Р Е
Ш Е Н
И Е
№
37
Гр.Д. 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ШЕСТИ МАРТ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 97/2019г.по описа на
ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от Е.Й.А.,ЕГН:**********,***,чрез Адвокатско дружество „ Я. ***,представлявано
от адв.М.Я.,срещу Гаранционен фонд,със седалище и
адрес на управление:гр.С.,искова молба,с която се претендира ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв.за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания,виновно причинени му от водача Б. И.О.,който
управлявайки лек автомобил „ Опел Астра“,с рег.№ ***на
01.05.2016г. допуска настъпване на ПТП,както и законна лихва върху тази
сума,считано от 21.03.2017г.,до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане и на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелствата,на които се основават
исковите претенции:
На 01.05.2016г.около 17.00 ч.по път III-7106,гр.Д.-гр.Тервел,по посока на гр.Тервел се е
движел лек автомобил „БМВ 530Д“,с рег.№ ***АМ,управляван от Е.Й.А..По същото
време по посочения път в същата посока се е движел и лек автомобил „ Опел Астра“,с рег.№ ***АМ,управляван от Б. И.О..На около 1 км.
след с.Карапелит,лек автомобил „ Опел Астра“ предприема маневра изпреварване,като напуска
пътната лента,в която се движи,навлиза в съседната пътна лента
изцяло,преминава покрай движещия се в
същата посока лек автомобил „БМВ 530Д“,вследствие на което водачът на
изпреварвания лек автомобил губи контрол над управляваното от него МПС,напуска
пътното платно и се удря в крайпътно дърво.Водачът на лекия автомобил „ Опел Астра“ напуска местопроизшествието.
След предприети оперативно-издирвателни
мерки е открит водача на лекия автомобил,причинил произшествието,и е образувано
ДП № 170/2016г.по описа на Второ РУ на МВР-гр.Д..Досъдебното производство е
приключило с внесен в съда обвинителен
акт,въз основа на който е образувано нохд.№ 405/2016г.по описа на ДОС.Производството по делото е
протекло по реда на Глава Двадесет и седма-съкратено съдебно следствие и е приключило с Присъда № 3/15.02.2018г.,с която
подсъдимият Б. И.О. е признат за виновен в това,че на 01.05.2016г.при управление на лек автомобил „
Опел Астра“,с рег.№ ***АМ,без необходимата
правоспособност е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.П.И.и средна телесна повреда
на Е.Й.А.,изразяваща се в ***,довело до затруднение движението на десен долен
крайник за период от около 5-6 месеца,след което е избягал от
местопроизшествието.С така постановената присъда Б.О. е осъден на 4 години „
лишаване от свобода“,при първоначален общ режим.По жалба срещу присъдата е
образувано внохд.№ 111/2018г.по описа на Апелативен
съд,гр.Варна,с постановено по което Решение № 104/07.06.2018г.присъдата е
изменена,като наложеното на подсъдимия наказание е увеличено на 5 години и 4
месеца.С Решение от 21.11.2018г. по н.д.№ 767,I н.о,ВКС е оставил в сила решението на АС,Варна.
В резултат на описаното ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания,изразяващи се в ***,***,наранявания
по главата.Поради счупването на ***,на 04.05.2016г.А.
е претърпял оперативна интервенция,при която е извършено наместване на
фрактурата.В следващите дни с помощта на рехабилитатор е обучен да ходи с
помощни средства.На 11.05.2016г. е изписан от болничното заведение,но
продължава да търпи ежедневни болки и страдания.След изписване от ортопедичното
отделение ищецът продължавал да изпитва силно главоболие,световъртеж,гадене,смущения
в паметта,което наложило консултация с неврохирург.След извършен преглед било
установено,че вследствие на ПТП А. е получил ***,съчетана
травма-глава,тяло,крайници,***.В началото на м.юни 2016г.А. е постъпил на
лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към АД „ МБАЛ-Д.“ за
рехабилитация след претърпяна оперативна интервенция на десния крак.След
изписване от болничното заведение
рехабилитацията на ищеца е продължила в домашни условия.Въпреки това,А.
продължил да има ограничени движения на десния крак,което му пречило да се
обслужва самостоятелно.На 05.08.2016г.ищецът отново постъпил в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина към АД „ МБАЛ-Д.“ за още един курс рехабилитационни
процедури,като е изписан на 12.08.2016г.През м.юли 2016г. е получил моментно повишаване на кръвната
захар,в резултат на което му прилошава и пада.В следващите седмици А. изпитвал
силни болки в крака и се появил оток.След преглед при ортопед се установило,че
в резултат на падането поставеният оперативно имплант
се е изкривил и на 07.09.2016г.ищецът отново постъпва в Ортопедично отделение
към АД „ МБАЛ-Д.“.На 08.09.2016г. А. е опериран,като са му поставени заключващ
пирон и заключващи винтове.Резултатът от контролните изследвания на
13.09.2016г.показал ниски стойности на хемопоказателите
и това наложило на 14.09.2016г. да бъде извършено кръвопреливане на пациента.На
16.09.2016г.ищецът е изписан от ортопедичното отделение,като му е предписана медикаментозна терапия и
рехабилитация,а предвиждането му отново
се е осъществявало с помощни средства.В началото на 2017г.се появили болка и
оток на *** и на 01.03.2017г. ищецът посетил съдов хирург.Той установил *** на ***
и му предписал лечение с антикоагуланти и да спазва
установения му двигателен режим.На 01.06.2017г.А. отново е приет в Ортопедично отделение към АД „ МБАЛ-Д. „за
отстраняване на двата заключващи винта и на 02.06.2017г.му е извършена
оперативна интервенция.През следващите месеци е продължил възстановителния
период на ищеца,като през цялото време той е изпитвал болки и дискомфорт в крака.Въпреки проведеното медикаментозно
лечение и рехабилитация,пострадалият започнал да накуцва с десния крак.В
началото на м.декември 2018г.тези болки се засилили и след направени
изследвания било установено,че при ищеца е налице *** в дясно и ***с около 2
см.,като му е предписано медикаментозно лечение.На 27.12.2018г.при направено доплерово изследване е установена пълна ***,както и забавен
венозен кръвопоток.На 28.12.2018г.при разходка ищецът
почувствал слабост в десния крак,последвана от силна,остра болка.Екип на Спешна
помощ го откарал до Спешното отделение на АД
„МБАЛ-Д.“ ,като при направена рентгенова снимка на десния крак се
установило,че поставеният през 2016г. пирон се е счупил и има наличие на ***.Това
наложило на 29.12.2018г.на ищеца да бъде извършена много тежка и дълга
оперативна интервенция,след която А. престоял в болница още 9 дни,като под
ръководството на рехабилитатор е обучен да ходи с помощни средства.Изписан е от
болницата на 07.01.2019г.,като му е предписано да не натоварва крайника и се
придвижва с помощни средства.
След извършената поредна оперативна
интервенция на ищеца му предстои продължителен период на раздвижване и
възстановяване.Получената през 2016г.травма се отразила изключително зле на
физическото и психическото му състояние.А. е приживял
болките и неудобствата от 4 оперативни интервенции,като последният път се
наложило да бъде извършена и пластика.Всичко това напомня на ищеца за ужасната
катастрофа през 2016г.,не му дава възможност да
продължи живота си напред,а всички здравословни усложнения,които е получил в резултат на претърпяната през
2016г. травма,ще го съпътстват до края на живота му.Психическата травма от
преживяната катастрофа се е отразила на ежедневието и бита на пострадалия,който
не може да спи спокойно,тъй като сънува станалия инцидент,А. е станал
раздразнителен,нервен,мрачен,защото се съмнява,че ще може да се възстанови
напълно.
Лек автомобил „ Опел Астра“,с
рег.№ ***АМ,чието управление е причина
за настъпване на ПТП,не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищецът е отправил претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания,в резултат на получените при ПТП травми.След представяне на всички
документи,Гаранционния фонд е изплатил на ищеца
първоначално обезщетение в размер на 35 000 лв. за неимуществени
вреди,а след получената рефрактура- още 30 000
лв.
С оглед изключително продължителния период на
възстановяване и настъпилите множество усложнения в здравословното състояние на
ищеца,той намира така изплатеното обезщетение за несправедливо,поради което
предявява настоящите искови претенции.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4249/20.06.2019г.ответникът оспорва
изцяло исковата претенция по основание и размер.
Изразява становище,че във връзка с процесното ПТП Фонда вече е бил сезиран от ищеца за
изплащане на обезщетение,като е образувана щета № 210460/03.12.2018г.В рамките
на законоустановения тримесечен срок по КТ на ищеца е
било заплатено по посочена от него банкова сметка ***мер
на 35 000 лв.На 29.01.2019г.А. е предявил нова претенция с искане за
постигане на извънсъдебна спогодба във връзка със счупения пирон и наличието на
*** при пострадалия.Претенцията е
разгледана и УС на ГФ е определил обезщетение в размер на 30 000 лв.С
изплащането на тази сума страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558,ал.3,във
вр. с ал.1 на КЗ.След като претенцията е била
удовлетворена извънсъдебно и така страните са постигнали с оглед на действията
си спогодба съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.365 ЗЗД,за която
спогодба не се предвижда определена форма за действителност,искането за
изплащане на обезщетението,предмет на исковата молба,се явява
неоснователно.Съгласно чл.558 от КЗ,увредените лица или се съгласяват с
определените им от Фонда обезщетения,с което решават спора извънсъдебно,или не
се съгласяват и предявяват претенциите си в съда.С факта на плащането от страна
на ГФ се слага край на спора,още повече,че в случая не се претендира обезщетение за вреди,различни от
тези,взети предвид от ответника при определяне размера и изплащане на платеното
от него обезщетение.В писмото си до ищеца ГФ изрично е посочил,че одобрените
суми за обезщетение не са частично плащане по предявената претенция.
Отделно от горното,ответникът счита
предявения иск за силно завишен,тъй като не отговаря на броя и характера на
получените от ПТП и лекувани увреждания.При определяне и изплащане на
обезщетението ответникът се е съобразил,че се касае за 4 травматични
увреждания,както и с това,че при
предявяване на втората претенция се касае за рефрактура,като
е присъдил суми,репариращи болките и
страданията от претърпените вреди.
В отговора на исковата молба ответникът прави
искане на основание чл.219,ал.1 от ГПК в производството да се конституира като
трето лице-помагач на страната на ГФ виновният за настъпване на процесното ПТП-Б. И.О..
В допълнителна искова молба,вх.рег.№
4631/05.07.2019г.ищецът не отрича доброволно и извънсъдебно изплатените
обезщетения от ГФ,но ги намира за несправедливи,предвид изключително
продължителния период на възстановяване
на ищеца и настъпилите усложнения в здравословното му състояние.Счита,че
обезщетението следва да бъде определено от съда съобразно принципа на
справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД.Намира за неправилно тълкуването от страна
на ответника на нормата на чл.558,ал.5 от КЗ.Е.А. не се е съгласявал с
определеното от Фонда обезщетение,нещо повече,ответната страна не е изпратила
на ищеца предложение,по което той да изрази съгласие.ГФ е изпратил до А.
писмо,с което го уведомява какъв размер обезщетение му е определено,след като вече е извършен
банковия превод.
Ищецът не възразява срещу искането не
ответника за конституиране на Б. И.О. като трето лице-помагач на страната на
ГФ.
Допълнителен отговор от страна на ответника
не е депозиран.
С Определение № 411/11.09.2019г./стр.86,87/съдът
е конституирал Б. И.О.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:с***,като
трето лице-помагач на страната на ответника-Гаранционен фонд,София,като му е
връчил преписи от книжата по делото,с възможност в двуседмичен срок от
получаването им да изрази становище по предявения иск и да направи доказателствени искания.
В указания срок,третото лице помагач не
изразява становище.
В съдебно заседание Б. И.О. също не изразява
определено становище по исковите претенции.
Съдът,след
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са предявени:Главен иск с правно основание
чл.558,ал.5,предл.3-то,във вр.
с чл.557,ал.1,т.2б.“б“ от КЗ;Акцесорен иск с правно основание чл.497,ал.1,т.2 от КЗ.
За да бъде уважен иска по чл.557,ал.1,т.2,б.“б“
от КЗ,в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните законови предпоставки:Извършено
деяние,противоправност на същото,настъпили
вреди,характера и размера на вредите,причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя,както и обстоятелството,че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от
моторно превозно средство,за което няма сключена застраховка „ Гражданска
отговорност“.
Необходимо е да се установи и наличието на
предпоставките по чл.558,ал.5 КЗ,сочещи на допустимост на претенциите.
В случая са представени доказателства за
отправени претенции от ищеца до Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди и определено и изплатено обезщетение/стр.58-77/,в общ
размер от 65 000 лв..Ищецът не е съгласен с така определеното
обезщетение,поради което главният иск е допустим.Неоснователно е възражението
на ответника,че с приемане от страна на ищеца на изплатените от ответника суми
страните са постигнали спогодба,за която писмената форма не е такава за
действителност,поради което спорът е решен извънсъдебно.Действително,договорът
за спогодба е неформален,но писмената форма е необходима с оглед доказване
волята на страните за разрешаване на спор чрез взаимни отстъпки.Тази воля не се
съдържа имплицитно в приемане от ищеца на определените от Фонда суми,в размер
на 35 000 лв. и на 30 000 лв.,изплатени като обезщетения за
неимуществени вреди.Ищецът в качеството си на увредено лице не е съгласен с
размера на така определеното обезщетение,поради което е налице хипотезата
на чл.558,ал.5,предл.3-то
от КЗ.
С оглед събраните по делото
доказателства,съдът намира,че са установени и елементите от фактическия състав
на чл. чл.557,ал.1,т.2,б.“б“ от КЗ.
С Присъда № 3/15.02.2018г.по нохд.№ 405/2017г.по описа на ДОС/стр.27/ подсъдимият Б.И.О.,ЕГН:**********,е
признат за виновен в това,че на
01.05.2016г.при управление на лек автомобил „ Опел Астра“,с
рег.№ ***АМ,без необходимата правоспособност,е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.П.И.и
средна телесна повреда на Е.Й.А.,ЕГН:**********,изразяваща се в ***,довело до
затруднение движението на десен долен крайник за период от около 5-6
месеца,след което е избягал от местопроизшествието.С така постановената присъда
Б.О. е осъден на 4 години „ лишаване от свобода“,при първоначален общ режим.По
жалба срещу присъдата е образувано внохд.№ 111/2018г.по
описа на Апелативен съд,гр.Варна,с постановено по което Решение №
104/07.06.2018г./стр.28-38 /присъдата
е изменена,като наложеното на подсъдимия наказание е увеличено на 5 години и 4
месеца.С Решение № 223/21.11.2018г. по н.д.№767/2018г..,I н.о./стр.39,40 / ВКС е оставил в сила решението на АС,Варна.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на
присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК
обстоятелства,при което е задължителна за съда,разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено,дали е противоправно и дали деецът е виновен.Предвид наличието на
такава в случая,извършването на твърдяното в исковата молба деяние,неговата противоправност и вината на водача на МПС Б.И.О. са
несъмнено установени.
Безспорен с оглед приетото като
доказателство/стр.48/ извлечение от Информационната система на ГФ е и факта,че
отговорността на виновния водач не е била застрахована по задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“.
Събраните по делото доказателства удостоверяват
и,че вследствие извършеното на 01.05.2016г. ПТП,ищецът е претърпял
неимуществени вреди,което подлежат на обезщетяване.Предвид двукратно извършените от ГФ в полза на Е.Й.А. плащания
в общ размер от 65 000.00 лв.,съдът намира,че ответникът е признал
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му,т.е основанието
на иска.
Спорът е само по отношение дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
По делото е изслушана съдебно-медицинска
експертиза/стр.428-440/.От неоспореното от страните и прието от съда като
обективно и компетентно заключение на вещото лице,извършило анализ на
представените от ищеца и приети като доказателства медицински документи/стр.8-26,стр.98-100,стр.152-391/,както
и от обясненията на експерта в открито съдебно заседание на
06.03.2020г./стр.442-444/се установява,че вследствие настъпилото на
01.05.2016г. ПТП ищецът е получил ***,множество наранявания по главата/охлузвания
и разкъсно контузни рани/,***и
е претърпял четири операции,след които му е
провеждана рехабилитация и раздвижване.Придвижването на А.,вкл. и понастоящем,се
осъществява с помощни средства.Ползването на патерици се налага не само,поради
невъзможността на ищеца да се движи без тях,но и по препоръка на лекуващите лекари-ортопеди,поради
това,че и към момента на изготвяне на експертизата пострадалият не е напълно
излекуван.Липсва консолидация/зарастване/ на костните фрагменти на фрактурата,което
и в случай,че крайникът се натоварва,създава реална опасност от нова фрактура.Не
може със сигурност да се прогнозира кога
ще завърши консолидационния процес – след три или
шест месеца,но само след приключването му лекарите ще решат,считано от кой
момент би могло да започне натоварване на крайника,съответно изключване на
помощните средства като начин за
придвижване на ищеца.Счупване от такъв вид според вещото лице обичайно
преминава за около шест месеца,но при ищеца оздравителния процес не е приключил
близо четири години и няма прогноза кога евентуално това ще се случи. В прогностичен
план е трудно да се вземе категорично становище относно описаните контрактури на мускулни групи и настъпилите изменения в колянната става на десния крак.След абсолютната
консолидация на фрактурата и натоварване на крайника през дълъг период от време,години
наред,би могло да бъде преодоляна и наличната *** в дясно,която макар и да не се
спада към така наречените усложнения в оздравителния процес,е последица от
дългото обездвижване на крайника.Като
усложнение в оздравителния процес и в
резултат на продължителното залежаване са установени и *** и ***на ищеца.Според
експертизата,основана на медицинските документи,в частност амбулаторен лист №
001059/11.07.2019г./стр.98/,ищецът има и ***с около 2 см.,което ще остане
завинаги и ще се наложи да се компенсира с ортопедични средства.Вещото лице е
категорично,че е налице пряка причинно-следствена връзка както между
първоначалното счупване на тялото на *** на десен долен крайник на пострадалия Е.А.
и настъпилите по-късно ***/лъжлива става/ и рефрактури,така
и по отношение скъсяването на крака и ***.
Изложените в заключението на
съдебно-медицинската експертиза и в обясненията на вещото лице при разпита му
обстоятелства относно това,че със сигурност в периода след първата фрактура и
до момента ищецът не е в състояние да се придвижва сам,без патерици,че
настъпилите в резултат на процесното ПТП травматични
увреждания на Е.А. са свързани с изпитването на болки и страдания,които са
влошили психическото състояние на ищеца,се потвърждават и от показанията на двамата,разпитани
в полза на ищцовата страна свидетели.Предвид това,че
показанията им не си противоречат,а взаимно се допълват и кореспондират и с писмените
данни по делото, съдът няма основание
да не кредитира тези показания като достоверни,въпреки обстоятелството,че
свидетелката *** е във фактическо съпружеско съжителство с ищеца,а свидетелката
М. е сестра на Е.А..
Според св. ***,непосредствено след
катастрофата А. бил във видимо лошо състояние,с голяма рана на
главата,пребледнял,със счупен крак.Наложили се четири операции,последната с
продължителност девет часа,получили се много усложнения в оздравителния процес.От процесното
ПТП,до момента,ищецът се придвижва с патерици,както,защото не може да се движи
самостоятелно,така и по препоръка на лекарите,същият е изцяло зависими от грижите
на *** и на другите близки от семейството си,като не може да извършва
елементарни действия по самообслужване,като къпане,бръснене.Ищецът не може да
се възстанови,в момента той е с доста ***, със изкривена походка,крака не
калцира,костта не зараства,като му предстои нова операция.Катастрофата
променила А. психически,същият се
изнервил,както поради болките в коляното,в ставата,в кръста,които изпитвал
непрекъснато и пиел обезболяващи,така и от мисълта,че е в тежест на близките
си,заради невъзможността да бъде самостоятелен.Ищецът бил ***,цял живот
тренирал,общувал с много хора,бил *** с голям стаж,а след ПТП-то не е работил
нито ден,обездвижването ограничило всичките му контакти.
Видно от показанията на св.М.,след
катастрофата,поради това,че главата му била ударена,нейният брат започнал да
забравя,имал болки в кръста,в коляното,не бил добре психически,изнервил се,депресирал
се, “удряло“ го на сълзи,притеснявал се от това,че не може се обслужва сам,както
и че предстои нова операция.А. е бил ***,***,постоянно
между хора,а от катастрофата досега е с патерици и не може да прави нищо.Допълнително
го натоварвал факта,че не може да се грижи за детето си,родено 40 дни преди
катастрофата, даже да го вземе на ръце или да си поиграе с него.Изнервял се от
това,че е свикнал с много хора и контакти,бил познат в града,а се наложило да
спре да прави всичко,с което се е занимавал.Не искал познатите му да го виждат
в това състояние,не допускал хората да ходят у тях,случвало се да гони хора от
свиждане.И според св.М.,брат й и
понастоящем не е възстановен,няма калциране на крака,кракът му е скъсен с
няколко сантиметра,като свидетелката се е свързала с Турция,за да бъде
осъществена там поредна операция.
Преценката за размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки конкретен
случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието справедливост не е
абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне справедлив размер на дължимото в случая обезщетение за
неимуществени вреди,следва да бъдат съобразени възрастта на ищеца,характера и
тежестта на получените от него увреждания,интензитетът,степента и
продължителността на търпените болки и страдания,дали същите продължават или са
приключили,прогнозата за здравословното
състояние на Е.Й.А.,както и икономическата конюнктура в страната.
Доколкото болките и страданията могат да се
съизмерят в паричен еквивалент,съдът намира за справедливо по смисъла на чл.52
от ЗЗД обезщетение в размер на 100 000
лв.,което следва да бъде намалено с вече изплатената от ответника сума от 65 000
лв.,т.е на ищеца следва да се присъдят още 35 000 лв.,като за разликата
над тази сума,до претендираните 60 000 лв.,искът
се отхвърли като неоснователен.
При определяне на този размер на дължимото
обезщетение съдът съобразява,че към момента на
получаване на уврежданията ищецът е на **г.,с активен начин на живот,***,без
здравословни оплаквания.
В резултат на процесното
ПТП на А. са нанесени тежки телесни травми.Същият е преживял 4 операции,като
изключително дългият период на
възстановяване от близо четири години е съпроводен,освен с много физически
болки и страдания,и с необходимост от чужда помощ,не само при движение,но и при осъществяване на
елементарни ежедневни дейности по самообслужване,което е довело до пълната промяна на начина на живот на ищеца.Нуждата
от чужда помощ,обстоятелството,че не е в състояние освен за себе си,да се грижи
пълноценно и за малкото си дете,причинява на А. неудобства и морални болки и
страдания.Налице е влошаване на психо-емоционалното му
състояние.Става дума за млад мъж,който в
резултат на претърпения пътен инцидент и
получените вследствие на него увреждания,е принуден да промени плановете си за
бъдещето,да изостави всичко,с което се е занимавал,да преустанови досегашните
си социални контакти,като ги ограничи
само до такива с хората от тесния му семеен кръг.Фактът,че и понастоящем ищецът
не е напълно излекуван,несъмнено му се отразява негативно физически и
психически.От особено значение е и продължителния период за в бъдеще,през който
ищецът предстои да се възстановява здравословно.Не е ясно колко точно време ще отнеме окончателното зарастване на
костните фрагменти на фрактурата,като едва след абсолютната консолидация би
могло да се лекува чрез натоварване на крайника,при това години наред,хипотрофията на мускулатурата.Скъсяването на десния долен
крайник ще остане завинаги.Евентуално предстоящата поредна операция
допълнително натоварва психически ищеца с опасенията дали ще е успешна и дали ще
е налице пълно възстановяване.
Искът върху сумата от 35 000 лв. съдът да
присъди законна лихва,считано от 21.02.2017г.,до окончателното й изплащане,е
неоснователен.
Ищецът е предявил пред ответника две
претенции за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.
Първата
претенция е от 20.01.2017г.,входирана при ответната
страна на 27.01.2017г.под № 24-01-76 /стр.58-61/.С нея А. е заявил искане за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.По това искане въз основа на
медицинска експертиза /стр.62/ и Протокол № 25/07.12.2018г./стр.63,64/,с
Протокол № 28/11.12.2018г./стр.65/ УС на ГФ е одобрил за изплащане в полза на Е.А. обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер от 35 000 лв.,от които:4 000 лв.за ***;30 000 лв.
за ***,лекувана оперативно с метална остесинтеза;1 000 лв. за повърхности наранявания на
лицето и пръстите на ръката.Обезщетението е изплатено на А. на
13.12.2018г.,видно от приложения по делото/стр.77/платежен документ,като
възражение от страна на ищеца срещу размера на полученото обезщетение няма.При наличие на произнасяне от
страна на ответника по така заявената претенция и липса на възражения от страна
на ищеца досежно размера на определеното
обезщетение,липсва основание за присъждане на законна лихва върху присъденото
по настоящото дело обезщетение за неимуществени вреди,считано от 21.03.2017г.-датата,на
която изтичал срока за произнасяне по първата претенция.
На 24.01.2019г.,във връзка с получената на
28.12.2018г. рефрактура,извършената на
29.12.2018г.оперативна интервенция,както и очаквания продължителен период на
рехабилитация,раздвижване и възстановяване,А. е сезирал ответника с второ искане
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв.Искането е входирано при ответната страна под №
24-01-70 на 29.01.2019г./стр.66-68/,като по него въз основа на медицинска експертиза /стр.69/ и
Протокол № 03/08.02.2019г./стр.70,71/,с Протокол № 05/13.02.2019г./стр.72,73/
УС на ГФ е одобрил за изплащане в полза
на Е.А. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 30 000 лв.за рефрактура,наложила повторение на оперативното вмешателство.Обезщетението е изплатено на А.
на 18.02.2019г.,видно от приложения по делото/стр.75/платежен документ.
Ищецът не отрича това доброволно извършено
извънсъдебно плащане,но с оглед изключително продължителния период на
възстановяване и настъпилите множество усложнения в здравословното му
състояние,предявява по настоящото дело иск за заплащане на допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
При
това положение,върху размера на присъденото от съда обезщетение от 35 000 лв. се дължи законна лихва,считано
от датата на подаване на исковата молба-17.05.2019г.,до окончателното му изплащане,но
не и от по-ранен момент.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно списък по
чл.80 от ГПК/стр.426/ в общ размер 3 156.00 лв.Такива му се следват на
основание чл.78,ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете и възлизат на 1841.00
лв.
Ответникът също претендира разноски.В
представеното пълномощно на процесуалния представител на ответната страна-адв.Л.В.,не се сочи договорено и платено адвокатско
възнаграждение,поради което единственият,сторен от ответника разход по делото,е
в размер на 50 лв.-заплатено възнаграждение на вещото лице.На основание чл.78,ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената
част от исковете ищецът дължи и следва да заплати на ответника разноски в
размер на 20.83 лв.
На основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК ищецът е
освободен от внасяне на държавна такса по
при образуване на делото.На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Д.ки окръжен съд държавна такса в размер на
4% върху сумата от 35 000 лв.-уважената част от иска,или сумата от
1 400 лв.
Воден от гореизложеното,Д.кият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.С.,да заплати на
основание чл.557,ал.1,т.2б.“б“ от КЗ на Е.Й.А.,ЕГН:**********,***, още 35 000
лв./тридесет и пет хиляди лева/,представляващи разлика над вече платените суми
в общ размер на 65 000 лв.,до
пълния дължим размер от 100 000 лв. - обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания,виновно причинени му от водача Б.И.О.,ЕГН:**********,който
управлявайки лек автомобил „ Опел Астра“,с рег.№ ***АМ,на
01.05.2016г. допуска настъпване на ПТП,ведно със законната лихва върху сумата
от 35 000 лв.,считано от 17.05.2019г.,до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000
лв.,до претендираната сума от 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на законна лихва върху сумата от 35 000 лв.,считано от 31.03.2017г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,да заплати на основание чл.78,ал.1 на Е.Й.А.,ЕГН:**********,***,сумата
от 1841.00 лв./хиляда осемстотин четиридесет и един лева/,представляваща
направени по делото разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд,със седалище и адрес
на управление:гр.С.,да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на Д.ки окръжен съд сумата от лв. 1 400 лв./хиляда и
четиристотин лева/-държавна такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Й.А.,ЕГН:**********,***,да заплати
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на
Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул. „Граф Игнатиев“ № 2,ет.4,съобразно
отхвърлената част от исковете разноски в размер на 20.83 лв./двадесет лева
осемдесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Б.И.О.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ
адрес:с***,като трето лице-помагач на страната на ответника-Гаранционен
фонд,София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните,на
ищеца и ответника-чрез пълномощниците им по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: