№ 70
гр. Пазарджик, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200037 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Л. Т., с ЕГН: **********, чрез адв. Ан. И.,
против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА , с. К № 9603696
на ОДМВР Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДП на основание чл. 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 ,
точка 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се настоява електронният фиш да бъде отменен с доводи
относно неговата процесуална и материално-правна порочност .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 19.08.2024г. , 19.37ч., със стационарна радарна система
00209D32F68B било заснето движение по АМ Тракия, км. 86+400 в посока
Пловдив към София на MПС с рег.№ ... със скорост от 163 км/ч ,при
1
максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км./ч.
Установен бил собственикът на автомобила– жалбоподателя, на който
бил съставен ЕФ за налагане на глоба за управление с превишена скорост, с
който жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с превишена
скорост - 158 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4
вр. .чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв..
ЕФ няма данни да е връчван на жалбоподателя ( л. 32) , което обезчепава
допустимостта на жалбата от гледна точка на срочността й, наред с което тя е
подадена и от активно-легитимирана страна.
Що се отнася до представеното платежно нареждане за заплащане на
процесната глоба ( в редуцирания за доброволно плащане в съкратен срок
размер) на л. 7, гърба, освен не съдържа всички реквизити за преценка
относно твърдяното плащане (особено дата) и не притежава вид на
документ, фактическият състав по съставяне на който е приключено и е
разпоредено и извършено реално плащането. Липсата на такова се доказва и
специално справка от СПП ОД МВР Пазарджик ( л. 41,гърба) , изведена от
ел. база данни към 29.01.25г. ( с писмо 00-2463/29.01.25 - л. 32) , в която е
отразено липсата на заплащане .
Оспореният фиш съдържа данни за своя издател, има и дата на
издаването му. Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с
лимитативно определените реквизити с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от
ЗДвП и възраженията с жалбата ( л. 5-6, анд) в обратния смисъл са
голословни, т.к. реквизит на процесния акт не са нито твърдения за
субективната страна на деянието, нито такива за приспадане стойността на
скоростта при допустимата грешка. Впрочем, във връзка с последното фишът
ясно съдържа твърдения за установена като размер скорост и тя е фактът,
който гарантира възможността за упражняване на правото на защита, тъй
като съобразено нея е възприето надвишението , релеватно , както за
обективната съставомерност на нарушението ,така и за полагащото се за него
нарушение.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
2
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г., на което неправилно се
позовава жалбаподателя , за да обоснове претенцията си за отмяна на фиша.
Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие,
задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.
2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
3
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на
тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да
намери проява общият принцип, че административно-наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване
или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните
актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването
на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства/ , … и
същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.“
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна
система за видеонаблюдение. Нейното функциониране е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
4
информацията. В резултат на този процес е изведен и приложен съдържащия
и съответните данни фотос ( л.9). Законът не вменява задължение на
издателя на фиша да изпраща на санкционираното с него лице ведно с ЕФ и
фотоса, който илюстрира заснет автомобила към момента на нарушението на
процесното място и в процесното време. Със заснемането на нарушението се
създава само наличия по делото фотос, съдържащ в карето над снимката и
данни досежно регистрираното нарушение - данни време, място, за МПС,
скорост на движение
Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с
момента на отчитане на скоростта, фотосът, в каре над него съдържа и данни
за конкретно отчетената скорост , която в случая е 163 км/ч ( при предвидена
и от производителя на измервателния уред като компонент в системата
възможна грешка до 3% е редуцирана до 158 км/ч с издадения ЕФ) , датата и
часа на отчитането, местоположението и посоката и дори лентата на
плътното, към която е насочен измервателния уред.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено
доказателствено средство(съгласно чл. 189, ал.15) - фотос ( към ЕФ) ,
отразяващ конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно в лентата, в която се сочи, че е станало измерването( виж горното
каре - лента ), дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за
възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало със стационарно устройство,
което е трайно фиксирано на определено обозначено място. Годността му за
достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 13) и
последващата периодична проверка - л. 11-12 и л. 15. Така, че несъмнено
установени са всички , релевантни за нарушението обстоятелства, свързани с
времето, мястото, начина на извършване и основно - начина на установяване.
`Процедурата по установяване на скоростта на движение,респ.
установяване на нарушението , не страда от пороци. Времето на заснемане и
това, отразено като време на извършване нарушението напълно съвпадат -
виж ЕФ и горното каре на фотоса към него
5
Заснемането и установяването на нарушението в хипотезата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП е станало със стационарно техническо средство, указано и
функциониращо без субективен фактор за въздействие при дейността му, по
реда и начина, която е предвиден за това и с лицензирано за измерване и
одобрено, надлежно проверено, техническо средство. Самата проверка е
проведена в рамките на указан надлежно контрол, вкл. и на сайта на
съответната ОД .
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от
гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който,
при това, за първи път се определят и параметрите на установеното
нарушение. То е описано по време, място и начин на извършването му,
достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона
обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на мястото
на нарушението, което ясно е определено във фиша АМ Тракия при движение
в посока София км 86+400. Тази конкретика на местоизвършването
дефинира съвсем точно мястото и обезпечава местната подсъдност,
доколкото този км от посочения главен път е обхванат от юрисдикцията на
настоящия съдебен орган. Затова и претенциите с жалбата в обратния смисъл
са неоснователни.
Установен е бил и собственика на процесното МПС – жалбоподателя.
При въведената с нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, правилно е решението за
авторството на процесното нарушение и възражението в тази посока с
жалбата е напълно неоснователно. По делото липсва дори твърдение
автомобилът да е управляван от друго лице, а и това обстоятелство би имало
значение само, ако жалбоподателят бе изпълнил задължението си да подаде
декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ( в случая с жалбата). Такава не е
подавана, нито има твърдение в този смисъл.
При наличните данни и липсата на декларация от надлежно уведомения
за издаването на ЕФ собственик, основателно и в съответствие с
предписанието на чл. 189, ал.4 от ЗДвП санкционният акт е издаден именно
против него.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по възприетата от административния орган правна
квалификация - първо и второ - основателността на ангажираната
6
административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в
твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му.
Претенции за разноски няма и такива не са сторени по делото.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА , с.
К № 9603696 на ОДМВР Пазарджик, с който на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** е
наложена глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик
в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7