№ 2191
гр. Варна, 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100502393 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7338/13.03.2025 год. по рег. на ОС-Варна,
подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х. И. за изменение
на решение № 242/06.03.2025 год. по в. гр. дело № 2393/2024 год. по описа на
ОС-Варна в частта му за разноските.
Твърди се в молбата, че при решаване на въпроса за отговорността за
разноските за адвокатско възнаграждение за производството във въззивната
инстанция и присъждането им с въззивното решение в полза на молителя
(въззиваем и ответник по предявения от П. П. П. от гр. Провадия отрицателен
установителен иск), съдът, след като е счел за основателно направеното от
въззивника (ищец по иска) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил
заплатеното от дружеството-въззиваем адвокатско възнаграждение до размера
на 560 лева, не е съобразил нормата на § 2а от ДР на цитираната Наредба и не
е присъдил ДДС върху намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Отправено е искане въззивното решение да се измени в частта му за
разноските, като в полза на въззиваемия (настоящ молител)
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
се присъди допълнително и сумата от 112 лева, съставляваща размера на ДДС
върху редуцирания от съда размер от 560 лева на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от П. П. П..
Молбата е допустима, разгледана по същество е основателна, като
съображенията за това са следните:
В случая въззивният съд е приел за основателно направеното от
въззивника (ищец по иска) възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия (ответник по иска) адвокатско възнаграждение за производството
1
пред въззивната инстанция и е намалил възнаграждението до размера от 560
лева, но не е приложил нормата на § 2а от цитираната Наредба и не е
присъдил ДДС върху определеното при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК
адвокатско възнаграждение, доколкото видно от доказателствата по делото
процесуалният представител на дружеството – въззиваем е регистриран по
ЗДДС.
Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Изложеното налага въззивното решение в частта му за разноските да
бъде изменено, като в полза на въззиваемия (ответник по иска)
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
се присъди допълнително и сумата от 112 лева – разноски за въззивното
производство, съставляваща размера на данъка върху добавената стойност
върху присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и намалено при
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение от 560 лева.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 242/06.03.2025
год., постановено по в. гр. дело № 2393/2024 год. по описа на ОС-Варна, в
частта му за разноските, като
ОСЪЖДА П. П. П. ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. А. Г. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
Провадия, ул. С К № 66, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик‘ № 258, „Варна Тауърс - Е“, допълнително сума в
размер на 112 лева (сто и дванадесет лева), представляваща размера на ДДС
върху присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция в размер на 560 лева, на основание § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3