Разпореждане по дело №1124/2023 на Административен съд - Варна

Елена Янакиева – Председател на Административен съд – Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах при закрито заседание докладваното адм. дело № 1124 по описа за 2023 г. на Административен съд – Варна, взех предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304 от АПК.

Образувано е по молба, депозирана от „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, за налагане на санкция по реда на чл. 304 вр. чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) на Главния архитект на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година. Изложени са твърдения за неизпълнение от страна на Главния архитект на Община Варна на посоченото съдебно решение, което е влязло в сила.

Съобразно предоставената възможност на основание чл. 306, ал. 3 от АПК в Административен съд – Варна е постъпил писмен отговор от Главния архитект на Община Варна С.д. № 10326/06.07.2023 г., депозиран чрез негов процесуален представител. В отговора е изразено становище за неоснователност на искането поради липса на предпоставките по чл. 304, ал. 1 от АПК. Твърди се, че след влизане в сила на Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, е изпратено писмо до Министъра на туризма, в което са зададени въпроси, отговорът на които е необходим за изпълнението на съдебното решение. Сочи се, че Главният архитект на Община Варна се е произнесъл по върнатата от съда с посоченото решение преписка, постановявайки Решение № 200/29.05.2023 г., като фактът, че произнасянето с цитирания акт е неблагоприятно за заявителите, не означава, че административният орган е бездействал по повод необходимостта от произнасяне по преписката, върната от Административен съд – Варна с посоченото решение. Поради горното се счита, че не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК и искането за налагане на глоба на Главния архитект на Община Варна е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като доказателства в полза на това твърдение към отговора са приложени заверени за вярност копия на писмо рег. № РД22009232ВН_009ВН/21.04.2023 г. от Кмета на Община Варна до Министъра на туризма, писмо рег. № РД22009232ВН_010ВН/02.05.2023 г. от Министъра на туризма до Кмета на Община Варна, Решение № 200/29.05.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК от Министъра на туризма „Схеми на временните съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ, чл. 7, ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна“, по заявление с вх. № АУ027955ВН/23.03.2022 г. от представляващите „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“.

По допустимостта на искането:

Молбата за налагане на санкция е подадена пред председателя на Административен съд – Варна от „Златни пясъци“ АД, което в производството по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е конституирано като жалбоподател. Позовава се на разпоредбите на чл. 304 и чл. 306, ал. 2 от АПК с цел образуване на производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице – Главния архитект на Община Варна, за това, че не е изпълнил влязлото в законна сила Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане за налагане на санкция по посочения ред. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, като констатирах, че подателят на искането за налагане на глоба – „Златни пясъци“ АД, е конституиран като жалбоподател по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, приключило в негова полза с влязло в сила решение, подлежащо на изпълнение, приемам, че същия има правен интерес да дири защита по този ред. Не се констатират пречки по допустимостта на производството.

По установените факти:

При служебна проверка в деловодната система на Административен съд – Варна се установи и това не е спорно между страните, че по жалба на „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД срещу отказ на Главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо № АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени от Министъра на туризма схеми по чл. 13 ал. 3 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), е образувано адм. дело № 1120 по описа на съда за 2022 година. Съдебното производство е приключило с постановяване на Решение № 1076 от 01.08.2022 г., което е обжалвано по касационен ред и е оставено в сила с Решение № 2700 от 14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9753 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2022 г., т.е. е влязло в законна сила. Със съдебното решение на Административен съд – Варна отказът на Главния архитект на Община Варна, обективиран в писмо № АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне, съгласно одобрени по чл. 13 ал. 3 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие от министъра на туризма схеми, е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на Главния архитект на Община Варна за произнасяне по заявлението на жалбоподателите съобразно указанията на съда по прилагането на закона.

С приложеното към писмения отговор от Главния архитект на Община Варна писмо рег. № РД22009232ВН_009ВН/21.04.2023 г. Кметът на Община Варна е отправил запитване до Министъра на туризма за предоставяне на информация, необходима за изпълнение на задължителните указания, дадени от съда, при процедирането на заявления с вх. № АУ027959ВН/23.03.2022 г. и с вх. № АУ027955ВН/23.03.2022 г., а именно: за какъв срок са одобрени схемите от Министъра на туризма, представени с цитираните заявления на 23.03.2023 г., с искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти на територията на к.к. „Златни пясъци“, на основание чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК.

От Министъра на туризма е постъпил отговор, обективиран в писмо рег. № РД22009232ВН_010ВН/02.05.2023 г. до Кмета на Община Варна, съгласно който в ЗУЧК не е уреден срок на валидност на одобрените схеми за поставяне на преместваеми обекти, поради което решаването на въпроса относно евентуален срок на валидност на разрешението за поставяне е правомощие на главния архитект на общината.

Предвид постъпилия отговор от Министъра на туризма и в изпълнение на Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, Главният архитект на Община Варна издал Решение № 200/29.05.2023 г., с което отказал издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК от Министъра на туризма „Схеми на временните съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ, чл. 7, ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна“, по заявление с вх. № АУ027955ВН/23.03.2022 г. от представляващите „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“.

Като съобразих доводите, изложени в молбата и аргументиращи искането за налагане на санкция, в аспекта на относимата регламентация, приемам молбата за неоснователна, на следните доводи:

Производството по дял Шести от АПК е именовано „Административнонаказателни разпоредби“. С него е предвиден специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато специфичен вид административно нарушение – неизпълнение на влезли в сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в кумулация да се констатира, освен неизпълнение, то и същото да е в резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест, една от предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.

Легалното определение на това понятие е дадено в разпоредбата на чл. 93 т. 1 от НК, според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

В Тълкувателно решение (ТР) № 73/23.12.1974 г. по н.д. № 66/1974 г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл. 93 от НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следният извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона….. Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.

Съобразно чл. 5, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и контролира дейността на главните архитекти на райони.

В контекста на посочените разпоредби и цитираното ТР приемам, че главният архитект е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 от НК, защото е назначен на ръководна длъжност в юридическо лице, каквото е общината по аргумент от чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), осъществява цялата организационно-ръководна дейност на звената по чл. 5, ал. 6 от ЗУТ, срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 304 и следващите от АПК.

Установяването на това специално качество на лицето, обаче, не е единствено условие за ангажиране на отговорността му. С оглед систематичното място на чл. 304 и чл. 306 от АПК следва извод, че това е способ за ангажиране административната отговорност на такова длъжностно лице, което не изпълни съдебно решение, но само ако дължимото поведение (действие или бездействие) е свързано с упражняваната от него административна дейност в рамките на неговата материална, функционална и териториална компетентност, произтичащи пряко от закон или по изрична делегация, тоест – в производства и правоотношения от административен характер.

В разглеждания случай правомощията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти, са от компетентността на главния архитект на общината, по аргумент от чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК. Както отмененият с Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, отказ, обективиран в писмо № АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне, съгласно одобрени по чл. 13 ал. 3 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие от министъра на туризма схеми, така и представеното в настоящото производство Решение № 200/29.05.2023 г., са постановени от Главния архитект на Община Варна. Главният архитект на Община Варна е и органът, на когото с отделен диспозитив съдът е върнал преписката за ново произнасяне, тоест безалтернативно се налага извод, че негова е отговорността по изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение.

Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

От представените в хода на производството доказателства е видно, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в съдебното производство по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е било писмо № АУ027955ВН_001ВН/13.04.2022 г., в което е обективиран отказ за издаване на разрешения за поставяне, съгласно одобрени по чл. 13 ал. 3 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие от министъра на туризма схеми. С отделен диспозитив съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В диспозитивната част на съдебното решение волята на съда е ясно формулирана. Съдът съобрази, че със сила на присъдено нещо (СПН) се полза единствено диспозитивът на съдебното решение (в този смисъл е ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).

Видно от съдържанието на представеното в настоящото производство Решение № 200/29.05.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, същото е издадено на основание Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, и на основание чл. 13, ал. 8 от ЗУЧК. След като е налице постановен индивидуален административен акт на компетентния административен орган, на когото преписката е върната за ново произнасяне, са налице доказателства за предприети от него действия по изпълнението на съдебното решение. В настоящото производство, което е административнонаказателно по своя характер, е недопустимо да се извършва проверка, включително и посредством осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт (Решение № 200/29.05.2023 г. на Главния архитект на Община Варна), относно това дали са спазени указанията на съда, дадени в мотивите на влезлия в сила съдебен акт. Както бе отбелязано по-горе, със СПН се ползва единствено диспозитивът на съдебното решение, който в случая предписва задължение за Главния архитект на Община Варна да се произнесе по заявлението на „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД. След като е налице такова произнасяне с Решение № 200/29.05.2023 г. на Главния архитект на Община Варна съдебното решение е изпълнено, като ирелевантно е дали постановеният административен акт е благоприятен за заявителите. При несъгласие с постановения от административния орган акт същите имат друг ред за защита, а именно: оспорване на индивидуалните административни актове по административен и по съдебен ред – предвиден в чл. 81-98 и чл. 145-178 от АПК.

В обобщение – не се констатира виновно неизпълнение на Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, т.е. липсва бездействие на административния орган – Главния архитект на Община Варна, както и вина като елемент от субективната страна на нарушението.

На гореизложените мотиви, приемам, че искането с правно основание чл. 304 вр. с чл. 306 от АПК за налагане на глоба на Главния архитект на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г., е неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивирана от изложеното, на основание чл. 306 вр. чл. 304 от АПК

Р А З П О Р Е Д И Х:

ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, за налагане на санкция по реда на чл. 304 вр. чл. 306 от АПК на Главния архитект на Община Варна за неизпълнение на Решение № 1076 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1120 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Варна в 7-дневен срок от връчването му.

	Съдия: