№ 119
гр. Луковит, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20254320100234 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], представлявано
заедно от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и Т. И. И., чрез пълномощника си адв. П. А. от
АК – Плевен, срещу А. "П.П.", БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление:
[заличен адрес по GDPR], с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 866, 71
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско Стандарт" по щета № ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2025г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Ищецът твърди, че на 03.07.2024г. на републикански път Ш-305, между с.Ъглен и
с.Садовец, в посока с. Садовец, на участък от пътя с google координати: 43.217537,
24.313759, е настъпило ПТП, при което л. а. "БМВ" с рег. № ****, е преминал през поредица
от необезопасени и необозначени препятствия /дупки/ на пътното платно, стопанисвано от
А. "П.П.", вследствие на което увредил предна дясна гума и джанта. Ищецът сочи, че е
застраховател по полица № ***** по имуществена застраховка "Каско Стандарт" на
посоченото МПС.
За настъпилото застрахователно събитие, въз основа на заявление от 03.07.2024г. от
К. А. К., е образувана застрахователна преписка /щета/ № **** /или референтен № ****
по описа на „ЗЕАД "Б.В.И.Г."" ЕАД, като за възстановяване на уврежданията по процесния
автомобил, извършено от сервиз "****" ЕООД, била изплатена сума по фактура в размер на
866, 71 лева, което включвало и обичайните разноски в размер на 15 лева. До ответника
била изпратена регресна покана с изх. № 2575/21.11.2024г., но той не заплатил
претендираната сума, поради което се моли за осъждането му за сумата, ведно с лихва за
забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. "П.П." е подал писмен отговор, чрез
пълномощник гл. юрк. Т.Т., с който оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Счита, че по делото не е доказан механизмът на ПТП, че причина за ПТП са дупки на
пътното платно, липсват данни за скоростта на движение на автомобила и дали тя е била
съобразена със състоянието на пътя.
1
Сочи, че служител на Областно пътно управление Ловеч - специализирано звено на
А. "П.П." е извършил оглед и е констатирал, че в пътния участък от път Ш-305 към
20.12.2024 г. е в лошо състояние с пукнатини и пропадания, но не са констатирани дупки на
пътя, както е посочено в регресна покана по щета № ****, и че състоянието на пътя не е
причинило нанесената щета.
С протоколно определение съдът е допуснал изготвянето САТЕ.
Районен съд Луковит, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл.
49 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил;
застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер;
изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното
обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и
неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е
компрометиран.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното
ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените
имуществени вреди, в т. ч. с неговия механизъм, размерът на вредите, както и и с това дали
водачът на процесното превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение
на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да
направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т. ч. и за липсата
на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени
в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., І т.
о., ТК.
Установено е по делото от приобщените писмени доказателства, че МПС марка л.
а. "БМВ" с рег. № **** било застраховано при ищцовото дружество на основание
автомобилна застраховка "Каско Стандарт", полица № *****. с валидност 00:00ч. на
12.05.2024г. до 23:59ч. на 11.05.2025г. Според приложимата клауза "Пълно Каско"
застрахователят покрива частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при
настъпване на ПТП.
Съгласно т. 6. 2. от приложените по делото Общи условия, към сключената
застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от
ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до
две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по
външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и
таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на
автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове
при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или
упълномощения водач на МПС.
В ИМ е посочено, че в случаят застрахователя е приел свидетелските показания на
Н. С. К. от гр. Плевен.
2
Не се спори по делото, че ищецът е заплатил за възстановяване на уврежданията по
процесния автомобил на сервиз "****" ЕООД сумата в размер на 866, 71 лева.
В показанията си разпитаният в хода на производството свидетел К. А. Кошерески
посочва, че на въпросната дата пътувал със семейството си от с. Ъглен към гр. Плевен, като
управлявал застрахованият автомобил. На първият десен завой на излизане от с. Ъглен,
разминавайки се с друг автомобил попаднал с предната и задната гума на автомобила в
дупка. Тъй като на дисплея на автомобила изписало, че е повредена само предната гума,
затова е регистрирана като повреда само едната гума. Твърди, че веднага след случката
установил, че и джантата е увредена. След инцидента е спрял на около 50 метра. Твърди, че
се е движил със скорост около 50 км/ч, тъй като самият път не е позволявал да се движи с
висока скорост. Свидетелят посочва, че на мястото на произшествието е излизал от завой и е
нямал възможност да избегне дупката на пътното платно, тъй като това би означавало да
влезе в насрещното движение без да има видимост. В с. з. св. К. сочи мястото на инцидента
- на излизане от първият десен завой след с. Ъглен в посока към град Плевен, като твърди,
че е възможно предоставените от него до застраховател координати да не са точни, а
приблизителни, тъй като ги е взел от карта на компютър. След инцидента е направил снимки
на мястото, които е предоставил на застрахователя. Същите са предявени в с. з. на св. К.,
който потвърждава, че това е мястото на ПТП – то.
В показанията си св. Д. И. И. посочва, че по указаните координати са извършили
проверка на платното за движение на 20.12.2024г., като на място са установили леки дефекти
на платното за движение, напречни, надлъжни пукнатини, слягяния, но е нямало дупки. Не е
имало опасни неравности, като конкретизира, че съгласно тяхната методика за провеждане
на инспекция по пътна безопасност една дупка е опасна, когато има дължина по – голяма от
30 см и дълбочина по – голяма от 4,5 или 4 см. Мястото са установили с помощта на „Гугъл
Мапс“, като координатите на мястото са приложени в отговора на ИМ. Посочва, че когато са
посетили мястото са били започнали ремонтни дейности, но те не са обхващали платното за
движение, а банкета и окопа. На асфалтовата настилка ремонтите са започнали март или
април месец и вече е положен нов асфалт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в с. з., като установи, че въпросният
оглед, извършен от св. Д. И. на 20.12.2025г. не е осъществен на мястото на ПТП – то,
поради разминаване в GPS координатите, предоставени от св. К. пред застрахователното
дружество. По делото с ИМ е приложен снимковият материал от мястото на инцидента,
изготвен от св. К. и предоставен от него на застрахователя. В с. з. този снимков материал се
предяви на св. И., който заяви, че отразеното на снимките не е посетеното от него място. Т.
е. установи се, че има разминаване между мястото, на което е станало ПТП – то и огледаното
от св. И.. Това разминаване се дължи на неточно посочени от св. К. GPS координати към
застрахователя.
В последствие с уточняваща молба ищецът, чрез адв. А. е посочил, че мястото на
произшествието е с координати 43.228663, 24.3111191.
От заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, подробно и компетентно се установява, че в посоченият участък на
пътя от с.Ъглен за гр. Плевен след първият десен завой не се наблюдават дупки, такива се
наблюдават след вторият. В момента участъка е в ремонт като вещото лице е изследвало
изображения близки до датата на събитието. По така изследваните изображения се
установява, че дупки на пътя се наблюдават след втори десен завой с GPS координати
43.228663, 24.3111191. Вещото лице констатира, че неравностите в изображенията от място с GPS
координати 43.228663, 24.3111191 съвпадат с тези в предоставеният по делото снимков материал
от застрахователя, който го е получил от св. К.. Съдът намира, че от заключението на вещото
лице се установява деликта и причинната връзка с вредите, а именно че на 03.07.2024г. на
републикански път Ш-305, между с.Ъглен и с.Садовец, в посока с. Садовец, на участък от
пътя с google координати: 43.228663, 24.3111191, е настъпило ПТП, при което л. а. "БМВ" с рег.
№ ****, е преминал през поредица от необезопасени и необозначени препятствия /дупки/ на
пътното платно, стопанисвано от А. "П.П.", вследствие на което увредил предна дясна
3
гума и джанта.. От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че щетите по л. а.
"БМВ" са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Възражението на ответника за друг механизъм на ПТП не се подкрепя от данните
по делото.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е именно ответникът. Същият като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложил изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители.
Предвид гореизложеното съдът намира, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е за платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се установява и доказва по
делото с приложеният към ИМ снимков материал, показанията на св. К. и заключението на
вещото лице по САТЕ.
На следващо място, възражението за липса на изготвен протокол за ПТП също е
неоснователно. Процесното произшествие не попада в нито една от хипотезите на чл. 125
ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават мястото на
ПТП само когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди, за което липсват
данни по делото. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № І з41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 28.02.2017
г.), не е задължително при повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС да се
съставя протокол от органите на МВР. От свидетелските показания се установява, че с
помощта на помощна гума колата е била извозена до сервиза, като не се е наложило викане
на пътна помощ. Поради което не може да се приеме, че моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход, съответно е било наложително идването на
контролните органи.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. От
заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че възстановителната стойност на
щетите възлиза на 1070, 00 лв. Предявеният иск е за сумата от 866.71 лева и същият не е
променен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача. От разпита на свидетеля К. се установява, че
автомобилът се е движел със скорост около 50 км/ч., която е в рамките на разрешената
в ЗДвП за процесния вид път /до 90км/ч/. Водачът заяви, че състоянието на пътната настилка
не е позволявало да развие по –висока скорост. В автомобила е пътувало и семейството му.
Не се събраха доказателства да са били налице условия, които да са изисквали повишено
внимание на водача - мокра пътна настилка, мъгла, заледяване или др. В този смисъл,
настоящият състав намира, че поведението на водача на л. а. „БМВ“ е изцяло съобразено с
4
конкретната пътната обстановка, като не може да се очаква от него да предвижда наличието
на дупки по пътното платно, още повече пък необезопасени и необозначени.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е
суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение от 866.71 лева, като към тази сума са прибавени и направените
от застрахователя разноски по определяне на обезщетението от 15. 00 лева. Сумата следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има само ищецът.
Същият е претендирал разноски в размер на 50, 00 лева – внесена държавна такса,
300,00 лева депозит за изготвяне на САТЕ, 30,00 лева депозит за разпит на свидетел и 400,00
лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. "П.П.", БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление:
[заличен адрес по GDPR], да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], сумата в размер на 866, 71 /осемстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско Стандарт" по щета № ****,
с включени в нея обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2025г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. "П.П.", булстат ****, със седалище и
адрес на управление [заличен адрес по GDPR], да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], сумата от 780, 00
/седемстотин и осемдесет/ лева разноски в настоящото производство, от които: 50,00 лева
за държавна такса; 400,00 лева за адвокатско възнаграждение; 300,00 лева за депозит за
САТЕ и 30,00 лева за депозит на свидетел.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Окръжен съд – Ловеч с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5