№ 645
гр. Разград, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100493 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е предявени за разглеждане осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба Д. М. М. с ЕГН ********** чрез пълномощника му
срещу М. Н. М. с ЕГН: **********, ищецът моли за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 3 040 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, разграничени според
обстоятелствената част на ИМ по следния начин 840,00 за претърпените
имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 800 лв. (доходи от четири
ангажимента по 200 ли. в ресторант в гр. Търговище, където работил като
музикант), 40 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение, а
останалите за претърпени от него неимуществени вреди – физическа болка и
страдание от ударите, които получил, причинили му силна болка и
дискомфорт, което се отразило на качеството му на живот за определен период
от време; 2. психически и емоционални страдания от агресивното поведение
на ответника, което предизвикало у ищеца стрес, тревожност и страх за
личната му сигурност и тази на семейството му (сочи, че инцидентът се
разиграл в присъствието на 12-годишната му дъщеря, което засилило
негативното въздействие върху неговото психическо състояние; 3. унижение и
накърняване на достойнството му от извършеното нападение в собствения му
дом, пред семейството му и в присъствието на близки хора, което довело до
чувство на безпомощност и накърняване на личното му достойнство; 4. страх
за сигурността на семейството му, тъй като след нападението съжителницата
му и детето им също изпитали страх и несигурност, което повлияло негативно
на пялото им домакинство.
Ищецът сочи, че на 03.01.2025 г. празнувал началото на новата година
със семейството в дома си, намиращ се в гр. Разград, ***. Сочи, че звучала
1
музика, но звукът не бил усилен, звучал само от телевизора без допълнителна
озвучителна система. Около 00:15 ч. на вратата на жилището му позвънил
неговия съсед М. Н. М., когото ищецът познавал бегло. Вратата отворила 12-
годишната дъщеря на ищеца М. Д.ова М.а. Ответникът веднага извикал:
„Къде е баща ти?“. Веднага след като чул гласа му, ищецът тръгнал към
коридора и чул ответника да му крещи, изразявайки недоволство от силата на
музиката в дома му. Ищецът твърди, че се извинил и заявил, че ще я намали.
Ответникът бил в нетрезво състояние, миришел на алкохол. Твърди се, че
внезапно станал агресивен, отправил към ищеца думите: „Докога ще те
търпя? Писна ми от теб!“. Твърди се, че после се приближи близо до лицето на
ищеца, след което го ударил два пъти с юмрук в лицето. След ударите хванал
пръстите на ръцете на ищеца, извъртял го и го бутнал. Твърди се, че за да
предотврати ескалация на конфликта съжителницата на ищеца застанала
между тях, а племенникът на ищеца Д.К. М. се намесил, за да го предпази. В
този момент се появи синът на ответника Н. М.ов Н., който обаче не бил
свидетел на нападението срещу ищеца. Ищецът твърди, че конфликтът
приключил без той да използва каквато и да е физическа сила, заплахи или
закани спрямо ответника. В 00:30 ч. съжителницата на ищеца подала сигнал
на тел. 112. На място пристигнал полицейски екип, който регистрирал случая.
На място била снета жалба. Екипът направил безуспешен опит да открие
ответника. На 06.01.2025 г. полицейски служители отново посетили дома на
ищеца за съставяне на предупредителен протокол. В същия ден ищецът
преминал медицински преглед, за което било съставено Съдебномедицинско
удостоверение № 5/2025 от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД, гр. Разград. По
случая била образувана преписка № 1873р-66/2025 г. по описа на РУ па МВР -
Разград, която впоследствие била изпратена в Районна прокуратура - Разград
под № 355/2025. С постановление прокурор при Районна прокуратура -
Разград отказал образуването на наказателно производство, тъй като
получените от ищеца наранявания представлявали лека телесна повреда,
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът
твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
действията на ответника, в пряка причинно-следствена връзка от
неправомерното посегателство срещу него. Сочи, че в резултат на
нападението бил неспособен да работи в продължение на две седмици, което
довело до пропуснати ползи, а именно доходи в размер на 800 лв. (четири
ангажимента по 200 ли. в ресторант в гр. Търговище, където работил като
музикант). Освен това направил разходи за преглед с издаване на
съдебномедицинско удостоверение в размер на 40 лв. Твърди настъпили
неимуществени вреди, включващи: 1. физическа болка и страдание от
ударите, които е получил, причинили му силна болка и дискомфорт, което се
отразило на качеството му на живот за определен период от време; 2.
психически и емоционални страдания от агресивното поведение на ответника,
което предизвикало у ищеца стрес, тревожност и страх за личната му
сигурност и тази на семейството му (сочи, че инцидентът се разиграл в
присъствието на 12-годишната му дъщеря, което засилило негативното
въздействие върху неговото психическо състояние; 3. унижение и
накърняване на достойнството му от извършеното нападение в собствения му
дом, пред семейството му и в присъствието на близки хора, което довело до
чувство на безпомощност и накърняване на личното му достойнство; 4. страх
за сигурността на семейството му, тъй като след нападението съжителницата
му и детето им също изпитали страх и несигурност, което повлияло негативно
2
на цялото им домакинство. Сочи, че семейството му се чувства уплашено, а
той изпитва страх, безпокойство и тревожност при срещи със съседи и
непознати.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор, срокът
за отговор е изтекъл на 22.04.2025 г.
В о.с.з. ищецът чрез пълномощника си поддържа ИМ.
В о.с.з. ответникът оспорва фактите в ИМ. Сочи, че ищецът е имал
гости, усилил музиката, чувало се как долу викат, а той си бил легнал. Слязъл
долу, звъннал на вратата, показала се дъщерята на ищеца, той и казал да
извика баща си. Когато се показал ищецът, му задал въпроса дали знае колко е
часа. Разбирайки защо му задават този въпрос, ищецът обяснил, че има гости,
празнуват. Ответникът му заявил, че ще обади на полицията. Ищецът му
казал, че и да се обади, полицията няма да направи нищо. Ответникът твърди,
че след това веднага си тръгнал, а докато бил на стъпалата, ищецът му
отправил цинична обида.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Д. М. М. живее със семейството си в гр. Разград, ***. На
03/04.01.2025 г. Д. М. празнувал със свои роднини в жилището си, посрещали
новата година. Предходните ангажименти на ищеца като член на артистичните
среди (музикант), му попречило да посрещне в обичайното време Нова година
със семейството си. Конкретното събиране било именно с тази цел. Съдът
приема, че житейски логично и по-вероятно е в конкретната ситуация,
музиката да е била по-силна от обичайното за късните часове на нощта, макар
и пусната през телевизора. Това подразнило неговият съсед М. М.. Минало
полунощ, когато около 00:15 ч. на 04.01.2025 г. ответникът отишъл пред
входната врата на съседа си, позвънил на звънеца. Първоначално отворила
малолетната дъщеря на ищеца. Ответникът поискал тя да извика баща си.
Когато се появил ищеца, ответникът започнал да вика докога ще ги търпи,
каква е тази музика. Ищецът му обещал да намали музиката. Казал му да не
вика, защото майка му е болна и може да се разстрои. Ответникът продължил
да вика. Въпреки дадените обещания за намаляване на музиката, ответникът
ударил с юмрук ищеца в областта на лицето два пъти, последователно, на едно
и също място. После му хванал ръцете и ги извил, избутвайки го в посока
навътре към коридора. Съжителницата на ищеца свид. Л.С. инстинктивно се
намесила, заставайки помежду им. През това време племенникът на ищеца 16-
годишният свид. Д. М. хванал ищецът и го дръпнал навътре, използвайки и
намесата на леля си – съжителницата на ищеца. След това ответникът си
тръгнал, а сестрата на ищеца свид. К. М.а казала на свид. Сали, че е по-добре
да се обадят в полицията. Обадили се на ЕЕН 112, а когато полицейските
служители пристигнали, дали сведения. Полицейските служители звъннали на
вратата на ответника, но той не им отворил.
На следващия ден първоначално ищецът имал зачервявания по лицето, а
на следващите дни станали синини. В първия работен ден ищецът посетил
съдебен лекар за освидетелстване. Ищецът е кларнетист. Но близо две
седмици след инцидента го болели пръстите и челюстта, не можел да свири.
Оплаквал се от болки в челюстта и пръстите, но на свидетелите не им
известно дали е посетил личния си лекар. Съжителницата му помагала да
3
поставя върху нараняванията маз и други подобни мехлеми, които имали в
дома си.
Майката и детето на ищеца непосредствено след инцидента се уплашили
и разстроили. Случилото се дало отражение в емоционален план по
отношение на ищеца. Той се чувствал засрамен, заради преживяното
унижение, за станалото известно и на малолетното му дете. Първоначално не
искал да разговаря с никого, чувствал се унизен, въпреки че роднините му
постоянно се обаждали по телефона, за да му засвидетелстват подкрепа след
случилото се. За пълното му физическо възстановяване били необходими
около две седмици, през което време не ходил на работа.
З.К., с когото ищецът бил в оркестър и имали участия петък и събота в
ресторант „Балкан“ в гр. Търговище, сочи че ищецът, който е трябвало да
свири по уговорения график целия месец януари в това заведение, отсъствал в
дните 10, 11, 17 и 18 януари. За първи път взел участие на 24 януари.
Уточнява, че нямат писмен договор, работят на надник от 200 лв. на вечер за
всеки от музикантите. Знае, че причината да прекъсне работа е инцидентът от
четвърти януари, при който пострадали кутрето и челюстта на Д..
На 06.01.2025 г. ищецът посетил съдебен лекар в гр. Разград, в резултат
на което бил освидетелстван и му било издадено СМУ № 5/2025 г. Видно от
същото при прегледа на Д. М. се установили: хематом на лява мишница;
кръвонасядания в лява половина на лицето, под тилната линия на окосмяване
от дясната страна; драскотини в горната част на гърба и по дясна ръка;
охлузвания в китково-дланна област на дясна ръка и лява предмишница;
изразен оток и затруднени активни и пасивни движения в малкия пръст на
дясна ръка; мъничко триъгълно отчупване на вътрешната половина на
режещия ръб на първи горен десен резец (предхождащо изграждано).
Заключението на медицинското лице е, че описаните увреждания могат да
бъдат получени по време и начин, както съобщава освидетелствания и са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
Така изведеното в СМУ № 5/2025 г. заключение е потвърдено от вещото
лице, изготвило СМЕ, който на въпроса: „Възможно ли е с описаните в ИМ
действия да бъдат причинени такива увреждания?“ е отговорил, че в своята
съвкупност, установените при прегледа на 06.01.2025 г. увреждания могат да
бъдат получени по начин, сочен в исковата молба. Уврежданията с характер на
хематом, кръвонасядания, охлузвания и драскотини търпят обратно развитие
за срок до две седмици, а травмата на малкия пръст на дясна ръка при щадящи
движения и прилагане на лечение с противооточни и болкоуспокояващи
медикаменти би следвало да отминат напълно до три седмици;
възстановяването на отчупеният триъгълен фрагмент от вътрешната половина
на режещият ръб на първи горен десен резец (предходно изграждан)
представлява дентална манипулация, която може да се извърши във всеки
един момент. В с.з. вещото лице поддържа представеното заключение.
Уточнява, че уврежданията, които са с характер на хематоми, се дължат на
силен удар с или върху твърд тъп предмет. Кръвонасяданията също са в
резултат от въздействие на предмети с такава характеристика, а драскотините
и охлузванията се получават при тангенциално действие на тъпоръбест
предмет. Реалните широки драскотини, които са със значителна дължина 1 см.
и обхващат анатомичните зони – мишнична, презлакетна и предмишнична
област, отговарят да са получени от въздействие на нокетни ръбове, като са с
4
характеристика, която може да се отнесат към статично въздействие на
нокетната. Най-вероятно при възникналото боричкане, могат да се получат и
при евентуална намеса на друг човек. Изразява категорично становище, че
травмата, която касае малкия пръст на дясната ръка, възпрепятства
упражняването на професия като музикант през посочения процесен период.
Според приложения фискален бон ищецът е заплатил сумата от 40,00
лева за издаване на СМУ на касата в МБАЛ – Разград.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да се ангажира деликтната отговорност на
ответника, следва да е налице негово виновно противоправно поведение,
което да е в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди. Доказателствената
тежест е разпределена по чл. 154 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние – нанесени леки телесни повреди, настъпването на
вреди (посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди),
пряката и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите. При
установяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД вината на ответника се
предполага до доказване на противното съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД е
извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие,
което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените
права. Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения. Причинно-следствената
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди предполага
доказване, че вредоносният резултат е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента.
При установяване на тези предпоставки, в тежест на ответника е да
опровергае посочената презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като установи, че
деянието (причинената лека телесна повреда) не е извършено виновно, както и
да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти,
които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията
си в отговора. Респективно, при установяване на горните елементи от ищеца –
да докаже, че е погасил търсената сума
Съдът формира изводите си по чл. 12 и чл. 235 ГПК чрез свободна,
съвкупна и обоснована оценка на всички доказателства, включително
логически верижни косвени доказателства, ако образуват непротиворечиво
цяло.
Относно пропуснатите ползи съдът съобрази посоченото в
Тълкувателно решение № 3/2021 от 13.01.2023 г., конкретно че „причинените
от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност“,
сигурността се извежда от всички относими доказателства, без законът да
ограничава вида им. За определяне на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД
критерият „справедливост“ се конкретизира от ППВС № 4/23.12.1968 г., което
изисква анализ на конкретни обективни обстоятелства за всеки случай (вид и
тежест на уврежданията, продължителност на болките, възраст, професия,
5
начин на причиняване и пр.). Вземайки предвид текста на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и т.
7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. и константната практика на ВКС, за да е налице
съпречиняване е необходимо доказан пряк и непосредствен принос на
пострадалия за настъпилия резултат; изводът не може да се основава на
предположения, а на установени конкретни действия на пострадалия.
СМЕ е компетентна, вътрешно непротиворечива и съвместима с
твърдения механизъм. Установява временна функционална невъзможност
ищецът да свири на кларинет за срок около три седмици, поради травма на
малкия пръст на дясната ръка. Сроковете на възстановяване (две и три
седмици) са медицински обосновани.
Свидетелят – член на формацията на ищеца дава конкретни показания за
четири предварително уговорени участия в два последователни уикенда,
както и за договорения размер на възнаграждението – 200 лв. на участие,
категорично сочи, че ищецът не се е явил в дните 10, 11, 17 и 18 януари, когато
са имали ангажимент в ресторант в Търговище. Показанията му са със
значителна доказателствена тежест поради конкретиката (дати/график) и
съответствието с периода на временна неработоспособност по СМЕ.
Свидетелят носи наказателна отговорност за неверни показания.
Показанията на останалите свидетели – за настъпила физическа агресия,
намеса на племенника, болки и ограничение на движенията, са логични и
последователни, подкрепят се от посоченото от вещото лице. Близостта им до
ищеца не обезсилва показанията им; те се ценят в съвкупност по чл. 12 и чл.
235 ГПК.
Сигналът на ЕЕН 112 и посещението на полицейски екип в кратък
интервал след инцидента (видно и от посоченото в прокурорското
постановление), както и отказът на ответника да отвори, са външни индиции,
които подкрепят версията за упражнена физическа сила. Те не са
самостоятелно достатъчни, но в съвкупност накланят баланса към
достоверността на ищецовата версия.
Ответникът поддържа, че е отправил само забележка за силна музика и
си е тръгнал. Версията остава изолирана, без свидетелска опора, не предлага
правдоподобно алтернативно обяснение за установените медицински
увреждания. Не обяснява и отказа да отвори на полицейския екип.
Упражняването на физическа сила представлява противоправно деяние.
От анализа на доказателствата при изложението на фактическата обстановка,
съдът намира за установено виновното и противоправно поведение на
ответника (два удара с юмрук в лицето, извиване пръстите на ръцете на
ищеца, бутане и блъскане), в резултат на което е причинил на ищеца хематом
на лява мишница; кръвонасядания в лява половина на лицето, под тилната
линия на окосмяване от дясната страна; драскотини в горната част на гърба и
по дясна ръка; охлузвания в китково-дланна област на дясна ръка и лява
предмишница; изразен оток и затруднени активни и пасивни движения в
малкия пръст на дясна ръка; мъничко триъгълно отчупване на вътрешната
половина на режещия ръб на първи горен десен резец, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно лека телесна
повреда. Следователно са налице телесни увреждания, болки и страдания,
установена е временна невъзможност ищецът да свири на кларинет. Налице е
пряка и непосредствена причинна връзка, с оглед посоченото в СМЕ и
времевата близост между деянието и уврежданията. Вината се презумира
6
съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, ответникът не я оборва.
По-високата сила на музиката и/или евентуални остри реплики от ищеца
са житейски повод за спор, но не представляват пряк и непосредствен принос
към настъпването на телесните увреждания. Липсват доказателства ищецът да
е започнал схватка, да е нападнал или да е увеличил риска от самото
увреждане. Съгласно т. 7 на ППВС № 17/1963 г. релевантен е не морален
упрек, а причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат, извод за съпричиняване не може да се гради на предположения, а на
конкретни, установени факти.
Доказани са извършените разходи за снабдяване на ищеца със
съдебномедицинско удостоверение в размер на 40,00 лева – необходим, пряко
обусловен разход, подлежащ на възстановяване.
Ищецът доказва пропуснат доход от четири участия, всяко по 200 лв.,
общо 800,00 лева. Съобразно посоченото в горецитираното ТР сигурността се
извежда от съвкупността: конкретни показания на колега-музикант за
дати/график и договорен хонорар, неявяване на ищеца на уговорените дати;
съвместимост със СМЕ (три седмици функционална невъзможност и две
седмици лицеви травми), покриваща два последователни уикенда;
потвърждения от други свидетели, поради което съдът приема, че претенцията
отразява нетния пропуснат доход.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съгласно чл. 52
ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и
адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според
ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др.
В случая за определяне на размера съдът съобрази два самостоятелни
механизма и две анатомични зони (лице и пръст); интензитет и
продължителност на болките (до три седмици); място и начин – в жилище и
пред малолетно дете; временно ограничаване в професията. При тези
критерии исканите 2 200 лв. са справедливи и съразмерни. Определяне на по-
нисък размер на обезщетението съдът намира за несправедливо, предвид
преживените от ищцата болки и страдания вследствие телесните увреди и
други негативни психични изживявания в момента на действията на ответника
и непосредствено след това, които са естествена реакция на всеки нападнат
човек.
Поради изложеното съдът намира, че е оправдано да присъди
обезщетение в пълния размер на претенцията ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като съдът
съобрази посоченото в т. 10 от Постановление № 4/30.10.1975 г., а именно че
вземането за обезщетение за влошаване здравословното състояние е
изискуемо от момента на влошаването, от който момент на ексцеса се дължат
и лихвите върху това ново обезщетение – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а именно за
неимуществените вреди от датата на деликта, а именно 04.01.2025 г., а по
отношение на имуществените от момента на настъпване на вредата. Върху
7
сумата от 40,00 лева законна лихва, считано от 06.01.2025 г., когато разходът е
извършен съобразно приложения фискален бон. За пропуснатите ползи – от
датите на съответните четири участия, на които доходът е следвало да бъде
реализиран. Искът за обезщетение за забава за претендираните имуществени
вреди следва да се отхвърли в останалата му част, а именно за претенцията от
04.01.2025 г. до датата, на която вредата е настъпила.
Относно разноските:
Ищецът съгласно представен списък по чл. 80 ГПК е направил разноски
общо в размер на 1320 лева (120 лева за заплатена държавна такса, 600 лева за
адвокатско възнаграждение, 600 лева за депозит за вещо лице). На основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, разноските се присъждат съразмерно на уважената
част. Съдът съобрази, че исковете са уважени изцяло, а единствено отхвърля
частично искът за акцесорна лихва за причинените имуществени вреди.
Макар и сумата да е незначителна спрямо общия интерес, съдът прецени че
това не следва да е причина за отклонение от установените правила за
определянето на разноските. С оглед частичното отхвърляне единствено за
акцесорната лихвена претенция за претендираните имуществени вреди,
разликата по съразмерност възлиза на 1,33 лева, поради което ответникът
дължи заплащане за разноски в размер на 1318,67 лева.
Воден от горното, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Разград,
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. с ЕГН: ********** от гр. Разград, ***,
сумата от 2200,00 (две хиляди и двеста) лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на осъществено деяние на
04.01.2025 г. в гр. Разград, при което ответникът нанесъл удари с юмрук в
областта на лицето на ищеца, извиване пръстите на ръцете му, бутане и
блъскане, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематом
на лява мишница; кръвонасядания в лява половина на лицето, под тилната
линия на окосмяване от дясната страна; драскотини в горната част на гърба и
по дясна ръка; охлузвания в китково-дланна област на дясна ръка и лява
предмишница; изразен оток и затруднени активни и пасивни движения в
малкия пръст на дясна ръка; мъничко триъгълно отчупване на вътрешната
половина на режещия ръб на първи горен десен резец (предхождащо
изграждано), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 04.01.2025 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Разград,
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М. с ЕГН: ********** от гр. Разград, ***,
сумата от 40,00 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 06.01.2025 г. до окончателното и изплащане; сумата от
200,00 (двеста) лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното и изплащане; сумата от
200,00 (двеста) лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 11.01.2025 г. до окончателното и изплащане; сумата от
200,00 (двеста) лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 17.01.2025 г. до окончателното и изплащане; сумата от
200,00 (двеста) лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната
8
лихва, считано от 18.01.2025 г. до окончателното и изплащане, всички
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
на осъщественото деяние за направени разходи за снабдяване със
съдебномедицинско удостоверение, както и пропуснати ползи от
нереализирани доходи от ищеца от четири ангажимента в ресторант в гр.
Търговище като музикант, пряка и непосредствена последица от осъществено
деяние на 04.01.2025 г. в гр. Разград, при което ответникът нанесъл удари с
юмрук в областта на лицето на ищеца, извиване пръстите на ръцете му, бутане
и блъскане, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
хематом на лява мишница; кръвонасядания в лява половина на лицето, под
тилната линия на окосмяване от дясната страна; драскотини в горната част на
гърба и по дясна ръка; охлузвания в китково-дланна област на дясна ръка и
лява предмишница; изразен оток и затруднени активни и пасивни движения в
малкия пръст на дясна ръка; мъничко триъгълно отчупване на вътрешната
половина на режещия ръб на първи горен десен резец (предхождащо
изграждано), като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът в частта му за
присъждане на обезщетение за забава от 04.01.2025 г. до деня, предхождащ
съответно отразените по-горе дати.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Разград,
***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М., ЕГН: ********** от гр. Разград, ***, сумата
от 1318,67 лева за направени разноски в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9