Р Е Ш
Е Н И Е
№ 540/05.08.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 1596 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Ф.Х.Х..
Ищецът твърди, че на 08.01.2016 г., в района на път 507 между с. Д. В. и с. К. било реализирано ПТП с
участието на МПС "Опел Астра" с peг. № *******, собственост и управлявано от ответника и МПС
"Фолксваген Голф" с peг. № *******, собственост и управлявано от Н. Ш. М.. Според
Протокол за ПТП № 1624004/08.01.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължали на виновно и противоправно
поведение на Ф.Х.Х.. МПС "Опел
Астра" с peг. № ******* било застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД
"Бул инс" АД със застрахователна полица № BG/02/115003065079, валидна
към момента на събитието. В дружеството била заведена щета под № ********** от собственика на
увреденото
МПС, като след направена оценка му било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 475.79 лева. Според Протокол за ПТП №
1624004/08.01.2016 г. Ф.Х.Х. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Ето защо
и на основание чл. 500 КЗ, ЗД "Бул Инс" АД
имало право
да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо ищецът уведомил ответника да му заплати претендираната
сума, но до момента това не било сторено. Сочи се и че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД му
дължал и законна мораторна лихва върху нея в размер на 135.92
лева за периода от 18.04.2016 г. (датата на падежа за плащане) до датата на
завеждането на исковата молба - 07.01.2019 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите
490,79 лева, представляваща
стойността на изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и 135,92 лева мораторна лихва върху
нея от 18.04.2016 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в
с.з. признава исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Протокол
за ПТП № 1624004/08.01.2016 г.; Искане за оценка по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС по щета № **********/11.01.2016 г.; Доклад по щета № 1 за
изплащане на обезщетение на лицето Н. Ш. М.; Опис-заключение на претенцията №
**********/11.01.2016 г.; Подробно описание на разходите по претенция №
**********; Опис на претенцията с вх. рег. № ОК-22886/13.01.2016 г. по щета №
**********/11.01.2016 г.; Справка за банкова сметка *** „Търговска банка“ гр.
София; Платежно нареждане за сумата 475,79 лева от 16.02.2016 г.; Регресна
покана с изх. № ОК-206701/14.03.2016 г. относно щета № ********** до Ф.Х.Х. с обратна
разписка към нея; Справка за изчисляване на законната лигва върху сумата от
490,79 лева за периода 18.04.2016 г. – 07.01.2019 г.; Свидетелство за
управление на МПС на Н. Ш. М.; Контролен талон № ******* на Н. Ш. М.;
Свидетелство за регистрация част II; Знак за първоначален техничен преглед № 2910132
се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе
факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално
съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички
релевантни факти относно спорните вземания за доказани.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 , които
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, като съображенията за това са следните:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че действително на 08.01.2016 г., в района на път 507 между с. Д. В. и с. К., е реализирано ПТП между МПС "Опел Астра" с peг. № *******, собственост и управлявано от ответника и МПС
"Фолксваген Голф" с peг. № *******, собственост и управлявано от Н. Ш. М.. От неоспорения Протокол за ПТП № 1624004/08.01.2016 г. следва, че това ПТП е
настъпило в причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника,
доколкото същият е навлезнал в
насрещната лента за движение и е ударил движещия срещу него л.а. "Фолксваген Голф" с peг. № *******. Посоченият механизъм на настъпване на
ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, който представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с
материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него. От друга страна, той е подписан от ответника без възражения относно изложените в него обстоятелства, поради
което следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на факти, които са
неблагоприятни за него. От същото писмено доказателство се установява и че по време на ПТП ответникът е управлявал автомобила
си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма. Деянието му е и виновно, доколкото по делото няма доказателства, оборващи
законоустановената презумпция за вината му.
По отношение вида и размера на причинените вреди от ищеца са представени Опис-заключение на претенцията № **********/11.01.2016 г., Подробно описание на разходите по претенция № ********** и Опис на претенцията с вх. рег. № ОК-22886/13.01.2016 г. по щета № **********/11.01.2016 г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, както и поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че необходимите средства за ремонт на л.а. л.а. "Фолксваген Голф" с peг. № *******, включващи стойността на частите и труда, са в размер на 475,79 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не се
спори, а и от Протокол за ПТП № 1624004/08.01.2016 г. е видно, че към 08.01.2016
г. ищецът е имал качеството застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на л.а. Опел Астра" с peг. № *******, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това
моторно превозно средство, включително
вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./.
Няма спор и че на 16.02.2016 г. ЗД „Бул Инс” АД е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 475,79 лева на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане от същата дата.
Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният
главен иск е изцяло основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен за пълния му
предявен размер, включващ и 15,00 лева ликвидационни разноски.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава. Тя има
акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи
от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично
задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на
ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от изпадането
на ответника в забава до датата, предшестваща
подаването на исковата молба – 07.01.2019 г. /доколкото от 08.01.2019 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица
от основателността на предявения главен иск/. Следва да се има предвид, че
вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от
закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т.е. то не е
срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само
да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни. В този
смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение №
48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на
чл. 290 ГПК. В случая не се спори, а и от представеното известие за доставяне е
видно, че ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение на 18.03.2016 г., поради което и с оглед дадения с нея 5-дневен срок за
доброволно изпълнение Ф.Х.Х. е изпаднал в забава след изтичането му, но предвид принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се присъди от сочения от ищеца начален момент - 18.04.2016 г. Размерът на
акцесорната
претенция,
определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет
компютърна програма за изчисляване на законна лихва, върху главницата за посочения релевантен период възлиза на претендирания такъв от 135,92 лева.
По тези съображения съдът намира,
че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на делото и изричното искане
на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 460,00 лева, съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, сумите от 490,79 лева, представляваща
стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115003065079 за причинени при ПТП на 08.01.2016 г., в района на път 507 между с. Д. В. и с. К., имуществени вреди на л.а. "Фолксваген Голф" с peг. № *******, собственост на Н. Ш. М., при което ПТП Ф.Х.Х. е управлявал л.а. "Опел Астра" с peг. № *******, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма, включваща и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 135,92 лева, представляваща мораторна лихва върху нея
от 18.04.2016 г. до 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА Ф.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***,
сумата от 460,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка - ДСК, BIC: ***, IBAN: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.