Р Е
Ш Е Н И Е
№2904/27.6.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19199 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба вх. № 84908/21.12.2018
г. от
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу Ю.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***,
*, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 118.13 лева, представляваща
остатък от дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода
от 25.08.2015 г. до 24.01.2017 г., по партида с абонатен № *, по издадени
фактури за периода от 30.09.2015 г. до 09.10.2018 г., за обект-имот, находящ се
в гр. Варна, *, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, а
също и 29.94 лева, представляваща остатък от лихва за забава за периода от 30.10.2015 г. до 09.10.2018
г., за което вземане по ч. гр. д. № 15520 по описа на ВРС за 2018 година е
издадена Заповед № 7726/16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за
предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и К - оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. Ответникът не е заплащал
предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано
заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 15520/2018 г. на Варненски районен
съд е издадена заповед за изпълнение №
7726/16.10.2018
г.
Ответникът
– Ю.М.И.,
не депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК. С писмено становище, чрез пълномощник,
депозирано след изтичане на срока за отговор, заявява, че не оспорва иска, а
също желание да извънсъдебно уреждане на спора.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1539/ 2018
г. на ВРС.
В тежест
на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на
облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е
възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на
предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора,
т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се
присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба.
С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В
настоящата хипотеза, ответникът по делото не оспорва фактическите твърдения на
ищеца, нито релевира взъражения срещу правните му съображения, напротив – налице
е изрично изявление от негова страна, че не оспорва иска, което на основание
чл. 175 ГПК обуславя извод за основателност на претенцията.
Изложеното
налага извода, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на потребените количества ВиК услуги за релевирания период - 25.08.2015 г. до
24.01.2017 год., възлизащи на стойност на 118.13 лв.,
който размер е установен по безспорен начин от
справката, съставляваща неразделна част от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза.
По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията
за сумата от 118.13 лв., представляваща сбор от главници по фактури,
както следва: №
1134396014/ 30.09.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134529392/ 28.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134669431/ 25.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; № 1134788417/ 16.12.2015 г. на
стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.01.2016 год. на стойност 11.94 лв.; №
**********/ 24.02.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 23.03.2016
год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 26.04.2016 год. на стойност 11.94
лв.; № **********/ 26.10.2016 год. на стойност 12.44 лв.; № **********/
23.11.2016 год. на стойност 2.54 лв., № **********/ 20.12.2016 год. на стойност
2.54 лв., № **********/ 26.01.2017 год. на стойност 5.09 лв., поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 29.94 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 09.10.2018 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00
лв. – разноски в заповедното производство, (арг.
ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013
г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 245.00
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Ю.М.И., ЕГН **********,
с адрес: ***
дължи на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумите от 118.13 лв. (сто и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща остатък от дължима
главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 25.08.2015 г. до
24.01.2017 г., по партида с абонатен № *, по издадени фактури за периода от
30.09.2015 г. до 09.10.2018 г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, *, по фактури, както следва: №
**********/ 30.09.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №
**********/ 28.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №
**********/ 25.11.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №
**********/ 16.12.2015 г. на стойност 11.94 лв.; №
**********/ 26.01.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 24.02.2016
год. на стойност 11.94 лв.; № **********/ 23.03.2016 год. на стойност 11.94
лв.; № **********/ 26.04.2016 год. на стойност 11.94 лв.; № **********/
26.10.2016 год. на стойност 12.44 лв.; № **********/ 23.11.2016 год. на
стойност 2.54 лв., № **********/ 20.12.2016 год. на стойност 2.54 лв., №
**********/ 26.01.2017 год. на стойност 5.09 лв., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.10.2018
г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 29.94 лв. (двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.10.2015 год. до 09.10.2018 год., за което вземане по ч. гр. д.
№ 15520 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 7726/ 16.10.2018 год.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, *да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В. В. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, * да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. сумата от 245.00
(двеста четиридесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: