№ 610
гр. Русе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520106481 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Р. Л. Н. от
гр.Русе чрез редовно упълномощен процесуален представител срещу ”Стик
Кредит” АД, ЕИК ********* - гр.София: установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД с искане за прогласяване, че Договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между страните, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Претендира и за осъждането на ответника да му заплати платените по кредита
суми, които са получени по него без основание с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, а имено в общо 1181 лева. Този иск е с правно
основание чл. 55 от ЗЗД. Претендира и за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ”Стик Кредит” АД, ЕИК
********* - гр.София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, с който е оспорило иска като
неоснователен по подробно изложени съображения. Моли иска да се
отхвърли. Претендира разноски.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
1
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ***.
Съгласно същия на ответникът предоставя на ищеца кредитен лимит в размер
на 800 лв. Предоставеният кредит следвало да се изплаща в срок 30 дни от
първия транш, който е в размер на 824 лв. Уговореният годишен процент на
разходите /ГПР/ бил 42.58%, годишният лихвен процент /ГЛП/ - 36 %. В чл. 46
във вр. чл.17 от ОУ вр. чл.19 от договора било предвидено и заплащането на
неустойка в размер на 0.9% от усвоената по кредита сума за всеки ден за който
не било представено обезпечение или общо 216 лв., като тя трябвало да се
заплаща на равни части към всяка погасителна вноска. Със заключението на
приетата по делото икономическа е-за се установява, че така посочените в
договора лихвен процент и ГПР не отчитат дължимите от потребителя суми за
горепосочената неустойка. С включване на същата ГПР по кредита би бил
608,53%. Вещото лице установява, че съобразно размера на направените от
ищеца погасителните вноски и при приложение на чл.23 от ЗПК същият е
изплатил изцяло предоставения кредит от 800 лв. като е платил общо 1981 лв.
или с 1181 лв. повече.
От правна страна:
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Изхождайки от предмета на процесния Договор и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен
потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
2
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поР. това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007
г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна-
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
3
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК. Това е така, т.к.
запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по делото
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № ***/*** г. съдът констатира, че уговорената в чл.
46 във вр. чл.17, чл.18, чл.19 и чл.20, чл.21 и чл.22 от ОУ на ответника във вр.
чл.19 от договора неустойка, според която същата се дължи при
неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение
чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 20 от ОУ условия или да предостави банкова гаранция в
тридневен срок, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в
чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В
конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за
кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния
консултант.
По посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
4
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поР.
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът счита, че посочената неустойка следва да бъдат включена в
годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в
случая това не е сторено.
Така некоректно е посочен размерът на ГПР в договора за кредит, което
е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поР. това на основание чл. 22 от
същия закон, той е изцяло недействителен. В такъв смисъл е и трайната
съдебна практика, вкл. и на ОС Русе – напр. Решение по Въззивно търговско
дело № 20234501000080 по описа за 2023 година, докладчик съдия Й.
Дамаскинов. С оглед на изложеното предявените от ищеца искове за
прогласяване на недействителността/нищожността/ на договора и за връщане
на получените без основание суми от ответника са основателни и следва да се
уважат изцяло.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по
делото за д.т. и адв. възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕБЕН /ИЩОЖЕН/, на осн.26, ал.1 ЗЗД
във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № ***, сключен на *** г. между
ищеца Р. Л. Н., ЕГН:********** от гр.Русе и ответника ”Стик Кредит” АД,
5
ЕИК ********* - гр.София.
ОСЪЖДА ответника ”Стик Кредит” АД, ЕИК ********* - гр.София да
заплати на ищеца Р. Л. Н., ЕГН:********** от гр.Русе сумата от 1181 лева,
получена от ответника без основание като плащания по Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата от 627,24
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6