№ 1586
гр. Русе, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520105363 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е молба от В. С. Б., действаща лично и в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете С. С. Г., срещу С. Й. Г. с
правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката твърди, че с ответника съжителствали на семейни начала
от 2014г. в къща в село Н., нейна собственост. От съвместното си
съжителство имали родено едно дете – С. С. Г., род. на 26.10.2016г.
първоначално отношенията им били добри, но постепенно ответникът
проявил хазартна и алкохолна зависимост, комбинацията между които довела
„нещата да излизат извън контрол“. Твърди се че на 14.10.2023г. двамата и
детето им отишли на сбор в село Т., където били поканени от племенницата
на молителката – П.И. и нейния съпруг И.И.. С напредването на вечерта (вече
на 15.10.2023г.) компанията им посетила заведение в селото. След час
молителката и детето се прибрали да спят, а ответникът останал да пие заедно
с други познати в заведението. Около 04.00 часа тя получила телефонно
обаждане от него, в което той със заповеден тон й казал да излезе пред
къщата заедно с детето. Тя и племенника й излезли пред къщата, но не го
открили. Последвало ново обаждане от негова страна с което започнал да я
обижда изричайки „Ей мършо, майка ти ще еба, боклук“ и т.н. Тя му
1
затворила и се прибрала в къщата. Около 06.00 часа ответникът влетял в
стаята, където спяла с детето, бил изключително пиян и неадекватен, бос, без
обувки и чорапи, с кални нозе. Говорел несвързано, издърпал детето от
леглото и го накарал да се обува и да го чака долу до колата, защото искал да
се прибират в село Н.. Молителката му казала, че в това състояние е
изключено да кара автомобил и поискала да вземе детето при себе си. Тогава
С. я ударил два пъти с шамар в лицето и с юмрук в гърдите. Докато посягал
отново се намесил И., който го хванал за ръката и го извел навън да се
успокои. След около 15-20 минути въпреки състоянието си С. намерил
ключовете за автомобила на молителката и с него си тръгнал.
През деня, около 13.00 часа молителката и детето също се прибрали в
село Н., където ги закарали роднините им на които гостували. Установили, че
в къщата им изпотрошени вещи и обърнати мебели. Събудили спящия С.,
направили му кафе и той обещал, че повече няма да прави глупости. След
като И. и П. си тръгнали, молителката започнала да почиства къщата и
пуснала пералнята да работи. Тогава С. изскочил от стаята в която бил и й се
разкрещял да спре пералнята защото му шуми. Взел един кухненски нож и с
него започнал да реже връзките и циповете на всичките й обувки – около 10-
12 чифта. След това нарязал дамската й чанта Детето станало свидетел на
това, разпищяло се и избягало в съседите. Тя също го последвала и подала
сигнал за случващото се на тел. 112. На място пристигнал полицейски екип,
който написал протокол на ответника. Последният й върнал ключовете от
автомобила и отишъл в дома на родителите си в гр. Русе.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се признае за установено, че по отношение на молителката В. С. Б.
и детето С. С. Г. е извършено от страна на ответника С. Й. Г. домашно
насилие - психическо, физическо и емоционално такова, като му бъдат
наложени мерки по закона за защита от домашното насилие – да се въздържа
от извършване на домашно насилие за срок от 18 месеца; да му бъде
забранено да приближава молителката и детето им, жилището в което живеят,
местата им за социални контакти и отдих на по-малко от 50 метра също за
срок от 18 месеца и да се определи временно местоживеенето на детето да
бъде при пострадалия родител.
С писмено становище, както и лично в проведеното съдебно заседание,
ответникът признава изцяло изложената в молбата фактическа обстановка и
2
изразява съжаление за постъпката си.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Съобразно представената към молбата декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН
и направеното от ответника признание на изложените в нея факти, съдът
приема за доказана изложената в молбата за защита фактическа обстановка и
конкретно поведението на ответника на 15.10.2023г. – изричането на обиди по
отношение на молителката, удрянето й няколко пъти, унищожаването на
нейни лични вещни и покъщнина, което е извършил в присъствието на
детето. Последното е възприело агресивното и неадекватното му поведение,
уплашило се и е избягало в дома на съседите им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са съжителстващи партньори и имат
общо дете, т.е молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им
дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно
насилие.
От съвкупния анализ на безспорно установената по делото фактическа
обстановка се установява, че на 15.10.2023г. ответникът е осъществил актове
на домашно насилие – физическо и психическо по отношение на молителката
и психическо по отношение на малолетното им дете.
3
Съобразявайки естеството на извършеното от ответника, неговото
критично отношение към поведението което е имал, както и становището на
молителката от съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че
подходящи в конкретния случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1, т.2 и т.3
ЗЗДН за срок от 12 месеца по отношение на молителката. По отношение на
детето следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН, която не би
могла да се обвърже със срок, както и мярката по чл. 5, ал.1 т.5 ЗЗДН за срок
от 12 месеца. Последният съдът намира, че е достатъчен страните да уредят
съдебно или извънсъдебно отношенията си по повод упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, до който момент
прилагането на тази мярка за закрила ще способства за внасяне на яснота
относно местоживеенето на детето и по този начин и чия е отговорността за
него – на молителката. Въпреки осъществените актове на домашно насилие
от страна на ответника, настоящият съдебен състав намира, че той не следва
да бъде ограничаван да контактува с детето си за продължителен период от
време (с издадената заповед за незабавна защита такова ограничение е
действало), липсата на контакт може да се отрази негативно и върху детето,
то да се отчужди от своя баща, което безспорно не е в интерес на нито едно
дете. Наличието обаче на наложените ограничителни мерки по отношение на
молителката действително биха могли да възпрепятстват или поне да
усложнят възможността за контакт на ответника с детето, ако от нейна страна
няма съдействие за такъв, било то чрез предаване на детето чрез роднини или
познати, организирането на срещи чрез съдействието на ДСП или по друг
начин. Яснота в тези отношения на страните, при наличие на спор по тях би
могла да се внесе чрез друго съдебно производство с предмет родителските
им права и задължения. Приоритетна цел на настоящото производство е
налагането на ограничителни мерки, когато това е оправдано за
предотвратяване на бъдещи прояви на насилие, които биха могли да
застрашат живота и здравето на пострадалите лица. Безспорно наличието на
такива мерки е свързано с определени затруднения за този срещу когото
действат, но в конкретния случай естеството им не създава непреодолима
пречка за контакта между баща и син. Ответникът следва да съобрази
поведението си спрямо детето и неговата майка, защото наличието на други
негови действия като установените в настоящото производство биха могли да
наложат трайното му ограничаване от контакти с детето, правни механизми за
4
което са налице.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на В. С. Б. ЕГН********** и
С. С. Г. ЕГН********** и двамата с адрес село Н., обл. Русенска, *******, е
осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН от С. Й. Г. ЕГН
********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16.
ЗАДЪЛЖАВА С. Й. Г. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо В. С. Б. ЕГН********** и С. С. Г.
ЕГН**********.
ОТСТРАНЯВА С. Й. Г. ЕГН********** от съвместно обитаваното с В.
С. Б. ЕГН********** жилище на адрес село Н., община Русе, *******.
ЗАБРАНЯВА на С. Й. Г. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра В. С. Б. ЕГН**********, местоработата й, жилището в което
живее на горепосочения адрес, местата й за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето С. С. Г.
ЕГН********** при неговата майка В. С. Б. ЕГН********** на
горепосочения адрес за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, С. Й. Г. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на С. Й. Г. ЕГН ********** със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16 ГЛОБА в размер
от 200лв.
ОСЪЖДА Красимир Великов Симеонов ЕГН ********** с адрес
5
*********** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в
размер на 25лв.
ОСЪЖДА С. Й. Г. ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Фердинанд“ №4, ет.4, офис 16 да заплати на В. С. Б. ЕГН********** с адрес
село Н., обл. Русенска, ******* сумата 600лв. разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6