РЕШЕНИЕ
№ 1757
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110105654 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Н. Г. П. и В. Д. П., с
която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделна отговорност
сумата в общ размер от 2721,98 лв., при следните квоти:
Н. Г. П. – 13/18 част, а именно: сумата от 1882,29 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
303,35 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата от 21,08 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 4,88 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023
г.;
В. Д. П. – 3/18 част, а именно: сумата от 434,37 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
70,00 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата от 4,86 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 1,13 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023
1
г.,
за които суми на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Н. Г. П.
и В. Д. П., чрез адв. Д., с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърдят, че ответниците не са собственици или вещни ползватели на процесния
недвижим имот, като в тази връзка сочат, че за вписване на законна ипотека не установява
право на собственост или друго вещно право върху имота. Не оспорват количествата
доставена ТЕ в топлоснабдвния недвижим имот, нито твърдят да е налице плащане на
процесните задължения, поради което молят съдът да не назначава съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
2
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай, по делото е приета молба от *** – Жилищно кредитиране от
*** г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 от ЗДСК (отм.) за вписване на
законна ипотека върху апартамент № ***, на *** етаж, в сграда в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***
за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на Д. В. П. и Н. Г. П..
Молбата е вписана в СВ-***, и е налице отбелязване, че на основание чл. 179 ЗЗД ипотеката
е заличена на 13.05.2008 г. Във връзка с тази молба следва да се вземе предвид Закона за
държавна спестовна каса (обн. ДВ, бр. 95 от 05.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г.), в
чл. 24 от който е посочено, че за обезпечаване заемите за жилищно строителство, отпускани
на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху
недвижими имоти на длъжниците, а законната ипотека се простира върху собствената земя
на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж върху чужда земя, както и
върху построените сгради или сградите, които ще бъдат построени. При това положение
следва, че законна ипотека е можело да се учреди само върху собствен на длъжника по заема
имот, а като заемополучатели в настоящия случай са посочени Д. В. П. и Н. Г. П.. Предвид
изложеното съдът приема, че процесния апартамент е придобит в режим на СИО.
Като писмено доказателство по делото е приета и молба от Д. В. П., видно от
съдържанието на която е направено искане на основание чл. 22 от Правилника за
вписванията и чл. 172 ЗЗД да бъде заличена законна ипотека № ***, том VII/1973 г., в полза
на „Банка ***“, учредена върху следния недвижим имот: апартамент № ***, ет. ***, бл. ***,
ж.к. „***“.
По делото е прието писмо от ***, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински
приходи-***“, с приложена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***. Видно от декларацията имотът е
деклариран като собственост на Д. В. П. и ответницата Н. Г. П..
От представеното по делото удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено
от ***, район „***“, се установява, че Д. В. П. е починал на 27.11.2014 г., съответно
3
притежавания в режим на СИО апартамент се е трансформирал в режим обикновена
съсобственост при равни дялове, респ. притежаваната от наследодателя Д. В. П. е преминала
на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН към наследниците му по закон, както следва: Н.
Г. П. (съпруга) – 4/6 ид.ч. (1/2 лична собственост и 1/6 по наследство), Г. Д. П. (син) – 1/6
част, и В. Д. П. (син) – 1/6 част.
Установява се от представеното удостоверение, че Г. Д. П. е починал на 17.02.2020 г.
и оставил за наследници по закон Б. А. П. (съпруга) и Н. Г. П. (майка). След смъртта на Г. Д.
П., на основание чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН Б. А. П. е станала носител на 2/18 част (2/3 от 1/6), а
Н. Г. П. – 13/18 част (12/18 част от притежаваните от нея и 1/18 по силата на наследственото
правоприемство от Г. Д. П.).
С оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че ответниците се явяват собственици на процесния недвижим имот при следните
права: Н. Г. П. – 13/18 част, а В. Д. П. – 3/18 част, поради което следва да отговарят при
посочените квоти за цената за доставеното до имота количество топлинна енергия
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото
лице е установило, че в етажната собственост по местонахождение на процесния имот не се
извършва дялово разпределение поради инсталирана еднотръбна ВОИ. В този случай
съгласно изискванията на нормативната уредба разпределението на ТЕ се извършва от
фирмата-доставчик на ТЕ, а именно „***“ ЕАД. Потребената ТЕ се определя чрез
съотношение на отопляемия обем на имота и отопляемия обем на сградата по неговото
местонахождение (т.е съотношението между обема на помещенията в имота с инсталирани
радиатори и сумата от помещенията на СЕС в имотите с монтирани отоплителни тела).
Вещото лице е установило, че в имота има монтирани отоплителни тела-радиатори, на които
са монтирани термостатни винтили, както и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. От м.05.2020
г. до м.02.2022 г. е извършвано разпределение на ТЕ за отопление на имот чрез
съотношението на отопляемия обем на имота /коригиран отопляем обем/ и отопляемия обем
на сградата /коригиран отопляем обем/ на база „служебен отчет“, поради „неосигурен
достъп“. За периода от м.05.2020 г. до м.04.2020 г. потреблението на топла вода е
извършвано на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 2
лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой
потребител. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и
са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
4
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2655,34 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (2263,69 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (391,65 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 2655,34 лв., или ответниците, съобразно
квотите си в съсобствеността дължат както следва: Н. Г. П. – 1917,74, а В. Д. П. – 442,56 лв.
По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 08.09.2020 г. ( м. 05.2020 г. и м.06.2020 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 2620,80
лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Н. Г. П. се явява
задължена за сумата от 1892,80 лв. (13/18 от 2620,80 лв.), а В. Д. П. – 436,80 лв. (3/18 от
2620,80 лв.).
Ищецът претендира сума в по-малък размер, като с оглед диспозитивното начало,
5
исковете за главница за доставена топлинна енергия по отношение на ответниците са
основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Според
заключението на съдебно-техническата експертиза в етажната собственост по
местонахождение на процесния имот не се извършва дялово разпределение поради
инсталирана еднотръбна ВОИ. В този случай съгласно изискванията на нормативната
уредба разпределението на ТЕ се извършва от фирмата-доставчик на ТЕ, а именно „***“
ЕАД.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.07.2020г. се счита за възникнало на 31.07.20220 г., или същото е станало
изискуемо м.08.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява
основателен, или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както
следва: Н. Г. П. – сумата от 21,08 лв., и В. Д. П. – сумата от 4,86 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
6
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
2606,25 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г. възлиза на сумата от 420,03 лв. При
съобразяване на дълга на ответниците, то Н. Г. П. се явява задължена за сумата от 303,35 лв.,
и В. Д. П. – сумата от 70,00 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.09.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорните претенции за мораторни лихви, начислени върху главниците за извършена
услуга за дялово разпределение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
98,88 лв., от които 54,44 лв. – заплатена държавна такса и 44,44 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 447,63 лв., от които 47,63 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. –
депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
Н. Г. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 71,72 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61
състав, и сумата от 322,57 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Ответникът В. Д. П., съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 27,39 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 124,07 лв. – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника В. Д. Г. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 0,66 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В полза на ответника Н. Г. П. не следва да се присъждат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. П. дължи
на „***“ ЕАД, сумата от 1882,29 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена
7
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
за периода от м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.09.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 303,35 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.,
и сумата от 21,08 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 4,88 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. П. дължи
на „***“ ЕАД, сумата от 434,37 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
за периода от м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.09.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 70,00 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г.,
и сумата от 4,86 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,13 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 30.08.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 71,72 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
322,57 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „“
№ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,39 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 50026/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
124,07 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,66 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8