№ 1684
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. М.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110114708 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: rp.
*********, срещу „К. Г." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гp. *******, представлявано от Управителя Н. С. Г..
Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на „К. Г." ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
********* трудово възнаграждение за м. 07.2024 г. в нетен размер на 723.98
лв. и за м. 08.2024 г. в нетен размер на 732.68 лв. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до
окончателното им изплащане.
- с правно основание чл.224, ал.1 КТ за осъждане на „К. Г." ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
********* обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
1789,16 лв., както следва: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за 2023 г. за
20 работни дни – 730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19 лв. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
– 20.11.2024г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът работел в ответното дружество „К. Г."
ЕООД, ЕИК ******* по трудов договор на длъжността „Пазач невъоръжена
охрана” от 25.03.2022 г. до 01.09.2024 г., когато трудовото му правоотношение
1
било прекратено на основание чл. 328 ал.1,т.2 от Кодекса на труда поради
закриване част на предприятието.
След прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът отправил покана до
ответника да му заплати заработеното трудово възнаграждение и обезщетение
за неизползван отпуск. До момента на подаване на исковата молба не му било
изплатено заработеното нетно трудово възнаграждение за м. 07.2024 г. в нетен
размер на 723.98 лв. и за м. 08.2024 г. в размер на 723.98 лв., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. за 15 раб. дни в
размер на 599.70 лв., за 2023 г. за 20 раб. дни в размер на 799.60 лв. и за 2024 г.
за 14 раб. дни в размер на 559.72 лв. или общо за 49 раб. дни в размер на
1959.02 лв., на основание чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор.
В него се заявява, че искът по чл.128 , т.2 от КТ бил недопустим, тъй като
ответното дружество предложило на ищеца да му изплати възнаграждението,
за което бил съставен РКО, но той отказал.
Твърди, че след това трудовото възнаграждение, което претендира му било
изплатено в брой от управителя на дружеството.
По отношение на претенцията по чл.224, ал.1 от КТ заявява, че същата била
погасена по давност.
Иска се отхвърляне на исковите претенции.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител прави увеличение на размера на предявения
иск по чл.128, т.2 от КТ за м.08.2024г. и намаление в претенцията си по чл.
224, ал.1 от КТ и моли за уважаването им. Ответникът не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
От Трудов договор № 78 от 25.03.2022 г., Допълнително споразумение
№ 15/02.01.2024 г., Предизвестие № 5 от 26.08.2024 г., Заповед №
10/02.09.2024 г. за прекратяване на трудовия договор се установява, че между
страните е сключен трудов договор на 25.03.2022г. по силата, на който ищецът
е назначен у ответното дружество на длъжност пазач невъоръжена охрана с
основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0,6% на година и по 1 лев на час за полагане на
нощен труд, платимо до 25-то число на месеца следващ месеца, през който е
положен труд. Размерът на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни.
Договорът е безсрочен, с предизвестие за прекратяване 30 дни, еднакъв и за
двете страни.
С допълнително споразумение от 02.01.2024г. е определен размер на
основното трудово възнаграждение в размер на 933 лева.
2
С Предизвестие № 5 работодателя е уведомил ищецът, че считано от
01.09.2024г. ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Предизвестието е получено от ищеца на 26.08.2024г.
Със Заповед № 10/02.09.2024 г. за прекратяване на трудовия договор
работодателят ответник прекратява трудовото правоотношение с ищеца
поради закриване на част от предприятието. Посочено е на работника да се
начисли обезщетение по чл.224 от КТ за 49 дни. Заповедта е връчена на ищеца
на 02.09.2024г.
Издаден е РКО за заплата на ищеца в размер на 1742, като на задната
страна на РКО е посочено, че пред двама свидетели М. М. е отказал да получи
сума в размер на 1742 лева. Като свидетели са посочени С. М. Й., Р. Д. И. и Е.
М. Л., като има положени подписи за тези лица.
От извадка за плащането на трудовите възнаграждения, ведно с
обезщетения за м.08.2024г. е видно, че на ищеца е начислена заплата в размер
на 933 лева за 22 работни дни, допълнително възнаграждение за трудов стаж
11,20 лева, обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1987,69 лева. Няма положен
подпис за получил сумата.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че размерът на заработеното, но
незаплатено нетно трудово възнаграждение на М. А. М. от „К. Г.“ ЕООД за м.
07.2024 г. и м. 08.2024 г. е в общ размер 1 456.67 лева, като по отделни
периоди данните са следните: За м. 07.2024 г. – 723.99 лева; За м. 08.2024 г. –
732.68 лева. Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, което следва
да получи М. А. М. е в общ размер на 1 789.16 лева, като по отделни години
данните са следните: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за 2023 г. за 20
работни дни – 730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни
искове:
- с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на „К. Г." ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
********* трудово възнаграждение за м. 07.2024 г. в нетен размер на 723.98
лв. и за м. 08.2024 г. в нетен размер на 732.68 лв. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до
окончателното им изплащане.
- с правно основание чл.224, ал.1 КТ за осъждане на „К. Г." ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
3
********* обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
1789,16 лв., както следва: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за 2023 г. за
20 работни дни – 730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19 лв. ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
– 20.11.2024г. до окончателното им изплащане.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че: ищецът работел в
ответното дружество „К. Г." ЕООД, ЕИК ******* по трудов договор на
длъжността „Пазач невъоръжена охрана” от 25.03.2022 г. до 01.09.2024 г.,
когато трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328
ал.1,т.2 от Кодекса на труда поради закриване част на предприятието.
В тежест на ищеца е да докаже, размерът на уговореното трудово
възнаграждение, размерът на платения годишен отпуск.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца трудовото
възнаграждение за м.07.2024 г. в нетен размер на 723.98 лв. и за м. 08.2024 г. в
размер на 723.98 лева; възражението си за погасяване по давност на вземането
по чл.224, ал.1 от КТ.
На основание чл.128 от КТ при сключен трудов договор задължение на
работодателя е да заплаща на служителя уговореното трудово
възнаграждение. Работодателя следва да начислява във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работниците/служителите за положения
от тях труд.
В случаят страните не спорят за наличието на трудово правоотношение
между тях през периода 25.03.2022 г. до 01.09.2024 г., няма спор и по
отношение престирането на труд от ищеца през периода на действие на
трудовото правоотношение. От събраните по делото доакзателства не се
установи ответникът да е изпълнил задължението си да заплати трудовото
възнаграждение на ответника за м.07.2024г. и за м.08.2024г. Приложения към
отговора на исковата молба РКО не доказва плащане на трудовото
възнаграждение, нито отказ на ищеца да получи даденото му от ответника
трудово възнаграждение за м.07.2024г. и за м.08.2024г. В РКО не е посочено
кой го издава, няма положен подпис за издател, не е посочено заплата за кои
месец представляват посочените 1742, нито е посочена валута на сумата.
Поради това съдът не цени това доказателство като годно такова за отказ на
ищеца да получи полагаемото му се трудово възнаграждение. Представената
от ответника извадка за плащането на трудовите възнаграждения, ведно с
обезщетения за м.08.2024г. доказва начислени на ответника заплата за
м.08.2024г. в размер на 933 лева и обезщетение по чл.224 от КТ за 49 дни в
размер на 1987,69 лева, но не доказва тяхното плащане.
От приетата по делото ССчЕ се доказа, че дължимото възнаграждение за
положен труд на ищеца за м.07.2024г. е в размер на 723.99 лева; за м. 08.2024 г.
– 732.68 лева.
Предвид горното предявените искове по чл.128, т.2 от КТ следва да
4
бъдат уважени, като на ищеца следва да се присъди незаплатеното му трудово
възнаграждение за м.07.2024г. в размер на 723.98 лева (както е претендирано)
и за м. 08.2024 г. в размер на 732.68 лева ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до
окончателното им изплащане.
При прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.224, ал.1
от КТ се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск правото,
за който не е погасено по давност. Според разпоредбата на чл.176а, ал.1 от КТ
правото да се ползва платен годишен отпуск се погася по давност, в случай че
не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага.
В случаят ищецът претендира отпуск в размер на 15 дни за 2022г., в размер на
20 дни за 2023г. и на 14 дни за 2024г. Полагаемият отпуск за 2022г. се погасява
по давност, в случай, че не е ползван до 31.12.2024г. Полагаемият отпуск за
2023г. се погасява по давност, в случай, че не е ползван до 31.12.2025г.
Полагаемият отпуск за 2023г. се погасява по давност, в случай, че не е ползван
до 31.12.2026г. Видно от горното при прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на 01.09.2024г. не е погасено правото му на ползване
на платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2022г., в размер на 20 дни за
2023г. и на 14 дни за 2024г. Съответно работодателят дължи обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2022г., 2023г. и
2024г. Видно от приетата по делото ССчЕ дължимото обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ на ищецът е следното: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за
2023 г. за 20 работни дни – 730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19
лв. или сума в общ размер на 1 789.16 лева.
С оглед на гореизложеното предявените искове по чл.224, ал.1 от КТ са
основателни и следва да бъдат уважени в размер на общо 1789,16 лв., както
следва: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за 2023 г. за 20 работни дни –
730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19 лв. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид изхода по делото в
размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка ВРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 250 лева и
възнаграждение на вещото лице по приетата по делото ССчЕ в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ „К. Г." ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
5
********* трудово възнаграждение за м.07.2024г. в нетен размер на 723.98 лв.
и за м.08.2024 г. в нетен размер на 732.68 лв. ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 КТ „К. Г." ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гp. *********, представлявано от
Управителя Н. С. Г., да заплати на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp.
********* обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
общо 1789,16 лв., както следва: за 2022 г. за 15 работни дни – 547,70 лв., за
2023 г. за 20 работни дни – 730,27 лв. и за 2024 г. за 14 работни дни – 511,19
лв. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 20.11.2024г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „К. Г." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гp. *********, представлявано от Управителя Н. С. Г., да заплати
на М. А. М., ЕГН **********, пост. адрес: гp. ********* сторените по делото
разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К. Г." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гp. *********, представлявано от Управителя Н. С. Г., да заплати
на РС Варна държавна такса по уважените искове и възнаграждение за вещо
лице в общ размер на 550 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6