Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1325 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2019-1818-02-719 от 24.04.2019 г. на Началник РУ МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД на П.Й.С. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.10, ал.1, т.3 от ЗБЛД.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П.Й.С., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на постановлението, като се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище се застъпва позиция за потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 18.03.2019 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр. Пазарджик, по ул. „П.“, когато е спрян за проверка от полицейски служители до бензиностанция „Лукойл“, между които и свидетелят Г. Ч.. Жалбоподателят представил документите си за проверка, между които и СУМПС и лична карта. Полицейският служител Ч. установил, че личната карта била със срок на валидност 04.03.2019 г., поради което съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ МВР Пазарджик е издал обжалваното наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел Г. Ч.. В показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от събраните писмени доказателства по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, което има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.10, ал.1, т.3 от ЗБЛД, като на 18.03.2019 г. в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ е използвал нередовен документ за самоличност – лична карта № ********* с изтекъл срок на валидност - 04.03.2019 г. Този извод на съда се подкрепя от събраните доказателства по делото по категоричен начин. Няма разминаване между АУАН и НП в тази му част както по отношение на посочване на нарушените разпоредби, така и по отношение на обстоятелствата при извършване на нарушението.
Наказващият орган обаче не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗБЛД нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението – срокът на валидност на личната карта е бил изтекъл едва две седмици преди нарушението, жалбоподателят е представил и друг документ за самоличност - СУМПС, липсата на данни за друго такова нарушение по ЗБЛД, липсата на причинени каквито и да е вреди, съчетани с личността на жалбоподателя, неговата млада възраст, навеждат на извода, че нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съгласно чл.3, ал.1 ЗБЛД: „Документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни“, а ал.3 на същия член сочи, че: „Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни“. Видно е в случая, че макар и личната карта на жалбоподателя да е била с изтекъл срок на валидност, то с представянето си на СУМПС жалбоподателят е удостоверил по категоричен начин своята самоличност пред полицейските служители. Това не води до отпадане на отговорността за използването на нередовен документ, но с оглед целта на издаването на документите, а именно удостоверяване самоличността на лицата и с оглед, че жалбоподателят заедно с личната карта е представил и СУМПС, то в конкретния случай не са засегнати съществено обществените отношения, регулирани от ЗБЛД и са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. След като административнонаказващият орган не ги е приложил, е постановил един незаконосъобразен акт.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 2019-1818-02-719 от 24.04.2019 г. на Началник РУ МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД на П.Й.С. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.10, ал.1, т.3 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: