Р Е Ш Е Н И Е
№ 1232
гр.Пловдив, 26.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2443/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС - 90
от 20.03.2019г., издадено от К. М. В., на длъжност ***
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Родопи
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Софроний
Врачански“ № 1А,
1.на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв.
/пет хиляда лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите;
2.на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5
000лв. /пет хиляда лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите;
В жалбата се поддържа, че наказателното е незаконосъобразно.
Сочи, че във връзка с дадените задължителни предписания с Констативен протокол
№ 07-01-75/21.08.2018г., кмет на Община Родопи е назначил комисия, съгласно
чието заключение състоянието на язовир „Марково 2“ е добро, включително преливникът
и короната на язовира, което се потвърждава и от Протокол от 19.12.2018г. на
комисия, назначена от областния управител със Заповед № РД – 22 –
25/03.12.2018г.. В този смисъл поддържа, че не е налице никаква обществена
опасност при експлоатацията на язовира, безопасното оттичане на водните
количества е напълно осигурено, налагането на санкцията е необосновано. Още
посочва, че при предвидена законова санкция в размер от 1 000 лева до
20 000 лева, наказващият орган е определил такава от 5 000 лева, без
да е ясно на какво основание е сторено същото, в който смисъл още сочи, че до
момента на жалбоподателя няма налагани административни наказания за същото,
предписанията са изпълнени, макар и със закъснение. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат Б. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор не изпраща представител, в писмено становище
посочва, че подадената жалба е изцяло неоснователна и твърдяното в нея не
отговаря на действителната обстановка. Поддържа, че АУАН № 07-001/28.01.2019г.
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съдържа всички необходими реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и че се установяват всички съставомерни елементи на твърдените
нарушения. Относно възраженията на жалбоподателя взема становище, че с КП №
07-01-75 / 21.08.2018г. е констатирано същото състояние на язовира като при
проверката на служителите на ДАМТН, т.е. не са изпълнени дадените предписания,
също налице е противоречие между изложеното във възражение от 30.01.2019г. и
жалбата от 05.04.2019г.. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 28.03.2019г.,видно от приложеното
към наказателното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ДАМТН на 04.04.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Язовир „Марково 2“ се намирал в поземлени имоти №
47295.60.58, № 47295.60.57, № 47295.60.56, № 47295.60.55, № 47295.60.65, в
землището на с.Марково, община Родопи, актуван с Актове за публична общинска
собственост № 4024/15.03.2016г., № 4023/15.03.2016г. и № 4025/15.03.2016г..
На 21.08.2018г. служители на ДАМТН,
сред които и свидетеля П.Ж.Ц., в качеството и на главен експерт в регионален
отдел „Южна Централна България“ – гр.Пловдив в Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН извършили проверка на язовир
„Марково 2“, като констатирали, че преливника е обрасъл с гъста храстовидна
растителност, а отводящия канал е обрасъл с храстовидна и дървесна
растителност, което намалявало проводимостта на облекчителното съоръжение.
Констатирали също така, че короната на язовирната стена е с коловози и не е
подравнена. За същото бил съставен констативен протокол №
07-01-75/21.08.2018г., в който били дадени задължителни предписания, а именно –
1.Да се почисти от храстовидна растителност преливника и отводящия канал след
него, със срок на изпълнение до 30.11.2018г.. 2.Да се поправи короната на язовирната
стена, със срок на изпълнение до 30.11.2018г..
На 11.12.2018г., служители на ДАМТН, сред които и
свидетеля П.Ж.Ц., извършили повторна проверка на язовир „Марково 2“, като отново
констатирали, че преливника е обрасъл с гъста храстовидна растителност, а
отводящия канал е обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, както и че короната
на язовирната стена е с коловози и не е подравнена. За така установеното бил
съставен констативен протокол № 07-01-180/11.02.2018г..
С оглед на горното, свидетелят П.Ж.Ц. съставила
АУАН с бланков № 07-001/28.01.2018г. срещу Община Родопи, за две нарушения
на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Последния АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от Р. В. – упълномощено от кмет на Община Родопи лице,
съгласно приложено по делото пълномощно. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.Ж.Ц..
Последната помни случая и е категорична, че преливника е обрасъл с гъста
храстовидна растителност, а отводящия канал е обрасъл с храстовидна и дървесна
растителност, както и че короната на язовирната стена е с коловози и не е
подравнена. Съдът намира показанията на свидетеля Ц. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените
по делото писмени доказателства – констативни протоколи № 07-01-75/21.08.2018г.
и № 07-01-180/11.02.2018г. от които се установява факта на извършените
проверки, сторените констатации и дадените предписания с първия протокол, Актове
за публична общинска собственост № 4024/15.03.2016г., № 4023/15.03.2016г. и №
4025/15.03.2016г. и скица на поземлен имот – от които се установява
собствеността върху язовир „Марково 2“.
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, доколкото
компетентността на административнонаказващия орган следва от представената
Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, а тази на актосъставителя
– от Заповед № А - 517 от 12.07.2018г. на председателя на ДАМТН. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното
постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Община Родопи ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
– гр.Пловдив, ул.„Софроний Врачански“ № 1А е нарушила разпоредбата на:
1. чл.190а, ал.2 от Закона за водите – за това, че
като собственик на язовирна стена и съоръжения към нея, а именно – на Язовир
„Марково 2“ се намирал в землището на с.Марково, община Родопи, не е изпълнила
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, дадено в констативен
протокол № 07-01-75/21.08.2018г., а именно – Да се почисти от храстовидна
растителност преливника и отводящия канал след него, със срок на изпълнение до
30.11.2018г..
2. чл.190а, ал.2 от Закона за водите – за
това, че като собственик на язовирна стена и съоръжения към нея, а именно – на
Язовир „Марково 2“ се намирал в землището на с.Марково, община Родопи, не е
изпълнила предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, дадено в
констативен протокол № 07-01-75/21.08.2018г., а именно – Да се
поправи короната на язовирната стена, със срок на изпълнение до 30.11.2018г..
По делото безспорно
се установи, че при проверката на 11.12.2018г. отново е констатирано, че
преливника е обрасъл с гъста храстовидна растителност, а отводящия канал е
обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, както и че короната на
язовирната стена е с коловози и не е подравнена, съответно – не са спазени
двете задължителни предписания, дадени в констативен протокол №
07-01-75/21.08.2018г., съответно – реализиране
съставя на две отделни нарушения на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
В този смисъл
съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че кмет
на Община Родопи е назначил комисия, съгласно чието заключение състоянието на
язовир „Марково 2“ е добро, включително преливникът и короната на язовира.
Следва да се посочи, че последната проверка, за която е съставен констативен
протокол от 26.09.2018г., не дава данни, които същностно се различават от
констатациите на служителите на ДАМТН при двете им проверки от 21.08.2018г. и 11.12.2018г..
Така в констативен протокол от 26.09.2018г. също е посочено, че по короната на
язовирната стена има коловози от преминавали превозни средства – в пълно
съответствие с протоколи от 21.08.2018г. и от 11.12.2018г. ДАМТН. Също така в констативен протокол от
26.09.2018г. липсва описание на състоянието на отводящия канал, а това на
преливника е описано със субективните оценки – „добро състояние“ и „има
проводимост“, без обаче да се коментира дали има наличие на храстовидна
растителност и дали последното е съобразено при деклариране горните оценки,
което очевидно не се намира в противоречие с посоченото в протоколи от
21.08.2018г. и от 11.12.2018г. ДАМТН, че такава растителност е налична.
Що се отнася до
извършената проверка от комисия, назначена от областния управител със Заповед №
РД – 22 – 25/03.12.2018г., то заключенията на същата, обективирани в протокол
от 19.12.2018г. са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй като
последната проверката е сторена след проверката на служителите на ДАМТН от 11.12.2018г.. В този смисъл невъзможно е
логически да се изключи съвсем не толкова невероятното предположение, че по
язовира са извършвани дейности след проверката на служителите на ДАМТН от 11.12.2018г., но преди проверката от
19.12.2018г., което по никакъв начин не променя факта на осъществени две
отделни нарушения на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установените нарушения, както и обстоятелствата по същите разкрива една степен
на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, отчетена от законодателя при
въздигане на деянията в нарушение. Процесните нарушения са такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Следва също да се отбележи, че за реализиране от обективна
страна на горните деяние не е необходимо да е възникнала непосредствена
опасност за живота, здравето и имуществото на трети лица.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за нарушение на чл.190а,
ал.2 от Закона за водите е предвидено административно наказание – имуществена
санкция в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. В случая и
двете наказания са определени значително над минималния размер, а именно –
такъв от 5 000 лева. Същия размер на наказанията е незаконосъобразен като
необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви
за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с
обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди
поредност на нарушението, определени неблагоприятни (макар и несъставомерни)
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната и др. подобни. В този смисъл и наличието на две отделни нарушения не
съставлява такова отегчаващо обстоятелство, доколкото за всяко едно от тях се
определя и налага отделно наказание. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че
така определените наказания следва да бъдат коригирани към определения от
закона минимум от 1 000 лева, като намери същите, в този им размер за
достатъчно за постигане целите на наказание
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № НЯСС - 90 от 20.03.2019г., издадено от К. М. В., на длъжност ***
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Родопи
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Софроний
Врачански“ № 1А,
1.на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв. /пет
хиляда лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите;
2.на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв. /пет
хиляда лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като:
1.НАМАЛЯВА наложеното на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5 000 лева до размер
от 1 000 лв. / хиляда лева/,
2.НАМАЛЯВА наложеното на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите административно наказание – имуществена
санкция в размер на 5 000 лева до размер
от 1 000 лв. / хиляда лева/,
като ПОТВЪРЖАДВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.