РЕШЕНИЕ№260330
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми април две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 14840 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ЗД „Бул Инс” АД против Община Пловдив осъдителен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати
сумата от 434, 30 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски от 25 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 26.06.2018
г. при движение в гр. *****, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****,
собственост на *****, управляван от Т.Д.М., преминава през необезопасена и
несигнализирана шахта на пътното платно, която излиза над пътното платно с 0,
15 см. Сочи, че от съприкосновението на автомобила с шахтата се уврежда картера
на моторното превозно средство. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП
№ *****г., в който като причина за настъпването му била посочена необезопсен а
и несигнализирана шахта на пътното платно. Произшествието настъпило в срока на
валидност на застрахователна полица № *****за сключена застраховка „Автокаско“
в ЗД „Бул Инс“ АД на повредения лек автомобил. Сочи, че за застрахователното
събитие била заведена щета № *****, като били установени повреди на облицовка –
предна броня и на маслен картер двигател,стойността за възстановяване на които
била от 349, 30 лв. Сочи, че за репариране на щетите била заплатена по банков
път на 03.08.2018 г. сумата от 349, 30 лв. в полза на автосервиз „Дженералс
Ауто“ ЕООД, за която сума била издадена фактура. Твърди, че за репатриране на
лекия автомобил е заплатена сумата от 60 лв. на 09.10.2018 г. в полза на „Ауто
Клеймс“ ЕООД, за което е издадена фактура. Твърди, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу
Община Пловдив. Претендира стойността на заплатеното застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер от 25 лв., за заплащане на
която сума ответната община била надлежно уведомена с изпращането на покани за
доброволно изпълнение. Претендира заплащане на сторените в производството по
делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в която се излагат доводи
за нейната неоснователност. Твърди, че лицето, депозирало исковата молба не
разполага правомощия за самостоятелно представляване на ищцовото дружество,
което обстоятелство е установено след осъществена справка в Търговския
регистър. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и застрахования. Сочи, че съгласно изискванията на
закона застрахователният договор следва да бъде сключен в писмена форма, като в
случая по делото не е представена валидна застрахователна полица. Не били
приложени и Общите условия на застрахователното дружество. Счита, че
съдържанието на приложеното уведомление за щета е неясно, като не се установява
в какво качество е действало депозиралото уведомлението лице – Т.М.. Счита, че
застрахователят не е имал основание за заплащане на обезщетение, поради което в
негова полза не са се породили регресни права. Оспорва изложената фактическа
обстановка относно процесното произшествие, като оспорва както факта на
неговото настъпване, така и че са нанесени описаните в исковата молба щети и че
последните са в причинно-следствена връзка с произшествието. Въвежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, който се
е движил с несъобразена скорост, допуснал е нарушение на чл. 20 от ЗДвП, могъл
е да избегне неравността на пътя. Оспорва се и размера на претендираното като
заплатено застрахователно обезщетение. Счита размера на определените
ликвидационни разноски за завишен. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Исковата претенция е допустимо предявена – чрез
пълномощник, надлежно упълномощен от представляващите ищцовото застрахователно
дружество изпълнителни директори.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално
суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо
правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява
свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на
ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно
право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на
които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да
поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на
тези лица.
Когато причинител на вредата е
лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за
встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато
собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на
юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на
които е възложило да поддържат в
изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото
юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира
и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От представеното по делото
Свидетелство за регистрация, част I, се установява, че увреденият лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ***** е собственост на *****.
По делото е
представена застрахователна полица № ***** за сключена застраховка „Автокаско“ при ЗД „Бул Инс” АД в полза на Дирекция *****за леки
автомобили по списък, с валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Ответната община не
оспорва, че процесният автомобил е част от застрахованите автомобили, което
следва да се приеме за установено в процеса, макар посоченият в
застрахователната полица списък да не е приложен по делото.
От страна на
ответника са въведени възражения за липса на валидно възникнало
застрахователното правоотношение, поради неспазване на формата за това и
липсата на приложени по делото Общи условия. Съдът намира възраженията на
ответника за неоснователни, доколкото по делото е представена застрахователна
полица, обективираща наличие на сключен писмен договор за имуществено
застраховане между ищцовото застрахователно дружество и застрахования.
В производството по
делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че счетоводството на
ищеца е водено редовно, като е установено заплащане на застрахователната премия
в общ размер от 557 871, 20 лв. на четири вноски – на 15.01.2018 г., на
17.04.2018 г., на 26.06.2018 г. и на 30.08.2018 г.
Следователно в
производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил,
собственост на *****, е бил застрахован по силата на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Автокаско” с период на покритие от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., когато е настъпило застрахователното събитие от 26.06.2018 г.
От представените в производството
по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 349, 30 лв. в полза на „Дженерали Ауто“ ЕООД
за осъществен ремонт на автомобила, предаден с Приемо-предавателен протокол от
29.06.2018 г., като за установяване на това обстоятелство е представено
платежно нареждане от 03.08.2018 г.
За осъществяване на услугата по
извършване на ремонт на автомобила е приложена фактура № *****., издадена от
„Дженерали Ауто“ ЕООД за осъществени авто-услуги по щета № ***** на стойност от
349, 30 лв.
По делото е приложена фактура № *****,
издадена от „Ауто Клеймс“ ЕООД с получател – ищцовото застрахователно
дружество, на стойност от 60 лв. за осъществяване на услуга по репатриране на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** по щета № *****, която е заплатена от
страна на ищеца с платежно нареждане от 09.10.2018 г.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е заплатено застрахователно обезщетение в общ
размер от 409, 30 лв.
При застрахователното дружество е
образувана щета № ***** от 28.06.2018 г., в която са описани увредените части
на лекия автомобил – облицовка броня и маслен картер, като е установена
стойността за отстраняване на щетите, ведно с разходи за репатриране на
автомобила, които са приети от страна на застрахователя. Щетата е образувана по
заявление на водача на автомобила, установен в Протокола за ПТП, в който смисъл
съдът не възприема доводите на ответника, изложени в отговора на исковата
молба.
Според съда в производството по делото се установява и
наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
В производството по делото са изслушани показанията на
свидетеля Т.Д.М., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент,
настъпил при управление на лек автомобил „Опел Астра“, който настъпил в следобедните
часове, на ул. *****– посока „изток – запад“. Свидетелства, че преди инцидента
е валял дъжд. Сочи, че платното за движение не било в добро състояние, като
преминал през неравност на платното за движение, като не си спомня нейният вид,
което довело до спукване на картера на автомобила. Твърди, че управлявал
автомобила с около 40-50 км/ч. Твърди, че инцидентът настъпил в следобедните
часове при свечеряване, като времето било дъждовно. Неравността на платното за
движение се намирала в средата на последното, като последната не била
обезопасена или обозначена. Твърди, че щетите на. Превозното средство били
спукан картер и смяна на маслото.
Съдът приема за достоверни показанията на този
свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства -
арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
По делото е представен Протокол
за ПТП № *****, съставен от ***** при *****. От така приложения протокол за ПТП
се установява, че след посещение на местопроизшествието от административен
орган по контрол на движението, последният е установил, че управляваният от Т.Д.М.,
посочен като участник № 1щ2, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****, е преминал
през необезопасена и необозначена шахта на ул. *****№ ** в гр. *****, която
повреда излиза над платното за движение с 0, 15 см. и удря картера на
автомобила. В протокола е обективирана схема на ПТП, в която е посочено
местонахождението на неравността на пътното платно.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба
№ I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при
материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от
Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, ***** удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния
касационен съд (така Решение № 85/
28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г.
на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО),
в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179,
ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред ***** изявления и за извършените от
него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.
д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за
Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за
ПТП или удостоверителната компетентност на *******, или реда по който е
съставен акта, в който случай свидетелските показания на ******* хипотетично
биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си
спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза…
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е
оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.”
В случая длъжностното лице е
установило наличието на неравност на пътното платно на ул. *****№ ** в гр. *****,
изразяваща се в шахта, която излиза над пътното платно с 0, 15 см., както и
увреден лек автомобил – удар в картера на автомобила. Тези обстоятелства са
пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните
му възприятия за наличието на неравност на пътя, както и за наличие на
материални щети по лекия автомобил.
В практиката на Върховния
касационен съд се приема, че доказателствената сила на протокола за ПТП не
обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на
водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от ***** на
протокола факт, поради което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица и изслушване на авто-техническа, медицинска или
комбинирани експертизи, ако преценката на фактите, от значение за механизма на
ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Съдът намира, че в
случая представеният по делото протокол за ПТП не обективира изявления на
водача, съотв. изводи на длъжностното лице, досежно механизма на деянието, а
единствено пряко установени от
последния при проверка на местопроизшествието факти досежно наличието на неравност
на пътното платно и наличието на лек автомобил с материални щети. Съдът намира
за необходимо да посочи, че практиката на Върховния касационен съд в цитирания
смисъл досежно доказателствената стойност на протокола за ПТП относно неговия
механизъм, е постановена при друга конкретика на разглежданите казуси и
пътно-транспортно произшествие с двама участници, при което констатацията на
длъжностното лице за механизма на ПТП и вината на единия от водачите, не се
ползва с доказателствена сила и подлежи на установяване с всички
доказателствени средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана
таблица с наличие на отбелязване в цифров вид на обстоятелства, нарушения,
условия и причини за ПТП. Обективираните в таблична форма данни досежно тези
обстоятелства са установени от вещото лице по допусната и приета по делото
първоначална съдебно авто-техническа експертиза, като вещото лице е посочило
значението на наличната в таблицата цифра до всяка колона. От заключението на
вещото лице се установява, че броят на участниците в ПТП е един. Посочено е, че
ПТП е настъпило при проливен дъжд на прав пътен участък с неравности и мокро, паважно
покритие на пътното платно, при сумрачно време.
От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните в доказателствата
по делото ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на
вредите по автомобила по облицовката на предна броня и масления картер на
автомобила. Вещото лице е посочило, че увреда и необходимост от подмяна и
ремонт на всички авточасти, са технически възможни, при установения от вещото
лице най-вероятен механизъм на произшествието, изразяващ се в преминаване през
неравност – пътна шахта на платното за движение, разположена над нивото на
пътната настилка. Експертизата е
установила, че общата стойност на части, материали и труд, по пазарни цени с
нови оригинални части е в размер от 360, 32 лв. с ДДС по пазарни цени. Посочено
е, че стойността на ликвидационните разноски при застрахователните компании
през 2018 г. е между 10 лв. и 30 лв.
Причинно-следствената връзка между наличието на
необезопасена неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите
фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са
закономерна, естествена и необходима последица от попадането на лекия автомобил
върху необезопасена неравност на пътното платно, изразяващо се в шахта над
нивото на платното за движение.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в гр. *****, което включва и недопускането,
съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които Община Пловдив е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на водача -
участник в произшествието, остана недоказано в производството по делото, тъй
като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не
установи в процеса на доказване своите възражения. От заключението на вещото
лице и показанията на свидетеля се установява, че времето е било дъждовна и
пътната настилка – мокра, но водачът на автомобила се е движел с разрешена и
съобразена скорост.
Следователно, за ищеца се е
породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу Община Пловдив. Тъй
като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното
поведение на работници или служители при Община Пловдив при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в
обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната
цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК
въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на
процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните
дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 360, 32 лв.
(съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се
обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък
размер от 349, 30 лв. за ремонт на автомобила. Към размера на застрахователното
обезщетение следва да се включат и заплатените разходи за репатриране на
автомобила от 60 лв., които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие, довело до спукване на масления картер на автомобила и
невъзможност за самостоятелното му придвижване. Следователно размерът на общото
застрахователно обезщетение е от 409, 30 лв., към който следва да се включат
обичайните ликвидационни разходи на застрахователя от 25 лв., или за сумата от
общо 434, 30 лв., поради което исковата претенция за главница следва да бъде
уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото съдебно производство разноски, а именно - 50 лв. за
държавна такса, 150 лв. за съдебна авто-техническа експертиза, 130 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и 15 лв. – депозит за свидетел. Ищецът претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото след депозиране на
исковата молба и в хода на производството е представляван от юрисконсулт, което
възнаграждение съдът определи в размер на сумата от 100 лв. на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ – с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следователно
на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от общо 445 лв.
Така мотивиран, Районен съд -
Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
да заплати на „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, сумата от 434, 30 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски от 25 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,, сумата от 445 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14840/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./А.Д.
Вярно с оригинала.
К.К.