, УПИ XV-общ. и УПИ II- общински, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. *** да заплати на Д. М. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***,
сумата в размер на 3862 лв. /три хиляди осемстотин шейсет и два лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7