Определение по дело №106/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл.159 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба от Б. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. С., [улица], ***, подадена чрез пълномощник адв. С. М. Р. – СлАК, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен, в частта му установяваща задължения за имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец.

Моли за отмяна на акта в оспорената му част, като претендира за присъждане на направените по делото разноски.

С молба вх.№ СД-01-01-1005/25.03.2024 г. е уточнено, че се иска отмяна на оспорения акт в частта му по отношение на цитирания имот за периода 2018 г. - 2023 г. общо главница и лихви в размер на 52,24 лева за данък върху недвижимите имоти, и общо главница и лихви в размер на 13.63 лева за такса битови отпадъци (общо за ДНИ и ТБО 65,87 лева).

Административният орган представя по делото преписката по издаване на оспорения частично акт, като изразява становище за недопустимост на жалбата или алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че оспореният АУЗ е отменен в частта му по отношение на имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец и жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От приложения в административната преписка Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен (л. 17 - 19 от делото) се установява, че с него по отношение на жалбоподателката Б. А. С. са установени задължения за данък недвижими имоти общо главница и лихви в размер на 118,45 лева и за такса битови отпадъци общо главница и лихви в размер на 87,20 лева (обща сума 205,65 лева – 118,45 лева + 87,20 лева) за периода 2018 г. – 2023 г. за процесния имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец и за имот, находящ се на адрес гр. Сливен, [улица], ***. От съдържанието на акта е видно, че за процесния имот за посочения период са установени общо главница и лихви в размер на 52,24 лева за данък върху недвижимите имоти, и общо главница и лихви в размер на 13.63 лева за такса битови отпадъци.

Б. А. С. обжалвала Акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с жалба вх.№ 193/08.12.2023 г. (л. 22 от делото).

С Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 29/01.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 25 – 26 от делото), обжалваният Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен, бил потвърден в частта с която са установени дължимите и неплатени от Б. А. С. към датата на издаване на Акта задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие в размер на 4,07 лева. В решението е посочено, че тъй като в останалата част Актът е отменен по служебен път от компетентния орган по приходите на 27.11.2023 г., директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата отмяна.

От приложената по делото докладна записка от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен (л. 62 от делото) се установява, че във връзка с подадено заявление от Б. А. С. с вх.№ 346/23.11.2023 г. на 27.11.2023 г. П. – К. е извършила корекция в АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год., като задълженията за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, изчислени върху получена 1/6 ид. ч. по наследство на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Асеновец“, собственост на починалото лице Л. И. Т., с [ЕГН] за периода 2018 г. - 2023 г. са отменени, като размерът на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО е общо 65,87 лева, от които главница 51,14 лева и лихви 14,73 лева.

По делото е приложена и докладна записка от Ж. Х. – н. Отдел „Контрол по събиране на местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 63 от делото) в която е посочено, че във връзка с постъпило заявление вх.№ 346/23.11.2023 г. от Б. А. С. и съобразно служебното начало в административния процес органът по приходите М. С. П. - К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен на 27.11.2023 г. е отменила АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год. в частта му, с която по отношение на Б. А. С. са установени задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци относно недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Асеновец“, получен по наследство, като размерът на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО е общо 65,87 лева, от които главница 51,14 лева и лихви 14,73 лева.

Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на издадения АУЗ, произтича от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, според която ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.

От съдържанието на подадената жалба и уточнението към нея се установява, че се иска отмяна на АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ - Община Сливен, в частта му установяваща задължения за жалбоподателката Б. А. С. по отношение на имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец, за задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. в общ размер 65,87 лева. От съдържанието на Решение по възражение срещу акт за установяване на задължения № НОМ 29/01.02.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен се установява, че обжалваният АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. - К. на длъжност г. е. в дирекция МДТ - Община Сливен, е потвърден в частта с която са установени дължимите и неплатени от Б. А. С. към датата на издаване на Акта задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие в размер на 4,07 лева. В решението е посочено, че тъй като в останалата част Актът е отменен по служебен път от компетентния орган по приходите на 27.11.2023 г., директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата отмяна. Като се извади сумата на потвърдените с решението задължения за ДНИ И ТБО в размер на 139,78 лева от общата сума на установените с АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 год. задължения за ДНИ и ТБО в размер на 205,65 лева се получава числото 65,87 лева, което съответства на размера на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО по отношение на процесния имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец и съвпада с цифрата посочена в уточнението към жалбата.

Горното се потвърждава и от съдържанието на цитираните по-горе докладни записки.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на основанията посочени в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за частично обжалване на процесния АУЗ от Б. А. С. елиминира правния й интерес от оспорването на акта.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на Б. А. С. е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването и следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същевременно съдът намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е неприложима тъй като се отнася за случаите, когато съдът с решение се произнася по същество на спора като уважава или отхвърля жалбата. В ДОПК не се съдържа уредба на разноските при прекратяване на делото. Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложение намира чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 100,00 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. С., [улица], ***, подадена чрез пълномощник адв. С. М. Р. – СлАК, против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от М. С. П. – К. на длъжност г. е. в Дирекция МДТ – Община Сливен, в частта му установяваща задължения за имот с идентификатор 67338.566.120 находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец.

ОСЪЖДА Б. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. С., [улица], *** да заплати на Община Сливен, сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 106 по описа на Административен съд Сливен за 2024 г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.