Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по чл. 423 ГПК. Постъпило е възражение от "Б. М.-Б. Б. " против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № .../15.7.2010г., издадена по ч. г. д. № 16.../10г. на ГОРС. Твърди, че не е била надлежно уведомена за издадената заповед, поради което моли същата да бъде отменена изпълнителния лист обезсилен и изплънително дело спряно. Във възражението се твърди, че на 6.10.2010 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 16.../2010 г на ЧСИ Д. К. Установява се, че в приложените призовки е отразено, че лицето не е намерено на адрес и е посочен свидетел, който се е подписал, а другите са получени от съседи, което се установява и от самите призовки и разпита на свидетелката Б., сестра насобственичката на едноличния търговец. Същата установява, че седалище на търговеца и адрес на управление представлява нейното жилище, в него няма служители на търговеца и лицата получавали призовките не са били в никакви отношения със същия, нито са били упълномощовани да получат призовки. По делото се представя доказателства, стр. 32,33,34 от делото, които документи не се оспорват от кредитора, че част от дълга е погасен. Приложено е и горепосоченото изпълнително дело, от което се вижда за получена призовка за доброволно изпълнение на 6.10.2010г. лично. В срок е постъпил отговор от страна на "Т. К. "О. , която развива подробни съображения за основателност на подаданата молба, изразяващи се най- вече досежно направени възражения за давност, както и такива, касаещи вътрешните отношения между страните.. При така устанвовените факти съдът прави съответните изводи : Касае се за особеното производство заповедно такова за издаване на заповед по чл. 410 въз ГПК въз основа на документ, когато делото е подсъдно на РС. След издаване на заповедта на основание чл. 414 ал. 2 от ГПК следва да бъде уведомен длъжникът , като му се укаже правото да подаде възаржение в съответен срок. Призовка е била изпратена, но съдът намира, че същата не е връчена по правилата на ГПК. Съгласно нормата на чл. 50 от ГПК, на търговци връчването на съобщения става в канцеларията им на последния адрес, посочен в търговския регистър. В случай, че не може да намери служител на този адрес или такъв откаже да подпише уведомлението, то призовкарят е длъжен да залепи съобщението на този адрес, като в този случай книжата се влагат в делото и длъжникът /страна/ се счита редовно уведомена./чл.50 ал ал4 от ГПК/. След акто не е налице редовно уведомление по смисъла на чл. 50 от ГПК , то е налице хипотезата на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК, т.нар. длъжникът да не е надлежно уведомен и в този случай съдът следва да приеме направеното възражение. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и съгласно чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената заповед за изпълнение следва да бъде спряно. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Тази заповед не е била връчена на страната, за да има възможност да направи писмено възражение съгласно чл. 414 ГПК. Не следва да се обезсилва и издаденият изпълнителен лист, тъй като в закона не е предвидена за този конкретен случай такава правна възможност. Такава възможност е предвидена само в хипотезата ан чл.411 ал 2 т 3 и 4 от ГПК. Тъй като се касае за изключителна норма, същата не може да се тълкува разширително и да включва хипотезите на т 1 , какъвто е настоящия казус. Делото следва да се върне за разглеждане от първоинстанционния съд съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК, в което производство се разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението. Съдът намира, че становището на ответната страна за ирелевантност на факта, че част от дълга е платен за основателно, тъй като то е извън предмета на настоящия спро, дали е налице наделжно връчване на азповедтта по чл. 410 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 765 и д.т. в размер на 15 лева. следва да бъед уважено, тъй като съдът намира за основателно подаденото възражение. Водим от изложеното и на осн. чл. 423, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ГПК, ВТОС ОПРЕДЕЛИ: ПРИЕМА направеното възражение от "Б. М.-Б. Б. " против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21..../15.7.2010г., издадена по ч. г. д. № 16.../10г. на ГОРС. СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 2109/15.7.2010г., издадена по ч. г. д. № 16.../10г. на ГОРС. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане във възражението за обезсилване на издадения изпълнителен лист. ВРЪЩА делото на ГОРС за продължаване на процедурата по чл. 415 и сл. от ГПК, съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК. ОСЪЖДА"Т.-К. "О. със седалище гр.В.,ул."Д. Ц."№.вх.В,ет3,ап7 с ЕИК........... да заплати на "Б. М. - Б. Б." със седалище гр.Л., ул. "Р. "№2 А, с ЕИК......... сумата 780/седемстотин и осмдесет / лева разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Председател: Членове : 1. 2. |