РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20254510100474 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Депозирана е искова молба от А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез
юрисконсулт М.К., против Р. Х. с ЕГН **********. Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът Р. Х. Х. с ЕГН **********, дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер от 442.92 лв., представляваща цена на
месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 09.12.2021 г. до 08.05.2022 г., начислена съгласно условията на
рамков договор № *********, приложенията към него и Общите условия по партида
№ М5409014,ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда-
24.01.2025г. до окончателното й изплащане.Претендира направените в хода на
заповедното и исково производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е представен отговор на исковата молба
от ответника.В депозираното по реда на чл.414 от ГПК възражение за недължимост на
исковата сума ответника се позовава на изтекла погасителна давност .
Съдът след като взе предвид доводите на страните и представените по делото
доказателства намира за установено следното:
Претенцията обективирана в настоящата искова молба е във връзка със сключен
договор №********* между мобилния оператор А1 България и ответника от
09.01.2017г.,по силата на който била предоставено услуга фиксиран интернет през
мобилна мрежа за срок от 2г. и оборудване.
В следствие на сключения договор ищцовото дружество е издало на абоната
ответник следните фактури:
1
фактура № **********/12.01.2022г. за ползвани на далекосъобщителни услуги, с
падеж на плащане 11.02.2022г., за отчетен период 09.12.2021г. до 08.01.2022г., за
сумата от 101.47 лв. ;
фактура № **********/11.02.2022г. , с падеж на плащане 13.03.2022г., за отчетен
период от 09.01.2022г. до 08.02.2022г.,за сумата от 89.04лв.;
фактура № **********/11.03.2022г., с падеж на плащане 10.04.2022г., за отчетен
период от 09.02.2022г. до 08.03.2022г.,за сумата от 110.30 лв.;
фактура № **********/13.04.2022г., с падеж на плащане 13.05.2022г., за отчетен
период 09.03.2022г. до 08.04.2022г.,за сумата от 91.78 лв.;
фактура № **********/11.05.2022г. , с падеж на плащане 10.06.2022г., за отчетен
период от 09.04.2022г.-08.05.2022г.,за сумата от 50.33 лв.;
Приложено е ч.гр.д. № 173/2025 г. по описа на РС Бяла, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за
спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415,
ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
договорно отношение с ответника , както и наличието на възникнало за последния
задължение по този договор / дължимостта на претендираните суми - реалното
ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на
приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях,
начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с
реално използваните от ответника услуги.
В тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени
своевременно или са налице други обстоятелства,които го освобождават от
задължение за плащане.
От приетите писмени доказателства (договори за далекосъобщителни услуги и
Приложения към тях), се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество се е задължило да
предоставя на ответника мобилни услуги за процесния период. Не се спори, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението по тях, във връзка с което са издадени
процесните фактури. Ответникът има задължението да заплаща цената за
предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по
делото не се ангажират доказателства в тази насока. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договора. Според чл. 26. 5. и чл. 25. 6 от ОУ
операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са
били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото
дружество е изправна страна, предоставило е мобилни услуги на ответника за
посочения срок и при установената в процесните фактури цена, като за ответника са
възникнали задължения да ги заплати и поради липсата на изпълнение от негова
страна предявения иск се явява основателен.
В депозираното по реда на чл.414 от ГПК възражение за недължимост на
исковата сума ответника се е позовал на изтекла погасителна давност.Това възражение
2
следва да бъде обсъдено в мотивите на съдебния акт,с оглед задължителните указания
дадени в т.11а на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС , предвиждащи ,че в
производството по чл. 422 от ГПК е допустимо съдът да разгледа обоснованите във
възражението на длъжника по чл. 414 ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на
кредитора, дори ответника да не е подал отговор на исковата молба или да не е
направил подобни възражения с отговора на исковата молба .
Възражението за изтекла давност намира основанието си в чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Според ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, задължението за мобилни услуги
е периодично плащане, падежът настъпва на определени интервали от време/на
определена дата от месеца/ и се погасява, с изтичане на три годишен срок. В случая
падежът за плащане на най-ранната фактура № **********/12.01.2022г. е на
11.02.2022г., а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на 24.01.2025г., поради
което до този момент тригодишният срок не е изтекъл,което пък обуславя
неоснователност на въведеното от ответника възражение за недължимост на
претендираните суми,като погасени по давност.
Относно разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като
с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. При този изход на делото на ищецът
следва да бъдат присъдени сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 63.00 лв.В исковото производства ищеца е доказал направени разноски в
размер на 35.30 лв.,представляващи заплатени държавни такси. На основание чл.26 от
НЗПП ,съдът определя юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство ,в
размер на 80.00лв.,или общо дължими разноските в исковото производство са в размер
на 115.30 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Х. Х. с ЕГН **********, че
дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул."Кукуш" № 1, сумата в размер на 442.92 лв./четиристотин четиридесет и два лева и
92 стотинки/, представляваща цена на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.12.2021 г. до 08.05.2022 г.,
начислена съгласно условията на рамков договор № *********, приложенията към
него и Общите условия по партида № М5409014,ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението в съда-24.01.2025г. до окончателното й изплащане,за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 118 от 24.03.2025г.
по ч.гр.д. № 173/2025г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р. Х. Х. с ЕГН ********* да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД , ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1 , сумата от 63.00 лв./шестдесет и три
лева/- разноски по заповедното производство, както и сумата от 115.30лв./сто и
3
петнадесет лева и 30 стотинки/ разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4