№ 285
гр. ************, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ************, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100760 по описа за 2025 година
Трудов спор.
Предявени са искове за признаване за уволнение за незаконно и за отмяна на
заповед за уволнение,за възстановяване на ищеца на работата,заемана преди уволнението,за
заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа,поради уволнението,за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и за заплащане на обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца.
Ищецът излага,че работех в ответното Дружество като изпълняващ
длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ с код по НКПД
*********** с място на работа - гр. ************, съгласно Трудов договор № ТРД
************** г., сключен на осн. чл.68, ал.1, т.2 и във връзка с чл. 70, ал. 1 - срок на
изпитване от КТ. Редовният ми годишен платен отпуск бил в размер на 20 дни, съгласно чл.
6.1 от сключения Трудов Договор. Основното ми месечно трудово възнаграждение било в
размер на 1 000, 00 лв. /хиляда лева/.
Съгласно чл. 5 от трудовия ми договор, трудовото му възнаграждение се изплаща
най- късно до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнася.
В последствие, заплатата ми е увеличена на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/лева.
На 23.06.2025 г. ми била връчена Заповед №******* г. за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудово правоотношение №************** г., считано от
10.05.2025г.
Твърди, че прекратяването на трудовото ми правоотношение е незаконосъобразно и
моли да бъде отменено.Издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована, неправилна
и немотивирана.Твърди, че не съществува потестативно право на работодателя ****
1
************ ЕООД, ЕИК ******** да прекрати трудовото му правоотношение с
едностранно изявление без предизвестие, на посочените в заповедта основания, тъй като не
е допуснал извършването на описаното в Заповедта дисциплинарно нарушение.Не
съществува законно основание, работодател да прекрати трудово правоотношение със задна
дата - а именно 10.05.2025 г. и той да узнае затова повече от месец по късно, тъй като
Заповедта му е връчена на 23.06.2025 г
В Заповедта е сбъркан и кода на длъжността по НКПД, не е *******, а ***********
Видно от Съдържанието на Заповедта - наложено му е на основание чл.187, т.8 и т.10
от КТ и чл.190, ал.1, т.7 от КТ във връзка с чл.188, т.З от КТ дисциплинарно наказание
„уволнение" за следното извършено нарушение на трудовата дисциплина: „На 18.04.2025 г.
след изпълнение на служебните си задължения по наряд, работникът е взел без одобрение,
или разрешение от прекия ръководител дълготраен материален актив на дружеството -
товарен автомобил „***************" с ДКН ***********, с който е транспортирал
незаконно добит дървен материал - бук, съгласно писмени обяснения, дадени от лицето за
лично ползване.
При тези му действия е заловен в местността Стара *******, землището на с.
*******, обл. Ловеч от служители на ДГС ************ и полицаи при РУ на МВР
************, за което е образувано досъдебно производство по ДП №******/2025 г. на РП
Ловеч, ТО - ************ за престъпление по чл.235, ал.2 от НК и товарен автомобил
„***************” с ДКН *********** е задържан като веществено доказателство.
При използване на товарния автомобил от лицето са нанесени следните материални
щети - скъсан хидравличен маркуч, който Й. Д. С. твърди, че е поправил на място,
унищожено хидравлично масло - 80 л. по писмени обяснения на лицето, скъсан кабел -
собственост на ЕРМ - ЗАПАД ЕАД - по писмени обяснения на лицето.
Товарен автомобил „***************" с ДКН *********** е задържан като
веществено доказателство за периода 18.04.2025 - 02.05.2025 г., с което е затруднена
дейността по сметосъбиране на контейнери 4мЗ по сключен договор с община
************.“
Прекратено му е трудовото правоотношение на 330, ал. 2, т.6 от КТ, считано от
10.05.2025г. Записано е, че дължи обезщетение по чл.203, ал.1 и ал.З от КТ в размер на
2308,34 лв. за нанесени материални щети на работодателя при условията на груба
небрежност.
Заповедта е немотивирана. Не става ясно какво нарушение е извършил, което
нарушава правото му на зашита.Чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ - не съществуват.В заповедта е
посочено, че наказанието му се налага на основание чл.190, т.7 КТ, която формулировка е
обща и се нуждае от конкретизиране. Няма и текстово изложение на основанията, поради
които му се налага дисциплинарно наказание.
Не е индивидуализирано нарушението по начин, който не буди съмнение относно
съществените му белези от обективна и субективна страна.Изложеното в Заповедта не
отговаря изобщо на действителността.Видно от обясненията му - след уговорка с хора, на
които е закарал контейнер за строителни отпадъци, имал уговорка да събере и извози
отпадъчна дървесина, което не е незаконно. /Това не е незаконно добит дървен материал -
бук, както е записано в Заповедта./ С това също изпълнявам задълженията си по
сметоизвозването и помагам за ****та на община ************.Действително се скъсал
хидравличен маркуч, но ищецът го поправил.Не е унищожено хидравлично масло 80 литра,
а е изтекло 40 л, видно от обясненията.Не е късал кабел, собственост на *******.Доколкото
му е известно, автомобили със специален режим на движение, каквито са камионите за
2
събиране на смет, не могат да бъдат задържани и ако Работодателят му е проявил желание -
камионът е могъл веднага да бъде освободен.Досъдебното производство, което се води е за
маловажен случай, като най-тежкото наказание, ако се докаже негово виновно поведение
може да е глоба, но не и присъда, като случаят все още не е приключил.
Обръща внимание, че след случилото се на 18.04.2025 г., лицето В. Д., /което не знае
на каква длъжност е точно, но според него е ръководител за град ************ и
представител на Работодателя му/ - на 22-23.04.2025г. му казал да не ходи на работа. Тогава
им дал и трудовата му книжка.
От датата на сключване на трудовия му договор и встъпването ми в длъжност до 22-
23.04.2025г., когато му казали да не ходи на работа, изпълнявал съвестно и стриктно
трудовите си задължения и спазвал трудовата дисциплина, наложена в предприятието.
След 22-23 април 2025 г започнал да звъня на г-н В. Д., за да разбере какво се случва,
кога ще е на работа или ще го уволняват, защото нито му била изплатена заплатата за м.
Март 2025 г. нито за следващите дни, нямал финансови средства, а трудовото му
правоотношение не било прекратено и не могъл да започне нова работа.
При последното му обахщане на г-н В. Д., той му казал да отиде на
2025. г. да си вземе документите - и тогава му била връчена Заповед Ns ******* г. за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение №
************** г., считано от 10.05.2025 г.
Наказанието е наложено след изтичане на срока по чл. 194 от КТ
Видно от оспорваната Заповед - тя му е връчена на 23.06.2025 г., след инициатива от
негова страна.
Работодателят му е узнал за случилото се още на 18.04.2025 г., когато Товарен
автомобил „***************" с ДКН *********** е задържан
В заповедта е посочено, че „Товарен автомобил *************** с ДКН ***********
е задържан като веществено доказателство за периода 18.04.2025 - 02.05.2025г., с което е
затруднена дейността по сметосъбиране на контейнери 4мЗ по сключен договор с община
************
Алтернативно, разбрал е най-късно на 21.04.2025 г. - когато г-н В. Д. му поиска
обяснения - видно от писмо на „**** ************” ЕООД, ЕИК ******** до него от
05.05.2025 г. Не е извършена преценка по чл.189 от КТ.Твърди, че дори и да се приеме, че е
извършено нарушение на трудовата дисциплина, то избраното и определено наказание от
Работодателя му не е съобразено с вида и тежестта на нарушението.
С оглед на гореизложеното, моли да се ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО И се ОТМЕНИ,
на основание чл. 344, ал.1. т.1 от КТ. уволнението му, извършено със Заповед № ******* г.
за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение №
************** г. на „**** ************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ж.к. ******, ул. ****** № 21, представлявано от управителя В.
В.ов Д.
Не дължи обезщетение по чл. 203, ал.1 и ал.З от КТ в размер на 2308, 34 лв. на
работодателя му.Съгласно законодателството на Република България - в случаите на
ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя.В конкретния случай,
Работодателят: нито е издал заповед,нито е посочил основанието на което претендира
3
посочената сума,нито защо я претендира.
Заповедта е издадена извън сроковете по чл. 210, ал. 2 от КТ, които са преклузивни
Поради което на основание чл. 210, ал.З от КТ оспорва основанието и размера на
отговорността, както и че искането не е в предвидената от закона форма и е издадено извън
законоустановените срокове.
Видно от Трудов договор № ТРД №************** г., сключен между ищеца и
Ответното дружество, до 23.06.2025 г. Работил при Ответника като на 23.06.2025 г. му била
връчена Заповед №******* г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудово правоотношение №************** г, която твърди, че е незаконосъобразна и чиято
отмяна иска.
Ако не му била връчена оспорената Заповед щях да продължи да работи за „****
************” ЕООД, ЕИК ******** и към настоящия момент.
С оглед на гореизложеното, моли на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да бъде
възстановен на преди заеманата от него работа в „**** ************” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ж.к. „******”, ул. „******”
№21, представлявано от управителя В. В.ов Д. - на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил -12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005
След като му била връчена Заповед № ******* г. за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудово правоотношение № ************** г на 23.06.2025 г.
останал без работа.Тъй като работодателят му не му върнал веднага трудовата книжка не
можгъл нито да се регистрира в Бюрото по труда гр. ************ към Агенция по
заетостта, нито да започне нова работа, поради което моли да бъдае осъден ответника „****
************" ЕООД, ЕИК ******** да му заплати на основание чл. 344. ал. 1, т. 3. , вр. чл.
225. ал. 1 КТ. сума, в размер на брутното ми трудово възнаграждение за времето, през което
съм останал без работа считано от 24.06.2025г. поради незаконно уволнение, но за не повече
от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в Съда до
окончателното плащане на вземането.В съдебно заседание уточнява размера на претенцията
си- сумата от ****** лева.
Работодателят не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение от м. Март 2025
г. включително до 23.06.2025 г.Макар че Работодателят му казал да не ходи на работа, тъй
като бил в Трудово правоотношение с него нямал възможност да започне работа при друг
работодател и да изхранва семейството си, така че твърди, че му се дължи трудово
възнаграждение за този период.В допълнение, не са му изплащани и обезщетения за
неизползван отпуск за 2024 г. и 2025 г.През посочения период, през който не му е изплащано
трудовото възнаграждение, твърди, че не му е показвана ведомостта за заплати и не е
полагал подпис за получено трудово възнаграждение, тъй като не е получил такова.От
горепосоченото е видно, че при прекратяване на трудовото му правоотношение и до
момента на подаване на настоящата искова молба, Работодателят му дължи и не му е
изплатил следните суми:
1. Дължимото трудово възнаграждение, както следва:
1. за м. Март 2025 г. - трудово възнаграждение в размер на ***** лв. и лихва за
забава за периода от 26.04.2025г. до 03.07.2025г. в размер на 37.11 лв.
2. за м. Април 2025 г. - трудово възнаграждение в размер на ******* лв. и
лихва за забава за периода от 26.05.2025г. ло 03.07.2025г. в размер на 20.91
лв.
3. за м. Май 2025 г. - трудово възнаграждение в размер на ******* лв. и лихва
за забава за периода от 26.06.2025г. до 03.07.2025г. в размер на 4.19 лв.
4
4. за периода 01.06,2025г. до 23.06.2025г. - трудово възнаграждение в размер на
1 142. 40 лв.
Или общо неизплатени трудови възнаграждения размер на 5 642.40 лева /пет хиляди
в
шестотин и четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ и лихви за забава в размер на
общо 62.21 лв /шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки/.
2. Обезщетение по чл. 224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск от
22.04.2024г. до 23.06. 2025 год., както следва
3.
1. За периода от 22.04.2024г. до 31.12.2024г. в размер на 14 дни - в размер на 700,
00 лв. /седемстотин лева /.
2. За периода от 01.01.2025г. до 23.06.2025г. в размер на 9 дни - в размер на 675, 00
лв. /шестотин седемдесет и пет лева /.
С оглед на гореизложеното, моля след установяване на истинността на изложените
обстоятелства, да бъде постановено Решение, с което да Бъде осъден ответника да му
заплати сумата от общо 7079.61 лв. /седем хиляди седемдесет и девет лева и шестдесет и
една стотинки/, образувана от сбора на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение
за периода от 01.03.2025Г. до 03.07.2025г. в размер на 5 642.40 лева /пет хиляди шестотин и
четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ ; обезщетение по чл. 224, ал. 1 - за
неизползван платен годишен отпуск 1375, 00 лв. /хиляда триста седемдесет и пет лева /,
както и сумата от 62.21 лв /шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки/ - лихва за
забава образувана от лихвата за всяко едно вземане, за периода от възникване на вземането,
до завеждане на исковата молба, както и да му заплати законната лихва върху сумата от
7079.61 лв. /седем хиляди седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
На 23.04.2025г. предал трудовата си книжка на Работодателя му.От тогава, до
настоящия момент, той не му е върнал трудовата книжка. Въпреки, че му била връчена
Заповед № *******г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово
правоотношение № **************г той без основание задържа трудовата му книжка и не
може нито да се регистрира в Агенция по заетостта и да получава обезщетение за
безработица или да му съдействат да си намери нова работи, нито да започна да търси
работа, с което му се причиняват имуществени вреди.
Съгласно пар. 22 от Закона за изменение и допълнение на КТ Трудовата книжка,
издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Съгласно параграф 24, ал. 1 от ЗИД на КТ - В срок до 1 юни 2026 г. или при
прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г.
работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата
книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от
работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и
от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето й
трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.
Според т.1 от Тълкувателно Решение № 1 /2019г на ОСГК на ВКС - Задължението по
чл. 350, ал. 1 КТ /отм. От 01.06.2025г./ на работодателя да предаде незабавно на работника
или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
5
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той
изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение
Според т. 2 от същото ТР - Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на
чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, 7 8 ал.
2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж.
С оглед на гореизложеното, моли на основание чл. 226, ал. 2 и 3 от КТ да бъде осъден
ОТВЕТНИКА **** ************ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ж.к. ******, ул. ****** № 21, представлявано от управителя В.
В.ов Д. да му заплати обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата ми
книжка, в размер на брутното ми трудово възнаграждение от 23.06.2025Г. до момента на
връщането на трудовата ми книжка.
Моли да бъде постановено решение,с което се ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО И СЕ
ОТМЕНИ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението му, извършено със Заповед №
******* г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово
правоотношение №**************г.
Моли на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановен Й. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ. ************, обл. Ловеч, ул. Вежен № 22, на преди
заеманата от него работа в „**** ************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. *********, ж.к. „******", ул. „******" №21, представлявано от
управителя В. В.ов Д., на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ с
код по НКПД *********** с място на работа - гр. ************
Моли да бъде осъден „**** ************” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Й. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. ************, обл. Ловеч, ул. Вежен №22 на
основание чл. 344, ал.1, т.З,, вр. чл.225, ал. 1 КТ, сума, в размер на брутното ми трудово
възнаграждение за времето, през което съм останал без работа считано от 24.06.2025 г.
поради незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в Съда до окончателното плащане на вземането
Моли да бъде осъден ОТВЕТНИКА да заплати на Й. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
с. *******, общ. ************, обл. Ловеч, ул. Вежен №22, сумата от общо 7079.61 лв.
/седем хиляди седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, образувана от сбора на
дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за периода от
2025. г. до 03.07.2025 г. в размер на 5 642.40 /пет хиляди шестстотин и четиридесет и два
лева и четиридесет стотинки/ лв. ; обезщетение по чл. 224, ал. 1 - за неизползван
платен годишен отпуск 1375,00 /хиляда триста седемдесет и пет/ лв., както и сумата от
62.21 лв. /шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки/ - лихва за забава
образувана от лихвите за всяко едно вземане, за периода от възникване на вземането,
до завеодане на исковата молба, както и да ми заплати законната лихва върху сумата от
7079.61 /седем хиляди седемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ лв., от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
Моли на основание чл. 226, ал. 2 и 3 от КТ да бъде осъден ОТВЕТНИКА „****
************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
6
ж.к. „******”, ул. „******" №21, представлявано от управителя В. В.ов Д. да заплати на Й.
Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. ************, обл. Ловеч, ул. Вежен №22,
обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата ми книжка, в размер на брутното
му трудово възнаграждение от 23.06.2025г. г. до момента на връщането на трудовата му
книжка.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който е
изразено становище за допустимост,но за неоснователност на исковите
претенции.Ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете.Позовава се на писмени
доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетелката
Милена Д.а и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена от
вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2024г между страните по делото е сключен трудов договор №ТРД
**************г,съгласно който ответникът възложил на ищеца,а последния приел да
изпълнява длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“,код по НКПД
:***********с място на работа в град ************.Договорът е сключен с 6-месечен
изпитателен срок,уговорен в полза на работодателя,на пълно работно време с основно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
На 05.05.2025 година работодателят отправил покана до ищеца за даване на
обяснения за извършено нарушение на трудовата дисциплина.Ищецът депозиран
собственоръчно изписани обяснения/стр.80-та от делото/,като искането за даване на
обяснение му е било връчено на дата 09.05.2025 година.
Приложена е Заповед №0******* година за налагане на дисциплинарно наказание
и за прекратяване на трудовото правоотношение №************** година,с която на
основание чл187,т.8 и 10,чл.190,ал.1,т.7,във в-ка с чл.188,т.3 от КТ,на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“,считано от 10.05.2025 година.Върху представения от
ищеца екземпляр на заповедта/стр.13 от делото/ липсва положен подпис на
ищеца/работника,за връчване на заповедта.
Представена е молба/стр.82 от делото/ от ищеца до работодателя за
освобождаване от заеманата длъжност ,като за дата на изготвяне на същата е отразена
30.04.2025 година.
Приложено е постановление от 17.06.2025 година на РП-Ловеч-ТО-
************ за прекратяване на наказателно производство по ДП №******/2025г по описа
на РУ на МВР-************ и повдигнатото обвинение на ищеца за престъпление по
чл.235,ал.6,в-ка с ал.2 от НК.Разпоредено е препис от постановлението да се изпрати на
Директора на ДГС-************ за реализиране на адм.-наказателна отговорност на ищеца
по чл.213,ал.1,т.1 и 2 от ЗГ.
Приложена е разписка за връчване на документи от 18.11.2025г,в която е
удостоверено получаване от ищеца на трудовата си книжка.
На решаващия състав е служебно известно обстоятелството,че по АНД
№284/2025г по описа на РС-************ съдът е отменил наказателно постановление
№252/22.08.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което
на Й. Д. С., ЕГН ********** от гр.************, Ловешка област на основание чл.266 ал.1
от Закона за горите са му наложени две административни наказания глоби в размер от по 600
/шестстотин/ лева,като съдът го е предупредил, на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН, че при
7
извършване на друго административно нарушение от същия вид-по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Наведеното в исковата молба оплакване, че процесната заповед е издадена в
нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не е мотивирана съдът намира за
неоснователно. В случая изискуемите от закона реквизити в уволнителната заповед са
налице. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в конкретния случай,
следва да се приеме, че заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 от КТ / Решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение № 676 от 12.10.2010г. по гр. д. №
999/2009 г., ВКС, IV г. о. и други/. Процесната заповед за уволнение е изготвена в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарните нарушения
са описани по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ .
Дисциплинарните нарушения следва да са посочени в заповедта като факти, тоест конкретно
да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и
къде го е извършил, което е сторено в процесната заповед и правната квалификация, под
която се подвежда нарушението не е изискуем според чл. 195 от КТ реквизит на заповедта.
Процесната уволнителна заповед е мотивирана в степен, достатъчна за ищеца да разбере за
какви нарушения на трудовата дисциплина е наказан. Неправилна правна квалификация,
дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение, не се отразява върху
законността на уволнението, защото предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в
заповедта за уволнение, т.е. доказване на осъществените от работника или служителя
подробно описани в заповедта нарушения. В този смисъл са Решение № 372/17.03.2014 г. по
гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, IV г. о., Решение № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г., ВКС,
III г. о., Решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС, IV г. о.
Не може да се приеме по категоричен начин и за това,че наказанието е наложено след
изтичане на срока по чл.194,ал.1 от КТ,доколкото в приложения екземпляр на заповедта за
уволнение липсва подпис на ищеца за връчване на дата 23.06.2025г,както и този факт не е
доказан по предвидения ред-чл.195,ал.2 и 3 от КТ.
Съдът обаче споделя доводите на ищеца, че наложеното дисциплинарно уволнение не
е съответно на тежестта на допуснатите от него нарушения, като счита, че не са спазени
критериите, предвидени в чл. 189, ал. 1 от КТ.
В задължение на съда е да изследва, дали наложеното наказание съответства на
тежестта на нарушенията, доколкото това съответствие подлежи на преценка от съда, винаги
когато се обжалва уволнение. Това е така, тъй като на работодателя е предоставена
възможност за преценка, кое от изброените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания да
наложи, като известно ограничение при определянето им се въвежда с чл.189, ал.1 КТ.
Съобразно последната разпоредба, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника/служителя. Съгласно редакция на чл.190 КТ и в тези случаи
работодателят има възможност както да наложи, така и да не наложи дисциплинарно
8
уволнение. И в единия, и в другия случай обаче работодателят е длъжен да извърши
преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при
какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му,
личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл.189 КТ). И само когато така
индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко нарушение,
работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Особено важно в практически аспект е, че преценката на работодателя относно
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен
контрол. Това е така, защото оценката за конкретно извършеното дисциплинарно нарушение
съобразно критериите на чл.189 КТ е част от приложението на закона. А дали работодателят,
при тази преценка е спазил закона или не, се включва в рамките на контрола за законност,
който съдът упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита с
конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Следователно, във всеки отделен случай на
извършено дисциплинарно нарушение, включително и във всички случаи на примерно
посочените в чл.190 КТ, тежки нарушения на трудовата дисциплина, съдът проверява
преценката на работодателя относно съответствието между извършеното дисциплинарно
нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, т.е., дали работодателят е
приложил чл.189, ал.1 КТ.
В конкретния случай съдът намира тази преценка на работодателя за неправилна.
В заповедта е вменено извършено нарушение от ищеца на дата 18.04.2025г,респ.
престъпление по чл.235,ал.2 от НК.От приложеното постановление на РП-Ловеч-ТО-
************ се установява,че образуваното досъдебно производство е било
прекратено,като материалите са изпратени за реализиране на адм.-наказателна отговорност
на ищеца.Но и по цитираното АНД №284/2025г по описа на РС-************ така не е
реализирана спрямо ищеца,като съдът е преценил,че се касае за маловажен случай.
Цитираните в заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са
отразени причинени от ищеца материални щети,но в настоящето производство
работодателят не доказва такива причинени щети.
Работодателят не доказва и задържането на цитирания товарен автомобил,вследствие
на което да е била затруднена дейността му по сметосъбиране и сметоизвозване по сключен
договор с Община-************.
С оглед изложеното и доколкото са установени данни за извършено от ищеца
деяние,за което друг състав на съда е намерил,че не следва да бъде санкциониран,то
настоящия състав намира за несъответно наложеното най-тежко наказание от работодателя-
дисциплинарно уволнение.
На това основание искът по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде уважен,като се
признае за незаконно уволнението на ищеца и се отмени,като незаконосъобразна Заповедта
за неговото налагане.
Следва да бъде уважен и иска по чл.344,ал.1,т.2 от КТ,като ищецът се възстанови на
работата/длъжността ,заемна преди незаконното му уволнение.
Съгласно чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ работникът или служителят има право да оспорва
законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.
225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В
9
конкретния казус трудовото правоотношение на работника е било прекратено считано от
10.05.2025г.,като съдът намира, че периодът се обхваща от шесте месеца/към момента на
постановяване на съдебния акт/, за които се дължи обезщетение и следва да бъде само
определено по размер за този период,каквото е и искането на ищеца.
Обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ следва да се определи въз основа на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Така даденото разрешение намира опора в разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ, според която
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, прехождащ месеца, в
който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
При определяне на размера на обезщетенията по чл. 228 КТ следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/.
Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228
КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения.
С оглед констатациите на вещото лице и заявеното от същото в съдебнозаседание на
въпрос на съда/протокол на стр.73 от делото/,а именно,че брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетението по чл.225 от КТ е в размер на 1106.60 лева,то искът се
уважава за сумата от 6 660.00 лева,за който размер,съобразно уточнението,направено от
пълномощника на ищеца в съдебно заседание/протокол на стр.11 от делото/е предявен
иска.Върху главницата следва да се определи и законната лихва,начиная от предявяване на
иска.
Иска за заплащане на трудово възнаграждение следва да се уважи до размер на
1553.55 лева,съответно за м.март 2025г в размер на 1008.97 лева и за месец април,за
отработени 13 дни в размер на 544,58 лева/съобразно констатациите на вещото лице/.За
разликата до сумата от 5 642.40 лева и за периода от 22.04.2025г до 03.07.2025г искът следва
да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.За лихвата в размер на 62.21 лева до
датата на предявяване на исковата молба искът също следва да бъде отхвърлен,тъй като
вещото лице е изчислявало лихва и за период след предявяване на иска и до 03.07.2025г.
Поради и което върху неплатеното трудово възнаграждение се определя законната лихва от
датата на предявяване на иска.
От констатациите на вещото лице се установява,че в периода от 22.04.2025г до
09.05.2025г,ищецът е ползвал отпуск на основание чл.160 от КТ-неплатен отпуск,като
съгласно чл.160,ал.1 от КТ, работодателят по искане на работника или служителя може да
му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си
годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
За периода след 10.05.2025г липсва основание за присъждане на
възнаграждение,работникът реално не е полагал труд ,тъй като е бил уволнен.Този период се
включва в срока за изплащане на обезщетение по чл.225 от КТ,считано от 10.05.2025 година.
По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от
КТ:
10
Правото на работника или служителя на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът /или
служителят/ не е използвал изцяло полагащият му се платен годишен отпуск. Съгласно
разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ периодът на безработица от уволнението до отмяната
му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната работа, се
признава за трудов стаж. Законовата фикция за признаване за трудов стаж на време, през
което не е съществувало трудово правоотношение не се отнася за други последици от работа
по трудово правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на
платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на работа сили,
поради което възниква при реално положен труд. За времето, през което не е полаган труд по
трудово правоотношение не възниква право на платен годишен отпуск.
Нормата на чл. 224 КТ посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за
който не е погасено по давност.
Искът по чл. 224, ал. 1 от КТ не е материалноправно обусловен от исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Основна материалноправна предпоставка (основен елемент от
фактическия състав) за уважаването на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е
прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Работникът или служителят
има право на парично обезщетение, именно поради това, че заради прекратяването на
трудовото правоотношение той не може да използва платения си годишен отпуск, който не е
използвал до момента на прекратяването. Когато по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ уволнението (в широк смисъл) бъде отменено като незаконосъобразно, трудовото
правоотношение не се възстановява между страните. То се възстановява по силата на
съдебното решение, само ако по делото е предявен и е уважен с решението и иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ (аргумент от чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ). И в този случай обаче, изцяло от
волята на възстановения на работа работник или служител зависи дали той ще заеме
работата (чл. 345, ал. 1 от КТ) и дали ще упражни реално и останалите си права по
възстановеното трудово правоотношение, включително и правото си да ползва, останалия
неизползван платен годишен отпуск. Поради това, - при наличие на такъв неизползван
отпуск, който не е погасен по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят винаги има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
времето до датата на уволнението, независимо от това дали в същото съдебно производство,
в което той е предявил иска си за това обезщетение, са уважени или са отхвърлени и негови
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, т.е. независимо от това дали уволнението е
отменено като незаконосъобразно или е било законосъобразно, и дали ищецът е възстановен
на работа или не. В този смисъл решение № 330/ 05.11.2013 г. по гр.д.№ 1220/ 2013 г., ІV
г.о. на ВКС
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи
безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му
извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може
да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в
съответствие с правата им към един предходен момент. В този смисъл решение № 115 от
28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г., IV г. о. и решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр.
д. № 933/2001 г., I. г. о. на ВКС и решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562/2003 г., I. г.
о. на ВКС.
11
Предвид гореизложеното следва, че исковата претенция по реда на чл. 224, ал.1 КТ се
явява основателна за размера от ******* лева,съобразно заключението на съд.-счетоводната
експертиза/пълномощникътна ищеца е направил изявление за изменение на иска до този
размер,като независимо,че липсва изричен диспозитив на съда за допускане на изменение,не
следва да се отхвърля иска за разликата над тази сума и първоначално поискания размер от
1375.00 лева.
По отношение на претенцията по чл. 226 КТ – за обезщетяване на вреди.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намира в трудово прваоотношение; 2) трудовото правоотношение да е било
прекратено; 3) на работодателят да е предоставена за оформяне трудовата книжка, която да е
била незаконосъборазно задържана при него при оформянето й; 4) работодателят да не е
вписа своевеременно и правилно фактите касаещи трудовото правоотношение; 5) ищецът да
е претърпял болки, страдания, притеснения или неприятни усещания, включително
влошаване на начина на живот в следствие на поведението на ответника.
В случая настоящият съдебен състав намира, че по делото изобщо не са доказани
третата и четвъртата материална предпоставка, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.Настоящият съдебен
състав намира, че в случая не е доказана от една страна наличието на причинно-следствена
връзка между невръщането на трудовата книжка и твърдени вреди, като същите не са и
конкретизирани по вид-имуществени или неимуществени такива.
В случая няма никакви доказателства, че само по себе си невръщането на трудовата
книжка е довело до подобна вреда. Напротив, ако са налице някакви вреди, те са следствие
от самото прекратяване на трудовото правоотношение, но те не обосновават хипотезата
на чл. 226 КТ. Друг е въпросът, че ако действително ищецът е искал да постъпи
действително на друга работа в закона, респ. подзаконовите нормативни актове, касаещи
трудовата книжка са налице достатъчно възможности, за последният да има такава и да
постъпи при друг работодател. От установеното по делото може да се направи
предполагаем извод, че ищецът в следствие на невръщането на трудовата книжка е
претърпял имуществени, а не неимуществени вреди – доколкото при друг работодател биха
се реализирали доходи под формата най-малко на трудово възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да отхвърля изцяло претенцията за
заплащане на обезщетение на ищеца.
При този изход на делото,съразмерно уважената част от исковете,ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева.
По сметка РС-************ ответникът следва да заплати държавна такса общо в
размер на 477.04 лева,както и разноски/възнаграждение за вещо лице/ в размер на 200.00
лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА,на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на Й. Д. С.,ЕГН:********** от село *******,Лов.обл.,извършено със Заповед №*******г на
представляващия „**** ************,-ЕООД,ЕИК:********,със седалище и адрес на
управление в град *********,ж.к.******,р-н ***********,ул.“******“ №21 и ОТМЕНЯВА
ЗАПОВЕД №*******г за прекратяване на трудово правоотношение
№**************г.,считано от 10.05.2025 година.
ВЪЗСТАНОВЯВА,на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ, ищеца Й. Д.
С.,ЕГН:********** от село *******,Лов.обл.,на работата,заемана преди незаконоъобразното
му уволнение със Заповед №*******г.- „ Шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече
тона“,с код по НКПД ***********и място на работа в град ************.
ОСЪЖДА,на основание чл.344,ал.1,т.3,във в-ка с чл.225 от КТ, „****
************“-ЕООД,с ЕИК:********,със седалище и адрес на управление в град
*********,р-н ***********,бул.“******“ №21,представлявано от В. В.ов Д.-управител, да
заплати на Й. Д. С.,ЕГН:******** от село *******,Лов.обл.,обезщетение за времето на
оставане без работа,поради незаконосъобразното му уволнение,за период от 6
месеца,считано от 10.05.2025 година, в размер на 6 600.00/шест хиляди и шестстотин
лева/,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 04.07.2025 година до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА,на основание чл.128,т.2,във в-ка с чл.270 от КТ, „****
************“-ЕООД,с ЕИК:********,със седалище и адрес на управление в град
*********,р-н ***********,бул.“******“ №21,представлявано от В. В.ов Д.-управител, да
заплати на Й. Д. С.,ЕГН:******** от село *******,Лов.обл.,сумата от 1553.55/хиляда
петстотин петдесет и три лева и петдесет и пет ст./лева,представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец март и месец април 2025 година,заедно със законната лихва върху
тази сума,начиная от 04.07.2025г до окончателното и заплащане,а за разликата до
претендираната сума от 5642.40 лева и за периода от 22.04.2025г и до 03.07.2025г. ,отхвърля
иска,като неоснователен и недоказан,както отхвърля претенцията и за лихва в размер на
62.21 лева,дължима до предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА,на основание чл.224 от КТ, „**** ************“-ЕООД,с
ЕИК:********,със седалище и адрес на управление в град *********,р-н
***********,бул.“******“ №21,представлявано от В. В.ов Д.-управител, да заплати на Й. Д.
С.,ЕГН:******** от село *******,Лов.обл.,обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2024г и 2025г. в размер на *******/хиляда двеста седемдесет и два лева и петдесет
и девет ст./лева,заедно със законната лихва върху сумата,начиная от 04.07.2025г до
окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Й. Д. С. от село
*******,Лов.обл.,иск по чл.226,ал.2 и 3 от Кт,за заплащане от „**** ************“-ЕООД-
********* на обезщетение за причинени вреди,вследствие задържане на трудовата му
книжка,за периода от 23.06.2025г до момента на връщане на същата.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „**** ************“-ЕООД,с
ЕИК:********,със седалище и адрес на управление в град *********,р-н
***********,бул.“******“ №21,представлявано от В. В.ов Д.-управител, да заплати на Й. Д.
С.,ЕГН:******** от село *******,Лов.обл. разноски по делото в размер на
900.00/деветстотин/лева.
ОСЪЖДА „**** ************“-ЕООД,с ЕИК:********,със седалище и адрес на
13
управление в град *********,р-н ***********,бул.“******“ №21,представлявано от В. В.ов
Д.-управител, да заплати по сметка на Районен съд-************ държавна такса в размер
на 477.04/четиристотин седемдесет и седем лева и четири ст./лева,както и разноски в размер
на 200.00/двеста/лева.„
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
14