№ 942
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100901840 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.т.“ ООД, ЕИК ****, твърди, че на 14.08.2017 г., като наемател, сключил с
Министерството на т., като наемодател, договор № Т-РД-35-26/14.08.2017 г. за предоставяне
на временното и възмездно ползване на морски плаж „Панорама-юг“, находящ се в к.к.
„Златни пясъци“, област Варна. Сочи, че договорът влиза в сила от датата на подписването
му и е за срок от 5 години, поради което действието му изтича на 14.08.2022 година.
Поддържа, че съгласно т.4.4. от договора следва да плаща на ответника годишна наемна
цена авансово, в срок до 15.02. на съответната финансова година, но тъй като договорът
започва да действа на 14.08.2017 г., т.е. в края на летния сезон, авансовите плащания
представляват предплащания не за текущата година, а за периода до 14.08. на следващата
финансова година.
Излага, че съгласно т.4.2. от договора е заплатена първата вноска в размер на 65 294,40 лева,
дължима за периода до 14.08.2018 г., а впоследствие и в изпълнение на т.4.4. са заплатени
следните вноски:
- на 12.02.2018 г. - 66 665,58 лева – за периода до 14.08.2019 г.;
- на 06.02.2019 г. - 68 532,22 лева – за периода до 14.08.2020 г.;
- на 31.01.2020 г. - 70 656,72 лева – за периода до 14.08.2021 г.;
- на 04.02.2021 г. - 30 311,73 лева – за периода до 14.08.2022 г., като посочената сума
представлява доплащане след компенсацията посключено допълнително споразумение.
1
Твърди, че с допълнително споразумение от 20.08.2020 г., във връзка с негативните
резултатни на пандемията COVID-19, на основание §23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето, във връзка с чл. 4, 5, 6, 7 и 8 от Методиката за определяне размера на
намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена, за периода до
14.08.2020 г. размерът на наема е редуциран от 70 656,72 лева на 29 110,57 лева. Сочи, че с
чл.1, ал.2 от допълнителното споразумение е уговорено разликата между платения и
коригирания наем, възлизаща на 41 546,15 лева, да бъде приспадната от наемната цена за
2021 г., поради което с платежното от 04.02.2021 г. доплатил остатъка от дължимата по
договора цена за периода до 14.08.2022 г., в размер на 30 311,73 лева. Поддържа, че за целия
петгодишен срок на действие на договора е заплатил авансово сумата от 301 460,65 лева.
Сочи, че след изплащането на последния транш започнал усилена подготовка за
предстоящия сезон лято 2021 г., като междувременно с писмо изх. № Т-26-Ю-7/09.04.2021г.
Министерството на т. го уведомило за програмата за организация на водноспасителната
дейност на прилежащата към морския плаж акватория.
Излага, че съгласно т.7.1.2. от договора за наем действието на същия може да бъде
прекратено предсрочно от страна на наемодателя при влизане в сила на договор за концесия
за морския плаж.
Твърди, че с електронно писмо от 26.04.2021 г. поискал от Министерството на т. да внесе
яснота в отношенията между страните и ако договорът за наем е прекратен, да бъде
възстановена цената на всички авансово заплатени наемни вноски за периода до 14.08.2022
г. вкл., полагащата се реамбурсация по допълнителното споразумение от 20.08.2020 г., както
и предоставената в полза на министерството банкова гаранция за сумата от 9093,52 лева.
Поддържа, че на 09.05.2021 г. подписал с длъжностни лица от Министерството на т. приемо-
предавателен протокол за предаване на наетия плаж „Панорама-юг“, к.к. „Златни пясъци“.
Сочи, чес писмо с изх. №Т-26-Ю-8/26.05.2021г.ответникът го уведомил, че единствено по
отношение на сумата от 30 311,73 лева, представляваща разликата между пълния размер на
наемната цена за 2021 година и намалението на наемната цена от 2020 година ще бъде
направена справка в счетоводството на Министерството на т. и евентуално тази сума ще му
бъде възстановена.
Твърди, че с електроннозаявление до ответника подробно аргументирал претенциите си
досежно авансово заплатените наемни вноски, включително и относно правото на
компенсация, предвидено в допълнителното споразумение за сезон 2020 година, а с писмо с
вх. №Т-26-00-542/11.06.2021 г. отново поканил Министерството на т. да му изплати
дължимите суми, както и да му върне оригинала на предоставената банкова гаранция.
Поддържа, че в отговор му била възстановена сумата от 30 311,73 лева, а с писмо с изх. №Т-
92-00-542 от 22.07.2021 г.бил уведомен от ответника, че други суми не му се дължат, тъй
като прекратеният договор за наем е такъв с периодично и продължително изпълнение, а
прекратяването има действие занапред, поради което платените до момента на развалянето
на договора суми не се дължат, вкл. и на отпаднало основание.
Намира за безспорно между страните, че наемна цена за 2021 година не се дължи, както и че
2
в съответствие с допълнителното споразумениенаемната цена за 2020 година е редуцирана
до 29 110,57 лева, като разликата от 41 546,15 лева от вече заплатените авансово 70 656,72
лева, според чл.1 ал.1 от допълнителното споразумение, остават за прихващане от наема
2021 година, чийто сезон обаче така и не се състоял в резултат на предсрочното
прекратяване на договора от страна на наемодателя.
Твърди, че от общо заплатените 5 наемни вноски на стойност 301 460,65 лева, след като се
извади върнатата от наемодателя сума от 30 311,73 лева, остават заплатени 271 148,92
лева.Сочи, че наемът за 2020 година е безспорно фиксиран в допълнителното споразумение,
а за 2021 година такъв не се дължи, поради което следва да се определи наемът за периода от
15.08.2019 г. до 31.12.2019 година. Намира за ноторно известно, че летният сезон
продължава до 30.09 на съответната година, поради което се касае за 46 от общо 122 активни
дни /юни-септември/. Сочи, че наемът за 2019 година е 68 532,22 лева, поради което за 46
дни възлиза на 25 840,02 лева.
Изчислява, че дължи за периода на ползване сума в общ размер на 186 913,31 лева, от които:
- 65 294,40 лева за периода от 14.08.2017 до 14.08.2018 година;
- 66 665,58 лева за периода от 14.08.2018 до 14.08.2019 година;
- 25 842,76 лева за периода от 14.08.2019 до 31.12.2019 година;
- 29 110,57 лева за цялата 2020 година, определен с допълнителното споразумение.
Намира, че разликата между платените 271 148,92 лева и дължимите 186 913,31 лева, в
размер на 84 235,61 лева, се явява надвнесена поради предсрочното прекратяване на
договора от една страна, съчетано с изискването в т.4.4. от същия за авансово плащане на
наемните вноски.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 84 235,61 лева, представляваща
сбор на авансово заплатените наемни вноски по процесния прекратен договор за наем за
периода до 14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Д., представлявана от М. на т., е подал отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор, но счита, че тъй като
договорът е сключен на 14 август 2017 г., всяко следващо плащане на наемната цена касае
наемния период от 14.08. на текущата година до 14.08. на следващата година.
Не оспорва и твърдението на ищеца, че в изпълнение на задължението си за плащане на
наемната цена по договора за целия петгодишен наемен срок той е платил сума в общ
размер 301 460,65 лева по посочения в исковата молба начин.
Твърди, че размерът на дължимата годишна наемна цена за 2020 г. е 70 656,23 лева
съобразно т. 4.3. от договора относно четвъртото плащане, извършено на 31.01.2020 г., и е
3
намален след сключване на допълнително споразумение между наемодателя и наемателя от
20.08.2020 г., на основание § 23, ал. 4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ
бр. 44 от 13.05.2020 г.), въз основа на Заповед № Т-РД-16- 204/03.07.2020 г. на М. на т. за
намаляване на дължимата наемна цена за 2020 г. на 29 110,57 лева, изчислена съобразно
методика, приета с Постановление № 111 на МС от 28.05.2020 г. Сочи, че страните са се
споразумели, че допълнителното споразумение влиза в сила на 01.10.2020 г., а на основание
§ 23, ал.3, изр. 2-ро, когато наемната цена е вече заплатена изцяло, какъвто е настоящият
случай, съответната намалена част се приспада от наемната цена, дължима за 2021 г.
Поддържа, че същата разпоредба е залегнала и в чл.1, ал.2 от допълнителното споразумение,
въз основа на което от дължимата наемна цена за 2021 г. в размер на 71 857,88 лева, касаеща
петото плащане по процесния договор, е приспадната сумата от 41 546,15 лева - сумата по
договореното намаление на 4-тото плащане.
Излага, че наемният договор е прекратен на основание т.7.1.2 поради влизане в сила на
договор за концесия на морски плаж „Панорама-юг“ на 09.05.2021 г., който е публично
достъпен чрез ЦЕИС Национален концесионен регистър към Министерския съвет. След
прекратяването наемодателят е върнал на наемателя сумата от 30 311,73 лева,
представляваща петото плащане по наемния договор, касаещо периода 14.08.2021 г. -
14.08.2022 г. или дължимата наемна цена за 2021 г.
Поддържа, че съобразно процесния договор годишната наемна цена за първата година на
наемния срок се заплаща при сключване на договора и представлява сборът от внесения
депозит за участие в търга за определяне на наемател на морски плаж и доплащане до
определения размер за първата година. Намира, че дължимата годишна наемна цена се
изчислява на база дванадесетмесечен период, считано от датата на сключване на наемния
договор, като годишният период не съвпада с календарната година. Сочи, че съобразно т.4.4.
наемната цена за всяка следваща година е авансово дължима в срок до 15.02. на съответната
година и поради това, че наемният договор е влязъл в сила на 14 август авансовите
плащания представляват предплащане на годишната наемна цена за периода от 14.08. на
текущата година до 14.08. на следващата година. Намира за неправилни твърденията на
ищеца за начина на определяне на наемната цена за периодите след 14.08.2019 г., поради
което счита за погрешно заключението в исковата молба, че за периода от 15.08.2019 г. до
31.12.2019 г. наемната цена възлизала на 25 842,76 лева, както и че за цялата календарна
2020 г. наемната цена била определена в допълнителното споразумение и възлиза на 29
110.57 лева.
Намира, че годишната наемна цена според договора е дължима за период от 12 месеца и не
се дължи само за дните на активния летен сезон през годината от юни до септември. Твърди,
че съгласно подписаното между страните допълнително споразумение дължимата за 2020 г.
наемна цена в размер на 70 656,72 лева, представляваща четвъртото плащане по договора за
наем за периода от 14.08.2020 г. до 14.08.2021 г., се намалява на 29 110,57 лева, а не както е
посочил ищецът от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.Сочи, че допълнително споразумение е
подписано на основание §23, ал. 3, изр. 2-ро от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ
4
бр. 44 от 13.05.2020 г.), съгласно което когато наемната цена за 2020 г. е вече заплатена,
съответната намалена част се приспада от наемната цена за 2021 г. Твърди, че в процесния
случай наемната цена за 2021 г. обхващаща периода от 14.08.2021 г. до 14.08.2022 г. и е в
размер на 71 857,88 лева. Сочи, че от тази сума е приспадната сумата, съответстваща на
намалението на годишната наемна цена за 2020 г., в размер на 41 546,15 лева. Обобщава, че
размерът на годишната наемна цена за 2021 г. обхващаща периода от 14.08.2021 г. до
14.08.2022 г. и е определен на 30 311,73 лева. Поради обстоятелството, че наем не се дължи
с оглед прекратяването на наемното правоотношение, авансово платената от наемателя сума
в размер на 30 311,73 лева, представляваща петото плащане по наемния договор, е върната
от наемодателя на ищеца.
Излага, че отдаването под наем на морски плаж, уредено в чл.7, ал.5 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие, е особена форма на публично-частно
партньорство, в което свободата на договаряне между страните по наемния договор е
ограничена от закона, предвид обстоятелството, че обектът на наемния договор
представлява изключителна държавна собственост с огромно обществено значение и поради
този факт Д. се е намесила в договорните отношения между страните по наемното
правоотношение, като чрез императивни правни норми е задължила едната и другата страна
да извършат определени правни действия - през летен сезон 2020 г. наемателят да намали
цените на плажните принадлежности, предоставяни на посетителите на морския плаж, а
наемодателят да намали съответно дължимата наемна цена като приспадне съответната
намалена част от дължимата годишна наемна цена за 2021 г. Сочи, че приетите в ЗИДЗЗ
императивни правни норми на §23 са специални и в отклонение от общата уредба, като
законодателят точно е посочил начина, по който следва да се уредят взаимоотношенията
между страните по повод предвиденото намаление, а именно единствено чрез приспадане на
съответното намаление от дължимия наем за следващата 2021 година. Счита, че
разширително тълкуване е недопустимо, тъй като това бипредставлявало допълване на
правната норма от субект без законодателни правомощия, а волята на законодателя не може
да бъде допълнена чрез договаряне, с административен или съдебен акт, а единствено със
законодателен.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба.С оглед твърденията на ответника, намира
за безспорно, че с плащането на сумите в размер на общо 301 460,65 лева е обезпечил
ползването на наетия имот за целия петгодишен период на договореното от страните наемно
правоотношение, т.е. до 14.08.2022 година. Намира за безспорно и обстоятелството, че
допълнително споразумение влиза в сила на 01.10.2020 г., когато наемната цена за периода
до 14.08.2021 г. е вече изцяло и авансово заплатена, но касае периода за календарната 2020
г., поради което правните последици на допълнителното споразумение са относими не само
за последното пето плащане по договора. Счита, че по този начин ищецът признава, че му
дължи сумата от 41 546,15 лева, с оглед на уговореното от страните намаление за
четвъртото плащане на основание §23 ал. 4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.
5
Намира за безспорно и това, че платената на 04.02.2021 г. сума от 30 311,73 лева, към която
следва да се прибави приспаднатата на основание чл.1, ал.2 от допълнителното
споразумение сума в размер на 41 546,15 лева, представлява окончателно плащане на наема
за периода поне до 14.08.2022 г., а според чл.2 от допълнителното споразумение, и за
времето до 14.12.2022 година.
Счита, че спорът между страните произтича от различното разбиране за формиране на
наемната цена за периода 15.08.2019 г. - 31.12.2019 г., в резултат на неправилното тълкуване
от страна на ответника на клаузите на договора.
Излага, че в ПМС и в Методиката, както и в съответствие с §23 и §25 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето, е въведено понятието „летен сезон 2020 година“, а в допълнителното
споразумение се сочи 2020 година като летен сезон, не като календарна година, поради
което допълнителното споразумение има новиращ ефект, като по изключение, с цел
развитието на сектор „Туризъм“ от българската икономика, за календарната 2020 година
страните изоставят броенето на наемния период по месеци, респ. по дни, а преминават към
календарна година, каквато представлява периодът 01.01-31.12.2020 година.
Намира, че се касае за цялостно преуреждане на материята, свързана с правата и
задълженията на наемателя във връзка с предлагането на чадъри и шезлонги на цени по-
ниски от досега предлаганите от наемателите по българското Черноморие. Счита, че
новиращият ефект на допълнителното споразумение настъпва от 01.01.2020 г., независимо
от уговорената дата на влизането му в сила - 01.10.2020 година.
Твърди, че частта от платените 68 532,22 лева за периода 01.01.-14.08.2020 г. се явява
недължима към наемодателя в резултат на нормативните, а оттам и на договорните
изменения в облигационната връзка между страните, поради което тази сума следва да бъде
разделена на 365 дни или дневният наем възлиза на 187,76 лева. Изчислява, че за периода
15.08.-31.12.2019 г. са дължими 26 098,64 лева за ползването на наетия обект (139 дни,
умножени по 187,76 лева), в резултат на което се явява разлика от 42 433,58 лева, до който
размер наемодателят се е обогатил неоснователно, в резултат на договорените с
допълнителното споразумение промени в облигационната връзка между страните.
Поддържа, че се търси цена на наема за периода 15.08-30.09.2019 г. или 46 от общо 122
активни дни, предвид което, след като наемът за 2019 г. е 68 532,22 лева, то за тези 46 дни
дължимата престация възлиза на 25 840,02 лева. В условията на евентуалност приема, че
наемът следва да бъде изчисляван на сезон, а не в месеци и по този начин дължимата
разлика възлиза на 42 692,20 лева или разликата между платените 271 148,92 лева и
дължимите 187 169,19 лева, е в размер на 83 979,73 лева, която се явява надвнесена поради
предсрочното прекратяване на договора, съчетано с вмененото в т.4.4. от същия изискване за
авансово плащане на наемните вноски.
При тези твърдения, уточнява петитума, като моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 84 235,61 лева, респ. при изчисление на месечна база, сумата от 83 979,73 лева,
представляваща сбора на авансово заплатените от ищеца наемни вноски по процесния
прекратен договор за наем за периода до 14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
6
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда. Претендира
разноски.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва наличието на
„конклудентно признание“, че ищцовото дружество било ощетено за периода от 09.05.2021г.
до 14.08.2022 г., респ. за времето до 14.12.2022г., каквото твърдение се съдържа в
допълнителната искова молба.
Пояснява, че не признава иска в нито една негова част.Не оспорва, че на 20.08.2020г. е
сключено допълнително споразумение между страните, влязло в сила на 01.10.2020г., въз
основа на §23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Оспорва твърдението, че допълнителното споразумение има новиращ ефект върху
задължението на наемателя, като сочи, че от текста не може да се направи извод за
постигнато съгласие за подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 от
ЗЗД. Излага, че съгласно трайно установената съдебна практика новационното намерение
/animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от
договора, а не да се предполага и трябва да засяга някои от съществените му елементи.
Намира, че в случая договорената промяна в размера на дължимата наемна цена,
съответстваща на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г. и
удължаването на срока на наема, не внася съществено изменение в наемното
правоотношение. Счита, че договореното изменение между страните не е довело до
погасяване на съществуващото наемно правоотношение и замяната му с ново, а
единственото внесено изменение в наемното правоотношение касае размера на наемната
цена за 2020 г.
Оспорва изложеното от ищеца твърдение, че за периода от 15.08.2019 г. до 31.12.2019 г., а
при условията на евентуалност за периода 15.08.2019 г. - 30.09.2019 г., наемът следвало да се
определи по някакви различни правила, по причина, че тази част от дължимата престация
била останала нерегулирана нито по нормативен, нито по облигационен път от страните.
Счита, че посочените периоди въобще не са засегнати от измененията, внесени с
постигнатото Допълнително споразумение от 20.08.2020 г. между страните.
Оспорва твърдението на ищеца, че определената наемна цена за 2020 г., съгласно
сключеното Допълнително споразумение, е дължима за периода на календарната 2020
година: 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., още по-малко за евентуално въведеното твърдение, че
касае единствено летния сезон на 2020 г. от юни до септември. Счита, че тези твърдения не
намират опора нито в действащото законодателство, нито в наемния договор, нито в
допълнителното споразумение.
Пояснява, че наемното правоотношение е съществувало в периода 14.08.2017 г. - 09.05.2021
г. и няма причина наем да не се дължи от наемателя за целия период на съществуване на
облигационната връзка, а годишната наемна цена се определя за дванадесетмесечен период,
който не съвпада с календарната година и този начин, определен в наемния договор, не е
променен с подписаното Допълнително споразумение от 20.08.2020 година.
7
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на сключен между тях договор №Т-РД-35-
26/14.08.2017 г. за предоставяне на временното и възмездно ползване на морски плаж
„Панорама-юг“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, област Варна, установяващо се и от
представения по делото документ.
Видно от договора, той влиза в сила от датата на подписването му и е за срок от 5 години.
Съгласно т.4.4. ищецът следва да плаща на ответника годишна наемна цена авансово, в срок
до 15.02. на съответната финансова година.
Тъй като договорът започва да действа на 14.08.2017 г., авансовите плащания представляват
предплащания не за следващата календарна година, а за периода до 14.08. на следващата.
Не се спори и относно извършените плащания от ищеца: първа вноска за периода до
14.08.2018 г. - 65 294,40 лева; на 12.02.2018 г. - 66 665,58 лева – за периода до 14.08.2019 г.;
на 06.02.2019 г. - 68 532,22 лева – за периода до 14.08.2020 г.; на 31.01.2020 г. - 70 656,72
лева – за периода до 14.08.2021 г.; на 04.02.2021 г. - 30 311,73 лева – за периода до
14.08.2022 г.
Не се спори, че с допълнително споразумение от 20.08.2020 г., във връзка с негативните
резултатни на пандемията COVID-19, на основание §23, ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето, във връзка с чл. 4, 5, 6, 7 и 8 от Методиката за определяне размера на
намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена, за периода до
14.08.2020 г. размера на наема е редуциран от 70 656,72 лева на 29 110,57 лева. За 2020 г.
Съгласно чл.1, ал.2 от допълнителното споразумение е уговорено разликата между
платения и коригирания наем, възлизаща на 41 546,15 лева, да бъде приспадната от
наемната цена за 2021 г.,
Не се спори, че с платежното от 04.02.2021 г. ищецът е доплатил остатъка от дължимата по
договора цена за периода до 14.08.2022 г., в размер на 30 311,73 лева, която му е била
възстановена.
Страните не спорят, че правната връзка е била прекратена на 09.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 8, ал.1, т. 5 и т.7 от ЗУЧК, министърът на т. провежда процедури за отдаване
под наем на морски плажове и сключва наемните договори, като представлява Д. по дела,
образувани във връзка с възникнали спорове по сключени концесионни договори, съответно
по договори за наем, на морските плажове. Това налага извода, че ответникът е процесуално
правно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Съгласно нормата на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В връзка с това в настоящия случай ищецът следва да
установи наличието на извършено плащане, а ответника наличието на основание за това.
Между страните липсва спор относно заплатените и възстановени суми по договора.
8
Макар че предмет на договора е обект, който се ползва сезонно, страните са уговорили
плащане не на сезон, а на годишна наемна цена, която не е за календарна година, а за
период от 14 авг. на съответната до същата дата на следващата.
С допълнителното споразумение от 20.08.2020 г. е внесена правна промяна относно
дължимата наемна цена за 2020 г., в съотвествие с §.23 ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето, във връзка с ПМС №111 от 28.05.2020 година и чл.чл. 4, 5, 6, 7 и 8 от приетата с
това ПМС, Методика за определяне размера на намалението на дължимото концесионно
възнаграждение и наемна цена /обн. ДВ бр.50 от 02.06.2020 година/.
Намалението на цената не съставлява едностранен акт на наемодателя, а е обвързано със
задължение на наемателя да намали с не по-малко от 50% цената на предоставените услуги -
чадъри и шезлонги.
По делото не е спорно изпълнението от страна на наемателя на това условие, като страните
са постигнали съгласие относно редуцираната наемна цена за 2020 г. - 29 110,57 лева.
Тъй като съгласно основния договор наемната цена не е за календарна година, то 2020 г. се
явява разделена на два отделни периода с граница 14.08.2020 г., обхващащи предходна и
следваща година. Със споразумението страните са преуредили отношенията си със задна
дата, но само за периода 2020 г.(01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.), включващ летния сезон на
2020 г.
Така направената промяна не засяга правната връзка извън този времеви диапазон.
Следователно са налице следните периоди в договорното отношение:
1. за периода 14.08.2017 г. – 14.08.2018 г.
2. за периода 15.08.2018 г. – 14.08.2019 г.
3. за периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г.,
4. за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., обхванат от споразумението,
5. за периода 01.01.2021 г. – 14.08.2021 г.,
6. за периода 15.08.2021 г. – 14.08.2022 г.( продължен до 14.12.2022 г.)
Не се спори, че правната връзка е прекратена на 09.05.2021 г., т.е. последният период
обхванат от договора е 01.01.2021 г. – 09.05.2021 г.
За периода по т. 1 и т. 2 между страните не се спори относно размера на наемната цена и
нейното плащане.
За периода по т. 3 наемната цена определена въз основа на договора е 25 840 лв, а за целия
период по т.1, т.2 и т.3 е 157 800лв., съгласно ССЕ
За периода по т.4 - 29 110,57 лв. (съгласно споразумението).
За периода по т.5 до прекратяване на договора на 09.05.2021 г., при отчитане на броя на
дните и дневния размер на възнаграждението определен от ВЛ – 79,75 лв., сумата е
10 287,75 лв.
Между страните не се спори, че въз основа Заповед №Т-РД-16-204/03.07.2020 година на М.
9
на т., е било постигнато съгласие надплатената наемна цена за 2020 г. да се приспадне от
наемната цена за 2021 г., като страните са съотнесли дължимата наемна цена за 2020 г. към
авансово плащане на сумата 70 565172 лв. на 30.01.2020 г. дължима за периода 15.08.2020
г. – 14.08.2021 г., като са приели наличие на формирана разликата от 41 546,15 лв.
Тъй като към този момент правната връзка е съществувала и падежът на авансовото вземане
на следващия срок е бил настъпил, страните са постигнали съгласие за извършване на
прихващане между общия размер на дължимия наем за следващия период -15.08.2021 г. –
14.08.2022 г. ( продължен до 14.12.22 г.) и подлежащата на връщане сума 41 456,15 лв. След
компенсацията размерът на задължението на наемателя за периода е останал в размер на
30 311,73 лв., които ищецът е заплатил, а в последствие сумата му била върната.
С прекратяване на правната връзка на 09.05.2021 г. и отпадане на погасителния ефект, за
наемодателя възниква право да иска надплатената наемна цена, явяваща се дадена на
отпаднало основание.
Както се посочи по-горе, общия размер на наемната цена е 197 198,32 лв. за целия период,
при отчитане на промените в договора, включващ промяната по споразумението .
Общия размер платения от ищеца наем е 301 460, 65 лв. Сумата 30 311,73 лв. е била
възстановена. Следователно полученото плащане е 271 148,92 лв., при дължими 197 198,32
лв.Това налага извода, че получената на отпаднало основание сума е 73 950,60 лв., до
който размер искът е основателен.
Ищецът е направил следните разноски: 3 369,42 лв.- ДТ; 5 520 лв. (с ДДС) адв.
възнаграждение; 400 лв. – депозит ССЕ или общо 9 289,42 лв., които пропорционално на
уважената част от иска са 7 431,53
Ответникът е направил следните разноски: 300 лв. за експертиза и 3 668,40 лв. с ДДС – адв.
възнгараждение, които прорционално на отхвърлената част са 793,68 лв.
Воден от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д., представлявана от М. на т., гр.София, Министерство на т., ул. ****, да
заплати на „Ю.т.“ ООД, ЕИК ****, с. Приселци, общ. Арвен, обл. Варна, чрез адв. Д.Ф.,
гр.София, ул.****, оф.6 сумата 73 950,60 лв. на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД представляваща
наемна цена получена на отпаднало основание по договор № Т-РД-35-26/14.08.2017 г., ведно
със законна лихва от 10.09.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, както и 7 431,53
лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК, като отхвърля иска до пълния предявен размер от
84235,61 лв.
ОСЪЖДА „Ю.т.“ ООД, ЕИК ****, с. Приселци, общ. Арвен, обл. Варна, чрез адв. Д.Ф.,
гр.София, ул.****, оф.6 да заплати на Д., представлявана от М. на т. гр.София,
Министерство на т., ул. ****, сумата793,68 лв. на осн. чл.78, ал.2 ГПК.
10
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11