№ 3606
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело №
20211100512545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 07515/09.09.2021г. от К. И. Н. срещу насочването на
принудителното изпълнение по изп. дело № 20219240400553 по описа на ЧСИ Г. К., рег.№
942 на КЧСИ към недвижим имот, собствен на длъжника, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.613.189.2.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
4/09.03.2016г. на ИД на АГКК,, разположен в сграда с идентификатор 68134.613.189.2 в
поземлен имот с идентификатор 68134.613.189, административен адрес: гр. София, район
*******, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1, посочена в документа площ 86,61 кв.м., прилежащи части 4,68% от общите части
на сградата, зимнично помещение ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 68134.613.189.2.5, под обекта 68134.613.189.2.1, над обекта 68134.613.189.2.7,
стар идентификатор: няма.
В жалбата са наведени твърдения, че имуществото, срещу което е насочено
принудително изпълнение, е несеквестируемо, тъй като възбраненият недвижим имот е
единствено жилище за жалбоподателя и членовете на семейството му. Излага се, че
жалбоподателят, пълнолетната му дъщеря, която е студент, редовна форма на обучение, и
нейната майка имат адресна регистрация на посочения по-горе адрес към датата на налагане
на възбраната, за която се твърди, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен. Твърди
се, че към момента на възбраняване на имота не е установено изпълнението на изискванията
на чл.444 т.7 от ГПК относно надвишена жилищна площ/при обща застроена площ 86,61
кв.м./ на всяко лице от тричленното семейство на жалбоподателя, за да се приеме, че
жилището или част от него може да бъде годен обект на принудително изпълнение. Прави
се искане за отмяна на обжалваните изпълнителни действия.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнително дело – „К.“ ООД, ЕИК *******,
в предоставения му срок, е оспорил жалбата като неоснователна. Навел е твърдения, че
липсват доказателства, че жилището е единствено за длъжника и семейството му и че са
налице предпоставките по чл.444 т.7 от ГПК.
1
Приложени са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени заверени преписи от документи по изп. дело №
20219240400553 по описа на ЧСИ Г. К., рег.№ 942 на КЧСИ, с район на действие СГС,
съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от
28.06.2021г. на „К.“ ООД, ЕИК *******, за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден
на 15.06.2021г. по гр. д. № 74640/2019г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, с което К. И. Н. е
осъден да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *******, сумата в размер на 11 892,87лв., от които
10 686,60лв. изплатена сума и 1206,27лв. за изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ
И.М.-К., като всичките суми са удържани в рамките на изп.дело № 20208390400656.
Видно от приложената справка от Агенция по вписванията, в Служба по вписванията
– Пирдоп е вписана искова молба срещу няколко ответници, един от които е
жалбоподателят, във връзка с поземлен имот пл.№ 102001 с площ 7285 кв.м., местност
Медет, обл. София, общ. Златица, гр. Златица, от който имот жалбоподателят притежава 3/36
ид.ч.
Приета е справка от НАП, съгласно която жалбоподателят е собственик на основно
жилище, находящо се на адрес: гр. София, район Подуяне, ж.к.*******, ет.2, представляващ
по приложената схема от СГКК – гр. София, самостоятелен обект с идентификатор
68134.613.189.2.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на ИД на АГКК, с
площ 86,61 кв.м.
С разпореждане от 29.07.2021г. ЧСИ е наложил възбрана върху посочения имот, като
няма наведени твърдения, данни и доказателства след налагане на възбраната да са били
насрочени опис или публична продан на недвижимия имот.
Имотът, видно от приложения по делото нот.акт № 98, том XXXXXXXIX, нот.дело
№ 15472/1991г., е придобит от жалбоподателя въз основа на дарение от родителите му, а от
представените с жалбата заверени преписи от документи за самоличност, удостоверения за
наследници и удостоверение за раждане, се установява, че дъщерята на жалбоподателя,
която е пълнолетна - родена на 11.06.2003г., е студент редовно обучение, като тя и майка й,
с която жалбоподателят няма сключен граждански брак, имат регистрация по постоянен
адрес - този на възбранения имот, където е и адресната регистрация на жалбоподателя.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна,
следното:
Според разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2 вр. чл.436 от ГПК длъжникът по
принудителното изпълнение може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, в двуседмичен срок от извършване на
действието, ако е присъствал на него или е бил призован, а в останалите случаи - от
съобщението, като в случая съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, в срок и като такава е допустима.
Принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на
запор или възбрана върху него, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението
към съответния актив от имуществото и такова оспорване е налице винаги когато длъжник
твърди, че имуществото, към което са насочени възбрана/запор, опис, оценка и т.н., е
несеквестируемо. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе дали имотът е
несеквестируем и ако установи, че е такъв следва да отмени всички действия, които са
несъвместими с тази несеквестируемост и то без да е налице нарочно искане за това.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване на публична продан. Налагането на възбрана върху имота
2
обаче е допустимо, тъй като чрез нея имотът се задържа в патримониума на длъжника и тя
не му пречи да го ползва. Предвид изложеното, възбраната върху имота не е несъвместима с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава, а съгласно разясненията в решение №
132/23.07.2020г. по гр.д.№ 3761/2019г. по описа на ВКС, IV г.о., при налагането на
възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444 т.7 от ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. И. Н., ЕГН **********, срещу
насочването на принудителното изпълнение по изп. дело № 20219240400553 по описа на
ЧСИ Г. К., рег.№ 942 на КЧСИ, с район на действие СГС към възбранения недвижим имот,
негова собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.613.189.2.4 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на ИД на АГКК,,
разположен в сграда с идентификатор 68134.613.189.2 в поземлен имот с идентификатор
68134.613.189, административен адрес: гр. София, район *******, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, посочена в документа
площ 86,61 кв.м., прилежащи части 4,68% от общите части на сградата, зимнично
помещение ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.613.189.2.5, под обекта 68134.613.189.2.1, над обекта 68134.613.189.2.7, стар
идентификатор: няма поради несеквестируемост на имуществото.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
Да се уведомят страните и съдебният изпълнител за постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3