Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-110                             15.10.2019 година                           град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети състав

На първи октомври                                                                             година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева                                                                                         2. Кремена Лазарова

                   

                                                            Съдебни заседатели:

 

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1366 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 31195/18.07.2019г. на БРС от А.А.П., ЕГН: **********, чрез адв.Св.Арнаудов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 7А, ет.1, офис № 1А, против решение № 1678/01.07.2019г. по гр.д.№ 9360/18г. на БРС, с което съдът е наложил мярка за защита на А.И.К., ЕГН: **********, с адрес: град Б., ул. „А." № ***, вх.*, ет.*, лично и като майка и законен представител на А.А.П., ЕГН: **********, от домашно насилие, упражнено от въззивника спрямо тях и изразяващо се в отправяне на заплахи, като е задължен да се въздържа от домашно насилие, за срок от 1 година да не се приближава на по-малко от 50м. от жилището, от местата за социални контакти и отдих на А.И.К. и А.А.П., както и от местоработата на А.И.К., за срок от шест месеца да посещава специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и престъпността, на адрес: град Бургас, бул. „М. Луиза" №9 и е осъден да заплати глоба в размер на 200лв. и д.т. от 175лв. по с-ка на БРС. Моли решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което молбата на А.И.К., действаща лично и като майка и законен представител на А.А.П., бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че постановеното от БРС решение е необосновано, мотивите му са хаотични и противоречащи на логиката, поради което и изводите на съда за погрешни. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Д „СП“ – Бургас не изпраща представител, не изразява становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима.

Въззиваемата А.И.К., действаща лично и като майка и законен представител на А.А.П., оспорва въззивната жалба чрез адв.Хр.Хаджиатанасова. Няма искания по доказателствата. Моли да бъде потвърдено решението и й бъдат присъдени направените разноски.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по молба от въззиваемата А.И.К., действаща лично и като майка и законен представител на А.А.П., против А.А.П. с искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие. Твърди, че след прекратяване на брака им той е започнал постоянно да й изпраща е-мейли, в които й обяснява какво е причинила на детето с развода, както и да й обяснява какво представлява тя. Отношенията им се влошили от лятото на 2018г., против въззивника било образувано производство за защита от домашно насилие, инициирано от нея, но впоследствие прекратено, след уверения от страна на бившия й съпруг, че ще поправи поведението си.

На 8-ми декември детето А. било при бащата, в изпълнение на определения режим на лични отношения. Въззивникът започнал да изпраща на въззиваемата К. е-мейли, в които я заплашвал със саморазправа и отнемане на детето завинаги. Заплахите особено разтревожили въззиваемата, понеже адресът на бащата бил неизвестен, както е и към настоящия момент. Тя се почувствала застрашена както лично, така и като родител, комуто може да отнемат детето. Твърди, че поведението на бившия й съпруг представлява психическо насилие над нея и детето А., още повече, че понякога той е непредвидим в постъпките си. При така изложеното моли за съдействие и помощ, като на въззивника бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие. Ангажира доказателства.

Молбата е подадена в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Ответникът е оспорил молбата. Както пред районния съд, така и пред БОС, е заявил, че не е основателна. Молил е за отхвърлянето й. Не е сочил доказателства.

Производството е с правно основание чл.4 ЗЗДН.

Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 08.12.2018г. молителката А.К. била в дома си заедно с майка си и сестра си. Роденото от прекратения й с А.П. брак дете – А., било при бащата. Около 19.20ч. К. получила е-мейл от бащата, в който се изразявало раздразнение от поведението й като бивша съпруга и намерение бащата да вземе детето и повече да не го върне. Това особено разстроило К., понеже бившият й съпруг системно й изпращал е-мейли, със съдържание, сочещо на психически тормоз – за да обяснява противобрачното й поведение и последиците от него, а също така отражението от действията й, свързани с развода, върху детето.

Горният е-мейл, в контекста на факта, че никой от семейството на майката не знаел къде живее бащата – факт неизяснен и до постановяване на настоящото решение, особено я разтревожил. Още повече, че през лятото на същата година, едва няколко месеца по-рано, бащата проявил агресия към майката и детето на публично място, като взел детето от количката, а самата количка – хвърлил на земята. Затова, по повод е-мейла от 08.12.2018г. К. подала сигнал до І РУП на МВР – Бургас и е образувано настоящото производство.

За изясняване на обективната истина по делото са събрани гласни доказателства. От разпита на св.К. – ****** на въззиваемата, се установява, че процесният е-мейл е част от поредица такива, започнали след развода на ****** й. Свидетелката заявява, че обичайно ****** й отваря е-мейлите през телефона си и понякога й дава да ги чете. Според свидетелката имало фрапантни такива – в един въззивникът заявявал, че си е купил пистолет и бившата му съпруга трябва да внимава къде излиза в Бургас.

Аналогични са показанията и на втората разпитана свидетелка – св.К. – ***** на въззиваемата. Тя също е потвърдила пред съда, че след развода А.П. е започнал да изпраща на ****** й по 3-4 е-мейла на ден, заплашвал, че ще вземе детето и няма да го върне, предупреждавал я да не излиза на улицата, заплашвал, че ще избие цялото семейство. Така е-мейлът, станал повод за образуване на това производство, се явява поредният такъв, изпратен в момент, когато детето е при бащата, а той е с неизвестен адрес.

Всичко изложено сочи на извод за основателност на молбата на А.К., действаща лично и в качеството си майка и законен представител на детето А.,  за постановяване на мерки за защита в тяхна полза срещу бившия й съпруг.

В настоящия случай събраните доказателства подкрепят изложените в декларацията на въззиваемата по чл.9, ал.3 ЗЗДН твърдения и въпреки оспорването им от страна на П., съдът приема, че по делото се доказа извършване на психическо насилие. Спрямо майката то се изразява в отправяне на закани, че ще й бъде отнето детето завинаги, в укриване на адреса, на който пребивава бащата – обстоятелство, неизяснено дори след проведени проверки от органите на МВР. Поведението на П. създава несигурност и безпокойство у майката за спазване на режима на лични отношения и връщането на детето при нея. Обстоятелството, че адресът на въззивника определено се укрива и не съвпада с регистрирания му постоянен и настоящ такъв и той не го е посочил, дори и след указанията на съда, води до заключение за системно и методично упражняван психически тормоз, който не следва да бъде поощряван.

Съдът приема, че спрямо детето също е упражнено домашно насилие, доколкото поведението на бащата и отношението му към бившето му семейство неминуемо рефлектират върху А.. Смисълът на мерките по ЗЗДН имат за цел превенция на насилието и отделяне на детето от средата и от лицето, което упражнява домашно насилие, така щото да бъде гарантирано правилното развитие на малолетни и непълнолетни.

Съдът приема, че въпреки оспорването на факта на изпращане на е-мейли от страна на бащата, експертното заключение е установило по 3, 4, а понякога и повече е-мейла, изпращани от електронната поща на П. на майката. Съдържанието им сочи на силна фрустрация и остро изразен негативизъм на лице, запознато добре с вътрешните отношения в семейството на К.. Макар и в.л. да не може да заяви по категоричен начин, че е-мейлите са написани от въззивника, съдът приема факта на изпращането им от страна на въззивника за установен. Както вече бе изложено, съдържанието им сочи за автор лице, добре ориентирано в семейните отношения на въззиваемата, нейните родственици и контакти. Горното създава обосновано предположение, подкрепено от събраните гласни доказателства, че електронните писма изхождат именно от бившия съпруг на въззиваемата К..

Настоящият състав, като споделя по реда на чл.272 ГПК и мотивите на БРС, приема, че се налага заключение за потвърждаване на решението.

В полза на въззиваемата се дължат направените съдебно-деловодни разноски в размер на 300лв. за настоящата инстнация.  

 Мотивиран от изложеното, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1678/01.07.2019г. по гр.д.№ 9360/18г. на БРС.

ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 7А, ет.1, офис № 1А, адв. Св.Арнаудов, да заплати в полза на А.И.К., ЕГН: **********, с адрес: град Б., ул. „А." № ***, вх.*, ет.*  направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Решението е окончателно.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: