Решение по дело №90/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20227220700090
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 105

 

гр. Сливен, 12. 05. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                          ИГЛИКА  ЖЕКОВА   

 

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 90 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т.Н.Т. с адрес: ***, подадена против Решение № 364 от 23.12.2021 г., постановено по АНД № 882 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0804-001731 от 01.06.2021 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Т.Н.Т. са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева; и на основание Наредба Із-2539 на МВР, се отнемат общо 12  точки.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът кредитирал изцяло и единствено показанията на актосъставителите. Счита, че: по делото са събрани доказателства в подкрепа на твърденията му; разпитаните полицейски служители са дали противоречиви показания относно фактическата обстановка; описаното в АУАН не е вярно. Моли обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 20.05.2021 г. около 00:45 ч. в с. Н. на у. „Х. Б.“ – в близост до изхода за г. К., жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил с Рег. № ******* и след като е бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР– Сливен, е бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но е отказал; издаден му е бил талон за медицинско изследване; не е представил СУМПС и КТ към него. За констатираните нарушения – на чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е съставен АУАН № 1731 от 20.05.2021 г. Въз основа на съставения АУАН, на 01.06.2021 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че водачът Т. виновно е нарушил: чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му; и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като не е носил СУМПС и КТ към СУМПС, поради което му е наложил, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; приел е за установено, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и НП нарушения; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че наложените наказания са определени правилно.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че административните нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, са извършени. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Районният съд необосновано е възприел показанията на полицейските служители. Видно от мотивите на съдебното решение, Районният съд е изложил подробни и обосновани съображения защо кредитира показанията на полицейските служители, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, и защо не кредитира показанията на свидетелите, разпитани по искане на жалбоподателя,  правилно преценени като показания на заинтересовани от изхода на спора лица. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в тази връзка съображения на Районния съд.

Във връзка с изложеното, твърдението на жалбоподателя, че описаното в АУАН не е вярно, е неоснователно. Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, че показанията на полицейските служители са противоречиви. Събраните в производството пред Районния съд свидетелски показания на полицейските служители са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което правилно и обосновано Районният съд е изложил изводи за фактите, установени чрез тях, които изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

С оглед на гореизложеното, Районният съд правилно и обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

 Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 23.12.2021 г., постановено по АНД № 882 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Т.Н.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: