№ 4967
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110141201 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „T С“ ЕАД срещу Б. БЛ. ЯНК., ЛЮБ. М.
ЯНК., АТ. М. ЯНК., ЯС. М. ЯНК., М. АТ. ЯНК. и БЛ. ЯНК. ХР..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община ..., ж.к.
„..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42, с абонатен № 157376, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че дължат следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:
- Б. БЛ. ЯНК.: 602,76 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 111,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 19,68 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 4,08 лв.
- мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г.
- ЛЮБ. М. ЯНК.: 50,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 9,27 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 1,64 лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 0,34 лв. -
1
мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г.
- АТ. М. ЯНК.: 50,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 9,27 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 1,64 лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 0,34 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г
- ЯС. М. ЯНК.: 50,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 9,26 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 1,64 лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 0,34 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г.
- М. АТ. ЯНК.: 50,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 9,26 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 1,64 лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 0,34 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г.
- Б.Х. Я.: 50,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 9,26 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2020 г., 1,64 лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на вземането и 0,34 лв. -
мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г.
Ответникът Б. БЛ. ЯНК. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който заявява,
че оспорва иска като неоснователен и недоказан, тъй като от 2005 г. никой не живеел в
имота. Заявява, че БЛ. ЯНК. ХР. не е собственик нито на имота, нито на идеална част от
него. Твърди, че за процесния период не е ползвана топла вода. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Ответникът БЛ. ЯНК. ХР. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който отрича
да е собственик на процесния имот или на част от него, поради което навежда и че не
отговаря за задълженията за топлинна енергия в имота.
Ответниците ЛЮБ. М. ЯНК., М. АТ. ЯНК. и АТ. М. ЯНК. са депозирали в срока по
чл. 131 ГПК съвместен отговор на исковата молба, с който твърдят, че собственик на целия
имот по сключен през 2004 г. договор за покупко-продажба е Б.Я., докато титуляр на
индивидуална партида към „T С“ ЕАД е Б.Х. Я.. Твърдят, че единствено Б.Я. като едноличен
собственик следва да отговаря за всички сметки и задължения в имота. Молят за отвърляне
на предявените искове.
2
Ответникът ЯС. М. ЯНК. е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответниците дължат описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 3, том XI, нот.
дело № 2003 от 25.07.1983г. е видно, че процесният имот, представляващ апартамент № 42 е
придобит от Софка Х.а Я..
3
От приложеното удостоверение за наследници (л. 160) е видно, че Софка Х.а Я. е починала
на 06.04.2005г. като е оставила за свои наследници трите си деца - БЛ. ЯНК. ХР., Х Я. Х. и
Милчо Я. Х., всеки от които е придобил по равни части включеното в наследството й
имущество (т.е. по 1/3). От същото удостоверение за наследници се установява, че Милчо Я.
Я. е починал на 30.01.2006г., като е оставил за свои наследници М. АТ. ЯНК., ЯС. М. ЯНК.,
АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК., всеки от които е придоби равни дялове от наследството му
(т.е. по ¼).
От приложения нотариален акт № 174, том I, рег. № 13860, дело № 146 от 07.09.2004г. е
видно, че приживе Софка Х.а Я. е прехвърлила собствеността си върху имота в полза на Б.
БЛ. ЯНК..
От приложеното към делото решение от 04.08.2009г. по гр.д. № 5916/2006г. по описа на
СРС, 26 с-в (което на съда е служебно известно, че е влязло в сила след постановяване на
решение от 17.01.2020г. по в.гр.д. № 5429/2012г. по описа на СГС, II-В с-в и определение №
60844 от 29.11.2021г. по гр.д. № 2436/2021г. по описа на ВКС, III г.о.) се установява, че по
иск на М.Я., Я.Я., А.Я. и Л.Я. (като наследници на Милчо Я.) против Б.Я. е призната
недействителността на цитирания по-горе договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № 174, том I, рег. № 13860, дело № 146 от 07.09.2004г., до размер на 1/3 ид.ч. от имота.
От приложената преписка по гр.д. № 23687/2011г. по описа на СРС, 42 с-в е видно, че с
влязло в сила решение от 05.08.2013г. (потвърдено с решение № 2622 от 21.04.2015г. по
в.гр.д. № 14020/2013г. по описа на СГС, II-д с-в) е признато по иск на Х Я. Х., че цитираната
по-горе разпоредителна сделка от 07.09.2004г. е недействителна за 1/3 ид.ч. от имота.
От анализа на обсъдените съдебни актове се налага извода, че разпоредителната сделка,
извършена в полза на Б. БЛ. ЯНК. (нотариален акт № 174, том I, рег. № 13860, дело № 146 от
07.09.2004г.) е породила вещно-прехвърлително действие до размер на 1/3 ид.ч., равняващи
се на дела от наследството на Софка Х.а Я., полагащ се на БЛ. ЯНК. ХР., който единствен не
се е позовал на недействителността на сделката (напротив – в отговора на исковата молба,
Б.Х. изрично заявява, че не е собственик и никога не е бил такъв). С оглед установената със
сила на пресъдено нещо недействителност на договора за останалите 2/3 ид.ч., следва да се
приеме, че 1/3 ид.ч. се притежава от Х Я. Х. и по 1/12 ид.ч. от М. АТ. ЯНК., ЯС. М. ЯНК.,
АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. (като наследници на полагащата се на Милчо Я. Я. 1/3 ид.ч.
от имота). Следователно съсобственици на процесния имот през исковия период са били
следните лица: Б. БЛ. ЯНК. – 1/3 ид.ч., Х Я. Х. – 1/3 ид.ч., М. АТ. ЯНК. – 1/12 ид.ч., ЯС. М.
ЯНК. – 1/12 ид.ч., АТ. М. ЯНК. – 1/12 ид.ч. и ЛЮБ. М. ЯНК. – 1/12 ид.ч.
Следователно всяко от посочените лица в качеството му на съсобственик на имота има и
качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца
във връзка с предоставянето й, пропорционално на притежаваните от него дялове в
съсобствеността. По отношение на БЛ. ЯНК. ХР. предявените искове се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
При наличието на облигационно отношение с останалите ответници (Б. БЛ. ЯНК., М. АТ.
ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК.), в тежест на потребителите е да
4
заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество
топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за
доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до
отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т С“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление,
а единствено за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки се равнява на 904,20 лв. При това положение, следва
да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, като се приеме, че стойността на
дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява на 904,20 лв., от които Б. БЛ.
ЯНК. дължи 301,40 лв. (равняващи се на 1/3 от общия размер на задължението), а М. АТ.
ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. – по 75,35 лв. (равняващи се на по 1/12
от общия размер на задължението).
Следователно предявения срещу ответника Б. БЛ. ЯНК. иск следва да се уважи като
основателен до сумата от 301,40 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 602,76 лв., исковете срещу М. АТ. ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М.
ЯНК. за сумата от по 50,23 лв. се уважат изцяло като основателни, а исковете срещу Б.Х. Я.
се отхвърлят изцяло.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в полза на ищеца е възникнало
вземане за главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. в
размер на 29,53 лв., от които Б. БЛ. ЯНК. дължи 9,84 лв. (равняващи се на 1/3 от общия
размер на задължението), а М. АТ. ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. – по
2,46 лв. (равняващи се на по 1/12 от общия размер на задължението). Следователно
5
предявения срещу ответника Б. БЛ. ЯНК. иск следва да се уважи като основателен до сумата
от 9,84 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 19,68 лв., исковете
срещу М. АТ. ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. за сумата от по 1,64 лв. се
уважат изцяло като основателни, а иска срещу Б.Х. Я. се отхвърли изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. С оглед
неоснователността на главните искове, предявени срещу Б.Х. Я., неоснователни се явяват и
исковете за мораторна лихва срещу този ответник. Що се касае до мораторната лихва върху
главницата, претендирана от останалите ответници, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената
част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното
предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответниците дължат единствено мораторна лихва върху
общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите условия от
2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 166,70 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 18.09.2020 г., от която Б. БЛ. ЯНК. дължи сумата от 55,56 лв., а М. АТ. ЯНК., ЯС. М.
ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. – по 13,89 лв.
Следователно предявения иск за мораторна лихва срещу Б. БЛ. ЯНК. следва да се уважи до
сумата от 55,56 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 111,12 лв., а
предявените искове срещу М. АТ. ЯНК. за сумата от 9,26 лв., ЯС. М. ЯНК. за сумата от 9,26
лв., АТ. М. ЯНК. за сумата от 9,27 лв. и ЛЮБ. М. ЯНК. за сумата от 9,27 лв. се уважат
изцяло като основателни.
6
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявените
искове за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни по отношение на всеки от ответниците.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответниците – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът Б. БЛ.
ЯНК. следва да заплати в полза на ищеца следните разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове: 8,23 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 16,46 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 8,23
лв. – държавна такса за исковото производство, 32,92 лв. - юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство и 99,45 лв. – разноски за експертиза, а всеки от ответниците М. АТ.
ЯНК., ЯС. М. ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. следва да заплати по следните суми: 1,37
лв. – държавна такса в заповедното производство, 2,74 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,37 лв. – държавна такса за исковото
производство, 5,48 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 16,56
лв. – разноски за експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, всеки от ответниците М. АТ.
ЯНК., АТ. М. ЯНК. и ЛЮБ. М. ЯНК. има право на разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер от по 1,66 лв. Ответниците ЯС. М. ЯНК., Б.Х. Я. и Б. БЛ.
ЯНК. също имат право на разноски, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като
не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Б. БЛ.
ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. В, ет. 6, ап. 64 дължИ
на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...“ №
23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните
суми: 301,40 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42 за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 55,56 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 9,84 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата
7
над уважения размер от 301,40 лв. до пълния предявен размер от 602,76 лв., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
55,56 лв. до пълния предявен размер от 111,12 лв., иска за главница за незаплатена услуга за
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 9,84 лв. до пълния предявен
размер от 19,68 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,08 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46550/2020г. по описа на
СРС, 63 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ЛЮБ.
М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18
дължИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 50,23 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 9,27 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 1,64 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,34 лв. за периода от 01.10.2017 г. до
18.09.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46550/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът АТ.
М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18
дължИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 50,23 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 9,27 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 1,64 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,34 лв. за периода от 01.10.2017 г. до
18.09.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46550/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът ЯС.
М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 16
дължИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 50,23 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 9,26 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 1,64 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,34 лв. за периода от 01.10.2017 г. до
18.09.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46550/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М.
АТ. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18
дължИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 50,23 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 9,26 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 1,64 ЛЕВА – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,34 лв. за периода от 01.10.2017 г. до
18.09.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
46550/2020г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „...“ № 23Б срещу Б.Х. Я., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“,
бл. 313А, вх. В, ет. 6, ап. 64, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр.
чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна
дължи на ищеца следните суми: 50,23 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. ..., ж.к. „..“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42 за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до
изплащане на вземането, 9,26 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.09.2020 г., 1,64 лв. – главница за незаплатена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.09.2020 г. до изплащане на
9
вземането и 0,34 лв. - мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 18.09.2020 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46550/2020г. по описа
на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА Б. БЛ. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. В, ет.
6, ап. 64 ДА ЗАПЛАТИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „...“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 8,23 ЛЕВА – държавна
такса в заповедното производство, 16,46 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 8,23 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 32,92
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 99,45 ЛЕВА –
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА ЛЮБ. М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А,
ет. 6, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „...“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 1,37 ЛЕВА
– държавна такса в заповедното производство, 2,74 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,37 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 5,48 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
16,56 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА АТ. М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А,
ет. 6, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „...“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 1,37 ЛЕВА
– държавна такса в заповедното производство, 2,74 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,37 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 5,48 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
16,56 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА ЯС. М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А,
ет. 6, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „...“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 1,37 ЛЕВА
– държавна такса в заповедното производство, 2,74 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,37 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 5,48 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
16,56 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА М. АТ. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А,
ет. 6, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
10
управление в гр. София, ул. „...“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 1,37 ЛЕВА
– държавна такса в заповедното производство, 2,74 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 1,37 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 5,48 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
16,56 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „...“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18 сумата от 1,66 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „...“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на АТ. М. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18 сумата от 1,66 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА „T С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „...“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на М. АТ. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„..“, бл. 313А, вх. А, ет. 6, ап. 18 сумата от 1,66 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „T С” ЕАД – „Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11