ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 741 19.04.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 300 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба от М.Г.Т. ***, подадена чрез пълномощник адв.В.С., против решение № 2680/21.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 2541/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за
установено по иска предявен от В.А.В. против М.Г.Т., че ищцата е изключителен
собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: 328.5/657 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 07079.650.207 по КККР на гр.Бургас,
с обща площ на имота 656 кв.м., при съседи по скица №15-129420/28.02.2018 г. на
СГКК-Бургас: 07079.650.209, 07079.650.376, 07079.650.208, 07079.650.367, 07079.650.204
и 07079.650.206, ведно с първи жилищен етаж от построената в имота жилищна
сграда, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
07079.650.209.1.1 по КККР на гр.Бургас, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, с площ 85,45 кв.м., състоящ се от дневна, кухня – трапезария, три
спални, баня – тоалетна, входно антре, със самостоятелно стълбище на етажа, при
съседни самостоятелни обект в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма,
над обекта – няма, заедно с 49,366% ид.части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, поради пълна трансформация на
нейно лично имущество в придобития по време на брака между страните имот. С решението М.Г.Т. е осъден да
заплати на В.А.В. сумата от 1045.04 лв. за направените по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от
решението, като счита същото за неправилно, поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че
по делото не са доказани твърденията на ищцата за вложени от нея лични средства
в закупуването на имота – съпружеска имуществена общност, не са представени
писмени или други категорични доказателства за направено в нейна полза дарение
на парична сума в размер на придобивната стойност на имота – 14 500 лв.,
няма и никакви доказателства цената да е била платена именно със сумата, която
ищцата твърди, че й е дарена от родителите й. В тази връзка се посочва, че
единственото ангажирано от ищцата доказателство за това са показанията на
св.Денка В., като районният съд неправилно е кредитирал показанията на тази
свидетелка, въпреки очевидната й заинтересованост като майка на ищцата,
съсобственик на имота и предвид вложените й отношения с ответника, както и
въпреки противоречието на показанията й с останалите събрани по делото
доказателства, за което не са изложени мотиви от съда. Посочено е още, че в
показанията на св.В. липсват конкретни факти относно размера на дарената сума, показанията
й имат декларативен характер и от тях не се установяват обстоятелствата относно
сключването на сделката, кога и как е станало плащането на продажната цена,
ищцата ли е предала сумата на закупената от нея идеална част или това е сторено
от друг, липсва и логика имотът да се закупува на името на ищцата при ясното
съзнание, че тя е в брак с ответника и без да се снабдят с неоспорими
доказателства за направеното от тях дарение на сумата, като свидетелката
интерпретира фактите, както й е изгодно, но тези противоречия не са изследвани
от съда. В тази връзка се счита, че районният съд е постановил решението си в
противоречие с практиката на ВКС по въпроса за тежестта и начина на доказване
на трансформация на лични средства, според която „недостатъчно е искът за
установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на
показанията само на един свидетел и то брат на страната“, а в случая св.В. е
майка на ищцата и съсобственик на имота. Посочва се, че съдът напълно е
игнорирал ангажираните от ответника доказателства и незаконосъобразно е приел,
че той не е провел успешно насрещно доказване, защото не бил доказал да е
платил част от цената за закупуване на имота, което е в противоречие със
съдебната практиката, за което се цитират решения на ВКС. Счита се за
неправилен и извода на съда за неотносимост на подадената от ищцата декларация
по чл.14 ЗМДТ, участието на ответника със средства и личен труд в ремонта на
имота и сключения договор за банков кредит за ремонта, като според въззивника с
тях по косвен път се доказва, че в отношенията помежду си страните се считат за
собственици на имота в режим на СИО. Посочва се също, че съдът не е обсъдил и признанието
на ищцата относно дяловете на страните по бракоразводното делото, като в
решението за развода е било прието за безспорно между съпрузите, че те са
собственици на ½ ид.ч. от имота в режим на СИО и на ответника му се
следва наем за неговата ¼ ид.ч. В заключение моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли исковата претенция. Не са направени нови
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че първоинстанционното решение е връчено на въззивника
М.Т. на 07.01.2019 г., а въззивната жалба
е подадена на 21.01.2019 г., поради което същата е допустима като депозирана в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата В.А.В., подаден
чрез пълномощника адв.П.Н., в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Оспорват се изложените в жалбата възражения за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като в тази връзка са
изложени пространни съображения за основателност на исковата претенция. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
въззивната жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 300/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответницата М.Г.Т., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата-ищца В.
Анаториева В..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители – по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.