Решение по дело №1334/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 164
Дата: 26 март 2025 г.
Съдия: Вера Коева
Дело: 20241200501334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Б. 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501334 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24819/04.11.2024г., подадена от адв. Н. К.,
ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул.“Ц.Ш.“№83, бл.107, вх.“В“, ет.1, ап.35, чрез адв. К., в
качеството му на особен представител на С. Т. Ч., против Решение №54/29.01.2024г.,
постановено по гр.д.№ 940/2023 г. по описа на РС - гр. Б.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди се
липса на мотиви относно солидарната отговорност и основанието за възникването й за
жалбоподателя С. Ч., като е анализирана само отговорността на дружеството „С.-2007“
ЕООД. Изтъква се, че в отговора по иска е направено изрично оспорване, че жалбоподателят
дължи по основание размер, както и че е оспорено авторството на подписаните от страните
документи. В мотивите липсва произнасяне по направените от ответника искания,
възражения и твърдения относно качеството на Ч. като длъжник, относно вида на
отговорността му, размера на сумите , които дължи и въз основа на кои доказателствата, се
прави такъв извод, както и относно това дали ответникът е подписал процесните документи,
по които възражения липсват мотиви.Твърди се, че в петитума изрично не е посочена вида
отговорност на двамата ответници - дали е солидарна или разделна. Поради липса на мотиви
относно отговорността на жалбоподателя, която не може да се извежда по тълкувателен път,
се твърди неотстраним порок на обжалваното решение, която касае неговата редовност.
1
Ето защо се иска отмяна на решението и връщането му на друг съдебен състав на РС Б.за
допълване на липсващите мотиви. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна,
която определя въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че в мотивите на
обжалваното решение съдът е изтъкнал аргументи по основателността на иска, за наличието
на вземане по основание и размер срещу ответниците, както и за неговата изискуемост.
Сочи се, че е анализирана и отговорността на жалбоподателя като съдлъжник с
юридическото лице „С. -2007“ ЕООД, както и че в мотивите се съдържат аргументи за
солидарната отговорност на ответниците на основание чл.121 ЗЗД. Като недопустимо се
определя възражението на жалбоподателя за неподписани от дружеството документи, тъй
като с такова възражение разполага само дружеството, но не и трети лица. Иска се
потвърждаване на решението. Не се сочат доказателства.
Производството е образувано и по частна жалба с вх.№24818/04.11.24 г. е подадена от адв.
Н. К., ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул.“Ц.Ш.“№83, бл.107, вх.“В“, ет.1, ап.35, чрез адв.
К., представляващ С. Ч., против Определение №1163/14.06.24г., постановено по гр.д.
№940/23 г. по описа на РС- гр.Б. Частната жалба е с напълно идентично съдържание с това
на въззивната жалба, въпреки, че е посочено обжалване на друг акт - определение №
1163/14.06.2024г., по която частна жалба вече е налице произнасяне по в.гр.д.№ 10102/245г.
на ОС Б.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Ч., редовно призован чрез особения си
представител, не се явява. Особеният представител, чрез писмено становище поддържа
подадената въззивна жалба. Не сочи нови доказателства.
Ответното дружество С. 2007 ЕООД, редовно призовано при условията на чл.50, ал.2 ГПК,
не се предтавлява от законен представител или от такъв по пълномощие.
Ответната страна ОББ АД, редовно призована, не се представлява. С писмено становище
се поддържат отговора и оспорването на жалбата като неоснователна.
Във връзка с поддържано във въззивната жалба оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по
направените в срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника физическо лице
оспорвания и възражения и по- конкретно по изрично направеното в преклузивния срок в
отговора по иска оспорване на подпиС.е на представените от ищеца документи, в които е
посочено, че са подписани от ответника С. Ч., въззивният съд е допуснал изготвянето на
съдебно – почеркова /графологична/ експертиза и е приел заключение на вещо лице.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от „ОББ“ АД, ЕИК ************, с която
против „С.-2007“ ЕООД, ЕИК ************ и С. Т. Ч., ЕГН ********** е предявен
установителен иск – за установяване спрямо ответниците, че дължат на ищеца „ОББ” АД,
2
като правоприемник на „Р. (България)"ЕАД следните суми: 15 000 лева, неиздължена
главница; сумата от 222,72 лева, просрочена договорна редовна лихва, начислена за периода
от 26.05.2020г. до 24.09.2020г. вкл.; сумата от 2 723,61 лева, обезщетение за забава
(наказателна лихва) върху просрочени главници, начислена за периода от 25.06.2020г. до
25.05.2022г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 408,99лв. направени по делото
разноски, от която 358.99 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба от ищеца са поддържани следните факти и обстоятелства, въз основа на
които се обосновава правен интерес от търсената защита, а именно, че на 22.08.2016г. между
ищеца ОББ АД, като правоприемник на "Р. (България)" ЕАД, от една страна, а от друга - от
ответника "С.-2007" ЕООД, като кредитополучател е сключен Договор за овърдрафт, ведно с
анекси към него, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя овърдрафтен
кредит в размер на 100 000 лева с краен срок за погасяване на 25.07.2019, като договорът е
изменен с последващи анекси, според които крайният срок за погасяване на кредита е
уговорен на 25.09.2020г. Изтъква се, че с последния сключен между страните Анекс №8/
05.10.2018г. освен нов краен срок за погасяване на всички дължими по Договора за
овърдрафт суми, били договорени също така следните съществени изменения, свързани с
ползването и връщането на предоставения от банката овърдрафтен кредит, а именно:
прекратяване ползването на кредита като овърдрафт (чл.3 от Анекс № 8/05.10.2018);
преоформяне на усвоената главница в размер на 90 000 лева в срочен кредит; погаС.елен
план за връщане на усвоената главница на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 3 750
лева, дължими на 25-то число от месеца, считано от 25.10.2018г. до 25.09.2020г.
включително (чл.4 от Анекс №8/05.10.2018г.). Твърди се уговорена в чл.3.1. от договора за
овърдрафт годишна лихва (редовна, възнаградителна) в размер на едномесечен SOFIBOR,
увеличена с 5 пункта надбавка, но не по-малко от 5% съвкупна годишна лихва, а съгласно
чл. 3.4. дължима лихва при забава
Твърди се последно плащане на кредита на 05.10.2020г., като след това липсва изпълнение
както от кредитополучателя, така и от задължилия се като съдлъжник солидарно С. Ч.,
поради което било подадено заявление. По образуваното ч.гр.д.№1264/2022г. по описа на РС
Б.е издадена Заповед № 661 от 30.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и Изпълнителен лист № 520 от 30.05.2022г., но поради връчване на заповедта за
изпълнение на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на установителен иск.
С решение № 54/29.01.2024г. е признато за установено, че „С.-2007“ ЕООД, ЕИК
************ и С. Т. Ч., ЕГН ********** дължат на „ОББ“ АД, ЕИК ************, сумата
в размер на 15 000 лева главница, сумата в размер на 222.72 лева, просрочена договорна
редовна лихва, начислена за периода от 26.05.2020 г. до 24.09.2020г.вкл.; сумата в размер на
2 723.61 лева, обезщетение за забава (наказателна лихва) върху просрочени главници,
начислена за периода от 25.06.2020г. до 25.05.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и са осъдени да
3
заплатят на ищеца разноските в заповедното производство от 358.99 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение и в исковото – от 358.99 лева - държавна такса, сумата
от 500 лева - възнаграждение на вещото лице и 2015.44 лв. - възнаграждение за особен
представител.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 22.08.2016 г. между "Р.
(България)"ЕАД ("Банка") и ответника "С.-2007" ЕООД, в качеството на кредитополучател,
е сключен Договор за овърдрафт, по силата на който банката отпуснала на
кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева) с краен
срок за погасяване 25.07.2019г. Съгласно т.3 от договора жалбоподателят С. Т. Ч. е сключил
договора като „солидарен длъжник“ или „съдлъжник“. Договорът е изменен с последващо
сключени анекси, както следва - Анекс №1 от 23.06.2017г., Анекс №2 от 19.07.2017г., Анекс
№3 от 17.01.2018 г., Анекс №4 от 01.06.2018г., Анекс №5 от 25.06.2018г., Анекс №6 от 1
3.07.2018г., Анекс №7 от 25.09.2018г. и Анекс №8 от 05.10.2018г. Овърдрафтният кредит е
предоставен по разплащателната сметка на С.- 2007 ЕООД с IBAN ************ като през
периода от 24.08.2016г. до 05.10.2018г. дружеството многократно е ползвало суми от
овърдрафта, съгласно уговореното в Договора за овърдрафт, анекС.е към него и Общите
условия.
Няма спор по делото относно фактът, че „ОББ" АД е правоприемник на „КБСББ" ЕАД,
ЕИК ************ (с предходно наименование „Р. България" ЕАП), чрез вливане на
„КБСББ" ЕАБ в „ОББ" АБ, вписано в ТР на 10.04.2023 г.
Първоначално уговореният краен срок за погасяване на овърдрафта е 25.07.2019 година
(чл.1.4 от Договора за овърдрафт), като същият няколкократно е променян със сключените
между страните анекси. С последния подписан Анекс №8/05.10.2018 максимално
разрешеният и изцяло усвоен размер на овърдрафта от 100 000 лв. е станал 90 000 лева, а
крайният срок за погасяване на всички дължими по Договора за овърдрафт и анекС.е към
него суми е договорен на 25.09.2020г. Също така са договорени и следните съществени
изменения, свързани с ползването и връщането на предоставения от банката овърдрафтен
кредит, а именно: прекратяване ползването на кредита като овърдрафт (чл. 3 от Анекс № 8/
05.10.2018 г.); преоформяне на усвоената главница в размер на 90 000 лева в срочен кредит;
погаС.елен план за връщане на усвоената главница на 24 равни месечни вноски, всяка в
размер на 3 750 лева, дължими на 25-то число от месеца, считано от 25.10.2018 г. до
25.09.2020 г. включително - чл.4 от Анекс №8 /05.10.2018г.. Съгласно чл.3.1. от Договора за
овърдрафт за ползвания кредит Кредитополучателят плаща на Банката годишна лихва
(редовна, възнаградителна) в размер на едномесечен SOFIBOR, увеличена с 5 пункта
надбавка, но не по-малко от 5% съвкупна годишна лихва. Съгласно чл. 3.4. от Договора за
овърдрафт страните са уговорили при забава в плащането на дължими суми по
предоставения кредит, кредитополучателят да заплаща на банката неустойка - наказателна
лихва за забава в размер едномесечен SOFIBOR, увеличена с 10 пункта надбавка, но не по-
малко от 10% съвкупна наказателна лихва. Лихвата и наказателната лихва в частта
едномесечен SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката на 25-то число от всеки месец.
4
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
въз основа на документ – извлечение от сметка срещу длъжниците с искане за солидарното
им осъждане, по което заявление е образувано ч.гр.д.№ 1264/2022г. по описа на РС Б.
Заявлението е уважено и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 661 от 30.05.2022г. и Изпълнителен лист № 520 от 30.05.2022 г., с която е
разпоредено на ответниците - длъжници „С. 2007" ЕООБ, ЕИК ************ и С. Т. Ч., ЕГН
**********, да заплатят солидарно на „Р. (България)"ЕАД, следните суми: 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева) неиздължена главница, дължима на основание извлечение от
сметка по Договор за овърдрафт от 22.08.2016г., изменен и допълнен с Анекс №1 от
23.06.2017г., Анекс №2 от 19.07.2017г., Анекс №3 от 17.01.2018 г., Анекс №4 от 01.06.2018г.,
Анекс №5 от 25.06.2018 г., Анекс №6 от 13.07.2018 г., Анекс № 7 от 25.09.2018г. и Анекс № 8
от 05.10.2018 г. към него; сумата от 222.72 лева (двеста двадесет и два лева и седемдесет и
две стотинки) просрочена договорна редовна лихва, начислена за периода от 26.05.2020г. до
24.09.2020г. вкл.; сумата от 2 723.61 лева (две хиляди седемстотин двадесет и три лева и
шестдесет и една стотинки) обезщетение за забава (наказателна лихва) върху просрочени
главници, начислена за периода от 25.06.2020г. до 25.05.2022г. вкл.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 408.99лв. (четиристотин и осем лева и 99 ст.) направени по делото
разноски, от която 358.99 лв. триста петдесет и осем лева и 99 стотинки) платена държавна
такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците на 24.11.2022 г. по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя с определение № 473/23.03.2023г. по
заповедното производство, по реда на чл.415 ГПК са дадени указания за предявяване на иск
за установяване дължимостта на вземането. Съобщението по чл.415 ГПК е получено от
заявителя на 03.04.2023г., като на 03.05.2023г. – в 1- месечен срок от съобщаването,
заявителят е предявил пред заповедния съд установителния иск, с който обосновава правен
интерес от търсената защита.
От приетата пред първата инстанция съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
на 22.08.2016г. от „Р. България“ ЕАД, с правоприемник ОББ АД, по Договор за овърдрафт от
същата дата на „С. – 2007“ ЕООД е отпуснат овърдрафтен кредит за рефинасниране на друг
непогасен овърдрафтен кредит и за дурги цели в размер на 100 000 лв., по който са ползвани
многократно суми до разрешение максимален размер по банковата сметка на ответника с
IBAN ************. С анекс № 8/ 05.10.2018 г., страните са договорили усвоения
овърдрафтен кредит в размер на 90 000 лв. - главница, да бъде преоформен в срочен кредит
и да бъде изплатен по погаС.елен план на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 3750
лв. за периода от 25.10.2018 г. до 25.09.2020 г. вещото лице сочи, че на падежната дата
25.09.2020г. не са платени всички дължими по кредита суми. Вещото лице потвърждава, че
към подаване на заявлението и на исковата молба от не са заплатени претендираните 4 броя
вноски, всяка от които от по 3750 лв. за периода от 25.06.2020г. до 25.09.2020г. или общо
15 000 лв. главница, договорната лихва за този период е в размер на 222,72 лв., а
обезщетението за забава за периода от 25.06.2020г. до 25.05.2022г. е в размер на 2726,61 лв.
5
Според приетата от въззивния съд и неоспорена от страните съдебно - почеркова
експертиза подпиС.е, положени и отразени за „солидарен длъжнвик/съдлъжник“ върху
Договор за овърдрафт от 22.08.2016г., както и за „солидарен длъжник/съдлъжник“ в Анекс
№ 1 от 23.06.2017г., Анекс №2 от 19.07.2017г., Анекс №3 от 17.01.2018 г., Анекс №4 от
01.06.2018г., Анекс №5 от 25.06.2018г., Анекс №6 от 1 3.07.2018г., Анекс №7 от 25.09.2018г.
и Анекс №8 от 05.10.2018г. са на С. Т. Ч..
Във връзка с оплакването във въззивната жалба за неяснота относно условията, при които
е ангажирана отговорността на жалбоподателя - при солидарност или разделност с
отговорността на ответника - юридическо лице и констатираното разминаване относно вида
отговорност в обстоятелствената част и петитума на иска, на основание чл.101, ал.1-3 ГПК,
на въззиваемата страна е указано в 1 -седмичен срок от получаване на съобщението изрично
и ясно да конкретизира вида отговорност, при която иска осъждане на ответните страни -
дали иска осъждане при условията на солидарност или при разделност, а ако поддържа
последното, то да конкретизира размера на претенцията си по отношение на всеки от
ответниците поотделно.
С молба с вх.№ 1897/05.02.2025г. от ищеца ОББ АД и настоящ въззиваем е уточнено, че
съгласно сключения Договор за овърдрафт от 22.08.2026г. и последващите анекси С. Ч. се е
задължил като съдължник при условията на солидарност /чл.121 ЗЗД/ за изпълнението на
всички задължения на кредитополучателя, поради което се поддържа искане за признаване
за установено дължимо вземане на тази страни с кредитополучателя при условията на
солидарност, която се изтъква, че е възникнала на основание чл.7 от договора за овърдрафт
и чл.18 от ОУ.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Исковата молба за установяване на вземане по заповед за изпълнение е подадена
в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът
следи служебно /т.5а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, при поддържане основанието на
вземането в исковата молба на идентично правопораждащо основание, което е било заявено
в заповедното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му, но само за заявените основания:
По същество:
6
Основанията, на които се оспорва решението във въззивната жалба са липса на мотиви
относно вида отговорност спрямо жалбоподателя, основанието, което го поражда, липса на
яснота по отношение размера на вземането, липса на произнасяне от първоинстанцинонният
съд на исканията и възраженията на жалбоподателя и в частност липса на произнасяне по
изричното оспорване на авторството на подписаните от жалбоподателя документи.
В преклузивния срок по чл.131 ГПК жалбоподателят, чрез особения си представил,
изрично е оспорил авторството на представените от ищеца частни документи, които в
съдържанието си съдържат подпис, сочещ като техен автор жалбоподателя Ч., подписал
документите за „съдлъжник“. Според приетата и неоспорена съдебно –почеркова експертиза
вещото лице е категорично в заключението си, че както договора за овърдрафт, така и
осемте броя анекси към него, са подписани от С. Ч. в качеството му на „солидарен
длъжник/съдлъжник“. Ето защо оспорването на авторство на тези документи е
неоснователно.
От съдържанието на договора /чл.7/ и анекС.е към него се установява, че жалбоподателят
Ч. се е задължил по договора като солидарен длъжник/съдлъжник. В преклузивния срок по
чл.131 ГПК от тази стана липсват възражение относно качеството, в което се е задължил,
поради което е настъпила преклузия относно установяване на условията, при които
физическото лице С. Ч. се е задължил по договора, различно от твърдяното в исковата молба
и видно от договора и анекС.е, а именно като съдлъжник. При сключен договор с поемане
на задължение като съдлъжник,следва да се счете за установен фактът, че на основание
договор е възникнала солидарна договорна отговорност между юридическото лице „С. –
2007“ ЕООД и физическото лице – жалбоподател /чл.121 ЗЗД/. Липсата на мотиви в
първоинстанционото решение относно основанието, въз основа на което е направен извод за
определен факт и направеният въз основа на него правен извод е въпрос по съществото на
спора и може да бъде отстранени от въззивния съд във въззивната проверка, тъй като
втората инстанция дължи свои собствени мотиви по спорните и релевантни факти.
Във въззивната жалба като оплакване се сочи и липсата на произнасяне на
първоинстанционния съд по всички направени в срока за отговор възражения и оспорвания.
Това възражение също е основателно. В срока за отговор жалбоподателят чрез особения си
представител, освен оспорване на авторството на документите, е направил изявление за
погасяване на вземането по давност. По това възражение липсват каквито и да било мотиви.
Ето защо въззивният съд дължи произнасяне. Разгледано по същество възражението за
погасяване на вземането по давност е неоснователно. В заповедното производство и по –
конкретно в извлечението от счетоводните книги на банката /л.21 от заповедното
производство/ е поискано издаване на заповед за изпълнение на главница от 15 000 лв.,
формирана от 4 на брой вноски с изрично посочен падеж, както следва – 25.06.2020г.;
25.07.2020г., 25.08.2020г. и 25.09.2020г. Съгласно Анекс № 8/05.10.2018г. максимално
разрешеният и изцяло усвоен размер на овърдрафта от 100 000 лв. е станал 90 000 лева,
крайният срок е договорен на 25.09.2020г., договорено е прекратяване ползването на кредита
като овърдрафт и усвоената главница от 90 000 лева е преобразувана в срочен кредит, с
7
приет погаС.елен план за връщане на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 3 750 лева,
дължими на 25-то число от месеца, считано от 25.10.2018 г. до 25.09.2020 г. включително -
чл.3 и чл.4 от Анекс №8 /05.10.2018г. Следователно в случая първоначалният кредит за
овърдрафт е преструктуриран в кредит с погаС.елен план към него, като главното вземане,
което е предмет на установяване е формирано от 4 на брой главници с падежи на
25.06.2020г.; 25.07.2020г., 25.08.2020г. и 25.09.2020г.
С ТР № 3 от 21.11.2024г. п о т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погаС.елни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост. Процесният договор не е бил обявяван за предсрочно изискуем, следователно
общата погаС.елна давност по чл.110 ЗЗД ще тече по отношение на всяка една отделна
вноска по погаС.елния план поотделно, считано от датата на падежа на всяка вноска. В
случая вземането за претендираните 4 броя вноски с падежи - 25.06.2020г.; 25.07.2020г.,
25.08.2020г. и 25.09.2020г. не е погасено по давност, тъй като спрямо всяка една вноска,
отчитано от падежа й не е изтекъл необходимият срок по чл.110 ЗЗД.
Неоснователно е оспорването във въззивната жалба относно липсата на доказателства за
размера на вземането. По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните, установяваща размера, както на главницата, така и на акцесорните
претенции - за възнаградителна лихва и за забава в размерите и периодите, така както са
поискани в заповедното и в исковото производство.
Друго самостоятелно основание, на което се оспорва решението е, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по вида отговорност спрямо жалбоподателя С.
Ч. и липса на аргументи въз основа на кои обстоятелства се установява това. С нарочна
молба с вх.№ 1897/05.02.2025г. въззиваемата страна е уточнила, че поддържа твърдение за
солидарна отговорност на ответните страни, както и че същата е възникнала на договорно
основание - чл.7 от договора за овърдрафт и чл.18 от ОУ към него и е поискала уважаване
на иска при условията на солидарна отговорност спрямо ответниците.
Нарушения на правилата на солидарната отговорност при постановяване на съдебния
диспозитив не обуславят недопустимост на решението, а касаят неговата правилност.
Искането за солидарно осъждане се разглежда като главно, а направеното първоначално или
след уточнение искане за разделно осъждане се възприема като евентуално. Отхвърлянето
на главния иск за солидарно осъждане налага разглеждане на предявените при условията на
евентуалност искове за разделно осъждане. Ето защо е необходимо ищецът изрично да
посочи в исковата молба вида отговорност, при която се иска осъждане на ответните стани.
Дори уточнения от страна на ищеца да не последват, съдът не се десезира от разглеждане на
спора по същество . Съдът не е обвързан от претенцията за солидарно осъждане, но
необходимостта да се дадат указания как се поддържа същата, ако солидарност не е налице,
8
е продиктувана от обстоятелството, че при заявена пасивна солидарност, ако тя не се
установи, искът се разглежда като предявен в пълния му размер срещу всеки от ответниците
/Решение № 106/06.06.2016 г. по гр. д. № 4182/2015 г. III г. о, по чл. 290 ГПК/. Ето защо
съдът е длъжен да изиска посоченото уточнение от ищеца, за което е приложим реда за
оставяне на исковата молба без движение (чл. 100 ГПК отм., сега чл. 129, ал. 1 ГПК ) поради
непосочена цена на иска, макар че при неизпълнение няма да е налице основание за връщане
на исковата молба и десезиране от разглеждане на спора /в този смисъл Решение № 15 от
26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г., III г. о., ГК и мн.др./.
При тези аргументи и предвид уточнението от ищеца, че претендира установяване
дължимостта на вземането при условията на солидарност спрямо ответниците, решението, в
частта, с която съдът в диспозитива, касаещо главния установителен иск, не се е произнесъл
относно вида на отговорността между ответниците, така както е поискано от ищеца – при
солидарност, следва да се определи като неправилно. В частта, с която е налице произнасяне
по установителния иск, решението следва да се отмени и постанови ново, с което се признае
за установено, че двете ответни страни, в качеството на съдлъжници, дължат на
въззиваемата страна вземането, но при условията на солидарност.
По разноските:
Съдът дължи присъждане на направените от страните разноски с оглед изхода от спора
/чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК/. В случая по същество въззивната жалба е неоснователна. Подадена
е от страна, представлявана от особен представител, който поради това си качество
предварително не е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. В тази хипотеза
заплащането на държавна такса не е условие за редовност на сезирането на съда, а
дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с
решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото /т.7
от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно не особеният
представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането им в случай на отхвърляне на жалбата. На
това основание, жалбоподателят С. Т. Ч. следва да заплати по съответната сметка на ОС
Б.дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 187,47 лв., както и пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й /т.11 от Тарифа за
ДТТСГПК/, а на въззиваемата страна дължи направените по делото разноски, поискани с
молба вх.№ 3204/26.02.2025г. и доказани като направени по основание и размер – за особен
представител от 2015,17 лв. и 800 лв. разноски за графологична експертиза или в общо
2815,17 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 54/29.01.2024г., постановено по гр.д.№ 940/2023г. по описа на РС Б.
9
в частта, с която е уважен главният установителен иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОББ“ АД, ЕИК ************,
правоприемник на „Р. /България/“ ЕАД, ЕИК ************, че „С.-2007“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.Б. ул.“М.Б.“ № 2, ет.1,
представлявана от управителя С. Т. Ч., като длъжник и С. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.“А.С.“ № 20, вх.А, ет.4, ап.11, като съдлъжник дължат при условията на
солидарност на „ОББ“ АД, ЕИК ************, правоприемник на „Р. /България/“ ЕАД, ЕИК
************, следните суми: сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) - главница, на
основание извлечение от счетоводните книги по Договор за овърдрафт от 22.08.2016г.,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.06.2017г., Анекс №2 от 19.07.2017г., Анекс №3 от
17.01.2018 г., Анекс №4 от 01.06.2018г., Анекс №5 от 25.06.2018 г., Анекс №6 от 13.07.2018
г., Анекс № 7 от 25.09.2018г. и Анекс № 8 от 05.10.2018 г.; сумата от 222,72 лева (двеста
двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки) - просрочена договорна редовна лихва за
периода от 26.05.2020 г. до 24.09.2020г.вкл.; сумата в размер на 2 723,61 лева (две хиляди
седемстотин двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки) - обезщетение за забава
(наказателна лихва) върху просрочени главници, начислена за периода от 25.06.2020г. до
25.05.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 661/30.05.2022г. по ч.гр.д.№
1264/2022г. по описа на РС Б.
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ № 20, вх.А, ет.4, ап.11 да
заплати на „ОББ“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“В.“ № 89Б, представлявано от С.Г. и Т.М. – изпълнителни директори сумата от 2815,17
/две хиляди осемстотин и петнадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева, разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ № 20, вх.А, ет.4, ап.11 да
заплати по сметка на ОС Б.сумата от 187,47 /сто осемдесет и седем лева и четиридесет и
седем стотинки/ лв. държавна такса за въззивно обжалване, както и 5 /пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/29.01.2024г., постановено по гр.д.№ 940/2023г. по описа
на РС Б.в останалата част.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба в 1 – месечен срок,
считано от получаване на препис пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11