Мотиви към присъда по нохд № 480.2009 година на КРС .
Делото е образувано по внесен обвинителен акт
от Районна прокуратура- К.срещу подсъдимата Н.П.Ч. ***
за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, предложение 2- ро
във връзка с чл. 26 , ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК , а именно затова , че за периода от 08.12.2000 година до 08.05.2002
година в гр. П. при условията на продължавано престъпление чрез използване на 7
/ седем / неистински документи,
а именно трудов договор № ***** година
между, управителя на *****-*****и Р.Р.М. , ЕГН **********: , *. Трудов договор
№ ***** година между управителя на
*****– *****и Н.А.А., ЕГН **********:
, *.Трудов договор № ***** година
между управителя на *****– *****и М.А.М.
, ЕГН **********:, *. Трудов договор № *****година между управителя на *****– *****и Н.А.М. , ЕГН **********: , 5. Трудов договор №
***** година между управителя на *****–
***** и Л.П.Т., ЕГН**********: , *.
Трудов договор № *****година между управителя на *****– *****и Л.С.А., ЕГН **********
: , *. Трудов договор № ***** година
между управителя на “*****- ***** и
Д.В.А. , ЕГН **********, е получила без правно основание чуждо движимо
имущество , а именно парични обезщетение за бременност и раждане- на *** година, сумата от 118,13 лева: , на
15.12.2000 година- сумата от 29,12 лева: , на 31.01.2001 година- сума от 196,39
лева:, на 05.03.2001 година – сума от 90,85 лева : , на 03.04.2001 година – сума от
122,08 лева: , на 01.06.2001 година – сума от 68,68 рева: , на 16.07.2001
година – сума от 122,50 лева : , на 25.07.2001 година- сума от 146, 12 лева : ,
на 31.07.2001 година- сума от 46,32 лева : , на 10.09.2001 година- ума от
309,54 лева : , 15.10.2001 година – сума от 317,84 лева : , на 02.04.2002
година- сума от 262,72 лева : , на 08.05.2002 година – сума от 105,00 лева: ,
на 08.05.2002 година – сума от 375,27 лева, или всички пари на обща стойност в
размер на 2428,67 лева, собственост на държавно учреждение – ****- гр. П. от сметките на същото, с намерение да
ги присвои.
Увреденото / пострадалото / учреждение, а
именно Регионално управление “ Социално осигуряване “ – гр. П. чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Колева е предявило и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск срещу подсъдимата за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението в размер на 2428,67 лева, ведно със законната лихва от
датата на отделните деяния от продължаваното престъпление до окончателното им
плащане.
Подсъдимата се е признава за виновни и
прави самопризнания относно фактите и обстоятелствата , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и приети за установени от прокурора . Направила е искане за
разглеждане на делото по реда на глава 27 – ма от НПК, а именно при съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция. Проведено е предварително изслушване,
като подсъдимата е заявила , че признава фактите и обстоятелствата и е съгласна
да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса и се ползва
самопризнанието и . Съдът с протоколно определение е приел, че самопризнанията
на подсъдимата се подкрепят и от събраните та досъдебното
производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Признава за основателен предявения граждански иск до
пълния размер.
Въз основа на направеното самопризнание на подсъдимата по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и след преценка на
събраните на досъдебното производство доказателства
във връзка със самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от тези
доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна :
През 1990 година Д.Д. от гр. К. регистрирал
в П.ски окръжен съд
събирателно дружество с наименование “ ******” – гр. К., чийто
собственик и представител бил той. В същото време подсъдимата имала
регистрирана счетоводна фирма / къща / и предлагала счетоводни услуги. Св. Д.се възползвал от това предложение и наел подсъдимата да обслужва цялостно
счетоводството та дружеството му срещу съответно заплащане. За целта и с
оглед оперативност на работата на
подсъдимата, и издал пълномощно/ лист 20 том І-ви сл.
дело / без дата и съответна нотариална заверка, с което я упълномощил да го
представлява пред съответните органи. През 1994 година дружеството на Д. практически преустановило дейността си
и не извършвало дейност / лист 118 том І-ви /, но въпреки това подсъдимата не
подала необходимата информация до съответните органи, с която да ги уведоми за
това обстоятелство. През 2002 година за извършване на превантивен контрол със
заповед № **** /_ 18.05.2002 година на Директора на Териториално поделение на ***
– гр. П./ лист 17 ,том І-ви сл. дело/ било
разпоредено извършване на ревизия на
приходите и разходите по Държавното обществено осигуряване за **********”.-гр. К..
Ревизията започнала на 20.0.2002 година и приключила на 14.12.2002 година, като
била извършена от ревизор Н.Б. – свидетел по делото. Ревизираният период бил
доста голям, а именно за времето от 18.11.1990 година до 31.05.2002 година/
лист 15, том І-ви сл. дело /, като резултат от ревизията са констатирани множество
нарушения. Установено било , че за времето от 01.01.2000 година до 31.12.2001 година осигурителят е подал в ДП- К. празни годишни декларации по чл. 51 ,
ал. 1 от ЗКПО с входящи номера- за 2000 година номер 16220015/ 21.02.2001 година
и за 2001 година- номер 16220027/ 12.02.2002 година. От тези декларации и
отчетите към тях за приходи и разходи /ОПР/ се установява, че д. Д. собственоръчно е декларирал, че за
посочения период дружеството не е извършвало стопанска дейност. Това обстоятелство
се установява и от писмо № 05.00.28/ 14.08.2002 година на Териториална данъчна
дирекция- гр. П., с което е посочено, че за периода 200 годена до 2001 година
включително дружеството не е упражнявало дейност и не са реализирани доходи от съдружниците, не
са получавани възнаграждения, не са изплатени социални осигуровки и телените от
Районно управление “ Социално осигуряване “ П.суми не
са отразени в счетоводните регистри, което е нарушение на чл. 17 и чл. 18 от
Закона за счетоводството. За резултатите от ревизията и за приключването и е
изготвен ревизионен доклад / лист 18 , том І-ви сл. дело
/ за констатираните нарушения. За ревизираният период осигурителят теглил от
сметките на държавното обществено осигуряване суми за месечни добавки,
обезщетения за отглеждане на малки деца до 2 годишна възраст, както и парични обезщетения за
временна нетрудоспособност за бременност и раждане. За периода 01.01.2000година
до 31.12.2001 година осигурителят е декларирал чрез подадените годишни данъчни декларации по чл. 51, ал. 1
от ЗКПО с вх. № 16220015/ 21.02.2001 година и № 16220027 / 12.02.2002 година,
че дружеството не упражнява дейност , видно от посочените данъчни декларации и
приложените към тях годишни отчети за приходи и разходи. За посочения период
осигурителят е назначавал на срочни трудови договори за седем дни работнички, за които са теглени от сметките на ДОО
суми за парични обезщетения за бременност и раждане в размер на 2 428,67
лева. Съгласно справка № 1 към ревизионния акт за начет осигурителят се
задължава с посочената сума като неправомерно изтеглена от сметката на ДОО. За
посоченият период осигурителят неправомерно е изтеглил съгласно спр. № 2 от сметката на ДОО сумата от 111,38 лева , касаеща
изтеглени месечни добавки, от които 25,68 лева са двойно изтеглени. За тези
нарушения е била сезирана Районна прокуратура – гр. П., която с Постановление
от 09.05.2003 годна е образувано досъдебно
производство и указва разследването да се води от Районна прокуратура- гр. К..
От разследването е установено, че през пролетта на 2000 година в ромската махала
на гр. К. се разчули, че
счетоводната фирма / къща/ на подсъдимата сключва фиктивни трудови договори с бременни жени за да могат те а получат полагащите им се парични
като обезщетения за отглеждане на
дете / майчинство / , както и парични суми като обезщетения за временна
нетрудоспособност за бременност и раждане. Седем лица от посочената категория
научили и посетили подсъдимата. По посочения
начин през месец май 2001 годна свидетелката Р.Р.М. *** разбрала от своя
съседка за дейността на подсъдимата Ч. ***. Двете се срещнали и Ч. и обяснила,
че трябва да и донесе болничния лист за
бременност и да оформят документите. М. го занесла и на 21.05.2001 година в гр. К. бил сключен трудов договор / лист 52 , том І-ви сл. дело/ между Р.М. и *****– ***** гр. К., съгласно който М. била назначена като чистач в кафе- аператив “ *****“ в гр. К.. Това обстоятелство е не вярно ,
тъй като Р.М. не е работила никога по
този трудов договор, като самото заведение “ *****“ не работи от 1995 година и
към момента и след сключване на договора. Освен това св. Д.не
е подписвал договора в качеството си на работодател и поради това договорът
според съда е недействителен. Въпреки, че работодателят не бил подписал
договора , подсъдимата Ч. подала
документите в *****” – гр. П., от където започнала да получава по банков
път преводи на парични суми. Същите теглила лично от офиса на *****“ – гр. К.. След
около 3 месеца извикала при себе си св. Р.М.
и и предала сумата от 150,00 лева , която била част
от всички получени през това време суми, като останалата по- голяма част задържала
за себе си . По посочения горе начин подсъдимата сключила общо 7 / седем /
трудови договори, като освен посочения горе сключила други 6 договора. По повод
на първия от тях през месец юни 2001
година от св. Н.А.А. научила от съпруга
си за предложения от подсъдимата начин за получаване на суми като
обезщетения за временна нетрудоспособност за бременност и
раждане и за това я посетила в офиса и в гр. К. При срещата им подсъдимата Ч. и обяснила, че трябва да и занесе
болничен лист за бременността и да оформят документите , като А. го занесла .
На 04.07.2001 година в гр. К.бил сключен трудов договор № 10 / на лист 55 , том І-ви
делото / между Н.А. и *****- *****гр. К.,
съгласно който Н.А. била назначена на длъжност”
Чистач “ в кафе – аператив” *****“ в гр. К.. Н.А. не
е работила по трудовия договор, както и Д.
не е подписвал договора от името на дружеството, нито път кафе- аператив “ *****“ е съществувало и функционирало от 1995
година насетне, които обстоятелства са били известни на подсъдимата и св. Н.А..
Въпреки това подсъдимата Ч. е подала документите в *****”- гр. П., от където
започнали за превеждат и тя да получава
по банков път парични преводи на суми .
Сумите по преводите теглила лично от офиса на *****“ – гр. К., като след около
три месеца извикала при себе си свидетелката А. *** и и
предала сумата от 150,00 лева, като останалата част задържала за себе си..
По втория от посочените горе
общо шест останали договора / или третия
от седемте / през лятото на 2000 година свидетелката М.А.М. научила от свои съседи за утвърдения от
подсъдимата начин, по който могат за се
получат парични средства и също отишла в
офиса на подсъдимата Ч. и по същия начин както при другите и обяснила , че трябва да и занесе болничния
лист за бременността и да оформят документите . Свидетелката М. го занесла и на
01.11.2000 година в гр. К. бил
сключен трудов договор № 6/ лист 58 от том І-ви сл.
дело / между М.М. и отново *****-*****–
гр. К., по силата на който договор М.
била назначена на длъжност “ чистач “ в офиса на дружеството. От показанията на
свидетелката М. / стр. 228 , том ІІ- ри сл. дело / се
установява, че никога не е работила на длъжността и на мястото където е била
назначена, нито познава Д., с който е сключен договора и . Договорът също не е
подписван от Д. в качеството му на
работодател. Въпреки това подсъдимата предала документите / договор и болничен
лист за бременност / в ***** “– гр. П., откъдето по описания горе начин
започвала да получава преводи на парични суми и да ги тегли лично от офиса на
*****“ – гр. К.. След около три месеца подсъдимата извикала М. *** /
около автогарата/ и и предала 150,00 лева , като
останалата част отново задължала за себе си.
Във връзка със следващия от посочените
горе договори / четвъртия от седемте/ се установява, че в края на 2000 свидетелката Н. А.М. научила от свои близки за предлаганата
от подсъдимата схема и отишла при нея в офиса
на фирмата и в гр. К.. По същия посочен
няколко пъти горе начин подсъдимата обяснила на свидетелката, че трябва
да и занесе болничния лист за бременност и след това тя
ще подготви документите. Св. М. го занесла и на 08.01.2001 година в гр. К. бил сключен трудов договор № 7 / лист
61, том І-ви от сл. дело / , с който М.
била назначена на длъжност “ Готвач “
с място на работа кафе- аператив “ *****“ в гр. К.. От показанията на св. М. / том ІІ- ри , стр. 230 сл.
дело/ се установява, че въобще не е
работила и изпълнявала задължения по договора, още повече кафе- аператив” *****“ не функционира от 1995 година. Освен това
св. Д. не е подписвал договор в
качеството му на работодател на свидетелката. Подсъдимата както и в другите случаи / по другите договори
/ подала документните в *****- гр. П. и
оттам започнала да привеждат парични
суми, които подсъдимата теглила лично от *****“ – гр. К., като след около три месеца подсъдимата извикала
свидетелката М. и и предала сумата от 100,00 лева,
като останалата част от полученото обезщетение задържала за себе си.
През 2001 година свидетелката Л.П. Т. също научила за предлаганата от подсъдимата “
услуга “ и начин да се получава обезщетение и отишла при нея в офиса и в гр. К..
Там подсъдимата по посочения горе начин
и обяснила, че трябва да и занесе болничния лист за бременността и да подготвят необходимите документи за
получаване на обезщетение. Св. Т. го занесла и на 17.04.2001 година в гр. К. бил сключен трудов договор № 9 / на лист 64 , том
І-ви сл. дело
/ между Л. Д. и *****- *****гр. К.,според
който Св. Т. била назначена на длъжност “ Чистач “ в кафе – аператив “
*****“ гр. К.. Св. Т. ефективно никога не е изпълнявала задължения по договора
/ не е работила / , тъй като кафе- аперитива
“ *****“ не е работил от 1995 година на сетне, както договорът не е бил подписан от св. Д.в
качеството му на работодател. Подсъдимата подала документите на Т. ***, от
където с банкови преводи започвала да получава суми като обезщетение на
болничния лист , които суми теглила лично от
офиса на ТБ “ Биохим” в гр. К..
След около три месеца подсъдимата извикала Т. в офиса си и и
предала сумата от 150,00 лева , като
останалата част задържала за себе си ..
През пролетта на 2001 година св. Л.С.А.
разбрала от свекърва си за получаване на
обезщетение за бременност и раждане по предлагания от подсъдимата и описан неколкократно горе начин, поради
което я посетила в офиса и . Подсъдимата и на нея обяснила да и занесе
болничния лист за бременността и да
подготвят и оформят документите . Св. А. занесла
листа и на 01.06.2001 година в гр. К. бил
сключен договор № 11 / лист 69 , том І-ви сл. дело /
между Л.А. и
СД” Рем – Преди – ДМ Д.и
СИЕ “ – гр. К.,според който свидетелката била назначена на длъжност като чистач
отново в кафе аперитив “ *****“ в гр. К. От
показанията и / стр. 220, том ІІ-ри сл. дело/ на св. С. е
установява, че не е работила в кахе-аператива, който, както многократно се посочи горе, не
е работил от 1995 година. Освен това трудовият договор не е сключен и подписван от Д. в качеството му на работодател. Въпреки това подсъдимата подала документите на свидетелката в *****”-
гр. П.и също запознала за получава банкови преводи на
суми за обезщетение, които теглила лично от офиса на *****“ гр. К.. Отново след
около три месеца извикала при себе си в офиса
свидетелката А.и и предала сумата от 150,00
лева , като разликата до получените от банката суми задържала за себе си .
През лятото на 2001 година свидетелката Д.В.А. и тя на
свой ред научила от своя позната за дейността на подсъдимата и я посетила в
офиса и в гр. К., мястото на който и бил известен. Подсъдимата и на нея казала
да и занесе болничния лист за бременността
и да подготвят необходимите документи. А. го занесла и на 14.09 2001 година в
гр. К.бил сключен поредния договор , този път с № 13
/ лист 73, том І-ви от сл. дело/ между свидетелката А.
и *****- ****”- гр. К., по силата на който свидетелката била назначена като “ Чистачка “ в офиса на дружеството. От
показанията на свидетелката / стр. 232
том ІІ-ри сл. дело / се установява, че никога не е
ходила на работа и не е изпълнявала задължения като чистач в офиса на
дружеството и освен това Д.Д. никога
не е сключвал и подписвал договора в качеството си на работодател. Въпреки това подсъдимата подала документите в *****”-
гр. П., откъдето започнала да получава банкови преводи на суми като обезщетение
за бременност на свидетелката, които теглела лично от офиса
на *****“ – гр. К.. По утвърдения начин след около 3 месеца подсъдимата
извикала свидетелката А. *** и и
предала сумата от 150,00 лева, като
разликата задържала за себе си.
За установяване кой е теглил приведените
от ****- гр. П. парични суми за
обезщетение за бременност на посочените свидетелки Районна прокуратура – гр. К.е направила искане за разкриване на банкова тайна. С
решение № 64 / 15.04.2009 година, постановено по чнд № 238/ 2009 година / лист 358 , том ІІ-ри сл. дело / е
допуснато разкриване на банкова тайна на сметките на “*****- ****” – гр.
К. в *****“ – гр. К., на която правоприемник
е станала “****“ АД- клон гр. К.. От
предоставени от банката писмени материали
/ лист 361- 402, том ІІ -ри сл. дело / се установява че по наличната сметка на СД” ******” – гр. К. с № ****и банков код № **** са постъпили суми за периода 01.01.2000
година до 31.12.2002 година от *****”- гр. П. като парични суми / обезщетения / за свидетелките Р.М., Н.А., М.М.,
Н.М., Л.Т., Л.А.и Д.А. , като сумите са изтеглени
от подсъдимата и са в общ размер от 2428,67
лева. Отделните суми като части от
общата сума от 2428,67 лева, са изтеглени
на съответните дати, а именно : на 08.12.2000 година – сума ат 118,13 лева: , на
15.12.2000 година - сума от 29,12 лева:
, на 31.01.2001 година- сума от 196,39 лева:, на 05.03.2001 година – сума от
90,85 лева : , на 03.04.2001 година – сума от 122,08 лева : , на 01.06.2001 година – сума от 68,68 лева : , на 16.07.2001 година – сумата от
118,08 лева : , на 16.07.2001 година- сумата от 122,50 лева : , на 25.07.2001
година- сумата от 146,12 лева: ,
321.07.2001 година – сумата от 46,32 лева : , на 10.09.2001 година – сумата
от 309,54 лева: , на 15.10.2001 година- сумата от 317, 84 лева :, на 02.04.202 година- сума от 262,72 лева: , на
08.05.2002 година- сумата от 105,00
лева: , на 08.05.2002 година- сума от 375,27 лева
От заключението на назначената финансово –
счетоводна експертиза , изготвена задълбочено и с необходимите професионални
знания и компетентност / стр. 236-238 сл. дело/ и
след ползване на събраните финансови документи, че за периода от 01.01.2000
година до 31.-12.2000 година и за периода от 01.01.2001 година до 31.12.2001
година осигурителят ****- ****” гр. К.,
в ГДД / Годишна данъчна декларация / е
декларирал , че не упражнява дейност . Неоснователно от името на осигурителя са
изтеглени суми от *****”- гр. П. в
размер на 2428,67 лева. Сумите са изтеглени от *****”- гр. П. въз основа на болничните
листове на свидетелките . Същите са изтеглени в нарушение на чл. 50 , ал. 1 ,
чл. 52 от КЗОО. След справка в *****”- гр. П. е установено , че първичните
счетоводни документи, с които са изтеглени парите, са в счетоводството
на фирмата и обслужващата банка на фирмата.
С предварително разрешение на КРС са
извършени претърсване и изземване, на
писмени документи /платежни нареждания, договори, ведомости / от
помещения, полз
вани от подсъдимата, които са послужили при изготвяне на експертизата и са
обсъдени в мотивите горе / договорите и болничните листове // .
От справката за съдимост на подсъдимата се
установява, че с присъда по нохд № 249/ 2000 година
на Районен съд – гр. К., влязла в законна сила на 10.05.2001 година за
престъпление по чл. 343 Б , ал. 1 от НК във връзка с чл. 78 А от НК е
освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание “
глоба “ в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца. С друга присъда по нохд № 197/ 2007 година на Карловски районен съд, влязла в
законна сила на 05.02.2008 година за престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка
с чл. 18 , ал. 1 от НК е осъдена на “ Пробация “ със следните пробационни амерки: 1. “ “Задължителна
регистрация по настоящ адрес “ , 2. “ Задължителни периодични срещи с пробационен служител “ – двете с продължителност от 9
месеца , както и 3. “Поправителен труд с удръжки на 10% от трудовото и
възнаграждение за срок от 6 месеца. За друго престъпление по същия текст от НК е наложено същото
наказание, като на основание чл. 23 , ал. 1 от НК е определено едно общо най-
тежко за двете , а именно “ Пробация “ с пробационните
мерки “ Задължителна регистрация по настоящ адрес “ и “ Задължителни периодични
срещи с пробационен служител “ ,двете с про дължителност от 9 месеца, както
и “ Поправителен труд чрез удръжки в размер на 10 % от
трудовото и възнаграждение” за срок от 6 месеца . От 19 02.2008 година до
18.11.2008 година подсъдимата е изтърпяла наказанието “ Пробация “. Със
следваща присъда по нохд № 307/ 2007 година, влязла в
законна сила на 13.03.2008 година за престъпление по чл. 293 а от НК е осъдена
отново на “ Пробация “ с пробационни мерки
задължителните , а именно “ “ Задължителна регистрация по настоящ адрес “ и “
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
“, двете с продължителност от 6 месеца. На основание чл. 25 , ал. 1 във връзка
с чл.23 , ал. 1 от НК е определено едно общо най- тежко наказания по нохд № 197/ 2007
година и по нохд № 307/ 2007 година , двете на КРС, а
именно “ Пробация “ със следните пробационни мерки :
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” и “ Задължителни периодични срещи с
пробационен служител “ –двете с продължителност от 9
месеца , и “ Поправителен труд с 10 %
удръжки от трудовото и възнаграждение” за срок от 6 месеца. На основание чл. 25
, ал. 2 от НК изтърпяната част от наказанието по нохд
№ 197/ 2007 година е приспадната.
При така изложената и приета за установена
по несъмнен начин и в същото време неоспорена и призната от подсъдимата
фактическа обстановка и обстоятелства, съдът прие, че подсъдимата от
осъществила от обективна и субективна страна престъплението , за извършване
на което е обвинена , а именно , че за
периода от 08.12.2000 година до 08.05.2002 година в гр. П.при
условията на продължавано престъпление чрез използване на 7 неистински
документи, а именно : 1. Трудов договор
№ 008 / 231.052001 година между управителя на *****- ДМ “ Д.Д.и Р.Р.М. , ЕГН **********,: *.Трудов договор ******
година между управителя на *****– **” Д.Д. и Н.А.А. , ЕГН **********,
: *. Трудов договор № ****година между
управителя на *****–**
“ Д.Д. и М.А. М.
, ГН ********** : , 4. Трудов договор № ***** година между, управителя на ****– ДМ “ Д.Д.и Н.А. М., ЕГН **********: , 5. Трудов договор № **** година между управителя на ****– **” Д.Д. и Л.П.Т. , ЕГН **********,: *. Трудов договор №
**** година между управителя на ****–
** “ Д.Д.и Л.С.А., ЕГН ********** и 7. Трудов договор № *****година между
управителя на *****– **” Д.Д.и Д.В.А.
, ЕГН **********, е получила без правно основание чуждо движимо имущество , а
именно парични обезщетения за бреме3нност и раждане- на *** година –сумата от
118,13 лева: , на 15.12.2000 година- сумата от 29,12 лева : , на 31.01.2001
година – сумата от 196, 39 лева: , на 05.03.2001 година – сумата от 90,85 лева
,: на 03.04.2001 година – сумата от 122,80 лева: , на 01.06.2001 година –
думата от 68,68 лева : , на 16.07.2001 година – сумата от 118,08 лева: , на
16.07.2001 година – сумата от 122,50 лева : , на 25.07.2001 година- сумата от
146,12 лева : , на 31.07.2001 година – сумата от 46,32 лева : , на 10.09.2001
година- сумата от 309,54 лева : , на 15.10.2001 година – сумата от317, 84 лева:
, на 02.04.2002 година – сумата от 262,72 лева: , на 08.05.2002 година – сумата
от 105, 00 лева и на 08.05.2002 година- сумата от 375, 27 лева, или всичко пари
на обща стойност в размер на 2428,67 лева, собственост на държавно учреждение- **** – гр. П. от сметките на същото, с намерение да
ги присвои—престъпление по чл. 212, ал. 1 , предложение 2- ро
във връзка с чл. 26 , ал. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението / документна измама / се състои в получаване на чужди движимо
имущество , каквото в случая са приведените от **** – гр. П. суми като обезщетение за майчинство, чрез / посредством/ използване на неистински документ , а именно
сключени 7 броя трудови договори, които
са били неистински .
Трудовите договори са
неистински, тъй като не са били изготвени и подписани от посочения като страна по тях управител на ****-
**** “- гр. К.” , а именно Д.Д., а от друго лице, който е истинският автор
на договорите, което съответства на легалното определение на “неистински
документ”, посочено в чл. 93,т. 6 от НК.
Чрез използването на неистинските трудови договори представителите
на **** – гр. П. са били въведени в заблуждение, че
следва да заплатят обезщетение за
ползване на отпуск за майчинство на работещите
/ другата страна/ по неистинските
трудови договори и това ги и накарало да приведат сумите като обезщетение по
посочена сметка в *****“ - клон гр. К.,
откъдето подсъдимата ги е изтеглила и в
по- голямата им част се е разпоредила в
своя полза.
Следователно са налице двата акта на престъплението - използването на неверните трудови договори, с които
представителите / органите/ на *****” – гр. П. са били въведени в заблуждение като улесняващ акт и последващият улеснен акт , а именно
получаването от подсъдимата на
предоставените /като резултат от въвеждането в заблуждение на органите на *****” – гр. П./ парични обезщетения.
Престъплението е продължавано – извършени
са повече от две изпълнителни деяния / общо седем такива / , които поотделно осъществяват
състава на едно и също престъп ление,
извършени са през непродължително време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината / идентични са/ , като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено при пряк умисъл-подсъдимата
е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Знаела е , че
няма валидно сключени трудови договори между ****“ ****”- гр. К.и свидетелките/ наети по тях/, и че ползва неистински такива, участвала е в
изготвяне на документите и най- вече изготвяне на схема , /както се е изразил и
прокурора в обвинителния акт/, посредством която и с използване на неистинските
документи да получи и то в своя полза законно регламентирани обезщетения / съответно
при наличие на предпоставки за това / и след това да се разпорежда с получените средства.
Налице в случая е и специалният субективен
признак на престъплението / документна измама /
, а именно подсъдимата
противозаконно да присвои получените суми , с която единствена цел е създала
схемата за получаване на обезщетенията
от **** – гр. П.. Създала е публичност /
“рекламиране “/, на способността си да
съдейства на неработещи / без трудови
правоотношения с работодател / бременни жени да получат обезщетения,
посочила е сметка , по която да бъдат
превеждани и сумите и съответно е
имала възможност да тегли от същите сметки
приведените суми .
Като причина за извършване на престъплението
съдът отчете стремежа да подсъдимата да се облагодетелства по престъпен начин
При
определяне вида и размера на наказанието
и индивидуализацията му съдът
приложи на задължителната разпоредба на чл. 373 , ал. 2 от НПК, действаща към момента на постановяване на присъдата , и
замени предвиденото наказание “ лишаване от свобода “ с по- леко по вид , а именно “ Пробация “. След
прилагане на презумираните смекчаващи вината
обстоятелства / в посочената процесуална разпоредба/ и замяна на предвиденото наказание с по- леко
и при определяне размера му като
вид и продължителност на пробационните мерки ,
съдът отчете завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца , както
и съществуващите смекчаващи и отежняващи вината и
отговорността обстоятелства. Високата степен на обществена опасност на престъпното
посегателство се определя от обекта му , а именно обществените отношения , свързани с изплащане
на обезщетения и подпомагане на граждани, които поради предвидени в осигурителните закони обстоятелства не са в
състояние сами да набавят необходимите им за нормален живот средства. Посочената обществена опасност се увеличава и
от обстоятелството, че осигурителни фондове не са
достатъчно добре и гарантирано обезпечени предвид икономическите условия в
страната и всяко получаване без правно
основание / противозаконно/ на средства от тях застрашава с липса на такива други членове на обществото
, имащи право на обезщетение. Завишената степен на обществена опасност на
личността на подсъдимата се определя от проявената и осъзната престъпна целенасоченост
към получаване на средства без правно основание, както и спокойното и дори
демонстративно създаване на “ схема “ за получаване на такива средства и голямата
продължителност на престъпната дейност, с която показва явното си незачитане и
дори пренебрежение към закона. Освен това към началото на престъпната се дейност
вече е била съдена, макар и за друго по вид престъпление по чл. 343 Б , ал. 1
от НК и макар да е била освободена от наказателна отговорност с наложено по
реда на чл. 78 А от НК административно наказание глоба, същото не е
създало задръжки у нея, което още веднъж доказва пренебрежението и и незачитането на закона. Освен посочените обстоятелства
след замяната на наказанието “ лишаване от свобода “ с по-леко по вид, а именно “ Пробация “ при определяне на пробационните
мерки освен посочените степен на обществена опасност на деянията и личността на подсъдимата , съдът прие , че действително съществуват смекчаващи вината
обстоятелства, а именно съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и добри характеристични данни към
момента на извършване на престъплението. Като отежняващо
вината обстоятелство съдът прие проявената
упоритост и демонстративност при осъществяване на престъплението. При
изложените обстоятелства съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
най- вече за превъзпитаване на подсъдимата и поправянето и към спазване на законите, както
и аза постигане целите на генералната превенция с оглед демостративността
при извършване на престъплението, съдът
наложи задължителните пробационни мерки” Задължителна регистрация по настоящ
адрес “ и “ Задължителни периодични
срещу с пробационен служител “ за срок от две години
, като периодичността от три пъти седмично очевидно касае първата мярка , а
именно “ Задължителната регистрация по настоящ адрес “ , каквато е действителната воля на съда, като
това разминаване може да се отстрани по пътя на тълкуването на съдебния акт по
реда на чл. 414 от НПК. Съдът приложи и другата мярка , а именно “ “
Поправителен труд “ чрез удръжки на 15 %
от трудовото възнаграждение на
подсъдимата , също за срок от две години.
По предявения граждански иск съдът намери
същият за основателен и доказан / в
същото време признат за основателен от подсъдимата/, поради което го уважи. От
престъплението на подсъдимата са произтекли имуществени вреди за ***** – гр. П., които се изразяват в приведените и получени без основание от
подсъдимата суми за обезщетения за
бременност и раждане в общ размер на
2428,67 лева. Съобразно принципа
на общата деликтна отговорност в разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимата за заплати / възстанови/ получената без
основание сума от 2428,67 лева, ведно със законната лихва върху всяка получена
сума, предмет на всяко едно от деянията от продължаваното престъпление , от
датата на получаването на всяка отделна сума до окончателното и плащане.
Като призна подсъдимата за виновна съдът и
възложи по реда на чл. 189 , ал. 3 от НПК направените по делото разноски, както
и я осъди да заплати върху присъденото обезщетение съответната държавна такса в
размер на 97, 56 лева, както и следващата се държавна такса от 5 ,00 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
По отношение на приетите по делото
веществени доказателства съдът прие , че същите са собствени на “****– ****” , именно Д.Д.и
тъй като нуждата от същите по доказване на обвинението е отминала , то постанови
същите да бъдат върнати на собственика им.
Воден от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Сн.Д.