Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….02.2017
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар
Д.Б.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1200 по описа за 2016 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Д. Икономов“, бл. 21, ап. 21, срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260.
Исковата
претенция е уточнена с молба вх. № 32774/23.06.2016 г. на ВРС (л. 58 ВРС) и в
първо по делото заседание (л. 59).
Ищецът твърди, че на основание
Решение № 136/12.05.2015 г. по в.т.д 210/2015 г. по описа на ВАпС, ответникът
се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп. д. № 20157110400499.
Длъжник по изпълнителния лист е „Корект инвест 2008" ЕООД, ЕИК *********,
което, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя ЕТ „ЗСК-2001 З.К.“,
починал на 27.06.2012 г., е осъдено да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК:********* сума общо в размер на 170 693.37 лв., дължима на основание
договор за кредит № BL 8628 от 13.05.2008 г. и анекс № 2/14.01.2011 г. Излага,
че не е бил страна в производството по в.т.д 210/2015 г. по описа на Апелативен
съд Варна и е узнал за него едва след получаване на съобщение от ЧСИ за
насрочен опис на недвижимия имот през декември 2015 г. В изпълнителния процес е
конституиран по искане на взискателя „Юробанк България“ АД (настоящ ответник) в
качеството на ипотекарен длъжник по посочения договор за кредит № BL 8628 от
13.05.2008 г. и анекс № 2/14.01.2011 г. Съдебният изпълнител е извършил опис на
недвижим имот собственост на ищцовото дружество, като предстои изнасянето му на
публична продан. Не оспорва, че е страна по договор за ипотека, обективиран в
нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на
нотариус рег. № 192 на НК, за същия недвижим имот, но твърди, че видно от този
нотариален акт, „Строй инженеринг 2006“ ЕООД е гарант по договор за кредит № BL
8628 от 21.01.2008 г., а не по договора за кредит от 13.05.2008 г., за
вземането по който е издаден изпълнителния лист. Излага, че са различни датите
на договорите, страните встъпвали по договорите в последствие чрез подписани
анекси, както и сумите по двата договора. Сочи, че договорната ипотека е
учредена на 05.02.2008 г. – повече от четири месеца преди подписване на
договора за кредит от 13.05.2008 г. Поддържа, че в изпълнителното основание и в
изпълнителния лист изрично е посочен договора за кредит от 13.05.2008 г., а не
този от 21.01.2008 г. вписан в нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека, което изключва ищеца от кръга на длъжниците по изпълнението, тъй като
не съществува правоотношение между „Строй инженеринг 2006" ЕООД и
взискателя „Юробанк България"АД, по силата на което ищцовото дружество да
се явява ипотекарен гарант за задължения по договор № BL 8628 от 13.05.2008г. и
анекс № 2/14.01.2011 г. Искането към съда е да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че „Строй инженеринг 2006“ ЕООД не притежава качеството ипотекарен длъжник и
не е обезпечил с ипотеката обективирана в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г.
на нотариус рег. № 192 на НК, задълженията към „Юробанк България“ АД,
ЕИК:*********, произтичащи от договор за кредит № BL 8628 от 13.05.2008 г. и
анекс № 2/14.01.2011 г., за неизпълнението на които е издаден изпълнителен лист
от 18.06.2015 г., въз основа на решение № 136/12.05.2015 г. по търговско дело №
210/2015 г. по описа на Апелативен съд Варна и решение № 999/30.10.2014 г. по
търговско дело № 194/2014 г. по описа на ВОС и са предприети изпълнителни
действия по изп. дело № 20157110400499 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., № 711 от КЧСИ,
за продажба на собствения на дружеството недвижим имот описан в посочения
по-горе нотариален акт. Претендират се разноските поделото.
Ответникът оспорва иска като
недопустим, евентуално, като неоснователен. Поддържа, че вземането, за което в
полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист на основание Решение
№ 136/12.05.2015 г. по в.т.д 210/2015 г. по описа на ВАпС, е обезпечено с
договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело
№ 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК, върху имота на
ищеца, подробно описан в нотариалния акт. Поддържа, че към момента на
учредяване на ипотеката не са били изпълнени условията за откриване на заемната
сметка и усвояването на сумата по договор за кредит № BL 8628 от 21.01.2008 г.,
но че се касае за ипотека, учредена за обезпечаване на бъдещо вземане по
договор за кредит, условията по който са подробно описани в нотариалния акт.
След учредяване на ипотеката и изпълнение на останалите изисквания за
предоставяне на кредита с оглед изтеклия продължителен период от време страните
по договора за кредит са коригирали същия с дата 13.05.2008 г., като
съдържанието и условията са абсолютно същите. Поддържа, че се касае за едно и
също правоотношение по предоставяне на банков кредит, обезпечено с цитираната договорна
ипотека, а не за две отделни договорни правоотношения от различни дати.
Аргументира тезата си с абсолютно еднаквото съдържание на договорите за кредит
продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 8628 от 21.01.2008 г. и от
13.05.2008 г. и идентичността на страните по правоотношението. Подписаните
впоследствие два анекса са към същия договор за кредит, който е един, макар и
обективиран в два документа с различни дати – 21.01.2008 г. и 13.05.2008 г.
Допълнителен аргумент е посочването в текста на документа, носещ дата
13.05.2008 г., че кредитът е обезпечен с въпросната договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от
05.02.2008г. на нотариус рег. № 192 на НК. Тъждеството в условията по
договорите за кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 8628 от
21.01.2008 г. и от 13.05.2008 г. се разпростира и върху условията, уговорени в
посочения нотариален акт. Предметът, размерът и основанието на обезпеченото
вземане не се определят от номера и датата на договора, а от неговото
съдържание, поради което с учредяване на договорната ипотека ищецът е дал
съгласие за обезпечаване именно на това вземане.
За
доказване на твърденията си страните са представили своевременно писмени
доказателства приети от съда и приобщени към доказателствата по делото.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
С доклада по делото, неоспорен от процесуалните
представители на страните, са приети за безспорни следните факти и
обстоятелства: че на основание Решение № 136/12.05.2015 г. по в.т.д 210/2015 г.
по описа на ВАпС, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал
изп.д. № 20157110400499; че ищецът не е посочен като длъжник по изпълнителния
лист и не е бил страна по делото; че ищецът е конституиран по изп.д. №
20157110400499 в качеството му на ипотекарен длъжник на основание договор за
ипотека, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008
г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК; че изпълнението е насочено
върху описания в посочения нотариален акт недвижим имот, собственост на ищеца.
Спорно между страните е дали ипотеката, учредена
съгласно нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от
05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК, обезпечава вземането на ответника,
за което е издаден изпълнителен лист на основание решение № 136/12.05.2015 г.
по търговско дело № 210/2015 г. по описа на Апелативен съд Варна и решение №
999/30.10.2014 г. по търговско дело № 194/2014 г. по описа на ВОС.
Видно от приетия по делото нотариален акт № 60, том
I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК
(л. 21-26 ВРС), страни в нотариалното производство са „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, което е наименованието на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към
момента на извършване на нотариалния акт, ЕТ „ЗСК-2001 З.К.” в качеството на кредитополучател, „ЗСК 2005“ ЕООД като
съдлъжник, Зарко Стойков Кирчев и „Строй инженеринг 2006“ ЕООД като ипотекарни длъжници.
Съгласно уговореното в нотариалния акт, „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на ЕТ „ЗСК-2001 З.К.” на основание
Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL
8628/21.01.2008 г., банков кредит в размер на 150 000 Евро със срок на издължаване
180 месеца от датата на откриване на заемната сметка по кредита. В т. 3 от
нотариалния акт е уговорено, че за обезпечаване на всички вземания на ответника
произтичащи от посочения договор за
кредит, заедно с лихвите, неустойките, комисиони, такси, разноски по събиране, включително
в случаите на разсрочване на кредита по силата на допълнителни споразумения ищецът „Строй инженеринг
2006“ ЕООД учредява договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот. В т. 5 (л. 25) е уговорено още, че
„Строй
инженеринг 2006“ ЕООД встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в
задълженията на ЕТ „ЗСК-2001
З.К.”, произтичащи от Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс” № BL 8628/21.01.2008 г.
Видно от представения Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL
8628/21.01.2008 г. (л. 38-44 ВРС), страни по същия са „Юробанк И Еф Джи България“
АД (предишно наименование на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД) в
качеството му на кредитор, ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, в качеството му на кредитополучател и „ЗСК
2005“ ЕООД, гр. Варна, в качеството му на съдлъжник. По силата на този договор
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя банков кредит в
размер на 150 000 Евро със срок на издължаване 180 месеца от датата на откриване
на заемната сметка по кредита. В чл. 2, ал. 1 е уговорено, че ако до три месеца
от датата на подписване на договора кредитополучателят не е изпълнил всички
условия, даващи му право да усвоява суми от кредита, задължението на банката за
отпускане на суми по кредита се погасява.
Видно от представения Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL
8628/12.05.2008 г. (л. 27-32 ВРС), страни по същия са „Юробанк И Еф Джи България“
АД (предишно наименование на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД) в
качеството му на кредитор, ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, в качеството му на кредитополучател и „ЗСК
2005“ ЕООД, гр. Варна, в качеството му на съдлъжник. Съдържанието на този
договор е идентично със съдържанието на договора от 21.01.2008 г. Освен датата
на подписване, единствената разлика, която може да се установи е попълването на
празните места в чл. 6, ал. 1, с идентификационните номера на описания по-горе нотариален
акт за учредяване на договорната ипотека върху имотите на ипотекарните
длъжници, в т.ч. имота, върху който е учредил ипотека ищецът, като са попълнени
данните от извършеното вписване на ипотеката от СВ – Варна.
Видно от представеното Приложение към Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 8628, подписано на 13.05.2008 г. (л. 33
ВРС), страните „Юробанк
И Еф Джи България“ АД (предишно
наименование на
ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, и „ЗСК 2005“ ЕООД, гр. Варна, са
удостоверили, че на същата дата – 13.05.2008 г. е открита заемната сметка по
договора.
От Анекс № 1 към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL
8628, подписан на 19.08.2009 г. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД (предишно наименование на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, и
„ЗСК 2005“ ЕООД, гр. Варна (л. 19-20), е видно, че страните са се уговорили да
намалят размера на предоставения кредитен лимит на 75 000 евро. Чл. 7е от
договора е отменен.
От Анекс № 2 към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL
8628, подписан на 14.01.2011 г. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД (предишно наименование на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, и
„Корект инвест 2008" ЕООД, гр. Варна (л. 21-22), е видно, че страните са
се уговорили да променят чл. чл. 7а, 7б, 7в, 7г и 7д от договора, в които с т.
1 от анекса като съдлъжник, встъпващ в задълженията на кредитополучателя „ЗСК-2001 З.К.”, гр.
Сливен, е посочено „Корект инвест 2008" ЕООД, а съгласно т. 2 от анекса,
„ЗСК 2005“ ЕООД е отпаднало като съдлъжник.
Видно от изпълнителен
лист от 18.06.2015 г. (л. 17 ВРС), издаден на основание решения по в.т.д. № 210/2015 г. по описа на
ВАпС и т.д. № 194/2014 г. по описа на ВОС, длъжник по същия е „Корект инвест 2008" ЕООД, а
като основание за задължението е посочен договор за кредит № BL 8628 от
13.05.2008 г. и анекс № 2 от 14.01.2011 г.
От представените като доказателства по делото решение № 136/12.05.2015 г. по
търговско дело № 210/2015 г. по описа на Апелативен съд Варна и решение №
999/30.10.2014 г. по търговско дело № 194/2014 г. по описа на ВОС е видно, че
„Корект инвест 2008" ЕООД е осъдено в качеството му на солидарен длъжник
на кредитополучателя ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, починал на 27.06.2012 г., по договор
кредит № BL 8628 от 13.05.2008 г. и анекс № 2 от 14.01.2011 г. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
сумата от общо 170690,37 лева.
От представените покана за доброволно изпълнение до
„Строй Инженеринг 2006” ЕООД, изх. № 34216/10.11.2015 г. по изпълнително дело №
20157110400499 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. и 2 бр. призовки за принудително
изпълнение – изх. № 13205/25.03.2016 г. и изх. № 2197/19.01.2016 г., се
установява, че на основание издадения от Апелативен съд гр. Варна изпълнителен
лист от 18.06.2015 г. (л. 17 ВРС), е образувано изпълнително дело, по което „Строй
Инженеринг 2006” ЕООД е конституирано в качеството си на ипотекарен длъжник и
принудителното изпълнение е насочено върху имота, описан в нотариален акт № 60,
том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на
НК.
С оглед установените по делото факти, съобразявайки
становищата на страните и приложимите законови разпоредби, от правна страна
съдът приема следното:
При
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, какъвто
е предявен в настоящото производство, ответникът дължи пълно и главно доказване на отричаните от ищеца факти. В
случая ответникът следва да докаже, че договорът за учредяване на ипотека,
обективиран в нотариален акт № 60, том
I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК,
обезпечава вземането на ответника, произтичащо от договор за кредит № BL 8628
от 13.05.2008 г. и анекс № 2/14.01.2011 г., за което е издаден изпълнителен
лист от 18.06.2015
г. на основание решението по т.д.
194/2014 г. на ВОС, потвърдено с решение по в.т.д 210/2015 г. по описа на ВАпС.
От събраните по делото доказателства се установява,
че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД
(предишно наименование на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕТ „ЗСК-2001 З.К.”, гр. Сливен, и „ЗСК 2005“ ЕООД, гр. Варна, са подписани
два договора за кредит, наречени „Договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс” № BL 8628“, съответно на дати 21.01.2008 г. и
12.05.2008 г. Двата документа са идентични по съдържание и се различават само
по датата на съставянето им, както и по това, че в договора, подписан на
12.05.2008 г., е описан с идентификационни номера нотариалният акт за учредяване
на процесната ипотека. Съдът намира, че посочената в решението по т.д. 194/2014
г. на ВОС, потвърдено с решение по в.т.д 210/2015 г. по описа на ВАпС дата
13.05.2008 г. се отнася до датата на фактическото усвояване на кредита, предмет
на установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса, дали подписаните два договора
за кредит на различни дати представляват основание за възникване на две отделни
договорни правоотношения, респ. кое от тях е обезпечено с учредената договорна
ипотека.
Ипотеката трябва да е свързана с определено, обособено вземане, т.е. тя трябва да е
специализирана по отношение на вземането. Изискването за специалност на
ипотеката е закрепено в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД и се отнася както
за имота, предмет на обезпечение, така и за обезпеченото вземане. Това налага,
под страх от недействителност (чл. 170 от ЗЗД), в договора за учредяване на ипотеката
вземането да е определено по начин, който позволява то да се отъждестви. Вземането
се индивидуализира със страни, юридически факт и размер. Индивидуализацията се
извършва с ипотечния договор.
Като юридически факт, от който възниква обезпеченото
вземане, в нотариалния акт от 05.02.2008 г. е посочен „Договор
за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 8628/
21.01.2008 г.“ Насрещните права и
задължения на страните по договора за кредит са взаимно обусловени – правото на
едната страна е основание на задължението на другата страна, поради което
задължение за връщане на кредита ще възникне едва след предоставянето на
паричните средства от кредитора на кредитополучателя. Подписаният на 21.01.2008 г. договор притежава
всички белези на действителен договор и поражда съдържащите се в съвпадащите
насрещни волеизявления на страните правни последици. Доколкото вземането на
банката от кредитополучателя за връщане на предоставения кредит ще възникне в
един бъдещ момент, а именно момента на предоставяне на паричните средства на
разположение на кредитополучателя, то обезпеченото вземане е бъдещо. Именно
това бъдещо вземане е предмет на обезпечение с учредената на 05.02.2008 г. договорна ипотека. Същото е
индивидуализирано в нотариалния акт достатъчно ясно и точно с посочване на
страните, договора за кредит (юридическия факт), вида и размера на
задължението, така, че изискванията за специалност на ипотеката по отношение на
обезпеченото вземане са изпълнени.
При това положение следва да се изясни въпроса за правното значение на
втория, подписан на 12.05.2008 г. между същите страни и със същото съдържание
„Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL 8628“.
Заглавието на двата договора е едно и също – „Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес револвираща линия – плюс № BL 8628“. По делото не са заявени
твърдения и не са ангажирани доказателства, че по всеки един от двата договора
са предоставени и усвоени кредитни средства. Напротив, от приетото като
доказателство „Приложение към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс № BL 8628“, подписано на 13.05.2008 г. се установява,
че заемната сметка е открита на тази дата. В приложението не се сочи дата на
подписване на договора за кредит. Последният е индивидуализиран само с номера
си „BL 8628“.
Съгласно съдържащата се в чл. 2, ал. 1 от подписания на 21.01.2008 г. договор за кредит уговорка,
ако до три месеца от датата на подписване на договора кредитополучателят не е
изпълнил всички условия, даващи му право да усвоява суми от кредита,
задължението на банката за отпускане на суми по кредита се погасява. Ищецът не
навежда твърдения, че правоотношението по договора от 21.01.2008 г. е погасено, съответно
по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в
посочения срок кредитополучателят
не е изпълнил всички условия, респективно,
че е отпаднало задължението на банката да предостави договорената
кредитна линия. Обстоятелството, че вторият договор е подписан повече от три
месеца след първия не означава, че условията за предоставяне на кредита не са
били изпълнени в срок, съответно, че правоотношението между страните,
възникнало в резултат от подписване на договора от 21.01.2008 г., се е погасило.
Предвид горното и от съвкупната преценка на всички твърдения
и доводи на страните и на всички приети по делото доказателства във връзка с
двукратното подписване на „Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс №
BL 8628“ – един път на 21.01.2008 г. и един път на 12.05.2008 г., съдът достига
до извода, че действителната воля на страните при подписването на договора с
дата 12.05.2008 г. е била да потвърдят съществуването на вече възникналото по
силата на подписания на 21.01.2008 г. договор правоотношение с предмет
предоставяне на кредитна линия номер „BL 8628“ при уговорените на 21.01.2008 г.
условия. Това потвърждаване би могло да се извърши по най-различни начини –
както с анекс към договора от 21.01.2008 г., така и с конклудентни действия –
достатъчно би било да се открие заемната сметка и същата да се завери с
предоставената на кредит парична сума. Договорната свобода, закрепена в чл. 9
от ЗЗД, обаче, не изключва възможността страните да изберат и друг начин за
изразяване на волята си, като в случая, това е станало чрез повторно подписване
на вече изготвения и подписан на 21.01.2008 г. текст на договора. Посочването
на индивидуализиращите номера на учредената ипотека в текста на втория документ
от 12.05.2008 г. също сочи на воля на страните да потвърдят съществуването на
възникналото още на 21.01.2008 г. договорно правоотношение.
По останалите доводи на ищеца.
Обстоятелството, че с подписването на анекс № 1 от 19.08.2009 г. е намален
размера на кредита от 150 000 на 75 000 евро не води до погасяване на
ипотеката, тъй като съгласно чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането
независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата,
за която е извършено вписването. В случая не е извършено увеличение на размера
на дълга. При намаляване на размера на обезпеченото вземане ипотеката
продължава да служи за обезпечение на дълга в намаления размер, тъй като
намаляването на дълга попада в кръга на предвидените в чл. 174 от ЗЗД промени.
Длъжникът по изпълнителния лист „Корект инвест 2008" ЕООД не е страна
по договора за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. № 698, дело
№ 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус рег. № 192 на НК. Качеството му на
солидарен длъжник произтича от договор за встъпване в дълг, обективиран в Анекс
№ 2 от 14.01.2011 г. към Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща
линия – плюс” № BL 8628. Видно от текста
на посочения анекс главното вземане е индивидуализирано единствено чрез номера на
кредитната линия – „BL 8628“. Дата на сключване на договора за кредит не е
посочена.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила
и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на
дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. С оглед на приетото
по-горе съществуване на един главен дълг, произтичащ от предоставена
револвираща кредитна линия № BL 8628, възникването и потвърждаването на който
са обективирани в различни документи, съдът приема, че ищецът „Строй Инженеринг 2006”
ЕООД е дал своя вещ в ипотека за
обезпечение на същия дълг, в който е встъпило и третото лице „Корект инвест
2008" ЕООД.
Съгласно 171 ЗЗД прехвърлянето и залагането на вземането, което е
обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху
него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека,
за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална
заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Вписването на встъпване (чл. 101 ЗЗД ) в ипотечно вземане се
извършва по правилата на чл. 17 във вр. с чл. 12, ал. 2 от Правилника за
вписванията.
В случая не са наведени твърдения и не са представени доказателства, от
които да е видно, че към учредената ипотека е извършено вписване (или
отбелязване) на встъпването на „Корект инвест 2008" ЕООД в обезпеченото
вземане. Липсата на такова вписване, обаче, би имала значение единствено по
отношение на тези трети лица, които имат интерес от възражение във връзка с
ипотеката – например, че вземането на кредитора не е обезпечено с ипотека и
следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания. То не може
да бъде противопоставено от ипотекарния длъжник, за когото ипотеката има
действие независимо от това, дали встъпването в дълга е вписано или не (така по
аналогични случаи: решение № 291 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2014
г., IV г. о., ГК; решение № 131 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 720/2011
г., I г. о., ГК). Затова съдът приема, че субективните предели на изпълнителния
лист, издаден срещу встъпилия в дълга на основание чл. 101 от ЗЗД съдлъжник
„Корект инвест 2008" ЕООД, се разпростират и върху ипотекарния длъжник „Строй инженеринг 2006“
ЕООД, когато изпълнението е насочено срещу имота, върху който ипотекарният длъжник е учредил ипотека за
обезпечение на същото главно задължение.
С оглед на изложеното искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При отхвърляне на иска разноски в полза на ищеца не
се присъждат. Ответникът има право на разноски, но не е представил списък и не
е направил искане за присъждане на такива.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2006“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д. Икономов“, бл.
21, ап. 21, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че „Строй
инженеринг 2006“ ЕООД не притежава качеството ипотекарен длъжник и не е
обезпечил с ипотеката обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 60, том I, рег. № 698, дело № 56/2008 г. от 05.02.2008 г. на нотариус
рег. № 192 на НК, задълженията към „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, произтичащи от
договор за кредит № BL 8628 от 13.05.2008 г. и анекс № 2/14.01.2011 г., за
неизпълнението на които е издаден изпълнителен лист от 18.06.2015 г., въз
основа на решение № 136/12.05.2015 г. по търговско дело № 210/2015 г. по описа
на Апелативен съд Варна и решение № 999/30.10.2014 г. по търговско дело №
194/2014 г. по описа на ВОС и са предприети изпълнителни действия по изп. дело
№ 20157110400499 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., № 711 от КЧСИ, за продажба на
собствения на дружеството недвижим имот описан в посочения по-горе нотариален
акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: