№ 20935
гр. С, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110152165 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. И.
срещу ***“ - гр. С, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата както следва:
сумата от 4 044.81 лв.. неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.З КТ, вр.
с чл.13, ал.З, т.2 от КТД от 19.12.2022г. заедно със законната лихва от датата на
исковата молба-03.09.2024г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 260.70 лв. за периода от 18.03.2024 г. –
02.09.2024 г.; сумата от 2 110.34 лв. -неизплатена част от трудово
възнаграждение по трудов договор с №***, прекратен със Заповед №
2655/14.06.2023г. на Д на ***“, за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г.
заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 136.02 лв. за периода 18.03.2024 г. – 02.09.2024 г.; сумата от 597.93 лв. -
неизплатена част от обезщетение по чл.224, ал.1 КТ по прекратен със Заповед
№ 2655/14.06.2023г.. на Д на ***“ трудов договор с №***, заедно със
законната лихва от датата на исковата молба- 03.09.2024г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 38.48 лв. за
периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г.
Ищцата твърди, че до 01.07.2023 г. е работила по трудово
правоотношение като С.У при ответника. Сочи, че със Заповед
№2655/14.06.2023г. трудовият й договор с №***е прекратен на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, като са й изплатени и посочените в заповедта обезщетения
по чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лв. и чл.222, ал.З КТ в размер на 26
965.43 лв. Твърди, че Н. И. е била член на РС „О“ към КТ „П“ С. Заявява, че
1
със заявление вх. № 400/17.10.2023 г. е поискала от работодателя да й бъдат
преизчислени и изплатени разликите между заплатените и дължимите
работни заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията
в увеличените им размери, въз основа на анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към
КТД. Изтъква, че с писмо изх. № 122/25.10.2023 г. ответникът уведомява Н.
И., че това не може да стане, защото М. е разпоредил категорична забрана за
изплащане, както и че при постановяване на съдебни решения, касаещи
аналогични казуси, в които се разпорежда заплащане на тези обезщетения,
учебното заведение ще предприеме действия по заплащане на същите.
Твърди, че с покана с вх.№ 1845/18.03.2024 г. отново е поискала в
едноседмичен срок да й бъдат заплатени дължимите суми, представляващи
увеличени размери на заплати и обезщетения, а с писмо № 500/22.03.2024 г.
ответникът отговаря, че е необходимо да бъде извършена проверка за
правилността в изчисленията на претендираните суми, както и необходимите
счетоводни действия за плащане на сумите, като до момента ищцата не е
получила претендираните от нея суми от ответника.
Ищцата посочва, че брутното й трудово възнаграждение към дата
01.01.2023 г. е в размер на 2344.82 лв, като съобразно увеличението с 15% по
анекс №Д01-192/10.08.2023 год. към КТД и Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ,
бр.75 от 2023 г./възнаграждението й, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2
696.54 лв. - 2344.82 лв. + 351.72 лв. Поддържа, че ответникът отказва да
изплати увеличението за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. Сочи, че
претенцията й по чл.128 КТ се формира от неизплатената част на брутното
трудово възнаграждение за този период или както следва: за януари 351.72 лв.;
за февруари 351.72 лв.; за март 351.72 лв.; за април 351.72 лв.; за май 351.72
лв.; за юни 351.72 лв. или общо за целия процесен период 2110.34 лева.
Излага, че въз основа на така увеличеното с 15% брутно трудово
възнаграждение /в размер на 2 696.54 лв. / се формират и претенциите за
неизплатената част от обезщетенията по чл.222, ал.З КТ и по чл.224, ал.1 КТ.
Претендира от ответникът да бъде осъден да й заплати неизплатената част /15
%/ от дължимото еднократно обезщетение по чл.222, ал.З КТ във връзка с
чл.228, ал.2 КТ в размер на 4044.81 лева към датата 30.06.2023 год., когато
трудовият й договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Счита,
че това обезщетение се формира въз основа на брутното й трудово
възнаграждение за срок от 11.5 месеца, което с увеличението от 15 % е 2
696.54 лв. Заявява, че следователно размерът на еднократното обезщетение по
чл.222, ал.З КТ, вр. чл.228, ал.2 КТ възлиза на 31 010.24 лева, но
работодателят обаче е изплатил сумата от 26 965.43 лева, поради което дължи
още 4044.81 лева, като към този момент последния отказва изплати тази
остатъчна сума, поради което и в този размер е предявената претенция по чл.
222, ал.З КТ, вр. чл.228. ал.2 КТ.
На основание горното претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати и сумата 2110.34 лева - неизплатена част /15%/ от еднократното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата 30.06.2023 г.
по чл.224, ал.1 КТ. Поддържа, че работодателят е изплатил обезщетение по
2
чл.224, ал.1 КТ в размер на 3986.19 лева, но отказва да изплати дължимата
съобразно увеличението от 15 % част в размер на още 597.93 лева. Твърди, че
й се дължат разликите между реално заплатените й дължимите работните
заплати за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г., както и обезщетенията по
чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.З КТ и увеличените им размери с 15 %, считано от
01.01.2023 г. Изтъква, че в анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е
посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в
системата на П. и У. О педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за
тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и
договаряне на увеличените работни заплати. Изтъква, че страните по
колективното трудово договаряне изрично са уговорили увеличението на
работните заплати на заетите в системата на П. и У. О педагогически
специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса -
10.08.23 г., а според чл.57 КТ колективните трудови договори имат действие за
членовете на синдикалната организация - страна по договора и за
присъединилите се към КТД работници или служители. Заявява, че след
сключване на анекса, в бр.75 на ДВ от 01.09.2023 г. е публикувана Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 год. за нормиране и
заплащане на труда /ДВ, бр.75 от 2023 г./, а в §2 от нея се съдържат промени в
Приложение №3 относно минималните размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти. Изтъква, че съгласно §3,
който е заключителна разпоредба на наредбата, изменяща Наредба № 4, тя
влиза в сила от деня на обнародването й в „ДВ“, с изключение на § 2, който
влиза в сила от 1 януари 2023 г., като по този начин наредбата, изменяща
Наредба № 4, придава обратна сила, обратно действие на увеличението на
работните заплати. Твърди, увеличението действа занапред - само за заетите в
системата на П. и У. О педагогически специалисти към деня на обнародването
на наредбата в ДВ, бр.75, но не и за тези с прекратени трудови
правоотношения след 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г. Сочи, че нито волята на
страните по колективното трудово договаряне, нито на министъра на Ото и
науката, който е издал посочената наредба, е да има диференцирано действие
на увеличението на заплатите от различни моменти в зависимост от
синдикалното им членство или от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение след 01.01.2023 г.
Също така счита, че отказът да бъдат заплатени дължимите суми е в
нарушение на разпоредбите чл.8 КТ, според които трудовите права и
задължения трябва да се упражняват добросъвестно и без да се допуска
дискриминация. Ищцата поддържа, че в неправомерния отказ да се изплатят
дължимите суми за положения от ищцата труд до 30.06.2023 г. по изтъкнатите
от работодателя причини, е третирана по-неблагоприятно в сравнение с
лицата, които са в трудово правоотношение и след 10.08.2023 год. или след
01.09.2023 г.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ишеца претендираните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника ***“ - гр. С. Заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен
3
и недоказан. Оспорва и твърденията в обстоятелствената част на исковата
молба на ищцата. Счита, че е спорен момента относно това дали договореното
в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата
на Ото или и за работилите. Сочи, че разминаването в тълкуването на тази
клауза в КТД е следствие на по – късното договаряне на увеличението и по –
късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на работните заплати.
Изтъква, че ищцата е отправила запитване до учебното заведение, с
искане за заплащане на сумата предмет на настоящия спор, като ответното
дружество е извършило необходимите консултации, след което е било
уведомено, че М. има произнасяне по идентични казуси и представя отговор
от М., в който изрично указват, че не съществува правна възможност за
заплащане на претендираната сума. Счита, че за ответното дружество
съществува пречка да заплати претендираната сума, тъй като това би довело
до нарушение на финансовата политика на училището, което намира за
недопустимо. Поддържа, че М. е институцията, която одобрява и контролира
всички плащания от предоставения на учебните заведения делегиран бюджет,
поради което няма как ответното дружество да приеме, че следва да изпълни
писмата с уведомителен режим на синдикалните организации, като заплати
претендираната от ищцата сума и по този начин да пренебрегне дадените от
М. указания. Счита, че в настоящия случай намира приложение КТД на
браншово ниво, действащ към дата 01.01.2023 г. до момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата.
Поддържа, че към настоящия момент съществува противоречива
съдебна практика от която е видно, че в едни случаи произнасянето е в полза
на ищеца, а в други, в полза на ответника, като в този смисъл са Решение №
369/22.04.2024 г. по гр.д. № 409/2024 г. на ОС Бургас и Решение №
143/10.07.2024 г. по гр.д. № 139/2024 г. на РС Свиленград.
С оглед на гореизложеното моли за отхвърляне на предявената искова
претенция като неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание, провело се на 13.11.2024г., съдът по
направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ, чрез
неговото намаляване, като същият следва да се счита предявен за сумата от
3984,41 лева, като за разликата до пълно предявения размер от 4044,81 лева,
прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.
Допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на мораторната
лихва, върху главницата по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 256,81 лева за периода
18.03.2024г. - 02.09.2024г., като за разликата до пълно предявения размер
прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото.
Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на предявения
иск за неизплатена част от трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. -
30.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като
същият следва да се счита за сумата 1883,10 лева, като за разликата до пълно
предявения размер от 2110,34 лева, прекратил на основание чл. 233 ГПК
производството по делото.
4
Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск
за мораторна лихва върху главницата за неизплатена част от трудово
възнаграждение, за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г., като същият следва
да се счита за сумата от 121,37 лева, като за разликата до пълно предявения
размер от 136,02 лева, прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по
делото.
Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, изменение на предявения
иск по чл. 224 КТ, чрез неговото намаляване до размера на 589,00 лева, като за
разликата до пълно предявения размер от 597,93 лева, прекратил на основание
чл. 233 ГПК производството по делото.
Допуснал, на основание чл. 214, ал. 1, изменение на предявения иск за
мораторна лихва върху главницата по чл. 224 КТ, като същият следва да се
счита за сумата от 37.96 лева и за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г., като за
разликата до пълно предявения размер от 38,48 лева, прекратил на основание
чл. 233 ГПК производството по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, и чл. 86, ал.1 ЗЗД, чл. 222, ал. 3 КТ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, и чл. 224, ал. 1 КТ и и чл. 86, ал.1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да
докаже, че е престирала труд при работодателя през периода, за който
претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото
възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към КТД, поради което
ответникът дължи предвидения в Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. по-голям
размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да
докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на
плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени
следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „С.У“,
което е прекратено със Заповед № 2655/14.06.2023 г.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса
дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в
5
дължимия размер.
По делото е приет като писмено доказателство Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на П. и У. О №
Д01 от 06.12.2022 г., съгласно който „текстът на чл. 27 се изменя както следва:
„За системата на П. и У. О се определят минимални основни работни заплати,
считано от 01.01.2023 г., както следва:.... 2. „б“С.У и С. В - 1763 лв. Според ал.
2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023
г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на П. и У. О педагогически специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя. В ал. 3 е предвидено, че „индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
Поначало предметният обхват на колективния трудов договор (КТД) е
уреден изрично в закона - чл. 50 КТ. Съгласно цитираната разпоредба „с
колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона“ (ал. 1). Същият „не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят
е обвързан“ (ал. 2). Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. Следователно законът допуска страните да определят действието на
колективния трудов договор да започва от момент, различен от този на
подписването му.
В случая с посочения Анекс от 10.08.2023 г. страните изрично са
договорили че увеличението на минималните заплати следва да се прилага,
считано от 01.01.2023г., поради което настоящият съдебен състав приема, че
това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на
съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в т.ч. по
отношение на ищцата. Страните по посочения Анекс придават сила на КТД от
дата, различна от тази, на която е сключен, а именно - считано от 01.01.2023г.,
което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му и което е
допустимо на осн. чл. 54, ал. 1 КТ. От съдържанието на Анекса от 10.08.2023г.,
е видно, че в него изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г.
и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към
10.08.2023г. - датата на формалното подписване на Анекса към КТД. Изводите
в този смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27, ал. 3, т.
2 от КТД съобразно изменението й с анекса от 10.08.2023г., в която е
предвидено, че от значение при определяне размера на индивидуалната
работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на увеличението
е реално получаваното от него възнаграждение „към момента на
6
увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в
чл. 27, ал. 1 е 01.01.2023г. Съдът намира, че в случай че се възприеме, че
лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното О в периода от
01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на
анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо
тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки
че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един
и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и
задължения.
В П на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на Ото и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила
от 01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в „ДВ“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари
2023 г. А именно § 2 предвижда нови увеличени минимални размери на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито
стойности са идентични със заложените в процесния анекс за изменение на
КТД за системата на П. и У. О. Действително, наредбата е подзаконов
нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14,
ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би могло да бъде
автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета
от министъра на Ото и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по
които е също министерството на Ото и науката, са приети, респ. сключени в
резултат от покъсното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и
двата акта следват една обща, идентична законодателна идея- да преуредят
съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и
след 01.01.2023 г. в сферата на Ото, като ги изменят в по-благоприятна за
служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със
задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на Ото, упражнявайки
своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото
възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно
действие (stricto sensu), по смисъла, установен и в практиката на
Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к.д. № 12/2016 г.),
с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС.
В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК
7
изрично се установява, че „обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения“. Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни
последици за работниците и служителите (Решение № 12/11.11.2010 на КС по
к.д. № 15/2010 г.).
От съвкупната преценка на събраните по делото писмено доказателства
– удостоверение от РС „О“ към КТ „П“- С, се установява, че за процесния
период ищцата е била член на ***, страна по КТД и Анекса към него, като до
30.0.6.2023 г. Членственото правоотношение в синдикална организация е
отделно и самостоятелно правоотношение спрямо трудовото, по което членът
на съответния синдикат е полагал труд в съответния отрасъл или бранш, в
рамките на който синдикалната организация представлява интересите на
работещите.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че на
ищцата на основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД, се
следва увеличение от минимум 15 %.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно същото разликата между брутния размер на
реално начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., от една страна, и следващото й се
съобразно увеличението за същия период брутно трудово възнаграждение, от
друга, възлиза на сумата от 1883,10 лв.
Разликата на реално начисленото и изплатено обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., и следващото й се
съобразно увеличението за същия период обезщетение, възлиза на сумата от
3984,41 лв.; разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. от 6 дни и за
2023 г. от 28 дни и следващото й се съобразно увеличението е в размер на 589
лв.
Предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1
КТ са основателни и следва да бъдат уважени в пълните претендирани
размери след извършеното изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК.
По отношение на предявените акцесорни искове за мораторна
лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед уважаването на главните искови претенции, акцесорните такива
също подлежат на уважаване.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено се установява, че мораторната лихва, върху главницата
по чл. 222, ал.3 КТ възлиза в размер на 256,81 лева за периода 18.03.2024г. -
8
02.09.2024г., мораторна лихва върху главницата за неизплатена част от
трудово възнаграждение, за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г., възлиза в
размер на 121,37 лева, мораторна лихва върху главницата по чл. 224 КТ,
възлиза в размер на 37.96 лева и за периода 18.03.2024 г. - 02.09.2024 г., до
които размери предявените искове след извършеното изменение по чл. 214,
ал.1 ГПК, са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на направените в производството разноски. Същата претендира и
доказва такива в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът приема за доказано с оглед представената по делото
разписка /л. 89 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 274,91 лв. и депозит за
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда
в размер на 300 лв., или общо сума в размер на 574,91 лв., представляваща
разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1883,10 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със
законната лихва от 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и
мораторната лихва в размер на 121.37 лева, за периода 18.03.2024 г. до
02.09.2024г.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на
основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3984,41 лв., представляваща
обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва от 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 256,81 лв., за периода 18.03.2024 г. до
02.09.2024г.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 589 лв. ,представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2022 г. от 6 дни и за 2023 г. от 28 дни
/общо 34 дни/, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 37,96 лв., за периода
18.03.2024 г. до 02.09.2024г.
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900 лв., представляваща разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА ***“ - гр. С, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на СРС сумата в размер на 574,91 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10