Р Е Ш Е Н И Е
№ 3167 22.11.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети
ноември две хиляди
и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3983 по описа
на БРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД против А.М.М. и е за установяване на дължимост
от ответника на ищеца на суми, установени в производството по ч. гр. дело номер
***/2019 г. по описа на БРС.
С
определение на съда от 13.09.2019 г. на ответника е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като за такъв АК – Бургас
определя адвокат Т.С., която е назначена за особен представител с определение
на съда от 08.10.2019 г. Тя депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител
на дружеството не се явява.
Преди съдебното заседание управителят на дружеството депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи претенциите и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли претенциите над основния дълг.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На дата 14.11.2017 г. между „***“ ЕООД, в качеството на кредидодател, и А.М.М., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ***
(за краткост Договора). Чистата стойност на кредита е 1500 лева, лихвеният
процент е 21,54 %, общата сума за погасяване е 1595,64 лева, годишният процент
на разходите е 47,85 %, такса по кредита е 5 % върху главницата, еднократна.
Срокът на кредита е 15.05.2018 г., който е настъпил.
Според чл.3 от Договора М. се задължава в срок от 48 часа
от подписване на договора да осигури обезпечение по кредита или поръчителство
от две физически лица, имащи безсрочни трудови договори с минимално месечно
брутно трудово възнаграждение от 1500 лева за всеки поръчител, или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка. В случай, че той не предостави в срок обезпечението, ще се счита, че се
съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от
нейно име и за нейна сметка, в това число при условията на чл.38 от ЗЗД,
договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя
гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя, възникнали по договора, с възнаграждение за поръчителя на
стойност в рамките на 882 лева, като посоченото възнаграждение за поетото
поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено на равни месечни
вноски за негово удобство. Според чл.4 от Договора М. заявява, че като
допълнение на Договора желае чрез сключване на допълнителен договор да ползва
допълнителни услуги, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на
възнаграждението за поръчителство по чл.3.
На същата дата, 14.11.2017 г., е сключен договор за
гаранционна сделка (поръчителство) между „***“ ЕООД, кредитор, А.М.М., длъжник, и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поръчител,
по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на всички задължения на длъжника по договор за потребителски кредит
№ ***. Според чл.11 от този договор за предоставяне на кредитора от страна на
поръчителя на гаранционната услуга, длъжникът дължи на поръчителя
възнаграждение в размер на 882 лева общо за целия период на действие на
договора за потребителски кредит, платимо на месечни или седмични вноски от 147
лева в брой или по банкова сметка, като падежът на всяка вноска съвпада с падежа
на вноските по кредита. Възнаграждението може да бъде заплатено и от кредитора,
чрез услуга по финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за
допълнителни услуги. На същата дата, 14.11.2017 г., е сключен договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който „***“ ЕООД предоставя на М. по негово искане допълнителни услуги
„финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи
от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“. Общата
сума е 882 лева.
Сумата от 1500 лева е получена от длъжника срещу
разписка. Тъй като той не е платил суми по кредита, на 18.02.2019 г.
дружеството ищец получава покана за плащане, в която се твърди, че към същата
дата изискуемите задължения по договорите са в общ размер на 2676,54 лева (1500
лева главница, 95,64 лева договорна лихва, 882 лева остатъчна сума по
допълнителен пакет, 198,90 лева обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение, 38 лева такса СМС известяване), която сума е заплатена от
дружеството ищец на „***“ ЕООД още на същата дата.
На
19.02.2019 г. ищцовото
дружество входира в БРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу
М.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на съда. На 20.02.2019 г. съдът издава заповед
за изпълнение № ***, с която
разпорежда М.
(ответник в настоящото дело) да заплати
на дружеството 2420 лева, представляваща сборна главница по договор за
потребителски кредит № ***/14.11.2017 г. и свързания с него договор за
допълнителни услуги от същата дата и Общи условия към тях, сключени между
длъжника и „***“ ЕООД, и договор за поръчителство от 14.11.2017 г., сключен
между длъжника и дружеството заявител, 95,64 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 14.11.2017 г. до 18.02.2019 г. по договора за кредит, 160,90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
16.12.2017 г. до 18.02.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни
искове за вземанията
си пред БРС, по които
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и приложеното частно гражданско дело.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са четири установителни
иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.9
от ЗПК. Ответникът, чрез особения си представител, предявява възражение за
нищожност на договора за кредит на основание чл.22, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради заобикаляне на закона, изискващ точно посочване
на финансовата тежест по договора, поета от длъжника. Тъй като договорът за
кредит е нищожен, то според особения представител не възниква и задължение за
поръчителя да обезпечи кредитора.
По отношение
договора за кредит:
Според чл.
9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
В този смисъл процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,
като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон,
е нищожна. В
този смисъл, като е „спестил“ съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора,
касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни.
След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е
спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Следователно Договорът е недействителен, поради което
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК.
Ето защо М. не дължи възнаградителна лихва и лихва за
забава и главница за допълнителни услуги (включително за СМС известяване),
защото това е „друг разход по кредита“. Извън горното, след като Договорът е
недействителен, не може кредитополучателят да дължи суми за „допълнителни
услуги“, свързани с Договора.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да съществува
само за действително
задължение. В
този смисъл ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да
породи действие поради липса на conditio iuris. След като
Договорът е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи
кредитора, т.е. в настоящия случай поръчителят, ищецът по делото, е изпълнил
едно „чуждо задължение“.
Според разпоредбата на чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за
нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес
по чл. 74 от ЗЗД с факта
на това незнание
е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга - с опасността от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици за изпълняващия чуждото задължение – в този
смисъл Определение № 212 от
19.12.2008 г. на ВКС по т.
д. № 635/2008 г., I т. о.
Недействителността
на Договора не е „очевидна“, т.е. към момента, когато кредитодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че Договорът е
недействителен, респективно, че договорът за поръчителство не е породил
действие. Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако
Договорът е действителен, респективно е възникнало задължение за обезпечаване
на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника (чл.141, ал.1 от ЗЗД), т.е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на длъжника да изпълни на
падежа.
Следователно
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита (чл.23 от ЗПК). М. не е изплащал суми по договора, поради което дължи главница в размер
на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда. Отхвърлени следва да бъдат исковете за присъждане на възнаградителна
лихва по договора за кредит, на главница по договора за допълнителни услуги и
на лихва за забава върху дължимата сума като главница.
Ответникът
няма право на разноски.
Мотивиран от горното
Бургаският районен съд
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че
А.М.М., ЕГН – **********, дължи на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********,
сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, главница (чиста стойност на кредита) по
договор за потребителски кредит № ***/14.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, против А.М.М., ЕГН –
**********, искове за приемане за установено, че М. дължи на дружеството следните
суми: 95,64 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/14.11.2017
г. за периода от 14.11.2017 г. до 18.02.2019 г.; 920 (деветстотин и двадесет)
лева, представляваща главница по т. I и по т. II за „СМС известяване“ по договор за
допълнителни услуги от 14.11.2017 г. към договор за потребителски кредит № ***/14.11.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2019 г. до окончателното й
изплащане; 160,90 лева (сто и шестдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2017 г. до 18.02.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.