№ 529
гр. гр.Несебър, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100684 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 6117/27.06.2023 г. на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев, срещу И. Л. Г., БУЛСТАТ ****, гражданка на Руската
Федерация, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6,
ап. 31, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 64,47 лева –
неизплатена главница по фактура, издадена на 25.11.2020 г., с отчетен период от
07.11.2018 г. до 13.11.2020 г.; сумата от 16,70 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба – 26.06.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 64,47
лева от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 744399, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - Запад,
жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6, ап. 31, СОС с ид. № 51500.506.622.2.31. За
ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост
по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
1
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура №
**********/25.11.2020 г., падежирала на 26.12.2020 г. и за дължимия остатък от сумата
от 72,23 лева, а именно сумата от 64,47 лева. Предвид изложеното, за ищеца възникнал
интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за
забава в размер на 16,70 лева, за периода от падежирането до 26.06.2023 г. Представят
се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Д. В. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото и въз основа на нарочен договор,
споразумение или друг документ, както и качеството „потребител“ за ответницата и
във връзка с посочения водоснабден обект. Твърди се, че не се представят
доказателства ответницата да е собственик на посочения водоснабден обект или негов
ползвател, както и да има разкрита на своя име партида при ищовото дружество.
Оспорват се твърденията на ищеца за възникнало основание за начисляване на
процесната главница, както и процедурата по отчитане на потреблението. Излагат се
подробни съображения по оспорването на процесната фактура.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата поддържа дадения отговор в съдебно
заседание, моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 187, том I, рег. № 1058, н.дело № 180 от
31.03.2011 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 45-46 от делото/, видно от който ответницата Г. е
придобила собствеността по отношение на апартамент № 31, прдставляващ
самостоятелен обект с ид. № 51500.506.622.2.31 по КККР на гр. Несебър, заедно със
съсобствениците Александър Гизатуллин и Валерий Гизатуллин, при следните квоти:
60 % за ответницата и по 20 % за всеки от съсобствениците ѝ.
Съгласно заявление за промяна на партида /л. 47 от делото/, именно ответницата
Г. е изразила желание да бъде прехвърлена заведената при ищеца партида за
съсобствения водоснабден обект - процесния апартамент, като по взаимно съгласие на
тримата съсобственици, изразено в споразумение /л. 48 от делото/, на основание чл. 59,
ал. 3 и чл. 62, ал. 2 от Общите условия на водоснабдителното дружество, одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, за потребител на услугите и титуляр на
партидата на съсобствения имот е определена ответницата.
Видно от представена от ищеца фактура № ********** от 25.11.2020 г. /л. 14 от
делото/, посочения апартамент е заведен с аб. № 744399 към „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб.
номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е правено отчитане
за периода 07.11.2018 г. – 13.11.2020 г. При отчитането водомер 1718/227 е „видян“,
като старото показание е било 170 куб. метра, а новото – 194 куб. м. От фактурата се
установява, че посоченото количество било остойностено като била начислена сумата
от 72,23 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги.
2
Видно от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода,
0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на
куб. м., за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-34 от
15.12.2017 г. на КЕВР.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е
собственик на имота, съответно – потребител на ВиК услуги за същия. Ищецът следва
да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Във връзка с изричното оспорване на особения представител относно наличието
по отношение на ответницата на качеството „потребител“, респ. съществуване на
облигационна връзка между страните, следва да се посочи, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от
публично обявените ОУ на ищцовото дружество, приети с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Цитираните разпоредби определят по законов ред лицата, с които се приема за
сключен неформален договор за доставка на ВиК услуги, със съдържание, установено
с чл. 8 от наредбата и ОУ на доставчика. Съгласно чл. 59, ал. 3 от приложимите Общи
условия, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но
имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски
номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите
или с пълномощника по чл. 2, ал. 2. В случая по делото се съдържа надлежно
споразумение по чл. 59, ал. 3 от ОУ, с което съсобствениците на процесния
водоснабден обект определят за потребител на услугите, предоставяни от ищеца,
именно ответницата, предвид което съдът намира възраженията, изложени от особения
ѝ представител в обратен смисъл за несъстоятелни.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Действително, с
отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на
представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и
съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите
отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Следва да се отбележи, че общите
условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват
ответницата, а видно от исковата молба, по издадената фактура е постъпило частично
плащане от страна на ответницата, което следва да се цени от съда като признание от
нейна страна за действителното потребление на количества вода и тяхното
остойностяване.
В случая, действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
3
е станало на 13.11.2020 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично
оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесната сума е фактурирана по
отчитане, извършено през есента на 2020 г., като видно от справката-извлечение
предходното такова е било през есента на 2018 г., т.е. за потребление в период от две
години. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се
ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в
интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на
водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане, макар и извършено
в отклонение от сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответника, като е отчетено действително потребеното количество вода.
Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на
пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения
водоснабден обект, съобразно представената по делото справка. Не може да не се
отбележи също, че в периода 2019 г.-2020 г., с оглед разпространението на Ковид – 19,
обявеното пандемично извънредно положение, начиная март 2020 г., и последвалия
„лок-даун“, социалните контакти бяха силно ограничени и регулирани, предвид което
и е логично да са допуснати пропуски в отчитането на водоснабдения обект на
ответницата в периода ноември 2019 г. – ноември 2020 г.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура – на
25.11.2020 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването -
на 26.12.2020 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурата следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответницата за собствения ѝ процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 64,47 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и ищцовите
твърдения за извършени частични плащания от ответницата по процесната фактура.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимата сума и начислената лихва касае главницата по фактура от
4
датата на падежа до 26.12.2020 г. до завеждане на иска. След извършени от съда
математически действия по умножаване и събиране, посредством лихвен калкулатор за
изчисляване на законна лихва на НАП с интернет адрес
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, установи, че претендираната мораторна
лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Л. Г., БУЛСТАТ ****, гражданка на Руската Федерация, с адрес:
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6, ап. 31, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
ет. 4, сумата от 64,47 /шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/
лева, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № ********** от
25.11.2020 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - Запад, жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6, ап. 31, СОС с
ид. № 51500.506.622.2.31, аб.№ 744399, с отчетен период 07.11.2018 г. до 13.11.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА И. Л. Г., БУЛСТАТ ****, гражданка на Руската Федерация, с адрес:
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6, ап. 31, на основание
чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, сумата от 16,70
/шестнадесет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 26.12.2020 г. до 26.06.2023 г.
ОСЪЖДА И. Л. Г., БУЛСТАТ ****, гражданка на Руската Федерация, с адрес:
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, жилищна сграда „К. 2“, вх. 1, ет. 6, ап. 31, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, сумата от 400
/четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6